Уилям Шекспир
Кориолан ^[0] (18)

Първа сцена

 

КОРИОЛАН

Не, без сълзи! Да се простим набързо.

Чудовището с многото глави

ме кюска във гърба. О, майко, где е

предишният ви дух? Отде аз помня,

че във бедите се човек познава,

че дребна мъка е за дребни люде,

че в тихо време всички лодки плават,

че с удари се изковава мечът?

От вас съм чувал тези поговорки,

които правели непобедимо

човешкото сърце!

 

ВИРГИЛИЯ

                О, небеса!

 

КОРИОЛАН

Не, стига, жено!

 

ВОЛУМНИЯ

                Алената чума

да ги изтреби всички! Занаят

да не остане в Рим!

 

КОРИОЛАН

                Не ги кълнете!

Ще ме залюбят, като ме загубят!

Спомнете си как казвахте ми, майко,

че ако Херкулес би бил ваш мъж,

шест подвига^[38] от дванайсте му бихте

извършили сама, за да спестите

на него труд и пот… Коминий, сбогом!

Не падай духом!… Сбогом, жено, майко!

Не бойте се!… Менений, верни мой,

солените сълзи на старостта

вредят на погледа… Мой прежни вожде,

видял съм те безстрастен да стоиш

пред гледки, закаляващи сърцето —

кажи на тез жени, че да оплакват

неотвратимото, е лудост, както

да му се смеят… Майко, мойте битки

били са винаги за вас разтуха —

повярвайте: макар да тръгвам сам,

като самотен змей, чиято дупка,

на никого незнайна, плаши всички,

синът ви ще извърши чудеса,

ако не стане жертва на лукавство

и подла клопка!

 

ВОЛУМНИЯ

                Първородни мой,

къде отиваш? Нека и Коминий

те придружи донейде! Начертай си

разумен план, за да не се излагаш

на всеки случай, който се изпречи

по пътя ти!

 

КОРИОЛАН

        О, богове!

 

КОМИНИЙ

                Ще дойда

за месец с теб и двама ще обмислим

къде да спреш, така че да останем

във постоянна връзка, та когато

събитията породят възможност

да бъдеш върнат, за един човек

да не обръщаме цял свят — сам знаеш,

че случаят изстива, щом на място

не се окаже чакащият.

 

КОРИОЛАН

                        Сбогом!

Годините и бойните несгоди

тежат ти много, за да скиташ с мен,

все още здрав и в сили. Придружи ме

извън вратите само!… Мила жено,

прескъпа майко, мои знатни братя,

прощавайте! Премина ли вратите,

махнете ми „На добър път!“ с усмивка!

Да тръгваме! Дорде съм жив, за мене

ще чувате и нищо чуто няма

да бъде недостойно за Кай Марций,

какъвто знаете го!

 

МЕНЕНИЙ

                О, слова,

каквито рядко чуват се! Жени,

плача си да избършем!… Ако можех

да хвърля няколко години само

от тоз стар гръб, кълна се в боговете,

не би бил сам!

 

КОРИОЛАН

                Ръката си ми дай!

Да тръгваме!