Джек Слейд
Годеницата на палача (13)

13.

Луис Илая разполагаше с цяла мрежа от осведомители. Във всяко малко селце за него работеше шпионин и веднага предаваше всяка новина, която намираше дори за наполовина интересна.

Този път се касаеше за изключително важна новина.

Луис Илая я получи по времето, когато Ласитър говореше с брадатия барман в пощенската станция.

Ласитър беше освободен. По неизвестни причини. Коменданте Бургос от Китовац тайнствено мълчеше. Беше се появила някаква пълномощница на губернатора. Осведомителят на Илая не беше успял да научи повече.

Но Луис Илая беше информиран, че Ласитър е на път към Сейсъб. Точно сега, когато всичко се нареждаше толкова добре.

Трябваше да се предприеме нещо, преди Ласитър в последния момент да отмъкне голямата плячка под носа му.

Но Илая си каза, че би могъл да допусне фатална грешка, ако сега действа прекалено прибързано. Шерифът беше в ръцете му. Не можеше вече да му избяга.

След три дни трябваше да се състои двойната сватба. Мара и Керъл бяха направили всички необходими приготовления. А след това Илая и Никъм щяха да бъдат партньори.

Илая прекарваше времето си почти само в града. Спеше с Мара, това беше публична тайна. Но кого ли засягаше това!

Илая, който официално продължаваше да се нарича Карлос Алберто влезе в кантората на шерифа. Джейк Никъм изглеждаше някак уморен. Изглежда, вземаше много навътре последните събития.

— Частното ченге е изчезнало — заяви Илая без големи предисловия и също без да поздрави. — Смятам, че е тръгнал насам.

— Как е могло да се случи? — попита шерифът и се прозина. В действителност сърцето му започна да бие по-бързо.

— И аз не знам — каза Илая. — Още не знам. Но ще успея да разбера, разчитай на мен. Ясно е, че трябва да го премахнем от пътя си. Ти ще ми помогнеш.

— Не ми се вярва да се появи тук — подхвърли Никъм и с усилие се изсмя. — В края на краищата, дебне и мене.

— Не мисля — каза Илая. — Той преследва само мен. Успял е да разбере, че съм третият от братята Илая. Какво му остава, освен да ме подозира? За него ти си безобиден, Джейк. Затова ще се свърже с тебе. И тогава ще го пипнем.

— А после?

— Ще го очистим, как иначе?

— Да, разбира се. Ясно. Ще стане.

— Но първо ще трябва да го пипнем.

— Мисля, че ще се опита да се свърже с мен — каза Джейк Никъм. — Ти току-що го каза, нали?

— Правилно. И затова няма никакъв смисъл през цялото време да киснеш тук в кантората си. Хората започват да се съмняват. Вече се говори, че няма да си добър шериф, след като се ожениш. Но трябва да запазиш работата си, Джейк. Важно е за моите планове за бъдещето. Не забравяй, че с твоя помощ искам да направя няколко големи удара. Трябва да задържиш звездата, а за това трябва да направиш нещо, Джейк!

— Кажи ми какво да е то!

— Направи една обиколка. Нека хората те видят! А след един час, когато се мръкне, ще се поразходиш извън града. Просто така — насам-натам. Предполагам, че онзи мръсник се промъква като койот и чака сгоден случай. Той е изпечен тип. Хитър е като лисица. Ти ще бъдеш примамката, Джейк. Щом те види, ще се хване.

Джейк стана.

— Бих могъл да опитам.

Направи обиколката си и по здрач се упъти към малката си къща извън града, за да оседлае коня си.

Започна да притъмнява. Скоро щеше да е съвсем тъмно. Джейк Никъм още веднъж основно премисли всичко. Не стана така, както си го беше представял. Сега се чувстваше като в капан.

Но дали наистина нямаше вече никакъв изход? Отново и отново блъскаше главата си в търсене на отговор.

Беше говорил и с Мара. Преди час, когато беше съвсем сигурен, че никой не ги подслушва.

Предпазливо й разказа всичко, обясни й положението, в което беше попаднал така ненадейно.

Мара бе ужасена. Трябваше да я възпира, за да не извърши нещо необмислено.

