Уилям Шекспир
Мяра за мяра ^[0] (3)

Втора сцена

 

ЛУЧИО

Ако нашият и другите князе не стигнат до споразумение с унгарския крал, ще го нападнат всички заедно.

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Да ни дари небето мир, но не мира на унгарския крал!

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Чул те Господ! Цветето на този мир няма да е за мирисане.

 

ЛУЧИО

Твоята молитва е като на оня набожен пират, който отплавал с десетте божи заповеди, но една изстъргал от дъската.

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

„Не кради!“?

 

ЛУЧИО

Да, нея изтрил.

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Ама, разбира се! Тя е заповядвала на него и шайката му да се откажат от занаята си: те са тръгвали да крадат и плячкосват. На кого от нас, военните, не му засяда в гърлото онуй място от обедната молитва, в което се проси мир?

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

В живота си не съм чувал войник да е против него.

 

ЛУЧИО

Защото в живота си не си чувал да се чете молитва.

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Брей! Поне десетина пъти!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

И как я четяха — в проза или в мерена реч?

 

ЛУЧИО

В мерена, в теглена, във всякаква и на всякакви езици!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

И от всякакви религии може би?

 

ЛУЧИО

А защо не? Милостта си е милост въпреки верските спорове, както например твоя милост е негодник въпреки изящните си обноски.

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Хайде, хайде! И двамата сме от един шивач шити.

 

ЛУЧИО

Но сме от два плата — като кадифето и канта на една дреха. Ти си кантът, няма спор!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

А ти си тройно стриганото кадифе! Мене ако питаш, по-добре да съм кант от здраво английско сукно, отколкото меко кадифе, остригано от някоя френска ножица^[1]. Стана ли ти ясно?

 

ЛУЧИО

Да, че говориш от личен опит. След самопризнанието ти отсега нататък винаги пръв ще вдигам чаша за твое здраве и последен ще пия от една чаша с тебе заради своето.

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Май си пострадах от тоя?

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Да, дори и да не страдаш от оная.

 

ЛУЧИО

Я, гледай кой иде! Нашата утешителка! Колко болести съм купил под покрива й! Идат трите парки под една фуста!

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Защо три парки?

 

ЛУЧИО

Познай!

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Защото ни дарява с парене!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

И ни обира парите!

 

ЛУЧИО

А тебе те прати и на парни бани^[2]!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Ти си мислиш, че съм болен, но това са празни приказки.

 

ЛУЧИО

Празни като костите ти, на които този лакомец, развратът, отдавна е изсмукал мозъка.

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Как сте, мадам? В кой хълбок ви мушка сега ишиасът?

 

МАДАМ СВРЪХВРЪТ

Говорете си ги! А там преди малко арестуваха и откараха в затвора един, който струва пет хиляди като вас!

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

И кой е той?

 

МАДАМ СВРЪХВРЪТ

Клавдио, кой? Синьор Клавдио!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Клавдио в затвора? Не може да бъде!

 

МАДАМ СВРЪХВРЪТ

Не може, но е вътре! Видях как го арестуваха и как го поведоха, и най-важното е, че след три дена ще му отсекат главата!

 

ЛУЧИО

След всичките ни шеги не ми се ще да го повярвам!… Сигурна ли си в това?

 

МАДАМ СВРЪХВРЪТ

Повече от сигурна! И причината е, че госпожица Жулиета е забременяла от него.

 

ЛУЧИО

Знаете ли, че това е много възможно — той ми беше дал среща за преди два часа, а досега винаги си е удържал думата!

 

ВТОРИ ГРАЖДАНИН

Пък и съвпада с туй, за което говорехме преди.

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

И се свързва с новоразгласения указ.

 

ЛУЧИО

Да вървим да разберем истината!

 

МАДАМ СВРЪХВРЪТ

Че тъй — кой от война, кой от чума, кой от бесилка, кой от безпаричие — няма да ми остане ни един клиент!

Е? Какво узна?

 

ПОМПЕЙ

Откараха го в затвора.

 

МАДАМ СВРЪХВРЪТ

И защо?

 

ПОМПЕЙ

За да изчака там палача.

 

МАДАМ СВРЪХВРЪТ

Но за какво, питам те?

 

ПОМПЕЙ

За ловене на пъстърви в забранено.

 

МАДАМ СВРЪХВРЪТ

Казвам, какво толкоз е направил?

 

ПОМПЕЙ

Дете на една девойка, толкоз. Не сте ли чули за новия указ?

 

МАДАМ СВРЪХВРЪТ

Указ? Какъв указ?

 

ПОМПЕЙ

Всички весели заведения в предградията на Виена ще бъдат съборени!

 

МАДАМ СВРЪХВРЪТ

А тези в града?

 

ПОМПЕЙ

Те ще бъдат оставени за семе. Чакаше ги и тях същото, но един по-разумен гражданин ги защити.

