Уилям Шекспир
Мяра за мяра ^[0] (18)

Първа сцена

 

КНЯЗЪТ

Здравей, достойни родственико наш!…

Привет и вам, наш стари верни друже!

 

АНДЖЕЛО и ЕСКАЛ

Добре завърнали се, ваша светлост!

 

КНЯЗЪТ

На двама ви благодарим сърдечно…

Отвред дочули ласкави неща

за твойто управление, не можем

да не преварим с публична похвала

наградите, които ще последват.

 

АНДЖЕЛО

Вий двойно задължавате ме, княже!

 

КНЯЗЪТ

О, твоята заслуга е тъй гръмка,

че грях ще е към нея да я крием

във тайника на своето сърце,

когато тя достойна е да бъде

във бронз изсечена, за да осмее

ръждата на забравата и счупи

зъба на времето. Ръка в ръка

да тръгнем тъй, та с външната любезност

на свойте поданици да покажем

сърцето си. Ескале, и вий също

елате ни от другата страна…

Добра опора имаме.

 

БРАТ ПЕТЪР

Веднага! На колене! С пълен глас!

 

ИЗАБЕЛА

Светлейши княже, справедливи княже,

свалете погледа си над една

онеправдана… колко бих желала

да продължа с „девойка“!… За честта си,

към друго не поглеждайте, преди

да сте ме чули и да сте ми дали,

о, княже, справедливост, справедливост!

 

КНЯЗЪТ

Онеправдана? От кого? И как?

Накратко изложете своя случай!

Граф Анджело ще чуе вместо нас

оплакването ви и справедливост

ще ви даде.

 

ИЗАБЕЛА

                О, светли господарю,

вий пращате ме да се причестявам

пред дявола! Изслушайте ме лично!

Това, което искам да ви кажа,

или ще ме погуби — ако вие

не му повярвате, — или от вас

поправяне на злото ще изтръгне!

О, чуйте ме! Изслушайте ме! Тук!

 

АНДЖЕЛО

Боя се, че тъжителката, княже,

не е с ума си. Идваше при мен

заради брат си, който бе осъден

на смърт съвсем законно…

 

ИЗАБЕЛА

                        Да, законно!

 

АНДЖЕЛО

… и ще говори странно и горчиво…

 

ИЗАБЕЛА

Да, много странно, но и най-правдиво.

Че Анджело е клетвонарушител,

не е ли странно? А че е убиец

тоз Анджело, не е ли странно също?

Че този Анджело е лицемер,

насилник, развратител на девици

и туй ли не е странно?

 

КНЯЗЪТ

                Даже свръх!

 

ИЗАБЕЛА

А туй, че той е Анджело, не е

по-вярно от това, че тез неща

са толкоз верни, колкото и странни!

Свръхверни, да, защото туй, което

е вярно, си е вярно, откъдето

и да го смятаме!

 

КНЯЗЪТ

                Нещастна луда!

Това са речи на побъркан разум.

Махнете я оттук!

 

ИЗАБЕЛА

                О, светли княже,

заклевам ви в следсмъртната утеха,

не ме отблъсквайте със мисълта,

че съм побъркана! Недейте счита

невероятното за невъзможно!

Възможно е най-страшният злодей

на таз земя да бъде външно свят,

благ, честен като Анджело, нали?

Защо тогава да не е възможно

и Анджело да е със свойте титли,

одежди, гербове — най-долен изверг?

Повярвайте ми, княже, ако той е

от туй по-малко, значи, клеветя го,

но той е повече и само дето

са бедни мойте думи!

 

КНЯЗЪТ

                Честно слово,

ако е луда — както убеден съм, —

то лудостта й е втъкана странно

в основа от разумност! Не сме чули

подобна свързаност на мисълта

у никой луд!

 

ИЗАБЕЛА

                О, милосърдни княже,

изтрийте тази дума, не пъдете

все моя ум затуй, че зле ми служел,

а послужете си добре със своя,

за да изрови правдата и тикне

неправдата във дън земя!

 

КНЯЗЪТ

                        Ей Богу,

мнозина здрави във главата имат

по-малко ум!… Е, казвайте да чуем!

