Уилям Шекспир
Кориолан ^[0] (15)

Първа сцена

 

КОРИОЛАН

Авфидий — казваш — пак е сбрал войска?

 

ЛАРЦИЙ

Да, сбрал е, и затуй решихме бързо

да сключим мир.

 

КОРИОЛАН

                И волсците са значи

готови пак при първи сгоден случай

да ни нападнат!

 

КОМИНИЙ

                Те са тъй сломени,

о, консул е, че ние с теб едва ли

ще доживеем да ги видим пак

под бойно знаме.

 

КОРИОЛАН

                Срещна ли го лично?

 

ЛАРЦИЙ

При мен дойде той със охранен пропуск,

прокле кориолците, задето бяха

отстъпили града си, и се върна

във Анциум.

 

КОРИОЛАН

                За мене спомена ли?

 

ЛАРЦИЙ

Да, консуле.

 

КОРИОЛАН

                Как каза? Какво каза?

 

ЛАРЦИЙ

Че бил кръстосвал често с тебе меч,

че мразел те над всичко на света,

че би заложил всичко свое ценно

дори за най-нищожната възможност,

назван да бъде победител твой!

 

КОРИОЛАН

И в Анциум е, казваш?

 

ЛАРЦИЙ

                        Да.

 

КОРИОЛАН

                                Как нямам

предлог да срещна злобата му там!

Добре дошъл!

                Народните трибуни!

Езици на безликата уста!

Презирам ги! Тъй пъчат се с властта си,

че благородството не може вече

да ги търпи!

 

СИЦИНИЙ

        Ни крачка!

 

КОРИОЛАН

                Как? Защо?

 

БРУТ

Опасно е за тебе по-нататък!

 

КОРИОЛАН

Каква е таз промяна?

 

МЕНЕНИЙ

                Причината да чуем!

 

КОМИНИЙ

Не е ли той избран и одобрен

от знатни и народ?

 

БРУТ

                Не е, Коминий.

 

КОРИОЛАН

Деца ли са гласували за мен?

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

Трибуни, дайте път на Кориолан!

 

БРУТ

Народът е възбуден срещу него!

 

СИЦИНИЙ

Назад или ще свърши всичко с бунт!

 

КОРИОЛАН

Това ли ви е стадото? Такива

да имат глас? Сега за да го дават

и миг след туй оттеглят? Вий защо сте?

Нали сте им уста, защо не им

сдържите зъбите? Или сами

сте ги насъскали?

 

МЕНЕНИЙ

                Не се вълнувай!

 

КОРИОЛАН

Това е заговор, скроен нарочно,

за да превие знатните. Добре,

живейте с тез, които нито могат

да управляват, нито се оставят

да бъдат управлявани от други!

 

БРУТ

Не ги вини във заговор! Те викат,

че си се гаврил с тях; а неотдавна,

като им дадохме безплатно жито,

ти беше против туй и назова

народните защитници „ловци

на сгодни случаи, политикани,

врази на благородните“.

 

КОРИОЛАН

                        Какво?

Че туй се знаеше!

 

БРУТ

                Но не от всички!

 

КОРИОЛАН

И ти сега си ги осведомил?

 

БРУТ

Кой, аз ли?

 

КОРИОЛАН

        Ти! Способен си на туй!

 

БРУТ

Способен съм на по-добри дела

от твоите!

 

КОРИОЛАН

        Защо ли ставам консул?

Ще почна като вас да пакостя

и ето ме трибун!

 

СИЦИНИЙ

                Показваш много

това, с което си вбесил народа.

Щом искаш да пристигнеш там, загдето

си се отправил, трябва по-любезно

за пътя да разпитваш, инак няма

да станеш нито консул, нито наш

събрат-трибун.

 

МЕНЕНИЙ

                По-кротко!

 

ЛАРЦИЙ

                        Някой явно,

подучил е и настървил народа.

Тез хитрости не правят чест на Рим,

а Кориолан не е заслужил с нищо

тъй срамна спънка в чистия си път

към славата.

 

КОРИОЛАН

                Отново за туй жито!

Да, казах го и пак ще го повторя.

 

МЕНЕНИЙ

След туй! По-късно!

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

                Не сега в гнева си!

