Уилям Шекспир
Мяра за мяра ^[0] (10)

Първа сцена

 

КНЯЗЪТ

И значи тъй, надяваш се на прошка?

 

КЛАВДИО

Нещастниците нямат други лек

освен една надеждата. И аз съм

готов за смърт с надежда за живот.

 

КНЯЗЪТ

В смъртта бъди уверен — тъй по-сладки

за теб ще бъдат и живот, и смърт!

„Живот — кажи си, — ако те загубя,

ще съм загубил нещо ценно само

за лудия. Какво си ти? Лек дъх,

зависим от небесните светила,

които всекичасно блъскат твоя

нетраен дом. Ти шут си на смъртта,

защото се стремиш със всички сили

да я избегнеш, а задъхан тичаш

към нея все. В теб няма благородство,

защото утоляваш с низки средства

потребностите си. Не си и храбър,

защото раздвоеното езиче^[7]

на някакъв си червей те смразява

със смъртен страх. Най-сладкият ти отдих

е във съня и ти зовеш го често,

а ужасява те смъртта, която

е също сън. Не си единен ти,

защото състоиш се от безбройни

частици земен прах. Не си щастлив,

защото, сляп към туй, което имаш,

за друго алчен си. Не си надежден,

защото сменяш страсти и прищевки

със месеца. Богат, ти пак си беден,

защото мъкнеш своите кюлчета

като магаре цял живот, дорде

смъртта те разтовари. Близък нямаш,

защото даже твойте синове,

издънки на чреслата ти, проклинат

паралича, подаграта, катара

за туй, че още жив си. Нямаш всъщност

ни младост, нито старост, а ги виждаш

като във сън на сит стомах, защото

на младост състаряваш се да просиш

пара от стиснати паралитици,

а щом забогатееш, вече стар си

и нямаш жар и сили да се радваш

на своето богатство. Но тогава

какъв живот си ти? Та ти по-лош си

от двеста смърти! Ала на, за нас

е страшна милостивата, която

ти слага край!"

 

КЛАВДИО

                Благодаря ви, отче.

Бях жаден за живот — затуй умирам,

но, жаждайки смъртта, живот намирам.

По-скоро тя да идва!

 

ИЗАБЕЛА (отвън)

                        Отворете!

Мир вам и Господ-Бог да ви помага!

 

ТЪМНИЧАРЯТ

С такъв привет е гостът вред приет.

Добре дошла, девойко!

 

КНЯЗЪТ

                        Не след много

ще дойда пак при тебе, драги момко.

 

КЛАВДИО

Благодаря ви, милосърдни отче.

 

ИЗАБЕЛА

Ще мога ли да поговоря с брат си?

 

ТЪМНИЧАРЯТ

Разбира се… Сестра ви е дошла.

 

КНЯЗЪТ

Две думи, тъмничарю!

 

ТЪМНИЧАРЯТ

                Сто дори!

 

КНЯЗЪТ

Укрийте ме така, че да ги чувам!

 

КЛАВДИО

Каква утеха носиш ми, сестрице?

 

ИЗАБЕЛА

Чудесна като всичките утехи.

Граф Анджело, понеже има връзки

със небесата, мисли да те прати

за постоянен свой посланик там.

Така че стягай се, злочести братко!

Пътуваш утре.

 

КЛАВДИО

                Значи няма изход.

 

ИЗАБЕЛА

Не, братко мой, освен единствен, който,

за да спаси една глава, разкъсва

едно сърце.

 

КЛАВДИО

                Но значи все пак има?

 

ИЗАБЕЛА

Да, има, братко. Твоят съдия

предлага ти пощада сатанинска,

която, ако ти я пожелаеш,

живот ще ти даде, но във окови

ще те държи до смърт!

 

КЛАВДИО

                Затвор до гроб?

 

ИЗАБЕЛА

Добре го каза, да, затвор до гроб,

дори да имаш всичките простори

на тоя свят!

 

КЛАВДИО

        Но как това ще стане?

 

ИЗАБЕЛА

Ще стане то, ако се съгласиш

честта си да обелиш и останеш

оголен във срама.

 

КЛАВДИО

                Доизясни се!

 

ИЗАБЕЛА

О, Клавдио, страхувам се за тебе!

Боя се, че би могъл да поставиш

пет-шест години треска на тоз свят

над вечната си чест. Дали ще смогнеш

да тръгнеш към смъртта? Ужасна тя е

най-вече с ужаса от нея в нас

и бръмбарчето под крака ни чувства

телесната си болка силно, както

когато мре гигант!

 

КЛАВДИО

                Не ме обиждай!

Нима си мислиш, че ще черпя смелост

от нежността на цветето? Щом трябва,

ще припна към смъртта като жених

с отворени обятия!

 

ИЗАБЕЛА

Това е реч на брат ми! Гроба бащин

аз чувам да говори! Да, мой братко,

аз вярвам в тебе — твърде благороден

си ти, за да спасяваш с низки сделки

живота си! Тоз външно свят наместник,

чиито образ твърд и хладна реч

кълват и давят младите безумства,

тъй както дави и кълве соколът

пернатите си жертви, бил цял демон;

ако могъл би някой да изчерпи

зловонната му тиня, той, о, братко,

би се оказал блато, по-дълбоко

от пъкъла!