 

МАДАМ СВРЪХВРЪТ

А в предградията всички ли ще бъдат разрушени?

 

ПОМПЕЙ

До основи, мадам!

 

МАДАМ СВРЪХВРЪТ

Но това е държавен преврат! Какво ще стане с мене?

 

ПОМПЕЙ

Не се страхувайте за себе си! Добрите адвокати никога не страдат от липса на клиенти. Ще си смените адреса и ще си запазите професията. Аз и в бъдеще ще бъда на вашите услуги. Смелост! Към вас ще се отнесат снизходително. Вие в тази тънка работа сте си изболи очите, дето се казва — ще затворят и те едно око.

 

МАДАМ СВРЪХВРЪТ

Какво става там? Я ние по-далечко…

 

ПОМПЕЙ

Ето го младия Клавдио! Тъмничарят го води в затвора! И госпожица Жулиета, и нея!

 

КЛАВДИО

Недей да ме развеждаш из града —

води ме към затвора, тъмничарю!

 

ТЪМНИЧАРЯТ

Повярвайте, не е от лична злоба —

граф Анджело изрично го поиска.

 

КЛАВДИО

Тъй всеки властник, сякаш земен бог,

ни съди по евангелски: прощава,

комуто иска, а комуто — не,

осъжда го. И е съдът му пак

съд праведен^[3]!

 

ЛУЧИО

                Какво е туй? Я, гледай!

Хей, Клавдио, защо си във окови?

 

КЛАВДИО

От много свобода, мой драги друже,

от много свобода! Разбрах, че както

подир преяждането следва пост,

тъй всяка волност, мярка щом не знае,

довежда до окови. В страшна жажда,

като погълнали отрова мишки,

ний пием наслаждения, догдето

умрем от тях!

 

ЛУЧИО

Ако можех да говоря така мъдро под арест, бих повикал на разговор някой и друг свой кредитор. И все пак, да ти кажа право, предпочитам лудостите на свобода пред мъдростите зад решетка. Каква е вината ти, Клавдио?

 

КЛАВДИО

Такава, че река ли да я кажа,

обида ще прибавя към вредата.

 

ЛУЧИО

Убийство?

 

КЛАВДИО

        Не.

 

ЛУЧИО

                Разврат?

 

КЛАВДИО

                        Такова нещо.

 

ТЪМНИЧАРЯТ

Не спирайте! Вървете, господине!

 

КЛАВДИО

Минутка само!… Лучио, две думи!

 

ЛУЧИО

И сто, ако ще бъдат за добро.

Нима развратът се преследва тъй?

 

КЛАВДИО

Изглежда да. След честна уговорка

Жулиета ме допусна в свойто ложе.

Ти знаеш я и знаеш, че тя вече

ми бе почти съпруга, само дето

й липсваше формалната обява

на брака ни. Не стигнахме до нея,

защото смятахме, че ще укрием

любовната си връзка, докато

родът й ме погледнеше по-топло

и се решеше да отвори свойте

сандъци по-широко. Но тъй стана,

че нежната ни тайна се изписа

по Жулиета с букви, твърде явни

за всекиго.

 

ЛУЧИО

        Забременя?

 

КЛАВДИО

                За жалост.

И ето че наместникът на княза —

дали защото бляскавата власт

го е замаяла, или защото

за него обществото е жребец,

на който новият ездач е длъжен

със шпорите веднага да покаже,

че мъж го яха; и дали тиранство

съдържа се в самия негов пост,

или такъв е нравът му, не зная —

но ето, този княжески наместник

изрови от архивите си всички

ужасни наказания, които

подобно на ръждясали доспехи

от деветнадесет години спяха,

потънали във прах; и за да блесне,

стовари в миг заспалата им сила

отгоре ми; да, само за да блесне!

 

ЛУЧИО

Само за това, то се знае. И твоята глава стои сега така несигурно върху плещите ти, че една въздишка на влюбена млекарка може да ти я духне. Изпрати до княза молба за помилване!

 

КЛАВДИО

Изпратих, ала князът е изчезнал.

О, Лучио, стори ми таз услуга:

сестра ми днес приема в манастир

послушнически сан. Върви при нея,

кажи й за ужасната опасност,

надвиснала над мен. От мое име

я замоли да прати ходатаи

при строгия наместник, да отиде

сама при него и да моли милост

за брата си! На срещата й с него

разчитам аз, защото младостта й

дори без глас говори на мъжете

с неотразим език, а тя при туй

умее да използва ум и слово

и лесно убеждава.

 

ЛУЧИО

Дай Боже да сполучи не само заради твоите събратя, които инак ще се намерят под голяма заплаха, но и защото не ми се ще да видя живота ти така глупаво проигран в една игра на „на ти го — дай ми го“. След два часа тя ще знае всичко.

 

КЛАВДИО

Благодаря ти, Лучио! Побързай!

 

ЛУЧИО

Довиждане!

 

КЛАВДИО

                Готов съм, тъмничарю!