Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy of Coriolanus, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 4

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Четвърта сцена

Пред стените на Кориали.

Влизат с барабанен бой и знамена, Марций, Тит Ларций, Военачалници и Войници; към тях се приближава Вестител.

 

МАРЦИЙ

Вестител! Почнали са, бас държа!

 

ЛАРЦИЙ

Не са! Залагам коня си за твоя!

 

МАРЦИЙ

Съгласен!

 

ЛАРЦИЙ

        Сключено!

 

МАРЦИЙ

                Кажи веднага:

завърза ли началникът ни боя

с противника?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

                Войските са строени,

но още не е даден знак за битка.

 

ЛАРЦИЙ

Жребецът ти е мой!

 

МАРЦИЙ

                Ще го откупя!

 

ЛАРЦИЙ

Не го продавам, нито подарявам,

но петдесет години го язди!…

Тръбете на града да се предава!

 

МАРЦИЙ

Далеч ли са от нас двете войски?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

На миля-две най-много.

 

МАРЦИЙ

                Щом е тъй,

те нас ще чуват, а пък ние — тях.

Помагай, Марс, да вземем тук града,

та с мечове димящи да помогнем

на свойте в битката!… Тръби, тръбачо!

Тръбен звук за преговори.

Върху стените на града се появяват двама Старейшини.

Зад вашите стени ли е Авфидий?

 

ПЪРВИ СТАРЕЙШИНА

Не е зад тях ни той, ни друг от нас! —

Ти страх ни вдъхваш, колкото на него,

което значи никак!

Далечен барабанен бой.

                Барабанът

събира младежта ни. Ний по-скоро

стените си ще срутим, ала няма

да се тълпим зад тях като в кошара.

С тръстики сме подпрели тез врати,

които тъй залостени изглеждат,

и те сами ще зейнат!

Далечен тръбен звук.

                Чувай там!

Това е Тул Авфидий, който жъне

разбитите ви полкове!

 

МАРЦИЙ

                Там почна!

 

ЛАРЦИЙ

Шумът им нека бъде знак за нас!

Хей, стълбите!

 

Появяват се Войските на волсците.

 

МАРЦИЙ

                Те нямат страх от нас.

Отвориха вратите и излизат!

Със щитове сърцата си закрийте,

но в боя те да бъдат по-надеждни

от щитовете ви! Напред, мой Тит!

Показват ни презрение вразите

и, чувствам, пот избива ме от ярост!

Напред, войници! Който гръб обърне,

за мен ще бъде волск и ще опита

стоманата във моята ръка!

Тръбен звук. Римските войници биват изтласкани до окопите им.

Дано ви чума тръшне, срам за Рим!

Пъзливо стадо! С циреи и язви

да се покриете, та всичко живо

преди да ви съзре, да бяга в ужас,

и против вятъра на цяла миля

да заразявате! Душици гъши

в човешки вид, побягнали пред роби,

по-слаби от маймунки! Ад и пъкъл!

От раните червени все в гърба,

а маларично бледи във лицата!

Назад! И оздравявайте, че инак,

кълна се, ще оставя враговете

и ще подхвана вас! Назад ни крачка!

Сега удръжте и ще ги прогоним

до техните женички, както те

ни гониха дотук! Напред! След мен!

Нов тръбен звук. Марций преследва волсците към крепостните врати.

Вратите зеят! Бързо подир мен!

Фортуна[7] ги отваря за ловците,

а не за зайците! След мен! След мен!

 

Марций преминава — след Волсците — вратите, които се затварят зад него.

 

ПЪРВИ ВОЙНИК

Не ми се мре!

 

ВТОРИ ВОЙНИК

                И мен!

 

ПЪРВИ ВОЙНИК

                        Попадна в клопка!

 

ВСИЧКИ

Това е то — изпя си песента!

 

Влиза Тит Ларций.

 

ЛАРЦИЙ

Какво се случи с Марций? Где е той?

 

ВСИЧКИ

Навярно е убит! Убит е сигур!

 

ПЪРВИ ВОЙНИК

Преследвайки безстрашно беглеците,

той влезе с тях в града, но те зад него

залостиха вратите. Той е вътре

самичък срещу целия им град!

 

ЛАРЦИЙ

О, благородни римлянино, ти,

дарен със чувства, бе по-здрав от своя

безчувствен меч — той гдето се огъна,

ти устоя докрай. Прощавай, Марций!

Да имаше брилянт със твоя ръст,

не щеше да е ценен като теб.

Ти беше образецът за войник,

рисуван от Катон[8] — преди да пуснеш

във действие ужасния си удар,

ти караше с лика си буреносен

и с гръмотевицата на гласа си

от ужас да треперят враговете,

като че ли светът бе цял раздрусван

от блатна треска!

 

Влиза отново Марций, в кръв, нападан от Волсци.

 

ПЪРВИ ВОЙНИК

                Гледайте!

 

ЛАРЦИЙ

                        Ха! Марций —

да го спасим или загинем с него!

 

Сражавайки се, всички влизат в града.

Бележки

[7] Фортуна (мит.) — богиня на щастието у древните римляни, изобразявана обикновено стъпила върху въртящо се колело.

[8] Катон — Марк Порций Катон — римски държавник и оратор (95–46 година пр.н.е.), образец на душевна твърдост. Самоубил се в Утика след смъртта на Помпей, чийто привърженик бил. Плутарх съобщава, че той изисквал от воина не само сила и храброст, но още гръмък глас и страшен вид. Споменаването на Катон тук е анахронизъм: той е живял три века след времето на Кориолан.