Уилям Шекспир
Мяра за мяра ^[0] (5)

Четвърта сцена

 

ИЗАБЕЛА

А нямате ли повече права?

 

ФРАНЦИСКА

Нима са малко тез?

 

ИЗАБЕЛА

                О, не. Тъй казах

не за да искам други, а защото

очаквах по-сурова дисциплина

във ордена на пресветата Клара.

 

ЛУЧИО (отвън)

Хей! Мир на този кът!

 

ИЗАБЕЛА

                        Кой вика там?

 

ФРАНЦИСКА

Гласът е мъжки. Мила Изабела,

бъдете тъй любезна, отворете

и вижте какво иска този мъж.

На вас това е още позволено,

понеже сте послушница, но после,

обет на монахиня щом дадете,

ще можете да срещате мъжете

единствено ако на туй присъства

сестра игуменката, и при туй

ще разговаряте под було само,

а щом разбулите се, ще мълчите.

Пак вика. Отключете му, сестрице!

 

ИЗАБЕЛА

Мир вам и щастие! Какво ви трябва?

 

ЛУЧИО

Привет, девицо — ако сте, каквато

рисуват ви тез розови страни, —

викнете, моля ви се, Изабела,

послушница в туй място и сестра на

окаяния Клавдио.

 

ИЗАБЕЛА

                Окаян?

Защо да я окаян? Много моля,

отговорете ми, понеже аз съм

сестра му Изабела!

 

ЛУЧИО

                Мила дево,

сърдечни поздрави от брат ви, който —

направо ще ви кажа — е в затвора.

 

ИЗАБЕЛА

О, Боже мой! В затвора? За какво?

 

ЛУЧИО

За нещо, за което, ако бях

аз негов съдник, щях да му наложа

присъда във похвали: надарил е

с детенце милата си.

 

ИЗАБЕЛА

                Господине,

не се шегувайте!

 

ЛУЧИО

                Не се шегувам.

Наистина с момите имам навик

да ги послъгвам и нерядко, както

калугеричката нарочно църка

далече от гнездото си, и аз

така най-много меля със езика

далеч от истината; но със всички

не правя тъй. За мене вий сте дух,

отрекъл се от суетата мирска,

пред който трябва да говоря правда,

тъй както се говори пред светица.

 

ИЗАБЕЛА

Таз гавра с мен кощунствува с небето!

 

ЛУЧИО

Повярвайте, говоря чиста правда!

Една девойка имала е с брат ви

любовни отношения и както

пълнеем от храната, както буйно

във голите бразди на угарта

покълнва житото и се превръща

в обилна жътва, точно тъй разкошно

доказала утробата й трудна,

че той оре добре и сее гъсто.

 

ИЗАБЕЛА

Жулиета, братовчедка ми, с дете?

 

ЛУЧИО

Нима сте братовчедки?

 

ИЗАБЕЛА

                        Не по кръв.

Сменихме имена във знак на дружба

като съученички.

 

ЛУЧИО

                Точно тя е.

 

ИЗАБЕЛА

Тогаз да се оженят!

 

ЛУЧИО

                        Има друго:

по странен начин старият ни княз

изчезна от града и с туй накара

мнозина знатни — между тях и мен —

да мислим за война; но после хора,

познаващи пружините на двора,

разкриха ни, че казвал е едно,

а мислил друго. Неговото място

със всичката му власт сега заема

граф Анджело, един, в чиито жили

тече наместо кръв студена киша

и който не познава плама страстен

на чувствата, защото притъпил е

природния им връх със пост, молитви

и умствени занятия. Тоз мъж

със цел да вдъхне трепет в двете мишки —

Разпътство и Разпуснатост, — които

сноват наистина все по-нахално

покрай лъва Закон, — отгде, не зная,

измъкна един указ, който в свойто

най-тежко тълкование предвижда

смъртта на брат ви. С него във ръка

той задържал е Клавдио, решен

да го даде за пример на града ни.

За брат ви няма никаква надежда

освен ако вий, прелестна, склоните

с молбите си граф Анджело. И с туй

изпратен съм от Клавдио при вас.

 

ИЗАБЕЛА

Наистина ли? Иска му смъртта?

 

ЛУЧИО

Осъдил го е вече. Тъмничарят

получил е — разбрах — заповедта

за изпълнение.

 

ИЗАБЕЛА

                Но как могла бих

да го спася?

 

ЛУЧИО

                Опитайте все пак

способността си.

 

ИЗАБЕЛА

                Моята способност?

Съмнявам се…

 

ЛУЧИО

                Съмненията често

са наши врагове. Под техен натиск

от опита отказваме се ние

и — сбогом на възможния успех!

Идете при граф Анджело и нека

усети той, че щом момите молят,

мъжете дават като богове,

а в сълзи коленичат ли, добиват

каквото искат, сякаш то е тяхно!

 

ИЗАБЕЛА

Ще видя какво мога да направя.

 

ЛУЧИО

Но бързо!

 

ИЗАБЕЛА

        От игуменката само

ще искам разрешение и тръгвам.

Благодаря ви. Поздравете брат ми!

За изхода на срещата таз вечер

ще му изпратя вест.

 

ЛУЧИО

                Отивам.

 

ИЗАБЕЛА

                        Сбогом!