Питър Уот
Папуа (17)

15

Хотелът в Таунсвил беше истински оазис за разговори и студена бира, но Джак нямаше достатъчно време да им се наслади. Изпи една бира, изтри пяната от устата си, после метна торбата на гръб и излезе навън в гърчещия се под тропическото слънце следобед. Трябваше да побърза, ако искаше да хване влака за Бризбейн. Примижа на ярката светлина. Закова се на място от изненада, когато видя пред себе си Ерика с малък куфар в ръка.

— Бих искала да ви придружа до Сидни — заяви направо тя.

Джак пое дълбоко въздух. Отне му време, докато осъзнае какво му казва тя.

— Няма ли да ви е мъчно за близките? — успя да промълви.

— Снаха ми ще е доволна, че ще храни едно гърло по-малко, затова реших да попътувам известно време. Дали с вас или сама, но съм твърдо решена да се кача на следващия влак за Сидни.

Той поклати смаяно глава.

— Щом сте твърдо убедена в решението си, за собствената ви безопасност ще е по-добре да пътуваме заедно.

Макар да изрази колебание, той бе на седмото небе, че ще пътува с нея. Това беше чудесна възможност да опознае жената, която беше в сънищата му още преди края на войната. Пое куфара от ръката й и я подкани:

— По-бързо. Вече закъсняваме. Имате ли билет?

— Да. Имам и достатъчно пари да поема разноските си, поне на първо време. Надявам се, че в Сидни ще успея да си намеря работа.

— Каква решителна дама — засмя се Джак. Той забеляза какви усилия полагаше тя, за да не изостава от него. — Няма начин да не си намерите работа с този боен дух.

 

 

Влакът заскърца и се заклати, после се чу писъкът на излизащата от комина пара и локомотивът напусна гарата на Таунсвил. Ерика гледаше през прозореца и мълчеше. Колко лесно се оказа всичко. Още като го видя да влиза в двора им, разбра, че е покорен от красотата й. Това, че говореше езика й свободно и че сигурно познаваше разни хора в Сидни, беше чудесна възможност да се измъкне от адската дупка, в която брат й я бе захвърлил. Бе оставила писмо на Карин, но не мислеше, че тя ще има нещо против. Само защото снаха й беше от жените, които седят край печката и чакат мъжа им да се върне, не означаваше, че и тя трябва да живее по същия начин. Не, светът след войната беше друг. Сега беше време младите хора да се радват на живота, да опитат хедонистичните удоволствия, обещани от постигнатия мир. Откакто беше пристигнала в Австралия, Ерика непрекъснато четеше женски списания, за да упражнява английския си, и бе в течение на модните тенденции в Европа, които в тази забутана провинция нямаше да навлязат и след сто години.

Тя отвърна поглед от прашната гледка и огледа австралиеца. Не беше грозен, но просто не я привличаше. Знаеше, че е бил с враговете, когато Волфганг е бил убит, а брат й — ранен. Беше се заклела, че никога няма да забрави любимия си. Но не можеше да се откаже от компанията на този мъж. Усещаше, че той ще се грижи за нея, докато тя има нужда от него. Ерика беше амбициозна. За нея Сидни беше само спирка по пътя й за любимия Мюнхен. Скоро щеше да се върне и да се превърне в необходима част от живота на Адолф.

Младата жена затвори очи и потъна в дълбок сън. Влакът зави на юг и главата й клюмна на рамото на Джак. Той не посмя да помръдне, за да не я събуди. Седеше и се чудеше как изведнъж животът му се промени така щастливо. Може би това бе знак, че ще успее да намери заем, за да разработи своята златна мина. Вече бе решил, че малката рекичка, където откри златото, ще нарече Спенсър, в памет на най-добрия си приятел. Скоро Спенсър щеше да се прочуе в целия свят.

 

 

Няколко дни след като пристигнаха в Сидни, Джак вече не бе толкова сигурен, че иска Ерика в живота си. По пътя тя бе демонстрирала липса на желание да води каквито и да било разговори, отнасяше се едва ли не враждебно с него и той започна да се чуди къде е сбъркал. Бе поразен от красотата й и бе убеден, че поразен е равносилно на влюбен. Нямаше начин да е иначе, щом изпадаше във възторг всеки път, когато извадеше снимката й от торбата си. Носеше я в сърцето си, докато беше в окопите, после в Австралия и дори в джунглите на Папуа. Но сега, когато я опозна, всичко му изглеждаше по-различно. Сякаш пред него беше друга жена, която нямаше нищо общо с онези страстни и нежни писма в торбата му. Къде бе онова любящо момиче, което бе способно на такива дълбоки чувства?

Щом слязоха на централната гара в мъгливата утрин, Джак изведнъж си спомни защо обича тропика. Дъждът не спираше и се просмукваше във всяка гънка на дрехите. Сидни беше всичко, което мразеше — град, населен със сърдити и тъжни хора със скучни професии, които живеят толкова близо един до друг, че въздухът едва им стига.

Ерика, напротив се оживи, щом стъпи на перона.

— Не е ли прекрасно — възкликна тя и подложи лице на студения дъжд.

