Уилям Шекспир
Мяра за мяра ^[0] (14)

Трета сцена

 

ПОМПЕЙ

Тук съм свой човек като в нашия си весел дом. Сякаш съм при мадам Свръхврът — толкоз много стари клиенти са тук. Първо, младият господин Скок, прескочил насам заради една сделка на пожълтяла хартия за стар джинджифил на стойност сто деветдесет и седем фунта, от които получих в чиста пара само пет^[11]. Вярно, по него време джинджифилът не се търсел, защото всички баби били измрели… После тук е младият наследник Типтоп, осъден от господин Дреб, продавача на платове, за един костюм и два плаща, които се оказали скъпи за плащане… Тук са и младият Хайлайз и приятелят му Перкинс, а също и веселякът Харч, благородниците Тенекей и Безлакей, майстори на шпагите и кинжалите — живи да ги пожалите!… После шишкото Гърлоу, убиецът на нещастния Пудинг, великият дуелант Свадли и прочутият разказвач-пътешественик Смигли… както и всичко, което остана от веселия Кърк след последния търг… и така нататък, все от тези, които повличаха крак край нашия бардак, а сега гъгнат: „Подай, господине!“^[12] на който мине.

 

КРЪВОЖАД

Хей, ти, доведи Бернардин!

 

ПОМПЕЙ

Бернардине! Ставай, че трябва да те бесим!

 

КРЪВОЖАД

Хей, Бернардине!

 

БЕРНАРДИН (отвън)

Чума да ви тръшне! Кой си дере там гърлото! Кои сте вие?

 

ПОМПЕЙ

Ваши приятели. Палачът, господине. Бъдете тъй добър да дойдете, за да ви отсечем главата!

 

БЕРНАРДИН (отвън)

Махайте се, негодници! Сега ми се спи!

 

КРЪВОЖАД

Кажи му, че трябва да се събуди, и то веднага!

 

ПОМПЕЙ

Моля ви, господин Бернардин, събудете се само да ви отсечем главата и после си спете колкото си искате!

 

КРЪВОЖАД

Влез при него и го измъкни!

 

ПОМПЕЙ

Иде, иде, господине! Чувам сламата да шуми под него.

 

КРЪВОЖАД

Брадвата върху дръвника ли е?

 

ПОМПЕЙ

Всичко е готово, господине!

 

БЕРНАРДИН

Казвай, Кръвожаде! Какво ново има?

 

КРЪВОЖАД

Новото, приятелю, е, че трябва да си кажеш молитвите, защото работата е, че заповедта за тебе дойде.

 

БЕРНАРДИН

Не съм готов, мошенико — цяла нощ съм къркал!

 

ПОМПЕЙ

Толкоз по-добре, господине: който е пил цялата нощ и го клъцнем рано сутринта, ще има после целия ден, за да си отспи.

 

КРЪВОЖАД

На, виж, ето го и духовния ти отец. Още ли мислиш, че се шегуваме?

 

КНЯЗЪТ

Приятелю, чух, че трябва бързо да напуснете този свят и, воден от милосърдието, дойдох да ви посъветвам и да се помоля за вас.

 

БЕРНАРДИН

Тая няма да я бъде, отче! Цяла нощ съм пил и ми трябва по-дълго време, за да се подготвя. Не съм съгласен да умирам днес и това си е, ако ще да ми избият мозъка с тояги!

 

КНЯЗЪТ

Налага се, приятелю. Затуй

мисли за пътя, който те очаква!

 

БЕРНАРДИН

Не си хабете думите! Да пукна, ако се съглася да умра днес!

 

КНЯЗЪТ

Но чуйте, драги…

 

БЕРНАРДИН

Нищо не ща да чувам! Ако имате нещо да ми казвате, елате в килията ми, защото днес няма да изляза от нея.

 

КНЯЗЪТ

Негоден и за тук, и за отвъд.

Сърце от камък! Тръгвайте след него!

Закарайте го силом до дръвника!

 

ТЪМНИЧАРЯТ

Е, отче благи, как ви се видя

затворникът?

 

КНЯЗЪТ

                Дотолкоз неподготвен

за оня свят, че тежък грях ще бъде

така да го изпратим.

 

ТЪМНИЧАРЯТ

                Тази сутрин

в затвора, отче, е умрял от треска

един пират, на име Рагузин.

Връстник е той на Клавдио; при туй

косата и брадата му по цвят са

еднакви с неговите. Мисля, отче:

не можем ли отложи тоя скот,

додето се разкае, а на графа

да пратим в доказателство главата

на Рагузин, повтарям, по-приличащ

на Клавдио?

 

КНЯЗЪТ

                Небето ни помага!

Сторете всичко туй, и то веднага —

до срока ни остава само час!

И всичко да е в ред, дордето аз

придумам някак туй животно долно

да тръгне към смъртта си доброволно!

 

ТЪМНИЧАРЯТ

Веднага ще го сторя, благи отче,

но Бернардин ще трябва непременно

след пладне да умре. И друго още:

как с Клавдио ще трябва да постъпим,

та аз да не пострадам, ако после

се разбере, че жив е?

 

КНЯЗЪТ

                        Ето как:

Ще сложите и Бернардин, и него

в килии тайни и преди туй слънце

да е изпратило два пъти поздрав

на хората, ще бъдете вий вече

във пълна безопасност.

