Уилям Шекспир
Мяра за мяра ^[0] (15)

Четвърта сцена

ЕСКАЛ

Всяко ново негово писмо опровергава по-ранните!

АНДЖЕЛО

И всички са така неясни и объркани. Постъпките му напомнят лудост. Недай си Боже, разумът му да се е помътил! И защо трябва да го срещаме и да му предаваме властта пред градските врати?

ЕСКАЛ

Не мога да си представя.

АНДЖЕЛО

И с каква цел да разгласяваме, че всички, които имат да се оплачат от някаква неправда, трябва да му предадат жалбите си веднага, на улицата?

ЕСКАЛ

За това той изтъква причини: искал да се справи с оплакванията, за да ни освободял от всякакви по-късни козни, които така щели да бъдат безсилни срещу нас.

АНДЖЕЛО

Тогава нека бъде разгласено

нареждането му. Аз утре заран

ще дойда да ви взема от дома ви,

а вий пък известете тез, които

по сан и длъжност трябва да са с нас!

ЕСКАЛ

Ще го направя. Сбогом!

АНДЖЕЛО

                        Лека нощ!

Това, което сторих, ме разби!

Безчувствен съм и тъп към всичко друго!

О, Господи! Мома озлочестена!

И от кого? От висш сановник, който

преследвал е безжалостно разврата!

Ако не бе я свян да си признае,

че нейното моминство е отнето,

как би могла да ме изобличи!

Но разумът я кара да мълчи,

защото пост и име ме обличат

в доверие такова, че тоз, който

ме обвини, ще бъде сам съсипан…

Да, трябваше да го оставя жив,

но буйната му младост би могла

възмездие от мене да потърси

във бъдеще за туй, че е получил

живот без чест, откупен със цената

на сестрин срам… Защо не го оставих?…

Ах, щом сме грешни, себе си не знаем —

желаем нещо и не го желаем!