 

КЛАВДИО

        Граф Анджело? Светецът?

 

ИЗАБЕЛА

Лукавство дяволско! Притворство адско!

Под святата си дреха той прикривал

най-грешна плът! Представяш ли си, братко,

ако му дам аз девството си, той

ще те освободи!

 

КЛАВДИО

                Не е възможно!

 

ИЗАБЕЛА

О, да! И ако аз извърша този

позорен грях, на тебе да го вършиш

ще позволи и в бъдеще! Аз трябва

таз нощ да сторя туй, което даже

да кажа се гнуся, или ти утре

не ще си жив!

 

КЛАВДИО

                Ти няма да го сториш!

 

ИЗАБЕЛА

Живота ми да бе поискал само,

аз бих го хвърлила като карфица!

 

КЛАВДИО

Благодаря ти, скъпа Изабела!

 

ИЗАБЕЛА

Готви се, значи, за смъртта си утре!

 

КЛАВДИО

Да, да… Нима във него има страст,

та тъй се гаври със закона, който

сам иска да наложи… Този грях

навярно не е грях или поне е

най-малко смъртният от седемте…

 

ИЗАБЕЛА

Най-малко смъртен?

 

КЛАВДИО

                Ако беше инак,

нима той, мъдрият, се би обрекъл

на вечни мъки зарад миг наслада?…

О, Изабела!

 

ИЗАБЕЛА

Какво ми казва моят брат?

 

КЛАВДИО

                        Сестрице,

смъртта е страшно нещо.

 

ИЗАБЕЛА

                А срамът —

ужасно, братко!

 

КЛАВДИО

                Да, но да умреш

и да отидеш кой знай где, да гниеш

в студен затвор; туй нещо живо, топло,

подвижно и чувствително да стане

на буца кал; а нежната душа,

за радости способна, да се гърчи

сред огнени реки или да зъзне

във областта на многослоен лед;

от ветрове невидими пленена,

безспирно да се носи с бясна скорост

около туй кълбо; да вие в мъки,

по-страшни от най-страшните, които

въображението би могло

да си представи!… Не, сестрице, не!

Най-страшният живот, със който могат

оскъдност, болести, тъмница, старост

да ни дарят, е рай пред туй, с което

заплашва ни смъртта!

 

ИЗАБЕЛА

                О, Боже мой!

 

КЛАВДИО

Сестрице, помогни ми да живея!

Дългът роднински тъй ще възмезди

греха, със който си спасила брат си,

че този грях ще стане благо дело,

повярвай ми!

 

ИЗАБЕЛА

                О, низък страхопъзльо!

О, подла твар! О, жалък нечестивец!

Не чувстваш ли, че в туй да се посееш

върху позора сестрин има лъх на

кръвосмесителство? Какво да мисля?

Опазил Господ, майка ми да е

играла с други тайно от баща ми,

защото инак как тоз гаден плевел

ще бъде негов кълн! Умри! Гини!

С едно покланяне да можех само

да те спася, не бих се поклонила!

Молитви хиляди за твойта смърт

ще чуе Бог от мен и ни една —

за твойто избавление!

 

КЛАВДИО

                        Не, чуй ме,

почакай, Изабела!

 

ИЗАБЕЛА

                Срамно! Пфу!

Не грешник млад си ти, а стар развратник

и милостта към тебе би била

сама тя сводница! Да, най-добре е

по-бързо да умреш!

 

КЛАВДИО

                Но, Изабела!…

 

КНЯЗЪТ

Една-едничка дума, млада сестро!

 

ИЗАБЕЛА

Какво желаете?

 

КНЯЗЪТ

Ако не ви е скъпо времето, бих ви помолил за кратък разговор. Това, което ще ви поискам, е от полза и за вас.

 

ИЗАБЕЛА

Излишно време нямам и колкото ви отделя, ще бъде откраднато от други дела. Все пак ще ви изслушам.

 

КНЯЗЪТ (настрани към Клавдио)

Сине мой, чух разговора между тебе и сестра ти. Анджело не е имал намерение да я разврати, а само е искал да изпита нейната добродетелност, за да провери своите знания за човешката природа. Благочестива по душа, сестра ти му е дала високонравствения отказ, който той е желаел да получи. Аз съм негов изповедник и зная, че това е самата истина; затуй стягай се за смъртта! Недей залъгва мъжеството си с празни надежди. Утре ще умреш. Върви и, коленичил, готви душата си!

 

КЛАВДИО

Нека само поискам прошка от сестра си! Толкова охладях към живота, че моля небето да ме избави по-скоро от него!

 

КНЯЗЪТ

Упорствувай в това! Сбогом!

Тъмничарю, две думи!

 

ТЪМНИЧАРЯТ

Какво желаете, отче?

 

КНЯЗЪТ

Да си отидете, както дойдохте. Оставете ме насаме с тази девойка. Моят дух и това расо ви обещават, че тя няма да пострада от това.