 

ТЪМНИЧАРЯТ

                        Ваш слуга съм!

 

КНЯЗЪТ

Тогава бързо! Пращайте главата

към Анджело!

                Пък аз ще му изпратя

по тоз добър човек едно писмо,

което ще му съобщи, че вече

се връщам и съм близо до града,

но важни обстоятелства налагат

да вляза в него по тържествен начин.

Ще искам той да дойде да ме срещне

при изворчето свято на три мили

извън града и там със трезва мисъл

и точна мярка ще постъпя с него.

 

ТЪМНИЧАРЯТ

Главата тук е. Ще я отнеса

на графа сам.

 

КНЯЗЪТ

                И още по-добре.

Но връщайте се бързо — имам нещо

да споделя със вас, което друг

не бива да узнае.

 

ТЪМНИЧАРЯТ

                Ще побързам.

 

ИЗАБЕЛА (отвън)

Отваряйте!

 

КНЯЗЪТ

        Гласът на Изабела!

Тя иде да узнае дали вече

пристигнала е прошката за брат й,

но аз не ще й кажа за доброто,

което готвя и, за да превърна

покрусата й в щастие, когато

най-малко го очаква.

 

ИЗАБЕЛА

                        Разрешете!

 

КНЯЗЪТ

Добро ви утро, мила моя дъще!

 

ИЗАБЕЛА

Дваж по-добро, дошло от свети устни!

Дали прошението е дошло

за моя брат?

 

КНЯЗЪТ

                Прости се брат ви, мила,

със тоя свят. Главата му е вече

изпратена на графа.

 

ИЗАБЕЛА

                Не, не е!

Това е невъзможно!

 

КНЯЗЪТ

                        Но е вярно.

Във мъката си покажете мъдрост!

 

ИЗАБЕЛА

Очите му ще издера със нокти!

 

КНЯЗЪТ

До себе си той няма да ви пусне.

 

ИЗАБЕЛА

Злочести Клавдио и Изабела!

Проклети Анджело! Коварен свят!

 

КНЯЗЪТ

Туй нему не вреди и вас не ползва.

Бъдете умна и се доверете

на Господа! Изслушайте това,

което ще ви кажа — то е вярно

до сетната си сричка: князът утре

се връща — не, изтрийте си сълзите! —

един наш брат и негов изповедник

го потвърждава. Той е пратил вече

писмо до Анджело и до Ескал,

които се приготвят да го срещнат

пред градските врати и предадат

властта в ръцете му. Ако разумно

поемете пътеката, която

посоча ви, ще имате в награда

мъстта над графа, княжеската милост

и почитта на всички.

 

ИЗАБЕЛА

                Слушам, отче.

 

КНЯЗЪТ

Тогава на брат Петър покажете

във доказателство, че аз ви пращам,

това писмо, с което той самият

ми съобщи, че князът се завръща.

Кажете му, че искам да го видя

таз вечер във дома на Мариана.

За вашата и нейната съдба

в подробности на него ще разкажа

и той до княза ще ви отведе.

Пред него вий открито обвинете

граф Анджело! Аз сам го бих направил,

но строг обет ме кара по туй време

да бъда другаде. Вървете бързо!

Изтрийте тез разяждащи сълзи

от взора си! На святия ми орден

недейте вярва, ако ви насоча

във грешен път!… Но май че някой иде!

 

ЛУЧИО

Здравейте, отче! Где е тъмничарят?

 

КНЯЗЪТ

Излезе, господине.

 

ЛУЧИО

О, прелестна Изабела, сърцето ми бледнее, като виждам очите ви така зачервени! Трябва да се търпи! И аз съм принуден да се храня само с вода и трици. От страх за главата си не смея да си напълня корема: един добър обяд и после няма да мога да се сдържа. Но, казват, че князът си пристигал утре. Честна дума, Изабела, аз обичах брат ви. Ако старият чудак, този княз на тъмните ъгълчета, си беше стоял у дома, Клавдио щеше сега да е жив!

 

КНЯЗЪТ

Господине, князът не ви дължи много благодарности за тези ваши думи. Слава Богу, те са твърде далеч от истината за него.

 

ЛУЧИО

Ти, старо, не го знаеш, както аз го зная. Нямаш си представа какъв женкар е!

 

КНЯЗЪТ

Добре, някои ден ще отговаряте за това. Прощавайте!

 

ЛУЧИО

Не, почакай! Ще дойда с тебе и ще ти разкажа сума ти весели историйки за него.

 

КНЯЗЪТ

Вие вече ми разказахте достатъчно от тях, ако са верни; а ако не са, и първата е била в повече.

 

ЛУЧИО

Веднъж трябваше да се явя пред него, защото бях направил дете на една уличница.

 

КНЯЗЪТ

Наистина ли?

 

ЛУЧИО

Истина и оттатък, но трябваше да го отрека под клетва, иначе щяха да ме оженят за тази скапана смокиня.

 

КНЯЗЪТ

Господине, вашата компания е повече блестяща, отколкото прилична. Прощавайте!

 

ЛУЧИО

А, не, не ти прощавам! Ще те придружа до края на улицата. Ако солените приказки те възмущават, ще се въздържам от тях. Аз, отче, съм като репей — лепна ли се веднъж, не се откачам!