 

ИЗАБЕЛА

Сестра съм аз на Клавдио — младежа,

когото този Анджело осъди

на смърт за блудство. Клавдио изпрати

във манастира, гдето бях приета

послушница, един приятел свой,

на име Лучио…

 

ЛУЧИО

                Това съм аз!

Аз, ваша светлост, се явих пред нея

от името на Клавдио с молба

да се опита да изпроси милост

за него от граф Анджело.

 

ИЗАБЕЛА

                        Тъй беше.

 

 

КНЯЗЪТ

Не сте запитан!

 

ЛУЧИО

                Вярно, ваша светлост,

но и не съм приканен да мълча!

 

КНЯЗЪТ

Тогава ви приканваме сега!

И щом на ваша милост дойде ред,

молете Господа да сте без упрек!

 

ЛУЧИО

Ще бъда, гарантирам ви!

 

КНЯЗЪТ

                        Гаранти

на вас ще трябват може би… Да чуем!

 

ИЗАБЕЛА

Началото вий чухте…

 

ЛУЧИО

                Много право!

 

КНЯЗЪТ

То може да е право, ала вие

без право се обаждате!… Нататък!

 

ИЗАБЕЛА

Отидох при тоз мерзостен наместник…

 

КНЯЗЪТ

Такива думи пак напомнят лудост.

 

ИЗАБЕЛА

Простете ги. Те точно отговарят

за случая.

 

КНЯЗЪТ

        Поправено. Нататък.

 

ИЗАБЕЛА

Накратко, без ненужно да разказвам

как молих го, как просих на колене,

как той отказа ми и как отново

аз молих го — защото всичко туй

трая не малко, — грозния завършек

през срам ще ви призная: той бе твърд

във своя отказ да помилва брат ми

освен срещу девичето ми тяло,

което животинската му сласт

бе възжелала, и след бурна битка

дългът към брата победи честта ми

и аз отстъпих. Но на утринта,

наситил похотта си, той изпрати

нареждане да отсекат главата

на бедния ми брат!

 

КНЯЗЪТ

                Правдоподобно,

не ще и дума.

 

ИЗАБЕЛА

                О, да беше толкоз

правдоподобно, колкото е правда!

 

КНЯЗЪТ

Създание безумно, ти не знаеш

какво говориш или си навярно

подкупена от заговор опасен

против заместника ни! Ала, първо,

почтеността му е неопетнена;

и, второ, обясни ни какъв смисъл

би имало тъй строго да преследва

порок, присъщ на него! Ако беше

извършил туй, което ти разправяш,

греха на твоя брат той би претеглил

по себе си, наместо да поиска

главата му. Не, някой е зад теб!

Признай си истината и кажи:

по чий съвет пристигнала си тука

да се оплакваш?

 

ИЗАБЕЛА

                Туй е, значи, всичко?

Тогаз, о, висши ангели небесни,

търпение ми дайте и когато

часът узрее, разголете този

порок, обвит във важност! Ваша светлост,

дано спести ви Бог такваз обида,

с каквато аз от вас ще си отида!

 

КНЯЗЪТ

Да си отидеш? Как пък не! В затвора!

Нима ще позволим зловреден полъх

с чернилка да попари тук един

тъй близък нам? Това е зла интрига!

Кой още знаел е, че ти ще дойдеш

с прошение пред нас?

 

ИЗАБЕЛА

                Един, когото

бих искала сега да видя тук —

брат Людовик.

 

КНЯЗЪТ

                Измислен брат навярно.

Кой знае го?

 

ЛУЧИО

                Аз, ваша светлост, аз!

Нахално шило! Да не беше в расо,

за думите, с които ви нарече

през вашето отсъствие, аз бих му

светил маслото!

 

КНЯЗЪТ

                Думи против княза?

И по заместника му да насъсква

една безчестница! Добър монах!

Да се открие!

 

ЛУЧИО

                Снощи във затвора

той беше с нея. Мазен преструвай!

Нахалник в расо!

 

БРАТ ПЕТЪР

О, Бог да ви закриля, ваша светлост!

Стоях и чух как княжият ви слух

бе дваж измамен. Първо, таз жена

оклевети заместника ви, който

е чист от допир с нея, както тя е —

от допир с нероден.

 

КНЯЗЪТ

                И ний тъй мислим.

А да познавате случайно този

брат Людовик?