 

КОРИОЛАН

Сега и тука! Знатните ми братя

ще ми простят, а пък смрадта менлива

да слуша и се види във речта ми,

защото аз не знам да гъделичкам!

Повтарям пак, че глезенето с тях

подхранва къклицата на метежа

и непокорството, което ние

сами разсеяхме във свойта нива,

когато смесихме зърната долни

с отбраните; а пък не можем каза,

че сме без дух или че власт ни липсва

освен оназ, дарена пак от нас

на дрипльовците!…

 

МЕНЕНИЙ

                Стига! Престани!

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

Мълчи, заклеваме те!

 

КОРИОЛАН

                Да мълча?

Безстрашно, както лял съм кръв във бой,

гръдта ми ще сече слова, клеймящи

проказата, от чийто струпей ние

уж плашим се, а всъщност правим всичко,

за да го пипнем!

 

БРУТ

                За народа ти

говориш сякаш не човек си, страдащ

от неговите слабости, а бог,

дошъл да го наказва!

 

СИЦИНИЙ

                И народът

ще чуе всичко туй!

 

МЕНЕНИЙ

                Какво ще чуе?

Две думи, казани във гняв?

 

КОРИОЛАН

                        Във гняв?

Да бях спокоен като втори сън,

пак бих ги казал! И сега ги мисля!

 

СИЦИНИЙ

И тези мисли трябва да останат,

където са, за да не тровят всичко

наоколо си!

 

КОРИОЛАН

        „Трябва!“… Чуйте как

към рибия ситнеж тръби надменно

тритонът му с тритон^[34]! Ще казва „трябва“!

 

КОМИНИЙ

Това не беше по закона.

 

КОРИОЛАН

                        „Трябва“!

О, вий, отци добри, но безразсъдни,

сенатори почтени, но наивни,

как дадохте на хидрата да праща

тоз свой натрапник, който с нагло „трябва“

си позволява — въпреки че сам е

кух, шумен неин рог и нищо друго —

да протръбява, че ще ви отбие

гласа във блатото и ще обсеби

руслото ви? Ако е силен вече,

свалете шапка на наивността си,

но ако не — будете се от своя

опасен сън! Ако сте мъдреци,

не ставайте простаци; ако не —

раздайте на простаците възглавки

до себе си! Плебеи сте вий всички,

ако са те сенатори, а мигар

не са такива, щом на всичко дават

чрез общото гласуване вкуса,

допадащ на небцето им? Избират

представители като тоз, потъпкал

с плебейското си „трябва“ висш съвет,

какъвто в Гърция не се е мръщил!

Той унижава консулите! С болка

аз виждам как, когато управляват

две равни сили, бързо помежду им

се вгнездва хаосът и ги съсипва

една чрез друга!

 

КОМИНИЙ

                Тръгвай! Към площада!

 

КОРИОЛАН

А този, който е предложил в Рим

раздаването на безплатно жито

като във Гърция… —

 

МЕНЕНИЙ

                Мълчи, ти казвам!…

 

КОРИОЛАН

… макар че там народът бе по-силен —

той, който и да е, храна е давал

на непокорството и сам отглеждал

провала на държавата!

 

БРУТ

                        И вие

желаете народът да гласува

за тоз човек?

 

КОРИОЛАН

                Аз доводи ще дам

по-тежки от гласа им! Те разбират,

че житото, раздадено им щедро,

не е награда, тъй като със нищо

не са си го заслужили. Когато

бе пъпът на страната ни в опасност,

насила ги набрахме и със мъка

извлякохме през портите. Нима

такава служба се възнаграждава

с безплатно жито? Техните метежи —

виж, тука бяха храбри! — също тъй

не ги красяха. Хулите, с които

без поводи обсипваха Сената,

едва ли са могли да обяснят

подобна щедрост. Е, тогава? Как

чревото многобройно на народа

е смляло дара ни? Делата сочат

какво си е помислило! „Понеже

у нас е мнозинството, те от страх

отстъпиха пред волята ни!“ Да,

подронили природната си власт,

ний правим тъй, че взима се за слабост

държавната грижовност, а това,

разбило бравите на този дом,

ще пусна гаргите да окълват

орлите в него!