Джак измърмори нещо и пое куфара й.

— Трябва да хванем влака за Страдфилд — каза, като криеше лицето си от ледения вятър.

Не можа да спи добре във влака и раздразнението му от студения и мъглив град беше очевидно.

Във влака до предградието Ерика гледаше с възторг през прозореца и се радваше на червените керемидени покриви на къщите. През целия път от Таунсвил бяха спрели само за една нощ в Бризбейн, където трябваше да изчакат влака за Сидни. Сега разпитваше Джак и той се мъчеше да й даде подробна информация за всичко. Най-голям беше интересът й към забавленията, които предлагаше градът. Той намери интересът й за странен. Можеше поне да попита за възможностите да си намери работа.

Къщата на сестра му беше съвсем наблизо до гарата. Джак се стресна от отчаяния вид на зет си. Смъртта на Мери го бе състарила и той приличаше на човек, който се е отказал да живее. Сякаш не забеляза красивата дама, която му представи.

— Къде е Лукас — попита, след като си размениха обичайните съболезнования.

Беше му мъчно за Хари. По време на пътуването бе успял да свикне с мисълта, че няма да види повече сестра си. Войната го бе научила как да потиска мъката си. Беше погребал много хора — близки и непознати. Когато получи телеграмата за смъртта на Мери в Таунсвил, се заключи в хотелската си стая и плака с глас. После скри мъката в себе си, слезе в бара и се напи. Собственикът на хотела го занесе до стаята му и той спа като мъртъв. Когато на сутринта отвори очи, вътрешното му равновесие бе възстановено.

— Лукас е у съседите. Госпожа Каси се грижи за него — отвърна Хари и побърза да попита: — Какво ще правиш с него?

Джак не се обиди от въпроса му. Хари бе добър човек, но не бе длъжен да се грижи за сина му.

— Уредих една жена от Таунсвил да се грижи за него. Има син на годините на Лукас и мисля, че ще бъде добре за момчето, докато се установя.

Хари кимна разсеяно.

— Добре. Мери много ми липсва, Джак — каза той и сълзите се затъркаляха по страните му. — Взех си отпуск, за да се опитам да го превъзмогна, но не мога… — изхлипа.

Джак сложи ръка на рамото му.

— Ще го преживееш, приятелю. Времето лекува всички рани.

Зет му изтри сълзите и се опита да се усмихне.

— Щом казваш… Предполагам, че знаеш най-добре. Ти загуби много близки хора през войната.

— С всички е така — поклати глава Джак.

— Ако искаш да останеш, заповядай у дома. Стаи, колкото щеш.

— Благодаря ти, Хари. Имам малко работа тук. Няма да оставам повече от седмица-две. Оценявам гостоприемството ти.

— Така би постъпила и Мери — отвърна Хари и стана. — Ще отида до госпожа Каси да доведа Лукас. Сигурно ти е липсвал през това време.

Джак кимна и се почувства виновен, че Лукас не му е липсвал толкова, колкото Джордж. Но не можеше да каже на никого, че синът му не е важна част от живота му.

Ерика мълчеше и се опитваше да следи разговора на двамата мъже. Знаеше доста думи и разбра за смъртта на сестрата на Джак. Споменаването на Лукас я заинтригува. Карин й бе казала, че той има син, но Джак не й изглеждаше от мъжете, които биха могли да се обвържат трайно с жена и семейство.

Когато Хари доведе момчето, тя се увери, че е била права по отношение на бащата. Този Лукас изглеждаше далечен и чужд на мъжа, който беше негов баща. Срещата между двамата беше като между непознати. Те си стиснаха ръцете и извърнаха погледи един от друг. Хари сякаш не забеляза напрежението между бащата и сина.

— Как си? — попита Джак.

Лукас хвърли поглед първо на Хари, после погледна смело баща си в очите и официално отвърна:

— Добре, сър.

— Радвам се — неловко изрече Джак. — Двамата с теб ще си направим чудесно пътешествие до един град, казва се Таунсвил. Там е много хубаво. Знам, че ще ти хареса.

Лукас отново погледна към Хари, който кимна, за да потвърди думите на баща му.

— Това е госпожица Ман — представи той спътницата си.

Ерика се усмихна и протегна ръка.

— Ти си много мило момче — каза на английски. — Уверявам те, че Таунсвил ще ти хареса.

Но Лукас беше на различно мнение. Този човек, който се наричаше негов баща, му беше напълно непознат. Прекалено много хора влизаха и излизаха от краткия му живот. И някои от тях никога не се връщаха. Като майка му и леля му Мери.

Следобед Джак реши да се поразходи до местния бар и остави Ерика да си почине. Надяваше се да срещне някой от бившите си войници. Така и стана, защото много от тях бяха безработни. Скоро се събраха бивши пехотинци, които имаха много общи спомени. После разговорът се завъртя около забраната на английското правителство австралийският архиепископ доктор Даниъл Манинкс да посещава наскоро излезлите от затвора ирландци, членове на Работническия интернационал. Едни казваха, че мярката е правилна, други твърдяха точно обратното. Един от присъстващите беше ирландец и спорът с английските му другари по чашка скоро прерасна в скандал и за малко не се стигна до юмручна разправа. Но общото възмущение, че обществото празнуваше военната победа, но не обръщаше никакво внимание на тези, които изнесоха на плещите си победата, ги обедини и успокои. В компанията отново настана ако не приятелска атмосфера, поне мир и спокойствие.