 

БРАТ ПЕТЪР

                Да, знам го — брат набожен,

смирен и чужд на мирските дела,

в които го намесва господинът.

Такъв човек, повярвайте, не може

да е злословил срещу ваша светлост!

 

ЛУЧИО

И как злослови! С тез уши го чух!

 

БРАТ ПЕТЪР

Той сам след време ще се оправдае,

ала сега е болен, ваша светлост,

и на легло. По негова молба —

понеже бе узнал, че против графа

подготвя се оплакване — аз дойдох

да кажа вместо него туй, което

той знае и което е готов

да подкрепи със клетви и със факти,

където го извикате. Най-първо,

за да очистя този свят сановник

от клеветата, хвърлена върху му,

във очна ставка ще изоблича

тъжителката тъй, че да признае

лъжата си.

 

КНЯЗЪТ

        Добре. Почнете, отче!

Нима не се усмихвате над туй,

граф Анджело? Интриги на безумци!…

Да донесат кресла!… Във тоя спор

ний няма да се месим. Вий бъдете

сам съдник в делото си, драги мой!…

Това ли е свидетелката, отче?

Лицето си най-първо да разбули

и после ще говори.

 

МАРИАНА

Ще го направя, ако позволи

мъжът ми.

 

КНЯЗЪТ

        Ха, омъжена сте значи?

 

МАРИАНА

Не, ваша светлост.

 

КНЯЗЪТ

                Значи сте мома?

 

МАРИАНА

Не, ваша светлост.

 

КНЯЗЪТ

                Ясно е — вдовица.

 

МАРИАНА

Не, ваша светлост, и това не съм.

 

КНЯЗЪТ

Тогава не сте нищо, щом не сте

мома, омъжена или вдовица!

 

ЛУЧИО

Може да е фльорца, ваша светлост. Много от тях не са нито моми, нито омъжени, нито вдовици.

 

КНЯЗЪТ

Накарайте тогова да замлъкне!

Надяваме се, скоро ще дотрябва

за себе си да мели!

 

ЛУЧИО

                Слушам, ваша светлост!

 

МАРИАНА

Не съм омъжена, признавам, княже,

а и мома, признавам си, не съм.

Мъжа си аз познах, ала мъжът ми,

уви, не знае, че ме е познал.

 

ЛУЧИО

Пиян е бил, ваша светлост. Няма друго обяснение.

 

КНЯЗЪТ

И вий да бяхте, би било от полза

за тишината тука!

 

ЛУЧИО

Разбрано, ваша светлост.

 

КНЯЗЪТ

Свидетелката ви не каза нищо

за нашия заместник.

 

МАРИАНА

                Тъкмо почвах.

Жената, обвиняваща във блудство

тогова, хвърли същата вина

върху мъжа ми и твърди, мой княже

че с него е била в туй също време,

когато аз — под клетва ще го кажа! —

в прегръдките му бях, със всичко друго,

което от туй следва.

 

АНДЖЕЛО

А, значи тя и друг е обвинила?

 

МАРИАНА

Не знам за друг.

 

КНЯЗЪТ

                Но казахте „мъжа ми“!

 

МАРИАНА

Да, казах и твърдя го: туй е той,

граф Анджело, мъжът, съпругът мой,

макар че най-дълбоко убеден е,

че знае нея и не знае мене!

 

АНДЖЕЛО

Това е много! Покажи лика си!

 

МАРИАНА

Мъжът ми разрешава — вече мога!

Виж, Анджело, тоз образ — ти на него

се кле, че е за взора ти достоен!

Виж, Анджело, таз длан — ти нея сложи

над своята за договор годежен!

Виж, Анджело, туй тяло — ти от него,

за тялото на Изабела взел го,

пи сладост в своя парк онази нощ!

 

КНЯЗЪТ

Познаваш ли я?

 

ЛУЧИО

                Във библейски смисъл.

 

КНЯЗЪТ

Мълчете вие!

 

ЛУЧИО

                Мълча, ваша светлост.

 

АНДЖЕЛО

Да, трябва да призная, господарю,

че я познавам. Преди пет години

дори се заговори за женитба,

но договорът скъсан бе, отчасти

защото зестрата й се оказа

далеч под уговорката, но главно

защото тя урони свойто име

със лекомислие. А оттогава

не съм я нито виждал, нито чувал,

кълна се, ваша светлост!