 

МЕНЕНИЙ

                Стига!

 

БРУТ

                        И престига!

 

КОРИОЛАН

Не, не! Вземи и туй! И нека всичко —

небесно, земно — във чието име

кълнем се, подпечата мойта реч.

Туй гибелно двувластие — в което

едни презират другите със право,

а те пък им отвръщат с празни хули;

в което род и мъдрост са безсилни

пред „да“-то или „не“-то на едно

неуко мнозинство — това ужасно

двувластие пропуска да извърши

необходимото и се залисва

във дребни глупости! А дето липсва

далечна цел, безцелно става всичко.

И за това аз моля вас — в които

разсъдъкът е над страха; които

държите за изконните устои

достатъчно, за да не ви е страх

от някои обнови в тях; които

не дългия, а гордия живот

цените повече и бихте влели

опасен цяр във тялото, което

без него би умряло — изтръгнете

езика на народната тълпа,

за да не лиже сладостта, която

за нея е отрова! Инак, знайте:

държавата, лишена от сплотеност

и управление, не ще успява

добро да върши, както е пленена

от силите на злото!

 

БРУТ

                Туй ти стига!

 

СИЦИНИЙ

Изменническо слово, за което

като изменниците ще плати!

 

КОРИОЛАН

Мерзавецо, да пукнеш от яда си!…

Защо му трябват на народа тези

плешиви наглеци, по чийто подтик

греши против Сената? В дни на смут

приехме ги, когато бе закон

не правото, а натискът, сега

настанало е времето да кажем

кое е нужно, кое — не, и хвърлим

властта им във праха!

 

БРУТ

                Открит преврат!

 

СИЦИНИЙ

И тоз да бъдел консул? Не!

 

БРУТ

                        Едили^[35]!

Хванете тоз човек!

 

СИЦИНИЙ

                Викни народа!…

… във името на който те задържам

като обществен враг и подстрекател

към гибелни промени! Подчини се

и тръгвай подир мен, за да застанеш

пред римския закон!

 

КОРИОЛАН

                Назад, стар пръч!

 

ПАТРИЦИИТЕ

Ний всички гарантираме за него!

 

КОМИНИЙ

Пусни го, старче!

 

КОРИОЛАН

                Махай се, дъртако,

да не изтръскам твоите гнили кости

от дрипите ти!

 

СИЦИНИЙ

                Граждани, на помощ!

 

МЕНЕНИЙ

Спокойно вие! А и вие също!

 

СИЦИНИЙ

Народе римски, този тука иска

да ти отнеме всичките права!

 

БРУТ

Хванете го, едили!

 

ГРАЖДАНИТЕ

                Долу! Долу!

 

ВТОРИ СЕНАТОР

Оръжия! Оръжия!

 

ВСИЧКИ

Трибуни!… Стой!… Патриции, спокойно!…

Спокойно, граждани!… Сициний!… Бруте!…

Назад!… Кориолане!… Спрете, спрете!…

 

МЕНЕНИЙ

Какво е туй? Задъхвам се! Разруха

виси над Рим! Не мога да говоря!…

Трибуни на народа!… Кориолане,

заклинам те, владей се!… Успокой ги,

добри Сициний!

 

СИЦИНИЙ

                Слушай ме, народе!

Мълчание!

 

ГРАЖДАНИТЕ

                Мълчете! Тишина!

Да чуем нашия трибун!… Започвай!

 

СИЦИНИЙ

Тук искат, граждани, да ви лишат

от вашите права! Това предлага

не друг, а Марций! Същият тоз Марций,

когото днес избрахте консул!

 

МЕНЕНИЙ

                        Пфу,

така се пали — не гаси — пожар!

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

И от основи се руши градът ни!

 

СИЦИНИЙ

Градът, това са хората във него!

 

ГРАЖДАНИТЕ

Така си е! Народът е градът!

 

БРУТ

И ний единодушно сме избрани

за негови представители!

 

ГРАЖДАНИТЕ

                        Тъй е!

И ще ни представлявате!

 

МЕНЕНИЙ

                        Безспорно!

 

КОМИНИЙ

По този път ще разрушим града

и, покрива с основите събрали,

ще погребем това, което днес е

на равни катове, под куп от пепел!

