Уилям Шекспир
Кориолан ^[0] (17)

Трета сцена

 

БРУТ

И главно бий по туй, че се домогва

до лична власт! Това не го ли смачка,

наблягай върху старата му злоба

към простия народ и върху туй,

че плячката от Анциум не беше

раздадена…

        Ще дойде ли?

 

ЕДИЛЪТ

                        Пристига.

 

БРУТ

Кои са с него?

 

ЕДИЛЪТ

                Старият Менений

и тез сенатори, които с него

били са винаги.

 

СИЦИНИЙ

                А ти събра ли

поименните списъци на всички,

гласували за нас?

 

ЕДИЛЪТ

                Събрах ги. В мен са.

 

СИЦИНИЙ

А как гласуваха? По родове ли?

 

ЕДИЛЪТ

По родове.

 

СИЦИНИЙ

                Тогаз сбери ги тука

и им кажи, че чуят ли от мене:

„Във името на правото народно,

да бъде тъй“ без разлика дали

ще искам смърт, прокуда или глоба,

щом кажа „глоба“ да подхващат: „глоба“

и „смърт“, щом кажа „смърт“, като наблягат

на древното си право и на туй,

че в случая са прави.

 

ЕДИЛЪТ

                Ще им кажа.

 

БРУТ

И почнат ли да викат, да не млъкват,

додето с глъч и крясък не наложат

присъдата да бъде незабавно

изпълнена.

 

ЕДИЛЪТ

        Добре!

 

СИЦИНИЙ

                И погрижи се

да бъдат многобройни и готови

във нужния момент.

Върви и действай!

Опитай се да го раздразниш още

със първите си думи. Той е свикнал

да надделява в бой и връх да взима,

над който прекослови му. Щом кипне,

не може никой да го обуздае.

Той ще излее своето сърце

и в туй е главната ни вероятност

да му сломим гръбнака!

 

СИЦИНИЙ

Ей го, иде!

 

МЕНЕНИЙ

Спокойно, умолявам те!

 

КОРИОЛАН

                        Да, да —

като коняр, понасящ куп обиди

за дребен грош… Всевишни богове,

закриляйте града ни; направете

държавните кресла да се заемат

от честни хора; въдворете обич

помежду нас, така че мирни служби

да пълнят храмовете, не раздори —

стъгди и улици!

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

                Да бъде тъй!

 

МЕНЕНИЙ

Добра молитва!

 

СИЦИНИЙ

                Граждани, по-близко!

 

ЕДИЛЪТ

Изслушайте трибуните си! Тихо!

Внимание!

 

КОРИОЛАН

        Изслушайте мен първо!

 

БРУТ и СИЦИНИЙ

Добре, започвай!… Тихо там!

 

КОРИОЛАН

                        Кажете:

дали ще бъда обвинен и в друго

освен в което зная; и дали

ще свърши всичко днес?

 

СИЦИНИЙ

                        Кажи ти първо:

съгласен ли си да се подчиниш

на волята народна, да признаеш

за съдници народните трибуни

и да приемеш тяхната присъда

за престъпленията, във които

съдът докаже твоята вина?

 

КОРИОЛАН

Съгласен съм.

 

МЕНЕНИЙ

        Съграждани, вий чухте!

Съгласен е! Спомнете си добре

за бойните му подвизи, за туй,

че раните му са на брой като

гробове в гробище!

 

КОРИОЛАН

                Следи от тръни!

Нищожни драскотини!

 

МЕНЕНИЙ

                        Помислете

освен това, че ако каже нещо

не като гражданин, с това доказва,

че е добър войник. Недейте взима

за злоба резкостта му, вижте в нея

суровост, подходяща за войника,

и нищо друго!

 

ЛАРЦИЙ

                Стига за това!

 

КОРИОЛАН

Кажете ми: с какво опозорих се,

та след като единодушно бях

избран за консул, час след туй си взехте

гласа назад?

 

СИЦИНИЙ

                Ний питаме сега!

 

КОРИОЛАН

Да, вярно. Слушам.

 

СИЦИНИЙ

                Ти се обвиняваш,

че си замислял да унищожиш

извечния правопорядък в Рим,

за да заграбиш всички власти в него

за себе си, с което си и станал

изменник на народа!

