Уилям Шекспир
Кориолан ^[0] (30)

Шеста сцена

 

АВФИДИЙ

Вървете във Съвета и кажете

на първенците, че съм тук. Това

връчете им и щом го прочетат,

да се сберат на главния площад,

където аз пред тях и пред народа

ще потвърдя написаното тук.

Тоз, който обвинява се в писмото,

е влязъл във града и се надява

със думи пред народа да очисти

вината си. Вървете!

 

ПЪРВИ СЪЗАКЛЯТНИК

Здравей, началниче! Е, как се чувстваш?

 

АВФИДИЙ

Като човек, убит от свойта милост,

отровен от пощадата си!

 

ВТОРИ СЪЗАКЛЯТНИК

                        Вожде,

ако държиш на замисъла, в който

ни включи за помощници, кажи,

и ний сме тук!

 

АВФИДИЙ

                Не мога да ви кажа.

Ще видим накъде клони народът.

 

ТРЕТИ СЪЗАКЛЯТНИК

Народът ще се люшка, докогато

се борите; но който и да падне,

надвилият ще наследи гласа му.

 

АВФИДИЙ

Така е, и за удара си аз

ще имам убедителен предлог:

на неговата вярност аз заложих

честта си и нагоре възвисих го,

а той с ласкателска роса поля

приятелите ми и тъй подсили

растежа си, като за тази цел

пречупи своя нрав, преди познат

като суров и твърд.

 

ТРЕТИ СЪЗАКЛЯТНИК

                Да, този нрав,

когато беше кандидат за консул,

му коства…

 

АВФИДИЙ

                Тъкмо стигнал бях до туй!

Изгнан за свойта твърдост, той потърси

приют в дома ми и подложи гърло

за моя нож. Приех го, приравних го

със себе си, открих му път нагоре,

предложих му да си избира войни

измежду мойте най-добри и свежи

за плановете си, собственоръчно

помагах му във жътвата на слава,

която той във своя хлев прибра.

И радостен, че си вредя самичък,

превърнах се от равен нему в нещо

като слуга и той за мойта служба

ми плащаше като на прост наемник

със снизхождение.

 

ПЪРВИ СЪЗАКЛЯТНИК

                Тъй беше, вожде.

Войската се учудваше, а после,

когато Рим бе негов и ний всички

се готвехме за плячка, не по-малка

от славата…

 

АВФИДИЙ

                Във тази точка аз

най-силно ще насоча своя удар:

за две-три капки очна мокрота,

по-лесна у жените от лъжата,

кръвта, потта на целия ни поход

продаде той. И ще умре за туй.

И аз ще се възмогна пак… Но чуйте!

 

ПЪРВИ СЪЗАКЛЯТНИК

Ти влезе в родния си град като

обикновен вестител, неприветстван,

а той разцепва въздуха с тръбите

на своето пристигане!

 

ВТОРИ СЪЗАКЛЯТНИК

                        И тези

безпаметни глупци дерат гърла

за оня, който им изкла децата!

 

ТРЕТИ СЪЗАКЛЯТНИК

Затуй, използвайки добрия случай,

преди със думи той да ги е трогнал,

ти дай му да опита твоя меч

и ний ще те последваме! Когато

го проснем бездиханен, ти ще можеш,

разказвайки посвоему нещата,

и доводите му да погребеш

ведно с трупа.

 

АВФИДИЙ

                Старейшините! Млък!

 

СТАРЕЙШИНИТЕ

Добре завърнал се дома, Авфидий!

 

АВФИДИЙ

Не съм заслужил вашия привет.

Прочетохте ли, о, почтени старци,

писмото ми?

 

СТАРЕЙШИНИТЕ

                Прочетохме го.

 

ПЪРВИ СТАРЕЙШИНА

                                С болка.

По-ранните си грешки той — аз мисля —

могъл би да изкупи, ала тази —

да свърши, гдето трябваше да почне;

да пропилее ползата от всички

военни набори; да ни остави

с разноски само, като сключи мир

с града почти превзет — такава грешка

не е простима.

 

АВФИДИЙ

                Чуйте го! Той иде.

 

КОРИОЛАН

Приветствам ви, отци на този град.

Аз връщам се все тъй ваш предан воин,

незаразен от обич към родина

и подчинен на висшата ви воля

като преди. Узнайте, че успешно

проведох похода и стигнах с бой

до портите на Рим. Това, което

бе взето като плячка, надвишава

със трета разходите по войната.

Мир сключихме със не по-малко слава

за волсците, отколкото позор

за римляните. Ето тук, подписан

от консули и знатни, подпечатан

с клеймото на Сената, аз ви връчвам

изготвения договор.