 

СИЦИНИЙ

Такива думи заслужават смърт!

 

БРУТ

Не отстоим ли правото си днес,

загубено е! Слушайте, вий всички:

във името на римския народ

осъждаме на незабавна смърт

Кай Марций!

 

СИЦИНИЙ

        На Тарпейската скала^[36]

откарайте го и го захвърлете

от нея в пропастта!

 

БРУТ

                Едили, хайде!

 

ГРАЖДАНИ

Предай се, Марций!

 

МЕНЕНИЙ

                Чуйте само дума!

Трибуни, една само!

 

ЕДИЛИТЕ

                Тихо! Тихо!

 

МЕНЕНИЙ (към Брут)

Бъди такъв, какъвто се представяш —

приятел на родината! Пристъпвай

разумно към онуй, което искаш

тъй, силом да лекуваш!

 

БРУТ

                        Много средства,

изглеждащи разумни с бавността си,

при остра болест носят само смърт.

Едили, дръжте го и — към скалата!

 

КОРИОЛАН (измъква меча си)

Не, тука ще умра! Измежду вас

са ме видели някои във бой —

да дойдат и почувствуват сами,

което са видели.

 

МЕНЕНИЙ

                Долу меча!

Трибуни, отдръпнете се за малко!

 

БРУТ

Хванете го!

 

МЕНЕНИЙ

        Помагайте на Марций!

Патриции, на помощ!

 

ГРАЖДАНИТЕ

                Долу! Долу!

 

МЕНЕНИЙ

Върви си вкъщи! Тръгвай! Бързай! Инак

пропада всичко!

 

ВТОРИ СЕНАТОР

                Бягай!

 

КОРИОЛАН

                        Дръжте здраво!

Приятелите ни са не по-малко

от враговете ни!

 

МЕНЕНИЙ

                Дотам да стигнем?

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

Опазило небето! Скъпи друже,

иди си, остави ни да церим

тоз спор без тебе!

 

МЕНЕНИЙ

                Той е обща рана,

която сам не можеш да лекуваш.

Върви, заклевам те!

 

КОМИНИЙ

                Ела със нас!

 

КОРИОЛАН

Бих искал да са варвари — каквито

и са, макар окотени във Рим, —

не римляни — каквито и не са,

макар окучени под този хълм!

 

МЕНЕНИЙ

Сега върви и запази гнева си!

Друг ден ще ни плати.

 

КОРИОЛАН

                Да беше в битка,

изтрепал бих четиресет от тях!

 

МЕНЕНИЙ

И аз бих тръшнал чифт от най-добрите,

например тази двойка от трибуни!

 

КОМИНИЙ

Те числено сега ни превъзхождат

тъй много, че отпорът е изключен.

Безумство е нарочно да стоиш

под рухващ дом. Ще тръгнеш ли, човече,

преди да се е върнала сганта,

чиято ярост като спрян поток

ще рукне и отмъкне туй, което

е носела до днес?

 

МЕНЕНИЙ

                Върви! Ще видя

дали за одъртелия ми ум

ще има търсене сред тез, които

от ум лишени са. Щом трябват кръпки,

цвета им кой ти гледа!

 

КОМИНИЙ

                        Тръгвай с мен!

 

ПЪРВИ ПАТРИЦИЙ

Самичък се погуби този мъж.

 

МЕНЕНИЙ

Премного честен е за тоя свят.

Не биха го направили ласкател

ни Юпитер с гърма си, ни Нептун^[37]

с тризъбеца си. Нравът му такъв е:

каквото му е на ума — това

и на езика. А когато кипне,

изобщо не помисля за смъртта.

Добре започва!

 

ВТОРИ ПАТРИЦИЙ

                Искам да ги видя

натръшкали се във леглата всички!

 

МЕНЕНИЙ

Аз — всички в Тибъра! Ах, дявол взел ги,

защо не беше по-любезен с тях!

 

СИЦИНИЙ

Змията де е? Де е звярът, който

желае сам — обезлюдил града ни —

да бъде всички?

 

МЕНЕНИЙ

                Доблестни трибуни!

 

СИЦИНИЙ

Тарпейската скала го чака! Той

оказа съпротива на закона

и затова законът му отказва

друг съд след този на народа, който

той толкоз не зачита!