 

МАРИАНА

                        Ваша светлост,

заклевам се, че както светлината

е от небето, а речта от дъх,

и разум има в правдата, а правда —

във честността, така и аз жена съм

на този мъж; че свързва ни със него

най-крепкият обет, в какъвто могат

словата да се свързват, и че той

в нощта на този вторник ме позна

в беседката на парка си, тъй както

познава се съпруга! Ако лъжа,

така да си остана на колене,

забита като статуя от мрамор

в краката ви!

 

АНДЖЕЛО

                Дотука се усмихвах —

оттук ми разрешете, ваша светлост,

да съдя и наказвам! Тук се гаврят

със моето търпение! Аз чувствам,

че тези две глупачки сечива са

във нечия ръка, от тях по-силна —

о, дайте ми възможност, господарю,

да разплета тез козни!

 

КНЯЗЪТ

                        Действай, драги,

и както пожелаеш, накажи ги!…

О, глупави монахо!… А ти, лъжло,

във заговор със другата, нима

представяш си, че твойте клетви — даже

да смъкнат долу всичките светци

един след друг — ще могат да надвият

доверието ни в един, чиято

чест ний сме подпечатали? Ескале,

седни до моя родственик и двама

разкрийте този опит за измама!

Подучил ги е другият монах —

да се докара тук!

 

БРАТ ПЕТЪР

                Добре ще бъде,

защото — прав сте, княже — той подтикна

девойките да дойдат с тъжби тука.

На тъмничаря е известно где е —

той би могъл да го докара.

 

КНЯЗЪТ

                        Бързай!

Ти, родственико наш, стоящ високо

над хулите, комуто се полага

да съди тези низки интриганти,

издай над тях каквато щеш присъда

по свое усмотрение!… За кратко

напускам ви. Не вдигайте съда,

преди да сте приключили с таз паплач!

 

ЕСКАЛ

Ще действаме сурово, господарю.

Господин Лучио, не казахте ли вие, че този брат Людовик бил мошеник?

 

ЛУЧИО

Cucullus non facit monachum^[13] — честен е той само в расото! Какви хули избълва за княза ни!

 

ЕСКАЛ

Ще ви помоля да почакате тук, за да потвърдите думите си пред него. Този монах ще се окаже голям негодник.

 

ЛУЧИО

Първи в цяла Виена, честна дума!

 

ЕСКАЛ

Викнете отново тази Изабела! Искам да поговоря с нея.

Разрешете, графе, да я разпитам аз. Ще видите как ще я притисна.

 

ЛУЧИО

Не по-добре от него, ако слушаме нея!

 

ЕСКАЛ

Какво казахте?

 

ЛУЧИО

Казах, че ако я притиснете насаме, тя сигурно ще се предаде по-скоро; пред толкоз хора ще я е срам.

 

ЕСКАЛ

Ще хвърля светлина върху всичките и тайни!

 

ЛУЧИО

И така може, макар че на тъмно жените по-лесно си ги показват.

 

ЕСКАЛ

Елате насам, тъжителко! Тази жена тук отхвърля всичко, което ни казахте.

 

ЛУЧИО

Уважаеми, този е негодникът, за когото ви говорих! Ето го с тъмничаря!

 

ЕСКАЛ

Тъкмо навреме! Вие мълчете, докато не ви запитам!

 

ЛУЧИО

Като гроб!

 

ЕСКАЛ

Елате насам, достопочтени, вие ли сте подсторили тези две жени да оклеветят граф Анджело? Те го твърдят.

 

КНЯЗЪТ

Лъжа е!

 

ЕСКАЛ

Какво? Знаете ли къде се намирате?

 

КНЯЗЪТ

Поклон пред сана ви!… И нека тачим

понякога и дявола зарад

пламтящия му трон… Къде е князът?

Пред него аз желая да говоря.

 

ЕСКАЛ

Във нас е той и ние ще ви чуем.

Внимавайте и говорете честно!

 

КНЯЗЪТ

Без страх, във всеки случай… О, беднячки,

дошли за агнето си при вълка,

несправедливо князът е предал

тъй ясната ви жалба във ръцете

на същия злодей, когото вий сте

дошли да обвинявате!

 

ЛУЧИО

Показа си рогата, негодникът! Аз какво ви говорих?