 

КОРИОЛАН

                Как? Изменник?

 

МЕНЕНИЙ

Спокойствие! Какво ни обеща?

 

КОРИОЛАН

Вдън пъкъла на огън да се пържи

народът ти! Наглецо, ще наричаш

изменник мен? И към кого? Към тези!

Да имаше в очите ти хиляда,

в ръцете — милион присъди смъртни

и още толкова — във твоя гаден,

лъжлив език, пак бих ти казал: „Лъжеш!“

открито, както моля боговете!

 

СИЦИНИЙ

Разбрахте ли го, хора?

 

ГРАЖДАНИТЕ

                Към скалата!

 

СИЦИНИЙ

Спокойно! Друго нещо не е нужно

за обвинението. Вий сами

видяхте го и чухте как надменно

се сби с едилите, оплю народа,

оказа съпротива на закона

и хвърли хули към онез, които

са овластени да го съдят — тези

свръхтежки престъпления му стигат

за смъртната присъда.

 

БРУТ

                        Но понеже

заслужил е…

 

КОРИОЛАН

                Кой плещи за заслуги?

 

БРУТ

Говоря, за което знам.

 

КОРИОЛАН

                Ти знаеш?

 

МЕНЕНИЙ

Това ли е обетът, който даде

на майка си?

 

КОМИНИЙ

                Чуй, моля те!

 

КОРИОЛАН

                        Не чувам

Да ме осъдят на тарпейска казън,

одиране, прокуда доживотна,

тъмница с дажба две зърна на ден,

не бих им казал, за да ме помилват,

една любезност! Нито пък за всичко,

което бих могъл от тях да имам,

духа си бих превил, макар и само

с едничко „добър ден“.

 

СИЦИНИЙ

                Затуй, че той

всемерно и всечасно е показвал

ненавист към народа, търсил начин

да го лиши от власт и с тази цел

прибягнал до побой, при туй не само

в присъствието на съда, но даже

над членовете му — от днеска ние

във името на римския народ

и с правото на негови трибуни

изгонваме тогова от града

под страх, ако се върне, да намери

смъртта си от Тарпейската скала.

Във името на правото народно,

да бъде тъй!

 

ГРАЖДАНИТЕ

                Да бъде тъй! Прокуда!

Ако ли не — скалата! Вън от Рим!

 

КОМИНИЙ

Съграждани, приятели, за миг

изслушайте ме!

 

СИЦИНИЙ

                Вече е осъден!

Какво ще слушаме!

 

КОМИНИЙ

                Две думи само!

Бях консул и в сражения за Рим

получих доста белези. Обичам

страната си по-нежно, силно, свято

от себе си, от своята съпруга,

от рожбите на нейната утроба

и моите чресла. Ако ви казвам…

 

СИЦИНИЙ

Какво ще казваш — знаем къде биеш!

 

БРУТ

Не можеш да прибавиш нищо! Той е

изгнан като изменник към народа

и своята страна. Да бъде тъй!

 

ГРАЖДАНИТЕ

Да бъде тъй! Да бъде тъй!

 

КОРИОЛАН

Вий, мръсна куча хайка, чийто дъх

за мен противен е като воня

на гнил мочур, чиято смрадна обич

ценя не повече от леш, захвърлен

да трови въздуха — аз вас изпращам

в изгнание! Оставайте си тука

със свойта променливост! Всеки шум

във трепет да ви хвърля, всяко малко

потръпване на вражите пера

да ви облъхва с ужас! И гонете

бранителите си, дорде най-сетне

невежеството ви (което чувства

едва когато злото го постигне)

остави ви сами — при туй врази

на себе си — и хвърли ви във робство

на друг народ, надвил ви без борба!

Заради вас презрял града си, аз

му давам гръб! Светът не свършва с него!

 

ЕДИЛЪТ

Народният предател си отиде!

 

ГРАЖДАНИТЕ

Отиде си! Изгнан! Изгнан! Хо-хо!

 

СИЦИНИЙ

Вървете с него, докато излезе

от градските врати, и го мъчете

с презрението си, тъй както той

мъчи ви досега!… Отряд пазачи

да дойде с нас!

 

ГРАЖДАНИТЕ

По него!… Да го следваме, додето

излезе от вратите!… Чест и слава

на нашите безкористни трибуни!