Уилям Шекспир
Мяра за мяра ^[0] (9)

Четвърта сцена

 

АНДЖЕЛО

Молитвата и разумът ми бягат

в противни направления! Към Бога

изпращам куха реч, а мисълта ми

държи се вкопчана за Изабела!

Преживям само Божието име,

но сластни въжделения издуват

сърцето ми! Политиката мъдра,

която толкоз учех, ми е вече

омразна като книга, досадила

от много четене, а свойта тежест,

с която — само някой да не чуе! —

гордеех се, днес чувствувам по-лека

от перушинката, която литва

при първо духване. О, сан висок,

как често ти със блясъка си вдъхваш

страх в бедните душици и привързваш

към своята измамлива привидност

най-мъдрия дори! О, плът, ти плът си,

но щом изпишем надписа „благ ангел“

върху рога на дявола, той в миг

престава да е дявол.

                Какво има?

 

СЛУГАТА

Една сестра, на име Изабела,

желае да ви види.

 

АНДЖЕЛО

                Покани я!

О, Боже, защо всичката ми кръв

се сбра в сърцето ми и дава нему

премного работа, а в също време,

оскъдна в крайниците, ги лишава

от мощ и пъргавост?…

Тъй някой щом припадне, множеството —

уж всеки да помогне! — неразумно

над него струпва се и му отнема

живителния въздух; и пак тъй

тълпата верноподана, съзряла

обичния си крал, отвред се стича

и свойта недодялана любов

превръща в оскърбление.

                        Здравейте!

 

ИЗАБЕЛА

Дойдох да чуя висшата ви воля.

 

АНДЖЕЛО

Бих предпочел да знаехте за нея,

отколкото да питате каква е.

Девойко, брат ви трябва да умре.

 

ИЗАБЕЛА

А, значи тъй? Да ви закриля Бог!…

 

АНДЖЕЛО

Той трябва да умре, но е възможно

да се отложи неговата смърт,

така че да живее не по-малко

от двама ни.

 

ИЗАБЕЛА

                А вий ли ще решите

кога да бъде тя?

 

АНДЖЕЛО

                Да, аз…

 

ИЗАБЕЛА

                        Тогава,

каквато и отсрочка да получи,

възможност дайте му да се подготви

за Господния съд?!

 

АНДЖЕЛО

                С такъв порок?

Еднакво недостоен е за прошка

тоз, който на природата отнема

един живот, създаден не от него,

и онзи, който зарад плътска сласт

сече подобия на Господ-Бога

в матрици незаконни! В тез два гряха —

убийство на живот, създаден честно,

и леене безчестно на живот

в неосветен калъп — човек изпада

еднакво лесно.

 

ИЗАБЕЛА

                Толкоз строго съдят

там горе, не тук долу!

 

АНДЖЕЛО

                        Щом е тъй,

натясно ей сега ще ви поставя!

Отговорете ми на тоз въпрос:

дали, за да спасите своя брат

от смъртната присъда, вие бихте

отдали непорочното си тяло

на осквернение, като онази,

с която тоз ваш брат е вършил блудство?

 

ИЗАБЕЛА

Повярвайте, живота си ще дам,

душата — не!

 

АНДЖЕЛО

                За нея не говорим.

Изнудените грехове се вписват,

но не тежат на сметката.

 

ИЗАБЕЛА

                        Какво?

 

АНДЖЕЛО

Не ви го гарантирам. Утре мога

да кажа и обратното. Но чуйте:

чрез моята уста законът иска

смъртта на брат ви. Няма ли да има

и милост във греха, чрез който той

би бил спасен?

 

ИЗАБЕЛА

                Спасете го за Бога!

Върху душата си поемам риска —

това не ще е грях, а чиста милост.

 

АНДЖЕЛО

Ако със риск за своята душа

сама спасите го, то милостта ви

ще заличи греха.

 

ИЗАБЕЛА

                Щом грях за мен е

това, че моля ви за своя брат,

приемам този грях; щом грях за вас е

молбата ми да чуете, аз Бога

ще моля всяка утрин да го включи

във мойте грехове, та с нито грам

на вас да не тежи!

 

АНДЖЕЛО

                Не, чуйте, чуйте!

Ний с вас се разминаваме. Или

невежа сте, или сте лицемерка.

А туй не е добре.

 

ИЗАБЕЛА

                Ах, нека бъда

невежа и единствено да мога

в смирение набожно да съзнавам

незнанието си!

 

АНДЖЕЛО

                Така се черни

умът ни, за да блесне, също както

закритата зад черна маска хубост

ни лъже, че е двойно по-сияйна,

отколкото е всъщност. Затова

по-грубо ще говоря, та да бъдем

наясно по въпроса. Значи брат ви

ще трябва да умре.

 

ИЗАБЕЛА

                Така.

 

АНДЖЕЛО

                        При туй

вината му по нашия закон

покрива се с присъдата ни.

 

ИЗАБЕЛА

                        Вярно.