Като че ли се беше поуспокоила. Изглежда, че се бе случило неизбежното. Не можеха да изобличат Луис Илая. Касаеше се и за главата на Джейк Никъм.

И за бъдещето на Мара, златното й бъдеще. Шерифът Джейк Никъм имаше желание да прекара остатъка от живота си на свобода. Да попадне в затвора му се струваше по-ужасно и от бесилка. Но за нея престъпленията му не бяха достатъчно тежки.

Дали?

Във всеки случай той беше наблюдавал как обесиха Дон Холтър. В известен смисъл това го правеше съучастник.

О, господи, той не знаеше как ще свърши всичко това. Изобщо не се боеше за собствения си живот. Би отишъл дори на явна смърт — ако не беше Мара. Обичаше дъщеря си повече от всичко. Не можеше да продаде душата си.

Тъкмо стягаше ремъците на седлото, когато видя нечия сянка в полумрака. И чу шепот.

— Престори се, че нищо не се видял, Джейк. Аз съм, Ласитър. Трябва да поговорим. Ще дойдеш ли?

Сянката отново изчезна между храстите отсреща.

Джейк Никъм кимна едва забележимо. После се метна на коня и бавно тръгна. Точно в посоката, където го очакваше Ласитър.

Дали Илая вече беше някъде наблизо? Всичко можеше да се очаква от него. Пък и беше казал, че винаги ще бъде наблизо, когато Джейк е в движение. Джейк Никъм като примамка. Никога и през ум не му бе минавало, че ще падне толкова ниско.

Джейк Никъм — предател! Засрамен, той наведе глава. Не беше светец, наистина не беше. Но въпреки всичко това нещо в него се противеше срещу това, което се готвеше да направи.

Той прекоси храстите, но Ласитър не се виждаше. Бавно започна да изкачва хълма по-нататък. Хрумна му, че тъкмо оттук бе минал, когато се бе упътил към фермата на Пит Брокър.

— Тук, насреща, Джейк! — обади се едва чуто Ласитър и шерифът насочи коня си между дърветата.

Тук беше толкова тъмно, че не се виждаше абсолютно нищо. Конят изведнъж вдигна глава и уплашено изцвили, но веднага се успокои.

Една ръка хвана поводите на коня, а друга го поглади по шията. Бяха ръцете на Ласитър.

— Слез, Джейк. Трябва да поговорим.

Шерифът слезе от коня.

— Зная, Ласитър. Ти си по петите ми. Сега съм в ръцете ти. Провървя ти.

Ласитър онемя от учудване.

— Какви ги дрънкаш, Джейк? Защо да съм по петите ти? Да не би нещо да те е ужилило или си откачил? Тук съм, за да обсъдя с тебе нещо съвсем друго. Дявол да го вземе, Джейк, ти…

Ласитър се хвърли настрани. В последния момент беше забелязал, че зад него има някой. Но беше много късно.

Не можа да избегне удара. Него твърдо го блъсна в слепоочието и той залитна. Бореше се със слабостта си, но втори удар го довърши. Пред очите му причерня.

— Добре се справи, Джейк — прозвуча в тъмнината гласът на палача. — Знаех си, че ще се справиш.

Джейк Никъм чу, че има още мъже. Някой запали фенер. На неговата светлина шерифът позна помощника на главатаря, Кристофър Малеско.

Завързаха Ласитър и го отнесоха.

— Не е ли мъртъв? — попита шерифът. — Мислех, че си го убил.

— Би било прекалено милостиво за този кучи син — отвърна Илая. — Ще го обеся, приятелю. Утре сутринта при изгрев-слънце. И ти ще бъдеш там.

— Трябва ли?

— Защо не? Не забравяй, че искаше да те откара на бесилката.

— Да, вярно е. Ще дойда, Луис.

— Хайде тогава. Ще яздим заедно до фермата на Пит Брокър.

— До утре сутринта има още много време. Не е ли твърде рано да тръгваме?

— Не. Не бива да се мяркаш в града до утре следобед. Казах на нашите дами, че имаме да сключим още една важна сделка. Така няма да се безпокоят.

— Идеята ти е добра, Луис — каза Джейк Никъм.

И се засмя…