 

ЕСКАЛ

Не стигаше ли, отче богохулни,

че сте подбудили със адска цел

тез две жени да клеветят добрия

мой съуправник, но и сам в лицето

безсрамно го наричате „злодей“?

И хвърляте покрай това към княза

открити упреци в несправедливост?…

На спиците! Когато го разтегнем,

ще си изкаже майчиното мляко!

„Несправедлив“!…

 

КНЯЗЪТ

                По-кратко, моля! Князът

ще дръзне да разтегне тоз мой пръст

не повече от своя. Аз не съм

ни негов поданик, ни тук роден.

Дългът ми ме изпрати наблюдател

на таз Виена и видях аз в нея

покварата да ври и да прелива

извън ръба! Вий имате закони

за всякоя простъпка, но властта ви

е толкоз търпелива, че тез ваши

закони плашещи висят за глума

като зъби в бръснарница!

 

ЕСКАЛ

                        Какво?

Слова против държавата? В затвора!

 

АНДЖЕЛО (на Лучио)

Какво ще кажете против тогова?

За него ли говорехте преди?

 

ЛУЧИО

За него, ваша милост!… Ела насам, плешива кратуно! Познаваш ли ме?

 

КНЯЗЪТ

Познавам ви по гласа, господине. Срещнахме се в затвора, когато князът се беше оттеглил от властта.

 

ЛУЧИО

Тъй ли? А да си спомняш какво ми каза за него?

 

КНЯЗЪТ

Отлично, господине.

 

ЛУЧИО

Така ли? Е, вярно ли е, че той е женкар, глупак и страхливец, както тогава твърдеше за него?

 

КНЯЗЪТ

Преди да ми припишете такова твърдение, господине, ще трябва да си разменим ролите с вас. Защото вие казахте за него тези думи. И много други, и дори по-лоши.

 

ЛУЧИО

Ах ти, проклет мизернико! Не те ли хванах аз за носа заради приказките ти?

 

КНЯЗЪТ

Заклевам се, че обичам княза като самия себе си!

 

АНДЖЕЛО

Чувайте как негодникът иска сега да се измъкне след предателските си хули!

 

ЕСКАЛ

С такъв няма какво да разговаряме! В затвора! Къде е тъмничарят?… Откарайте го и го оковете добре във вериги — стига е бъбрил тук! Отведете и тези уличници! И съобщника им също!

 

КНЯЗЪТ (към Тъмничаря)

Стойте, приятелю! Не бързайте!

 

АНДЖЕЛО

Какво? Съпротивлява се? Господине, помогнете му!

 

ЛУЧИО

Хайде, драги, хайде! Хайде, ти казвам! Я го виж ти, стригания лъжец! Гледай го, разбойника му с разбойник! Не можеш без качулка, а? Покажи си вагабонтското лице, шарка да го изрине! Покажи го да ти видим кучата муцуна и да те обесим! Не щеш да я свалиш, а?

 

КНЯЗЪТ

Един мошеник да направи княз!

За първи път се случва… Тъмничарю,

за тези трима аз съм поръчител.

Постойте, драги, вашият монах

би искал да ви каже три слова…

Задръжте го!

 

ЛУЧИО

Три слова, които могат да станат три греди!

 

КНЯЗЪТ (към Ескал)

Прощаваме ви думите. Седнете!

Той своето кресло ще ни отстъпи.

Бъди така добър… И ако имаш

останали дар-слово, ум и наглост,

използвай ги, преди да си ни чул!

 

АНДЖЕЛО

О, страшни повелителю, ще бъда

от своята виновност по-виновен,

ако опитам се да я потуля,

когато виждам как с небесна мощ

прозирали сте всичките ми стъпки!

Затуй не ме разпитвайте, могъщи,

за моя срам и заместете с туй

самопризнание съда над мен:

присъда бърза и палач веднага —

туй само прося като милост блага!

 

КНЯЗЪТ

Елате, Мариана!… Говори:

сгоден ли си за таз жена?

 

АНДЖЕЛО

                        Сгоден съм.

 

КНЯЗЪТ

Венчай се без отлагане за нея!

След обреда тук, отче, да се върнат

веднага! Тъмничарят да ги пази!

 

ЕСКАЛ

Провалът му, мой княже, по ме смайва

от всичко друго тука!

