Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy of Coriolanus, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 4

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Пета сцена

Улица в Кориоли.

Влизат римски Войници с плячка.

 

ПЪРВИ ВОЙНИК

Това ще си го занеса в Рим!

 

ВТОРИ ВОЙНИК

                        А аз това!

 

ТРЕТИ ВОЙНИК

Чума да го хване! Взех го за сребро!

 

Излизат.

Далечен тръбен звук. Влизат Марций и Ларций, следвани от Тръбач.

 

МАРЦИЙ

Виж как се трудят за пробита драхма

негодниците! Боят още трае,

а вече мъкнат стари железа,

възглавници, оловени лъжици,

неща без стойност, дрипели, които

палачът би заровил във земята

с тоз, който ги е носил[9]!… Да се хванат!…

Чуй, чуй шума на битката оттатък!

Ненавистният ми Авфидий там

избива римляни! Мой смели Тите,

вземи войници, колкото ти трябват,

за да държиш града, пък аз със тези,

които имат дух, ще полетя

в подкрепа на Коминий!

 

ЛАРЦИЙ

                        Храбри друже,

ти губиш кръв и ратният ти труд

бе твърде тежък, за да продължиш!

 

МАРЦИЙ

Не ме хвали! Не съм се даже сгрял,

а кръвопускането е целебно

за хора като мен. Прощавай, друже!

Тъй в кърви, ще изляза пред Авфидий

на смъртен бой!

 

ЛАРЦИЙ

                Дано се влюби в тебе

прекрасната Фортуна, та с вълшебства

да отклонява мечовете вражи

и да ти прати за слуга Успеха,

храбрецо знатни!

 

МАРЦИЙ

                И към тебе също

да бъде благосклонна тя! Прощавай!

 

ЛАРЦИЙ

О, свръхдостойни Марций!

Марций излиза.

                        Ти, тръбачо,

върви и извести насред площада

на първенците да се съберат,

за да узнаят волята ни! Тръгвай!

 

Излизат.

Бележки

[9] „… палачът… с тоз, който ги е носил…“ — по Шекспирово време дрехите на екзекутирания ставали собственост на палача.