 

АВФИДИЙ

                Отци,

преди да го четете, заявете

в лицето на изменника, че той

измамил е по най-безчестен начин

доверието ви!

 

КОРИОЛАН

                Изменник? Аз?

 

АВФИДИЙ

Ти точно, Марций!

 

КОРИОЛАН

                Марций?

 

АВФИДИЙ

                        Да! Кай Марций!

Или очакваш да те величая

във Кориоли с крадения прякор

„Кориолан“?

Старейшини на нашата държава,

на майка си и на жена си той

за няколко нещастни солни капки

предаде делото ни и отстъпи

града ви Рим — „ви“, казвам! — като скъса

обета си тъй лесно, сякаш беше

прогнил конец. Веднъж не съзова

военния съвет, а пред сълзите

на своята кърмителка проциври

победата тъй срамно, че накара

по-младите слуги да се червят,

а старите бойци да се споглеждат

в учудване.

 

КОРИОЛАН

        О, чуваш ли го, Марсе?

 

АВФИДИЙ

Не споменавай бога на бойците,

хлапе ревливо!

 

КОРИОЛАН

                Как?

 

АВФИДИЙ

                        Тъй, както чу!

 

КОРИОЛАН

Лъжецо, нямащ мяра, ти изду

това сърце премного за гръдта му!

„Хлапе“? Ах, раб! Простете, мъдри старци,

за пръв път не успявам да се спра!

Умът ви, уважаеми, аз зная,

ще зашлеви туй куче през устата,

а паметта му, на бразди все още

от моя бич, сама ще му натика

лъжите в гърлото!

 

ПЪРВИ СТАРЕЙШИНА

                И ти, и ти,

мълчете и ме чуйте!

 

КОРИОЛАН

Накълцайте ме на парчета, волсци —

мъже, деца, започвайте! „Хлапе“!

Лъжливо псе, във ваште летописи —

ако не лъжат — пише, че в Кориоли

като орел, нападнал гълъбарник,

съм карал войните ви да пърпорят

наоколо ми! И го сторих сам!

„Хлапе“ на мен?

 

АВФИДИЙ

                Нима, почтени старци,

ще изтърпите, този самохвалец

да ви припомня слепия успех,

за наш позор дарен му от фортуна?

 

СЪЗАКЛЯТНИЦИТЕ

Смърт, смърт за туй!

 

ГРАЖДАНИТЕ

Разкъсайте го на парчета!… Веднага и на място! Той уби сина ми!… Дъщеря ми!… Той уби племенника ми!… Убиец на баща ми!

 

ВТОРИ СТАРЕЙШИНА

Ръцете долу! Тихо! Тоз човек

е благороден. Гръмката му слава

обхванала е земното кълбо

и провинението му ще бъде

разгледано в съда. Мълчи, Авфидий!

Не подстрекавай към саморазправа!

 

КОРИОЛАН

Да можех срещу теб и всички твои

авфидиевци да размахам своя

законен меч!

 

АВФИДИЙ

                Нахален негодяй!

 

СЪЗАКЛЯТНИЦИТЕ

Смърт! Смърт! Убийте го!

 

СТАРЕЙШИНИТЕ

                        Назад! Назад!

 

АВФИДИЙ

Изслушайте ме, господари мои!

 

ПЪРВИ СТАРЕЙШИНА

О, Тул!

 

ВТОРИ СТАРЕЙШИНА

        Духът на храбростта ще лее сълзи

над делото, извършено от теб!

 

ТРЕТИ СТАРЕЙШИНА

Не го настъпвай!… Мечовете скрийте!

Спокойствие!

 

АВФИДИЙ

                Старейшини почтени,

като узнаете — но не сега,

в тоз пристъп, предизвикан от тогова —

каква опасност криел е за вас

животът му, тоз край ще ви възрадва.

Викнете ме в съвета си и аз

ще ви докажа вярната си служба

или безропотно ще понеса

най-тежката ви казън!

 

ПЪРВИ СТАРЕЙШИНА

                        Изнесете

трупа навън и нека бъде той

оплакан от нас всички! Досега

не е изпращал глашатай към гроба

по-ценен прах.

 

ВТОРИ СТАРЕЙШИНА

Със свойта избухливост

донякъде той снема от Авфидий

вината за таз кръв. Да вземем злото

откъм доброто му!

 

АВФИДИЙ

                Гневът ми стихна

и мъка ме раздира. Трима войни

измежду най-добрите — аз, четвърти —

да понесат трупа! Ти, скръбен марш

отмервай с барабана си! А вие

склонете копия! Макар лишил

от синове и от мъже не малко

жени на този град — които още

оплакват с люти сълзи своите близки, —

той беше мъж със стъпки величави

и спомен благороден ще остави.

Повдигай!