 

КНЯЗЪТ

                        Изабела,

духовникът ви се превърна в княз,

но служил ви до днеска с благ съвет,

той в новата си дреха пак остава

служител ваш!

 

ИЗАБЕЛА

                Велики господарю,

простете на васалката, която

използва и отруди своя княз

в незнанието си!

 

КНЯЗЪТ

                О, Изабела,

простена сте, ала и вий към нас

бъдете мека! Знам, смъртта на брат ви

гнети ви и за вас е непонятно,

че аз, желаейки да му помогна,

потулен действах и не се разкрих

веднага във върховната си власт,

а го оставих да умре. Уви,

измами ме избързалата казън,

която аз надявах се да дойде

с по-бавен ход. Но нека спи във мир!

По-хубав е животът след смъртта

от този наш пожизнен страх пред нея.

Недейте плака — брат ви е щастлив

на оня свят.

 

ИЗАБЕЛА

                Благодаря ви, княже.

 

КНЯЗЪТ

На този нов съпруг зарад жена му

ще трябва да простите, че във свойто

въображение е опетнил

честта ви, с толкоз доблест отстоя на.

Но затова, че е осъдил брат ви,

а сам е осквернил девойка чиста

и стъпкал обещание, което

пред нея е поел, законът вика

с езика на самия подсъдим:

тъй както плаща взелият на вяра,

и той да заплати: за мяра с мяра!…

Понеже е вината ти тъй явна,

граф Анджело, че даже непризната,

не ти признава право на надежда,

осъждам те на същия дръвник,

пред който Клавдио преви глава!…

Водете го!

 

МАРИАНА

                О, милостиви княже,

нима за присмех ме дарихте с мъж?

 

КНЯЗЪТ

Той сам ви е дарил със мъж за присмех

и аз заради името ви счетох

за правилно да ви венчая с него,

защото инак упрекът, че той

ви е познал безбрачно, би попречил

на бъдното ви щастие. При туй

имуществата му, макар че те

по право се изземват от хазната,

на вас, като на негова вдовица,

решихме да дадем, за да ви купят

друг, по-добър съпруг.

 

МАРИАНА

                        О, господарю,

не искам друг, не искам по-добър!

 

КНЯЗЪТ

Отсъдено. Недейте се надява!

 

МАРИАНА (коленичи)

Всеблаги княже!…

 

КНЯЗЪТ

                Не хабете думи!…

Водете го на смърт!

                Сега ваш ред е.

 

МАРИАНА

О, ваша светлост!… Сладка Изабела,

с една молба ми услужете днес

и цял живот слугиня ще ви бъда!

 

КНЯЗЪТ

Молба без капка разум: ако тя

рече да проси милост за тогова,

духът на брат й, гроба си разкъртил,

ще се яви и ще я отнесе

със себе си!

 

МАРИАНА

                О, сладка Изабела,

коленичете само и безмълвно

ръце до мен прострете! Аз ще прося!

Били излети праведните хора

в калъп от грехове и по-добри

те ставали, когато отначало

били със недостатък. Може би

и моят мъж така ще се поправи!

Нима отказвате ми, Изабела?

 

КНЯЗЪТ

Решихме: смърт за смърт!

 

ИЗАБЕЛА (коленичи)

                        Мой щедри княже,

съдете, моля ви, тогава, сякаш

е брат ми жив! Аз вярвам, че той бил е

от честност ръководен в свойта служба,

преди да ме погледне; а щом тъй е,

то нека не умира! Брат ми беше

наказан справедливо за простъпка,

действително извършена от него…

а намерението у тогова

не се превърна в дело и добре е

погребано да бъде като дело,

което е издъхнало на път.

Не са подсъдни мислите ни, княже,

а намеренията ни са мисли,

и толкоз!

 

МАРИАНА

        Само толкоз, господарю!

 

КНЯЗЪТ

Безсмислени молби! Станете, казах!…

Ха, спомних си. Кажи ми, тъмничарю,

защо все пак обезглавихте брат й

в тъй ранен час?

 

ТЪМНИЧАРЯТ

                Така бе наредено.

 

КНЯЗЪТ

С официална заповед?

 

ТЪМНИЧАРЯТ

                        Не, княже.

С писмо от графа.