 

ПЪРВИ ГРАЖДАНИН

Ще види той, че честните трибуни

са нашите уста, а ний — народът —

сме техните ръце!

 

ГРАЖДАНИТЕ

                Да, да, ще види!

 

МЕНЕНИЙ

Приятелю!…

 

СИЦИНИЙ (към Гражданите)

        Мълчете!

 

МЕНЕНИЙ

                Не започвай

всеобща хайка там, където трябва

законно да ловуваш!

 

СИЦИНИЙ

                Ти защо

му даде да избяга?

 

МЕНЕНИЙ

                Чувай, драги:

аз ясно виждам злото и доброто

на консула…

 

СИЦИНИЙ

        На консула? Кой консул?

 

МЕНЕНИЙ

Кориолан.

 

СИЦИНИЙ

        Той — консул?

 

ГРАЖДАНИТЕ

                        Не! Не! Не!

 

МЕНЕНИЙ

Със ваше позволение, трибуни,

и с вашето, съграждани, бих искал

да кажа две-три думи, от които

вредата в краен случай ще е само

във времето, загубено за тях.

 

СИЦИНИЙ

Добре, но кратко. Твърдо сме решени

да свършим с тоз изменник. Той за нас

би бил опасност, ако го изгоним,

и явна смърт, ако остане тук.

Затуй до залез-слънце ще умре!

 

МЕНЕНИЙ

Да ни опази Юпитер — в чиято

небесна книга всяка благодарност

на Рим към славните му синове

записва се — от туй да видим как

градът ни като квачка извратена

кълве дечицата си!

 

СИЦИНИЙ

                Той е язва,

която ние трябва да изрежем.

 

МЕНЕНИЙ

Не, той е член на общото ни тяло,

от язва заболял. Да се отреже —

е смъртоносно; да се изцери —

съвсем нетрудно. Със какво пред Рим

заслужил е смъртта си? Тази кръв,

която той пролял е в бой — а тя

е повече от таз, която още

е в жилите му — дал я е за Рим;

и по вина на Рим, ако загуби

остатъка, това ще е навеки,

за който стори го или допусне,

нечуван срам!

 

СИЦИНИЙ

                Брътвежи чиста проба!

 

БРУТ

Извърта работите! Той когато

бе верен на родината си, тя

го тачеше!

 

СИЦИНИЙ

        Кой тачи своя крак

за прежната му служба, ако той е

обхванат от гангрена?

 

БРУТ

                        Стига речи!

Вървете вкъщи му и го задръжте,

преди да е разпръснал свойта гной

наоколо!

 

МЕНЕНИЙ

        Една последна дума!

Една, не повече! Когато види

какво е сторила във бързината,

таз ваша ярост със нозе на тигър

ще върже на петите си олово,

но ще е късно! Действайте законно!

Привърженици има той и може

в междуособицата Рим да бъде

опустошен от римляни!

 

БРУТ

                        Тогава…

 

СИЦИНИЙ

Какво ще спориш! Току-що видяхте

как той се подчинява на закона:

едилите прогони, нас отблъсна!

Защо стоим?

 

МЕНЕНИЙ

        Спомнете си, че той,

откак е станал годен меч да вдигне,

е бил възпитан само във войни

и необучен във отсята реч,

размесва без разбор брашно и трици.

Пратете мене в неговия дом

и обещавам ви, че той ще дойде

да отговаря пред закона, даже

рискувайки живота си!

 

ПЪРВИ СЕНАТОР

                        Тоз път,

о, доблестни трибуни, е най-мъдър

и най-човечен. Другият е кървав

и с неизвестен край.

 

СИЦИНИЙ

                Добре, Менений.

Бъди тогава пратеник народен!

Приятели, оръжията скрийте!

 

БРУТ

Но без да се разпръсвате!

 

СИЦИНИЙ

                        Върви!

Очакваме те на площада с него.

Ако ли не, отново ще поемем

по първия си път.

 

МЕНЕНИЙ

                Не, той ще дойде!

Ще ви помоля да ме придружите.

Не дойде ли, ще трябва да се чака

най-лошото.

 

СЕНАТОРИТЕ

                Така е. Да вървим!