Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy of Coriolanus, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 4

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Пета сцена

Анциум. В дома на Авфидий.

Влиза Първи Слуга.

 

ПЪРВИ СЛУГА

Вино, вино!… И това ми било обслужване! Всички други са сякаш заспали!

 

Излиза.

Влиза Втори Слуга.

 

ВТОРИ СЛУГА

Къде е Котус? Господарят го вика. Хей, Котусе!

 

Излиза.

Влиза Кориолан.

 

КОРИОЛАН

Домът — красив, пирът — май вкусен: само аз нямам вид на гост.

 

Влиза отново Първи Слуга.

 

ПЪРВИ СЛУГА

Ей, ти! Какво търсиш тук? Откъде си? Тук не е място за теб. Омитай се!

 

Излиза.

 

КОРИОЛАН

Кориолан не заслужава друго

гостоприемство тук.

 

Влиза отново Втори Слуга.

 

ВТОРИ СЛУГА

Ти! Откъде си дошъл? Вратарят очи няма ли, та пуска такива просяци! Хайде, вън!

 

КОРИОЛАН

Я махай се!

 

ВТОРИ СЛУГА

                Кой, аз ли да се махна?

Ти махай се!

 

КОРИОЛАН

                Дотягаш ми!

 

ВТОРИ СЛУГА

                        Я виж го,

нахалника! Сега ще те науча!

 

Влиза Трети Слуга и се среща с Първи Слуга, влизащ отново от друга страна.

 

ТРЕТИ СЛУГА

Този пък кой е?

 

ПЪРВИ СЛУГА

Смахнат някакъв. За пръв път виждам такъв нахалник — не мога да го изпъдя. Я викни господаря!

 

ТРЕТИ СЛУГА

Какво търсиш тук? Хайде, хайде, напускай!

 

КОРИОЛАН

Не ме гонете! Зло не ще направя

на вашето огнище.

 

ТРЕТИ СЛУГА

Какъв си ти бе?

 

КОРИОЛАН

От знатен род.

 

ТРЕТИ СЛУГА

Но малко беден?

 

КОРИОЛАН

Виж, тук си прав.

 

ТРЕТИ СЛУГА

Умолявам те, знатни бедняко, благоволи да си подириш друго убежище. Сбъркал си вратата. Изчезвай, хайде!

 

КОРИОЛАН

Я марш оттук! Върви да се натъпчеш с огризки от трапезата!

 

Отблъсва го.

 

ТРЕТИ СЛУГА

Значи отказваш?… Иди кажи на господаря какъв гост му е дошъл.

 

ВТОРИ СЛУГА

Ще ида като нищо!

 

Излиза.

 

ТРЕТИ СЛУГА

Къде живееш?

 

КОРИОЛАН

Под свода.

 

ТРЕТИ СЛУГА

Под свода ли?

 

КОРИОЛАН

Да.

 

ТРЕТИ СЛУГА

Под кой свод? Къде е той?

 

КОРИОЛАН

В града на ястребите и на гарваните.

 

ТРЕТИ СЛУГА

Тогава и на чавките. И те сигурно са ти изпили ума!

 

КОРИОЛАН

Не, аз не съм слуга при твоя господар.

 

ТРЕТИ СЛУГА

Какво? Искаш да си имаш работа с господаря?

 

КОРИОЛАН

Да. По е честно, отколкото да имам работа с господарката ти. Много бъбриш. Взимай си подноса и поемай! Хайде!

 

Изтласква го навън.

 

Влиза Авфидий, следван от Втори Слуга.

 

АВФИДИЙ

Къде е този просяк?

 

ВТОРИ СЛУГА

Ето го, господарю. Щях да го пребия като куче, но не исках да смущавам гостите.

 

Слугите се отдръпват.

 

АВФИДИЙ

Отде си? Какво искаш? Как се казваш? Кажи си името? Защо мълчиш?

 

КОРИОЛАН (открива лицето си)

Ако и тъй, о, Тул, не ме познаеш,

и, виждайки ме, пак се чудиш кой съм,

ще съм принуден да се назова.

 

АВФИДИЙ

Е, как те викат?

 

КОРИОЛАН

                Викат ме със име,

враждебно за слуха на всеки волск,

ненавистно за твоя.

 

АВФИДИЙ

                Изречи го!

Лицето ти е мрачно и от него

излъхва властност. Въпреки че твоите

платна са изподрани, имаш изглед

на благороден кораб. Казвай: кой си?

 

КОРИОЛАН

Готви се да се мръщиш! Гледай тук!

Сега позна ли ме?

 

АВФИДИЙ

                Не те познавам.

Кажи ми: как се казваш?

 

КОРИОЛАН

                        Аз се казвам

Кай Марций и нанесъл съм на тебе

и волсците нечувани беди

и пакости, свидетел за които

е третото ми име: Кориолан.

