Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy of Coriolanus, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 4

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Втора сцена

Рим. Недалеч от градските врати.

Влизат Сициний и Брут, придружени от Едил.

 

СИЦИНИЙ

Кажи на всички да се разотидат!

Изгонихме го и това ни стига.

Патрициите — тез, които бяха

на негова страна — са страшно гневни.

Да, ние им показахме мощта си

във сблъсъка — разумно е да бъдем

по-кротки подир него.

 

СИЦИНИЙ

                Разпръсни ги!

Кажи им, че големият им враг

си е отишъл и че те отново

са силни, както бяха.

 

БРУТ

                Да се пръснат!

Едилът излиза.

Ха, майка му!

 

Влизат Волумния, Виргилия и Менений.

 

СИЦИНИЙ

                Да кривнем!

 

БРУТ

                        А защо?

 

СИЦИНИЙ

Била се смахнала, дочух да казват.

 

БРУТ

Видяха ни. Не спирай!

 

ВОЛУМНИЯ

                Добра среща!

Небето да ви прати всички язви,

с които разполага!

 

МЕНЕНИЙ

                Тихо, тихо!

 

ВОЛУМНИЯ

Ако не бяха сълзите ми, аз…

Но пак ще чуят…

Към Брут.

                Ти къде?

 

ВИРГИЛИЯ (към Сициний)

                        Стой тук!…

Да можех тъй да кажа на мъжа си!

 

СИЦИНИЙ

Я, виж я, мъжкараната!

 

ВОЛУМНИЯ

                        Глупак!

Нима е срам да има и жената

сърце на мъж? А ти навярно имаш

сърце лисиче, та в прокуда прати

един, чиито удари за Рим

са повече от думите, които

ти изговорил си!…

 

СИЦИНИЙ

                О, небеса!

 

ВОЛУМНИЯ

… И по на място всички! И при туй

за благото на Рим! Ако ме питаш…

Но махай се! Не, стой! Да бе родът ти

в арабската пустиня и синът ми

пред него, с меч в ръка…

 

СИЦИНИЙ

                        Какво би сторил?

 

ВИРГИЛИЯ

Изтребил би ти цялото потомство!

 

ВОЛУМНИЯ

Със всички незаконни! Колко рани,

о, богове, той бе добил за Рим!

 

МЕНЕНИЙ

Спокойно! Да вървим!

 

СИЦИНИЙ

                Аз бих се радвал,

ако, завързал тъй достоен възел

с родината си, той след туй не бе го

разсякъл сам!

 

БРУТ

                Аз също бих се радвал.

 

ВОЛУМНИЯ

„Аз също бих се радвал“! Ти насъска

сганта по син ми! Мръсни котараци,

способни да го оценят по-малко,

отколкото аз мога да проникна

в небесните потайности, закрити

за смъртните!

 

БРУТ

                Пусни ни да вървим!

 

ВОЛУМНИЯ

Спокойно можете! Нали сте вече

приключили със славното си дело.

Но първо чуйте: с колкото над най-

прихлупената къщичка във Рим

се вдига Капитолият, със толкоз

и моят син — мъжът на тази тук

нещастница, от вас изгнан — стърчи

над всички ви!

 

БРУТ

Добре, добре. Прощавай!

 

СИЦИНИЙ

Какво стоим да ни облайва тази

побъркана?

 

ВОЛУМНИЯ

        На добър час!

Брут и Сициний излизат.

                        Как искам

да нямат друга грижа боговете

освен да изпълняват мойте клетви!

Веднъж на ден да можех да ги срещам,

би ми олеквало!

 

МЕНЕНИЙ

                Да, прави бяхте

и стъпихте им право на мазола!

Ще хапнете лис мен?

 

ВОЛУМНИЯ

                За мене гостба

сега е моят гняв! Сама се ям

и тъй, от ядене, ще се стопя!…

Върви и стига хленчи! Като мене

ръмжи, подобно на Юнона в гняв!

 

Изли за заедно с Виргилия.

 

МЕНЕНИЙ

О! О! О!

 

Излиза.