 

КНЯЗЪТ

                Заради което

си уволнен. Ключовете предай!

 

ТЪМНИЧАРЯТ

Простете ми, високородни княже,

усещах, че не бива, но не бях

уверен в туй. По-късно се разкаях

и доказателство е, че отложих

смъртта на другия затворник, който

според писмото трябваше да бъде

предаден на смъртта.

 

КНЯЗЪТ

                Кой друг затворник?

 

ТЪМНИЧАРЯТ

Един злодей, на име Бернардин.

 

КНЯЗЪТ

Със Клавдио да беше тъй постъпил!

Да дойде тук! Желая да го видя.

 

ЕСКАЛ

Скърбя, че вие, графе, който бяхте

за мене винаги и трезв, и учен,

тъй грубо сте се хлъзнали по склона

на страстите и слепите постъпки!

 

АНДЖЕЛО

Скърбя, че съм причина за скръбта ви,

и толкова горчиво се разкайвам,

че моля не за прошка, а за смърт!

Каквото съм заслужил, туй си прося.

 

КНЯЗЪТ

Кой тук е Бернардин?

 

ТЪМНИЧАРЯТ

                Ей този, княже.

 

КНЯЗЪТ

Ти, драги, казват, имал си душа

тъй груба, че нехаела за нищо

извън тоз свят — живял си според нея

и си осъден; ала твойте грешки

тук долу аз изтривам, за да можеш

да се подготвиш по-добре за горе.

Вий, отче, наставлявайте го! Вам

предавам го. А този с плаща кой е?

 

ТЪМНИЧАРЯТ

Един спасен от мене трети смъртник,

когото трябваше да умъртвим

със Клавдио. Тъй много му прилича,

че сякаш е възкръсналият той.

 

КНЯЗЪТ (към Изабела)

Щом толкоз му прилича, покрай него

ще бъде опростен, а покрай вас

ще стане и мой брат!… Но по това,

като му дойде времето… Навярно

от всичко туй граф Анджело разбрал е,

че е спасен. Очите му блестят.

Бъди любящ съпруг на таз жена —

тя твойте сан и име заслужава.

Към всички снизходителност ни сгрява,

но има между нас един, комуто

не мога да простя.

                Та според вас,

приятелю, аз, значи, съм глупак,

страхливец, сладострастник, луд, магаре?

С какво заслужил съм честта да бъда

тъй щедро превъзнасян?

 

ЛУЧИО

Вярвайте, господарю, аз ги изприказвах тези неща само защото такава е модата! Ако държите да ме обесите за това, можете, но бих предпочел да се задоволите с едно нашибване.

 

КНЯЗЪТ

Нашибан първо, а след туй обесен!…

Да бъде разгласено, тъмничарю,

че ако някоя жена била е

излъгана от този млад развратник

(понеже той нам лично се похвали,

че бил направил бременна една),

достатъчно е тя да се яви

и ний ще ги венчаем. След което

очакват го камшикът и въжето!

 

ЛУЧИО

Умолявам ви, ваша светлост, недейте ме жени за уличница. Ваша светлост преди малко каза, че съм ви направил княз, нима ще ми се отплатите, като ме направите рогач?

 

КНЯЗЪТ

Кълна се, ще я вземеш за жена!

А хулите прощавам ти ги, както

и всичките ти други грехове…

Водете го в затвора и да бъде

изпълнено, което заповядах!

 

ЛУЧИО

Бракът с фльорца, господарю, е наказание, по-лошо от стяга, камшик и бесилка едновременно!

 

КНЯЗЪТ

Ала добро за който хули княз!

Вий, Клавдио, честта възстановете

на свойта годеница! Мариана,

честита сватба! Анжело, люби я —

аз бил съм изповедник неин, зная

сърцето й! На вас дължа, Ескале

признателност за благия ви дух;

и друго ще последва. Тъмничарю,

благодаря ти за предаността —

ще те използвам нейде по-нагоре.

Прости му, Анджело, че ти донесе

не Клавдиовата глава, а тази

на Рагузин — грехът му не е грях.

А пък за вас, прекрасна Изабела,

ако не ми откажете, аз имам

един сърдечен договор, чрез който

едно ще станат вашето и мойто…

Но да вървим и всеки ще узнае

подплатата на всичко туй каква е!