За дългата ми служба, за кръвта,

пролята в боевете, за безброя

премеждия ужасни аз получих

от свойта непризнателна родина

тоз прякор само — паметник устойчив,

напомняне за трайната ненавист,

която трябва да таиш към мен.

Той само ми остана. Всичко друго

безмилостната злоба на народа

погълна го, страхливо улеснена

от знатните, които до един

ме изоставиха и изтърпяха

гласуващата смрад да ме изгони

с дюдюкане от Рим. И таз беда

доведе ме до твоето огнище.

При теб дойдох не с цел да се спася —

не ме разбирай зле! — защото ти,

ако боях се от смъртта, би бил

последният, при който бих отишъл;

а само за едно: да отмъстя

на тази сган, която ме прокуди

от родния ми град. Ако и в тебе

е жива жаждата да заплатиш

за злото спрямо теб и за позора,

осакатил страната ти, побързай

да сториш от бедата ми изгода

за себе си; използвай я така,

че мойта мъст да радва теб, защото

против покварената си родина

аз ще се бия с яростта на всички

подземни демони! Ако обаче

от битки изтощен си и не искаш

да си опитваш щастието вече,

тогава — с една дума — и аз също

съм морен от живота и подлагам

на теб и на мъстта си свойто гърло,

което не прережеш ли, ще бъдеш

голям глупец, защото аз със злоба

навред съм те преследвал и съм пуснал

със бъчви кръв на твоята страна,

и само ако в нещо ме използваш,

могъл бих да живея, без да бъда

жив срам за теб!

 

АВФИДИЙ

                О, Марций, Марций, Марций,

след всяка дума, казана от тебе,

в сърцето ми изскубваше се корен

от старата вражда! Да бе изрекъл

сам Юпитер, от оня облак там,

свещени думи и прибавил: „Тъй е“,

не бих повярвал повече на него,

отколкото на тебе вярвам! Дай да

притисна във прегръдка таз снага,

срещу която копието мое

от жилав ясен сто пъти се скършва,

ранявайки с треските си луната!

На, сграбчвам това тяло — наковалня

за моя меч — и влизам в спор със теб

по обич, както нявга влизах в спор

по мъжество! Повярвай, нежно любех

оназ, която стана ми съпруга —

друг тъй не е въздишал от любов! —

но в този миг сърцето ми танцува

по-радостно, отколкото когато

под бяло було зърнах я да влиза

във моя дом! И тъй, о, втори Марсе[39],

узнай, че нашата войска на крак е

и че се бях заклел да отсека

тоз път ръката ти ведно със щита

или безрък да се завърна сам.

Дванайсет пъти ти ме победи

и след дванайстия аз всяка нощ

сънувам все тоз сън: че на земята

се борим с теб и всеки се старае

да разкопчае шлема на врага си,

да стигне гърлото му!… И се будя

потънал в пот от нищо. Честни Марций,

дори да бе за мене участта ти

единствен повод, за да мразя Рим,

пак, сбрал под знамената всичко годно

от единайсет до седемдесет,

бих влял война като потоп несдържан

във непризнателното му чрево!

О, влез в дома ми и стисни ръцете

на нашите старейшини, които

дошли са днес да се сбогуват с мене,

преди да тръгна към земите римски,

макар не още към самия Рим!

 

КОРИОЛАН

Благодаря ви, висши богове!

 

АВФИДИЙ

Ако пък искаш своята разплата

да водиш сам, то сподели властта ми

и сам реши — понеже по-добре

познаваш силата и слабостта

на своята страна — дали направо

с юмрук да блъснем портите на Рим,

или, напротив, да го сплашим първо

със набези наоколо, та после

да го сразим по-лесно. Но да влезем,

за да помолиш тез, които — зная —

ще ти отвърнат с „да“! И тъй: приятел

дваж повече, отколкото бе враг!

А то бе много, Марций! Дай ръка

и заповядай!

 

Излиза заедно с Кориолан. Слугите идат напред.

 

ПЪРВИ СЛУГА

И това ако не е промяна, здраве му кажи!

 

ВТОРИ СЛУГА

Ей Богу, за малко да го цапна с тоягата, но нещо ми подсказваше, че не е това, което дрехите му говореха.

 

ПЪРВИ СЛУГА

Ама каква ръчица, а? Завъртя ме с палеца и средния пръст, както се върти пумпал!

 

ВТОРИ СЛУГА

Като му видях лицето, и веднага познах, че има нещо в тая работа… Лицето му беше едно такова… не мога да кажа какво.

 

ПЪРВИ СЛУГА

Да, имаше в него нещо такова, като че ли… Да ме обесят, ако веднага не си помислих, че в него има нещо повече, отколкото си бях помислил!

 

ВТОРИ СЛУГА

И аз, честна дума! Той е — ще знаеш — най-редкият човек на земята!

