Уилям Шекспир
Кориолан ^[0] (25)

Първа сцена

 

МЕНЕНИЙ

Не, няма да отида. Чухте как

е отговорил той на своя прежен

военачалник, който тъй горещо

обичаше го. Бил ми казвал „татко“ —

е, та какво? Тоз, който го е пъдил,

да иде той! Паднете на колене

и пропълзете цяла миля път

до шатрата и прошката му! Щом

е върнал и Коминий, не отивам!

 

КОМИНИЙ

Той вид си даде, че не ме познава.

 

МЕНЕНИЙ

Какво ви казвам аз?

 

КОМИНИЙ

                Един път само

ме назова по име и тогава

напомних му за дружба и за кръв,

пролята заедно, но той извика,

че няма „Кориолан“, че бил отхвърлил

предишните си титли: щял да бъде

незнаен, празно място — така каза, —

додето изковел си ново име

в жаравата на Рим.

 

МЕНЕНИЙ

                Трибуни, как сте?

Добре я свършихте! Опожарихте

града ни, за да смъкнете цената

на дървените въглища!

 

КОМИНИЙ

                        Когато

му казах, че най-царствената милост

е незаслужената, той отвърна,

че е нахалство от една държава

да иска нещо от човек, когото

самичка е пропъдила.

 

МЕНЕНИЙ

                Чудесно!

Нима могъл би да ти каже друго?

 

КОМИНИЙ

Помолих го да пощади града ни

зарад приятелите си, а той

ми каза, че не можел да ги търси

в купа от гнила слама; а било

безумство зарад две зърна тоз куп

да се оставел незапален само

да му смърдел в носа!

 

МЕНЕНИЙ

                        За две зърна.

Едно от тях съм аз. Зърната — туй сме

аз, майка му, жена му, син му, този

войник храбрец. А вие сте вонята.

И зарад вас да изгорим и ний?

 

СИЦИНИЙ

Не се гневи! Ако не си съгласен

да ни помогнеш в таз беда, поне

не ни упреквай! Но ако приемеш

да ходатайствуваш за своя град,

тоз твой език могъл би по-успешно

от спешно сбраната войска да спре

земляка ни.

 

МЕНЕНИЙ

                Не ща да се намесвам.

 

СИЦИНИЙ

Бъди добър, иди!

 

МЕНЕНИЙ

                Какво да правя?

 

БРУТ

Да видиш какво може да извърши

за Рим приятелството ти със Марций.

 

МЕНЕНИЙ

А представете си, че той ме върне

като Коминий, без да ме изслуша —

тогава, а? И аз да се завърна

обиден в чувствата си, огорчен

от грубостта му?

 

СИЦИНИЙ

                Римският народ

ще ти плати с признателност за твоите

добри усилия.

 

МЕНЕНИЙ

                Добре, ще ида.

Не вярвам да ме върне. И все пак

туй хапене на устни и туй „хъм“

не ми се нравят. Лош е бил мигът:

на гладно вените са още празни,

кръвта ни — хладна; крив ни е светът;

не ни се дава, нито обещава;

но щом добре натъпчем тези свои

кръвопроводни цеви и тръби

с храна и вино, ставаме по-щедри,

отколкото сме в свойте часове

на жреческо въздържане. Затуй

ще гледам да е сит, когато ида

с молбата си при него.

 

БРУТ

Ти пътя към сърцето му познаваш

и — знаем — няма да се заблудиш.

 

МЕНЕНИЙ

Ще го изпитам аз, пък там да става,

каквото ще! А пък какво ще стане,

ще знам след малко.

 

КОМИНИЙ

                Ще го върне.

 

СИЦИНИЙ

                        Тъй ли?

 

КОМИНИЙ

Видях го — казвам ви — на златен трон

с очи пламтящи, сякаш с тях самите

ще пали Рим, заключил милостта си

в затвора на обидената чест;

щом свих коляно, процеди: „Стани!“

и ме отпрати със безмълвен жест,

за да ми каже писмено след туй

какво той можел и какво не можел

да стори спрямо нашата държава

в съгласие със клетвата, която

бил дал на волсците. Така че всяка

надежда е напразна, освен тази —

последна — в майка му и във жена му,

които — както чувам — били склонни

да просят милосърдие от него

към родния му град. Затуй да идем

и ги помолим да не губят време!