Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tragedy of Coriolanus, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Пиеса
Жанр
Характеристика
Оценка
5,7 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011)
Корекция
Alegria (2012)
Корекция
NomaD (2012)

Издание:

Уилям Шекспир

Събрани съчинения в осем тома

Том 4

Трагедии

 

Превел от английски: Валери Петров

Редактор на изданието: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректори: Евгения Владинова, Таня Демирова

Издателство „Захарий Стоянов“

История

  1. — Добавяне

Девета сцена

В стана на римляните.

Тръбен звук за отбой. Влизат от една страна Коминий; от друга Марций, с ръка в превръзка.

 

КОМИНИЙ

Ако ти бях разказал за делата,

извършени от теб, не би повярвал!

Но аз ще ги докладвам там, където

сенаторите ще примесват радост

към сълзите; патрициите горди

ще слушат, свиват рамене и ахкат;

матроните — макар и в тръпен страх —

ще дават слух; а тъпите трибуни

на миризливата плебейска сган,

които ненавиждат твойта слава,

ще викат щат не щат: „Блазя на Рим,

че има такъв воин!“ А при туй

на пиршеството ни ти дойде късно,

наситил се преди това!

 

Влиза — завръщащ се от преследване на врага — Тит Ларций, придружен от Войниците си.

 

ЛАРЦИЙ

                        Наш вожде,

ний сбруята сме само — той е конят!

Да бе видял…

 

МАРЦИЙ

        Не, моля ви се, стига!

И майка ми, която — като майка —

е с грамота да слави свойто чедо,

ми носи скръб, щом почне да ме хвали.

Направих — като вас, — което беше

по силите ми, тласкан — като вас —

от обич към родината. Тоз, който

направил е, каквото е желаел,

надминал ме е с много!

 

КОМИНИЙ

                Не, ти няма

да станеш гроб на своите заслуги!

Рим трябва да узнае стойността

на синовете си. Ний грях по-страшен

от кражбата, грях равен с клеветата

ще сторим, ако скрием твоя подвиг

и премълчим това, което, даже

разхвалвано по най-нескромен начин,

ще бъде скромно. Затова те моля —

за туй, което си, а не в отплата

за стореното — тука, пред войските,

изслушай ме!

 

МАРЦИЙ

        Аз имам две-три рани,

които ме смъдят, когато биват

припомняни.

 

КОМИНИЙ

        Забравим ли ги, те

от нашата неблагодарност бърже

ще заберат и причинят смъртта ти!…

От всичките коне — а те са много

и хубави — и всичките богатства,

иззети в битката и във града,

една десета даваме ти ние

преди обикновената подялба,

по твой си вкус!

 

МАРЦИЙ

                Благодаря ти, вожде,

но нямам как да убедя сърцето

да вземе подкуп, за да заплати

на меча ми. Отказвам твоя дар.

Приемам само равен дял със всички,

участвали във боя!

Дълъг тръбен звук. Всички викат: „Марций! Марций!“, размахват копия и хвърлят шапките си във въздуха; Коминий и Марций свалят своите.

Да онемеят тез тръби, които

скверните тъй! Щом музиката бойна

угодничи, дворци и градове

ще са докрай притворство и лъжа!

Ако омекват броните, да правим

от свилата на търтеите къщни

доспехите си! Стига! Затова ли,

че от носа ми рукнала кръвчица

или че погнах няколко слабака —

което тук са сторили мнозина,

без някой да ги хвали! — затова ли

ме превъзнасяте до небесата,

като че ли съм искал да гоя

нищожеството си с похвални гостби,

подправени с лъжи?

 

КОМИНИЙ

                Свръхскромни Марций,

жесток си ти към свойто добро име

и непризнателен към нас, които

заслужено венчаем те със него.

Щом буйстваш срещу себе си, то ние

ще ти поставим белезници — както

се прави с лудите, — та безопасно

със теб да разговаряме… И тъй,

да знаят всички, както знаем ние,

че в таз война венеца взе Кай Марций,

и в знак на туй дарявам му със радост

жребеца си прочут в безценна сбруя;

а за победата му над Кориоли

ви каня гръмко да го назовем

„Кай Марций Кориолан“!… Носи достойно

туй славно прозвище, додето жив си!

 

Тръбен звук и барабанен бой.

 

ВСИЧКИ

Кай Марций Кориолан!

 

КОРИОЛАН

                Като измия

лицето си, ще видите дали

поруменял съм. Както и да е.

Благодаря ви. Яхнал твоя кон,

ще сторя всичко новата си титла

да подкрепя със подвизи.

 

КОМИНИЙ

                        И тъй,

към шатрите, където — първо дело

ще бъде да напишем в Рим доклад

за нашата победа! Ти, Тит Ларций,

върни се в Кориоли и прати ни

най-първите им граждани, с които

да сключим мир добър за нас и тях!

 

ЛАРЦИЙ

Ще го направя, вожде!

 

КОРИОЛАН

                        Боговете

си правят смях със мен. Не щях да взема

тъй царска плячка и сега ще трябва

да прося от началника си!

 

КОМИНИЙ

                        Казвай

и твое е, каквото и да бъде!

 

КОРИОЛАН

Навремето живеех в Кориоли

в дома на беден волск. Добър човек.

Сега извика ме и го видях

откарван в плен, но в този миг се мярна

пред мен Авфидий и гневът взе връх

над милостта. Освободи, Коминий,

хазаина ми!

 

КОМИНИЙ

                Просиш за добро.

Да бе палач на моя син пак бих го

освободил! Да се изпълни, Тит!

 

ЛАРЦИЙ

Но как се казва?

 

КОРИОЛАН

                Юпитер! Как беше?

Забравих го! Умората от боя

го е изтрила! Нямаме ли вино?

 

КОМИНИЙ

Кръвта по образа ти се е спекла.

Да идем в шатрите да те превържат!

Върви със мен!

 

Излизат.