Уилям Шекспир
Мяра за мяра ^[0] (4)

Трета сцена

 

КНЯЗЪТ

Не, благи отче, отхвърли таз мисъл.

Не смятай, че безсилната стреличка

на любовта могла би да прониже

едно сърце във броня. За да искам

от теб приют потаен, имам аз

причини, по-навъсени и тежки

от веселите и безумни цели

на младостта.

 

БРАТ ТОМА

                Кои са те, о, княже?

 

КНЯЗЪТ

Ти по-добре от всеки знаеш, отче,

че винаги съм искал да живея

в уединение и съм избягвал

суетните събрания, където

безсмислено блестят разкош и младост.

И ето, на граф Анджело, човек

със чисти принципи и строги нрави,

прехвърлих аз високия си сан

и абсолютната си власт над Виена.

Той смята ме сега на път към Полша,

защото туй аз казах да налеят

в ухото на народа и то беше

повярвано от него. Знам, ще питаш

защо съм го направил.

 

БРАТ ТОМА

                        Да, мой княже.

 

КНЯЗЪТ

Ний имаме безмилостни закони

и устави — юзди, полезни много

за опаки жребци, — но от години

те спят в бездействие като зъби

в уста на лъв, от старост ненапускащ

бърлогата си вече. И тъй стана,

че както снопът от брезови пръчки,

показван от бащите за уплаха,

но нивга неразвързван за поука,

започва да извиква у децата

не вече страх, а присмех, точно тъй

законите ни от неупотреба

накрай отмряха до такава степен,

че слободията в съда се плези,

детето бие майка си и всяко

приличие изчезна!

 

БРАТ ТОМА

                Сам могли сте

да пуснете завързаното право —

тъй неговият вид би бил по-страшен,

отколкото когато го отвърже

граф Анджело.

 

КНЯЗЪТ

                Но прекалено страшен,

страхувам се: юздите на народа

аз сам отпуснах и не ще е право

да го наказвам за неща, които

аз сам съм го подтиквал да извършва;

защото, давайки свободен пропуск

на престъплението, вместо строго

да го наказваме, ний все едно,

че казваме: „Правете го!“ Затуй

прехвърлих аз на Анджело властта си,

та скрит зад мойто име, да удари,

без мойта личност да участва в боя

и понесе ущърб. А за да видя

как той ще управлява, като брат

от ордена ви аз ще посещавам

двореца и народа. Затова

снабди ме с расо и ме научи

така да се държа, че да изглеждам

от вашите. При сгода по-обстойно

ще ти разкрия своите подбуди.

Знай само туй: граф Анджело се счита

неуязвим за зъб на зложелател,

едва признава, че тече кръвта му

и че гладът му предпочита хляба

пред камъка. Сега ще видим ние

как действат тези показни аскети,

когато власт ръката им усети!