Уилям Шекспир
Кориолан ^[0] (11)

Десета сцена

АВФИДИЙ

Градът е взет!

ПЪРВИ ВОЙНИК

Ще ни го върнат при добри условия.

АВФИДИЙ

Условия!

Бих искал да съм римлянин, щом нямам

възможност като волск да бъда туй,

което съм! Добри условия!

Какво добро могла би да открие

в един военен договор страната

на колене? Пет пъти вече, Марций,

воювам с теб — пет пъти ме разбиваш

и тъй ще бъде, зная, всеки път,

дори и да се сблъскваме по-често,

отколкото се храним! Клетва давам,

ако се срещнем пак лице с лице,

един ще падне!… Моята омраза

не знае вече чест и благородство:

ако до днес мечтаех да го смажа

в открит двубой, сега го бих наръгал

и във гърба! Със сила или с хитрост,

готов съм всякак!

ПЪРВИ ВОЙНИК

                Той е същи дявол!

АВФИДИЙ

По-смел дори, макар не толкоз хитър!

И с тази смелост ме поквари той:

засенчена от нея, мойта доблест

ще измени на себе си! Какъвто

и да го сваря — болен, безоръжен,

спящ, молещ се, пред жертвеник, във храм,

на капитолия им, — тези всички

ограничения за яростта

не ще възпрат със разните си вехти

права и обичаи мойта злоба

към Марция! Дори да се окаже

във моя дом, от брата ми закрилян,

и там, гостоприемството престъпил,

ръката си жестока ще измия

в сърцето му! Върви в града и виж

какво там става и кои ще бъдат

заложници!

ПЪРВИ ВОЙНИК

        А ти къде отиваш?

АВФИДИЙ

Във кипарисовия гъсталак,

при мелниците на града, където

ме чакат мойте хора. Там прати ми

известие за всичко, за да зная

нагде да се насочвам.

ПЪРВИ ВОЙНИК

                Ще го сторя!