Уилям Шекспир
Кориолан ^[0] (26)

Втора сцена

 

ПЪРВИ ЧАСОВИ

Стой! Ти отде си?

 

ВТОРИ ЧАСОВИ

                Спри и се върни!

 

МЕНЕНИЙ

Харесва ми, че пазите добре,

но аз съм висш сановник и дошъл съм

за среща с Кориолан.

 

ПЪРВИ ЧАСОВИ

                        Отде?

 

МЕНЕНИЙ

                                От Рим.

 

ПЪРВИ ЧАСОВИ

Назад тогава! Нашият началник

не ще да има нищо общо с него.

 

ВТОРИ ЧАСОВИ

Ти своя Рим в пожари ще го видиш,

преди да разговаряш с Кориолан.

 

МЕНЕНИЙ

Момчета, ако вашият началник

говорил е за Рим пред вас, безспорно

дочували сте името Менений.

Това съм аз.

 

ПЪРВИ ЧАСОВИ

                И ти да си, назад!

Туй твое име не минава тука.

 

МЕНЕНИЙ

Послушай, драги! Аз съм много близък

със твоето началство. Бях за него

онази книга, във която всички

четяха несравнената му слава,

не без украса тук-таме; защото

аз своите приятели (а той

е пръв сред тях) съм хвалил, докъдето

търпеше правдата. Дори понявга —

като при кегли на неравно — съм я

надхвърлял малко и печат поставял

върху полуизмислици… Така че

ще трябва да ме пуснеш.

 

ПЪРВИ ЧАСОВИ

Ще прощаваш, уважаеми, ама даже и да си казал в негова полза толкоз лъжи, колкото думи изрече сега в свой интерес, пак няма да минеш. Няма — даже и да си бил толкоз добродетелен в лъжите, колкото си сега с жените. Тъй че кръгом!

 

МЕНЕНИЙ

Слушай, човече: името ми е Менений и аз съм бил винаги пръв привърженик на твоя началник.

 

ВТОРИ ЧАСОВИ

Ти може — както сам казваш — да си бил негов лъжец, но аз като негов боец, ти казвам, че няма да минеш. Затова да видим гърба ти!

 

МЕНЕНИЙ

Можеш ли ми каза дали е обядвал? Знаеш, не искам да говоря с него, преди да се е нахранил.

 

ПЪРВИ ЧАСОВИ

Я кажи, ти римлянин ли си?

 

МЕНЕНИЙ

Да, както и твоят началник.

 

ПЪРВИ ЧАСОВИ

Тогава трябва да мразиш Рим като него. Какво си представяте вие там? Прогонихте единствения, който можеше да ви защити; сами, от невежа глупост, предадохте своя щит на противниците си и сега си мислите, че ще ви отърват от разплатата му хленчът на вашите баби, слепените длани на девиците ви и треперливите увещания на изкуфели дъртаци като теб? Вярвате ли, че ще угасите пожара, в който подир малко ще пращи градът ви, с такъв немощен дъх? Лъжете се! Затова връщай се в Рим и кажи на всички там да се готвят за изпълнението на присъдата. Защото тя е произнесена. Нашият началник се е заклел, че няма да има прошка за вас.

 

МЕНЕНИЙ

Слушай, ти, глупако! Ако този, който е над тебе, знаеше, че съм тук, щеше да ме посрещне с уважение.

 

ПЪРВИ ЧАСОВИ

Началникът не те и познава!

 

МЕНЕНИЙ

Не твоят началник, а главнокомандващият ви!

 

ПЪРВИ ЧАСОВИ

Главнокомандващият не дава спукана пара за теб. Тръгвай, казах ти, докато не съм ти пуснал последната капка кръв! Тръгвай, ти от дума не разбираш ли? Тръгвай, че…

 

МЕНЕНИЙ

Чакай де! Чакай!… Ей! Ей!…

 

КОРИОЛАН

Какво става тук?

 

МЕНЕНИЙ

Ха сега, негоднико! Сега ще се оплача от теб! Ще видиш не съм ли уважаван! Ще разбереш, че не може всеки мухльо на пост да ми препречва пътя към моя син Кориолан! Отгатни сега по туй как ще ме приеме дали те чака само бесилката, или някой друг начин за умирачка, по-траен за зрителите и по-нетраещ се за теб. Зяпай пред това сега и припадай, пред което ще стане!

Съветът на всемогъщите богове да се грижи в непрекъснато заседание за личното ти щастие и да те обича не по-малко от твоя стар отец Менений! О, синко, синко! Ти готвиш за нас пожар, но виж влагата на тези очи може да го угаси! Дълго ме молиха да дойда при теб и едва когато се убедих, че само аз мога да те разубедя, се оставих да бъда издухан от въздишките им през градските порти и ето — заклинам те да простиш на Рим и на своите разкайващи се сънародници. Да размекнат добрите богове гнева ти в техните сълзи и да плиснат остатъка му върху този дръвник, този пън, който ме препъна в пътя ми към теб!

 

КОРИОЛАН

Върви си!

 

МЕНЕНИЙ

                Как? Защо?

 

КОРИОЛАН

                        Аз нямам вече

съпруга, майка, чедо. Таз ръка е

подвластна другиму. Гладът за мъст

е в мойта гръд, но правото за прошка —

в гръдта на волсците. Не се надявай!

Страхливата измяна ще отрови

предишните ни близости, преди

мекосърдечието да ми спомни

как силни бяха те. Затуй върви си!

За просбата ти моите уши

по-здрави са, отколкото са здрави

вратите ви за мойта мощ. Но аз

обичах те все пак и затова

вземи туй тук — за тебе го написах

и щях да ти го пратя.

                Не, Менений,

не ща да слушам!… С този старец бяхме

в Рим много близки. Виждаш сам, Авфидий…

 

АВФИДИЙ

Да, твърд си, виждам.

 

ПЪРВИ ЧАСОВИ

Та значи, уважаеми, вий сте бил Менений?

 

ВТОРИ ЧАСОВИ

Магическо име! Само каква сила има! А пътя си за дома помниш ли?

 

ПЪРВИ ЧАСОВИ

Чу ли как само ни скастриха, задето не бяхме пропуснали твое величество?

 

ВТОРИ ЧАСОВИ

Та от какво, казваше, трябвало да припадна?

 

МЕНЕНИЙ

Пет пари не давам нито за тоя свят, нито за началника ви! А пък такива същества като вас дори не ги забелязвам — толкова са ми нищожни! Който е решил сам да мре, не го е страх, че друг щял да му помогне в тая работа. Да прави началникът ви каквото ще! А вие си останете каквито сте и само нищожеството ви да расте с годините! Казвам ви каквото ми бе казано: „Махайте се!“

 

ПЪРВИ ЧАСОВИ

Достоен човек все пак.

 

ВТОРИ ЧАСОВИ

Достоен човек е нашият началник. Той е канара, дъб, дето буря го не мръдва!