 

ТЪМНИЧАРЯТ

Щом искате.

 

КНЯЗЪТ

Десницата, която ви е дала хубост, ви е одарила и с добро сърце, а добротата, която лесно отдава хубостта си, трудно остава хубава за дълго; но целомъдрието е същина на вашия характер и то ще ви опази прекрасна докрай. Случайно узнах за попълзновенията на граф Анджело към вас и бих се удивил на провала му, ако човешката слабост не ни даваше всеки ден подобни примери. Какво ще сторите, за да задоволите наместника и спасите брата си?

 

ИЗАБЕЛА

Сега отивам да му дам отговор. По-добре брат ми по закон да умре, отколкото синът ми да се роди незаконен. Но, о, колко много се е излъгал добрият ни княз в своя Анджело! Ако той някога се завърне и аз успея да се добера до него, нека останат тези уста без глас, ако не разкрият как той е управлявал!

 

КНЯЗЪТ

Това е добро, но както стоят сега нещата, той ще се изплъзне от вашето обвинение: искал е само да изпита твърдостта ви. Затуй изострете слуха си за моя съвет. Желанието ми да ви помогна съзира изход от трудността. Струва ми се, че вие можете по напълно честен начин да сторите заслужено благодеяние на една онеправдана девойка; да спасите своя брат от яростта на закона, без да опетните своята чест; и да доставите голяма радост на отсъстващия княз, в случай че той, завърнал се, би чул за постъпката ви.

 

ИЗАБЕЛА

Умолявам ви, продължавайте, отче! Моят дух е готов да извърши всичко, което е в духа на благочестието.

 

КНЯЗЪТ

„Доброто страх не знае и храбра честността е!“ Не сте ли чували за Мариана, сестрата на Фредерик, храбреца, който загина в морето?

 

ИЗАБЕЛА

Чувала съм за нея и винаги добри думи придружаваха името й.

 

КНЯЗЪТ

Граф Анджело трябваше да се ожени за нея — беше й дал вече годежна клетва и определил деня на сватбата, но преди да дойде този ден, корабът на брат й Фредерик претърпя крушение и потъна, отнасяйки със себе си зестрата на сестра му. Бедната девица получи тежък удар: изведнъж тя загуби един благороден и уважаван брат, изпълнен към нея с обич и внимателност; с него — основната част на своето богатство, сватбената си зестра; а с него и с нея — своя обречен съпруг, благообразния Анджело.

 

ИЗАБЕЛА

Как е възможно? Нима той я е изоставил?

 

КНЯЗЪТ

Изостави я в сълзи, без да пресуши с топли думи нито една от тях; глътна си обратно всички обети под предлог, че уж бил открил неща, накърняващи честта й; захвърли я в обятията на скръбта по него, сам мрамор пред сълзите й, които го миеха, без да могат да го смекчат!

 

ИЗАБЕЛА

Колко милосърдна би била смъртта, ако си прибереше тази злочеста девойка! Колко покварен е животът, щом оставя мъчителя й на тоя свят. Но как би могла тя да извлече полза от моя случай?

 

КНЯЗЪТ

Нейната рана много лесно може да бъде излекувана от вас, като при туй лечението й ще спаси вашия брат, опазвайки ви от безчестие.

 

ИЗАБЕЛА

Покажете ми как, добри отче!

 

КНЯЗЪТ

Изоставената годеница храни още любов към графа; нещо повече — неговата грубост, вместо да угаси — както разумът би очаквал — чувството й, го е направила — както прави препятствието в пътя на реката — по-бурно и неудържимо. Идете при граф Анджело и отговорете на желанията му с правдоподобно покорство; съгласете се напълно с исканията му, като му поставите следните условия: първо, срещата ви да трае кратко; после, да бъде нощем, в мрак и мълчание; и най-сетне, мястото да бъде удобно за вас. Когато той приеме всичко това — сега иде главното, — ще посъветваме онеправданата девойка да се яви тя на срещата вместо вас; след това, ако любовната им връзка излезе наяве, той ще бъде принуден да възстанови честта й. И така брат ви ще е спасен, чистотата ви — опазена, бедната Мариана — ощастливена, а поквареният наместник — изобличен. Аз ще убедя и подготвя девойката за срещата с графа. Ако вие се съгласите да участвувате в този кроеж, двойната полза от него ще оправдае измамата, на която той се гради. Какво ще кажете за това?

 

ИЗАБЕЛА

Вече само представата за успеха ме изпълва с радост, а аз горещо вярвам, че ще го постигнем!

 

КНЯЗЪТ

Това ще зависи в голяма степен от вас. Вървете веднага при графа! Ако той ви поиска в леглото си тази нощ, обещайте му, че ще го задоволите. Аз отивам незабавно в „Свети Лука“ — там в самотно имение живее отхвърлената Мариана. Потърсете ме при нея! И не се бавете с графа — всичко трябва да стане бързо!

 

ИЗАБЕЛА

Сбогом, добри отче! Благодаря ви за помощта!