 

ПЪРВИ СЛУГА

Съгласен съм. Но ти познаваш един, който е по-голям войник от него.

 

ВТОРИ СЛУГА

Кой? Господарят ли?

 

ПЪРВИ СЛУГА

Не е важно кой.

 

ВТОРИ СЛУГА

Той струва шестима като него!

 

ПЪРВИ СЛУГА

Толкоз чак не. Но все пак е по-голям войник.

 

ВТОРИ СЛУГА

А бе то не може да се каже. Нашият умее да защитава градове.

 

ПЪРВИ СЛУГА

Да. И да ги напада също умее!

 

Влиза отново Трети Слуга.

 

ТРЕТИ СЛУГА

Ей, мошеници! Нося ви новини! Новини, разбойници!

 

ПЪРВИ и ВТОРИ СЛУГА

Какви? Какви? Дели на три!

 

ТРЕТИ СЛУГА

Сега всякакъв ставам, само римлянин — не! Все едно да се пиша осъден на смърт!

 

ПЪРВИ и ВТОРИ СЛУГА

Защо? Защо? Кажи, да чуем!

 

ТРЕТИ СЛУГА

Защото на наша страна премина оня, дето толкоз пъти е пердашил началството! Кай Марций!

 

ПЪРВИ СЛУГА

Защо казваш „пердашил началството“?

 

ТРЕТИ СЛУГА

Кой е казал „пердашил началството“? Аз казвам само, че не му се е давал.

 

ВТОРИ СЛУГА

Хайде, хайде, тук сме си все свои. Той беше костелив орех за него. Чух нашия веднъж сам да го казва.

 

ПЪРВИ СЛУГА

Костелив — не, ами оттатък, що си е право — право. Пред Кориоли той го наряза и начука като пържола!

 

ВТОРИ СЛУГА

И ако имаше човекоядски наклонности, щеше да си го изпържи и да го излапа!

 

ПЪРВИ СЛУГА

А други новини?

 

ТРЕТИ СЛУГА

Вътре му оказват такива почести, като че ли е син и наследник на Марс. Туриха го на най-горния край на трапезата и ако някой от старейшините иска да го заприказва, по-напред става и си сваля шапката. Дори нашият началник, и той се върти около него, като че ли оня му е любовница: докосва ръката му, сякаш е светиня, и щом оня каже нещо, обелва очи от възхищение. Но върхът на дъното на новината ми е, че нашето началство го разсякоха през средата и сега е само половината от туй, което беше вчера, защото другата половина цялата маса я предложи и поднесе на новия. Той каза, че щял да иде и да издърпа вратаря на римските порти за ушите; щял да покоси всичко пред себе си и да остави голо място, дето минел!

 

ВТОРИ СЛУГА

От всички, които знам, той е най-способен да го направи!

 

ТРЕТИ СЛУГА

То се знае! И не само че е най-способен, но и ще го направи. Защото, видите ли, той има в Рим колкото неприятели, толкоз и приятели, които приятели, така да се каже, не смеят да се покажат като такива, докато той е в деграндация.

 

ПЪРВИ СЛУГА

„Деграндация?“ Какво значи това?

 

ТРЕТИ СЛУГА

Но щом видят, че е надигнал гребен и се е наперил, ще наизскачат от дупките си като зайци след дъжд и ще припнат всички след него.

 

ПЪРВИ СЛУГА

Ами кога ще стане това?

 

ТРЕТИ СЛУГА

Утре, днес, сега! Подиробед ще чуеш барабана. Сякаш спада към празненството им: ще го направят, преди да са си избърсали устата!

 

ВТОРИ СЛУГА

Чудесно! Значи животът ще стане по-весел. От мира само мечовете ръждясват, шивачите не сколасват и поетите не мирясват!

 

ПЪРВИ СЛУГА

И аз така казвам. Дай ми ти война на мен! Войната превъзхожда мира, колкото денят — нощта. Войната е пъргава, шумна, пълна с новости; а пък мирът е заспал, сънлив, летаргичен, тъп, безчувствен. И майстори повече копелдаци, отколкото войната погребва войници.

 

ВТОРИ СЛУГА

Така е. Ако за военното време може да се каже, че е голям насилван на жени, то пък мирното време е още по-голям насаждан на рога.

 

ПЪРВИ СЛУГА

То смразява хората.

 

ТРЕТИ СЛУГА

А защо? Защото в мирно време по-малко се нуждаят един от друг. Да живее войната! Надявам се, че скоро римляните ще бъдат евтини като нас, волсците… Стават, стават!

 

ПЪРВИ и ВТОРИ СЛУГА

Бърже, бърже, бърже!

 

Излизат.

Бележки

[39] Марс (мит.) — тук името на бога на войната е свързано със сродното му по звук име на героя — Марций.