 

АНДЖЕЛО

Да предположим, че единствен начин

да го спасите — и със туй не казвам,

че има такъв начин, само в спора

допускам го — е във това, че вас,

сестра му, възжелае някой, който

могъл би — с връзки, с власт — да го изтръгне

от строгия закон, и вие трябва

или с плътта си да го надарите,

или на смърт да обречете брат си —

кое ще сторите?

 

ИЗАБЕЛА

                Това, което

бих сторила за себе си, ще сторя

за бедния си брат. Ако ме биха

заплашили със смърт, аз бих приела

браздите от камшика за рубини,

за ешафода бих се разсъблякла

като за брачно ложе, но не бих

отдала свойто тяло на позора!

 

АНДЖЕЛО

Тогаз ще трябва брат ви да умре.

 

ИЗАБЕЛА

Това ще бъде най-добрият избор.

По-хубаво е той да се прости

с един живот, отколкото сестра му

за него да загуби цяла вечност.

 

АНДЖЕЛО

А туй не ще ли бъде безсърдечност

като присъдата, която вие

нападате?

 

ИЗАБЕЛА

        Безкористната милост

и подкупът порочен са от два

различни дома; нямат капка родство

спасяването по греховен начин

и прошката законна!

 

АНДЖЕЛО

                А доскоро

наричахте закона деспотичен

и ми представяхте греха на брат си

като невинна волност.

 

ИЗАБЕЛА

                        Извинете!

За да постигнем свойта цел, ний често

говорим не това, което мислим.

В защита на един любим човек

почти простих един омразен грях.

 

АНДЖЕЛО

Кой няма слабости!

 

ИЗАБЕЛА

                Да, ако брат ми

наследник бе единствен на греха —

а не един от многото — бих рекла:

„Той трябва да умре!“

 

АНДЖЕЛО

                Жените също

са крехки.

 

ИЗАБЕЛА

        Да, като огледалата,

в които се оглеждат и които

дробят се така лесно, както лесно

сглобяват своите образи. Жените!

Да им помага Бог! Мъжете само

развалят се, когато ги използват!

Триж крехки наречете ни, защото

сме слаби както телом, тъй и духом

и леко податливи към измамни

внушения.

 

АНДЖЕЛО

        В това съм убеден.

И след това признание — понеже

и ний не сме тъй здрави, че грехът

да не поклаща нашата постройка —

от вашите слова ще се възползвам

във спора ни. Бъдете, Изабела,

каквато сте: жена. Оназ, която

желае да е повече, е нищо.

А ако искате да сте жена —

тъй както явствува от външността ви —

безстрашно обявете го, облекла

одеждата, открай предназначена

за пола ви!

 

ИЗАБЕЛА

                Аз знам един език,

недейте го напуска, господарю!

 

АНДЖЕЛО

Желая те, разбираш ли?

 

ИЗАБЕЛА

                        И брат ми

желаеше Жулиета и затуй

вий казвате, че трябва да умре!

 

АНДЖЕЛО

Не ще умре, дадеш ли ми любов!

 

ИЗАБЕЛА

Аз зная, вашта нравственост говори

със волност, чужда ней, за да подмамва

околните!

 

АНДЖЕЛО

                Кълна се във честта си:

което казах ти, е чиста правда!

 

ИЗАБЕЛА

Голяма чест и много чиста правда!

Двуличник, лицемер! Лукав измамник!

Сега узнах те! Анджело, пази се!

Веднага, тук, със тази си ръка

помилване на брат ми подпиши

или ще разтръбя какъв човек си!

 

АНДЖЕЛО

И кой ще ти повярва, Изабела?

Със своето неопетнено име,

безгрешен жизнен път, обществен сан

така ще надделея аз над твойто

нещастно обвинение, че ти

назад ще си го глътнеш, придобило

вкуса на клеветата. Вече почнах

и пуснал съм юздите на страстта си!

Отговори на жарката ми жажда,

отхвърлила руменина и свян,

лъжливо забраняващи онуй,

което й се ще! Отдай плътта си

на моето желание и брат ти

ще бъде жив; ако ли не, то знай,

не само ще умре, но ще плати

с ужасни мъки твоето упорство!

До утре сутрин отговор ще чакам

или заклевам се в страстта, която

изгаря ме, ще бъде безпощаден!

И можеш да раздрънкаш всичко туй —

ще натежи над твойта правота

неправдата във моята уста.

 

ИЗАБЕЛА

Кому да се оплача? Ще го кажа,

но кой ще ми повярва? О, тез страшни

уста на властници, които пръскат

похвали светли и присъди мрачни

по свое хрумване, безсрамно карат

закона да отмерва реверанси

пред личната им воля и разтеглят

добро и зло в посоката, която

изнася им! При брат си ще отида!

Макар и сторил грях от буйна кръв,

духът му благороден е и зная,

той сто глави да има, ще ги сложи

на сто дръвника, но не ще допусне

сестра му да остави свойто тяло

на поругание! И тъй решавам:

живот на брат за чест моминска давам!

Таз вест от мене ще узнае той,

за да умре с достойнство и в покой.