Скоро Джак им пожела приятна вечер и си тръгна. Беше пил толкова, че да приема с усмивка всичко, което не бе наред в живота му.

Хари бе отишъл да запали свещ за Мери в църквата и вратата му отвори Ерика. Той й се усмихна и се настани на един стол в кухнята. Тя побърза да отвори бутилка бира, наля му в чаша и я постави пред него. Джак попита за сина си. Оказа се, че Лукас останал и тази вечер в дома на госпожа Каси. Хари бе преценил, че за момчето така ще е по-добре. Съседката имаше пет деца и за нея не беше проблем да гледа още едно. Съпругът й бе останал някъде из бойните полета на Европа, но тя свикна да се оправя сама. Джак си напомни, че на тръгване трябва да й остави някакви пари. Оценяваше жеста й, но добре съзнаваше, че една войнишка пенсия не стига за такова голямо семейство.

Той вдигна чашата си. Пред Ерика имаше малка чашка, пълна с шери.

— За приятелите на Джак Кели, които не се върнаха от фронта.

Младата жена му се усмихна изкусително и също произнесе тост:

— За нова Германия.

Джак я изгледа изненадано. Тостът не беше подходящ за Австралия.

— С Германия е свършено — тихо произнесе. — Организацията на народите ще се погрижи за това.

Ерика го изгледа предизвикателно:

— Има много хора, които не мислят така. Знам го. Познавам един мъж, който е определен от съдбата да възроди отново нацията ни и да накара света отново да се съобразява с нас.

— И кой е този мъж — попита Джак и отново напълни чашата си.

— Казва се Адолф Хитлер и е отдал живота си на идеята да възроди родината от пепелищата.

— Никога не съм чувал за него — изсумтя Джак. Наведе се към нея и я погледна предизвикателно в очите. — А и що за мъж е той, щом споделя плановете си с една жена?

Това бе гласът на ревността заради страстно произнесеното име на друг мъж от жената, за която копнееше от толкова време. Ерика го осъзна и почувства, че е притисната в ъгъла. Не можеше да си позволи да изгуби Джак Кели, докато не подсигури бъдещето си в тази непозната страна. Трябваше да го успокои или щеше да загуби интереса, който проявяваше към нея.

— Той е просто един човек, когото чух да говори по площадите на Мюнхен — нищо повече — отвърна кротко тя.

Това като че ли го успокои и тя си отдъхна. И веднага разбра какъв трябва да е следващият й ход.

— Ще ти приготвя нещо за вечеря — усмихна му се и стана.

Мекият тон и милото й държание изненадаха Джак. Стената между тях падна и той измънка нещо в знак на благодарност.

Ерика намери агнешки котлети и яйца и ги приготви по начина, по който бе видяла австралийците да пържат храната си. Джак беше гладен, а вечерята бе приготвена наистина добре. Тя не яде, но седна на масата и двамата заговориха спокойно, като любовници или като щастливо женени. Ерика му разказа за зимата в Мюнхен, за ваканциите си из баварските планини преди войната и гласът й бе толкова тих и изпълнен с тъга, че той едва сега осъзна колко много тъгува тя за дома си.

Докато слушаше, изяде всичко в чинията си и скоро умората си каза думата. Извини се и отиде в стаята, която Хари бе определил за него. Почти веднага потъна в дълбок неспокоен сън, наситен с бомбени взривове и писъци на умиращи мъже. Все същият сън, и въпреки че в Сидни беше студено, той се въртеше и стенеше в съня си, а чаршафите му отново бяха мокри от пот.

 

 

Когато най-сетне успя да избяга от нощните кошмари, в първия момент не осъзна, че Ерика лежи съвсем гола до него. Дойде на себе си едва когато тя постави ръка на устните му, за да го накара да замълчи. В този миг окончателно се разсъни.

— Тихо, да не ни чуе зет ти — прошепна тя и прокара бавно ръка през гърдите му към корема.

Смаян, Джак се подчини.

Двамата се хвърлиха в прегръдките си. Ерика беше така страстна, както си я представяше. Тя от своя страна, знаеше, че щом заситят страстта си и легнат отново един до друг, Джак завинаги ще бъде зависим от нея. И това нямаше да й бъде неприятно, като се имаха предвид енергията и нежността, с които той се любеше.

Когато всичко свърши и Джак заспа, тя се вгледа в тавана и очите й се напълниха със сълзи. Защо не беше Адолф до нея? Мъжът, когото обичаше с цялото си сърце, беше на хиляди километри от нея. Делеше ги цял океан. Но този, който беше на сантиметри от нея, щеше да й помогне да се завърне в родината. Само трябваше да изчака подходящия момент и да се възползва.