Питър Уот
Папуа (22)

20

— Следваща спирка — Таунсвил — се чу гласът на кондуктора.

Лукас седеше до прозореца и оглеждаше новия град, който баща му бе казал, че ще стане поредният му дом. Сега ливадите бяха тъмнозелени, огромните каучукови дървета се събуждаха за нов живот. Дъждовният сезон бе дошъл и Таунсвил разцъфтяваше.

Коледа наближаваше и Джак се питаше откъде да намери малко пари, за да остави под елхата подарък за сина си. Проследи погледа на Лукас и душата му се разведри. Далече от големия сив град, пълен със сиви сгради и сиви костюми, той отново се почувства свободен. Съжаляваше единствено, че не удари Ароусмит, когато го посети за втори път в офиса му. Но поне изтри самодоволната усмивка от лицето му. Каза му точно къде да си завре шибаното предложение. Нахълта в кабинета му, без да обръща внимание на протестите на секретарката, и онзи палячо се разтрепери. Беше бесен заради Ерика и заради издевателството на Ароусмит върху него. И си обеща един ден да се върне и да изравни резултата между тях. Знаеше, че страхът се запечата в сърцето на богатия господин. Той щеше дълго време да сънува кошмари, защото мъже като Джак, готови да заложат главата си за една мечта, го плашеха до смърт.

— Почти пристигнахме — каза и погали Лукас по главата.

Двата дни във влака от Сидни до Таунсвил бяха укрепили връзката между тях. Още първата нощ, докато гледаше заспалото момче, му дойде наум, че всъщност гледа себе си като малък. Лукас бе единственият му роднина, единственото близко същество в целия свят. И това го задължаваше да създаде нещо за себе си и за него, преди да се присъедини към вечния сън на своите бойни другари.

Джак получи писмо от Папуа, в което Паул Ман му съобщаваше за резултатите от експедицията по издирването на Айрис из делтата на Флай Ривър. Писмото беше лаконично, но той успя да разбере положението. Паул пишеше, че за Коледа ще бъде в Таунсвил при семейството си и се надява двамата да се срещнат там. Джак прие с радост поканата. Беше прекрасно да може да прекара празника със сина си в семейна атмосфера. Изпрати телеграма до Карин, за да съобщи кога пристига, и се надяваше тя да ги посрещне на гарата.

Карин ги чакаше. Поздрави ги сърдечно и веднага се зае с Лукас. Момчето хареса от пръв поглед и нея, и сина й Карл. Английският на Карл не беше много добър, но това не им попречи ни най-малко. Двете момчета веднага подхванаха разговор за екзотичните животни в района. Паул също беше там и Джак веднага забеляза колко бе измършавял. Треската явно продължаваше да го мъчи, очите му бяха хлътнали и потръпваше, сякаш навън беше люта зима.

— Сен постъпи щедро — му разказа Паул, докато отиваха към двуколката и един кон с хлътнали хълбоци — единственият, който беше по джоба на семейството. — Плати ми добре и ми купи билет до Таунсвил.

— Сен е свястно момче — каза Джак и потупа Паул по рамото. — И съвсем правилно е преценил, че ти си точният човек за тази мисия.

— Благодаря ти за тази възможност — сърдечно го потупа германецът. — Знаеш ли, когато се срещнахме в окопите… сякаш съдбата ни събра.

— Може би си прав — замисли се Джак. — Може би тази съдба е знаела, че някога ще се нуждаем един от друг.

Двамата спряха пред къщата и той се изненада, като видя каква прекрасна зеленчукова градина е успяла да направи Карин. Побърза да я похвали, но тя сви ядосано вежди.

— Тези проклети кенгура! Непрекъснато ми ядат зеленчуците.

— Я, виж! — засмя се гостът. — Вече говориш като истинска австралийка.

Забележката му й хареса.

— Страната е хубава — намеси се Паул. — Има много слънце и храна. И отношението на хората сякаш стана малко по-добро към нас. Поне на някои.

В това време двете момчета се измъкнаха от погледите им и хукнаха да видят нещо, за което Карл бе разказал на Лукас по пътя.

— Карл! — извика строго Паул. — Първо ми помогни с коня, после ще играеш.

— Добре, папа — отвърна вяло момчето, спря, пъхна ръце в джобовете и се върна при баща си с наведена глава.

Карин поведе Джак към малка стаичка в задната част на къщата, която имаше самостоятелен вход към верандата. Вътре нямаше нищо друго освен легло с железни табли и чисти чаршафи.

— Ще спиш тук — каза тя, — а Лукас ще остане при Карл.

Той хвърли торбата на леглото и седна на него.

— Имам вести от Ерика — изпитателно го погледна Карин. — Пожелава ни весела Коледа и пише, че си бил много мил с нея, докато сте били в Сидни. — Поколеба се за миг, после каза тихо: — Ти… беше влюбен в нея.

— Откъде знаеш?

Тя се усмихна.

— Видях го в очите ти, когато дойде онзи ден. Мъжете са лесни за разгадаване, щом става дума за любов. Но за всичко останало сте направо непроницаеми.

— Не сме толкова сложни — на свой ред се усмихна Джак. — По-скоро наивни.

— Тя не беше за теб, Джак — каза мило Карин. — Не е добра жена, въпреки че ми е снаха. Би прегазила всеки мъж, който влезе в живота й. Ох, не бива да ти говоря такива неща, сама виждам колко тежко го преживяваш.

Той кимна уморено.

— Приготвила съм задушено с картофи. Дано ви хареса.

— Вече ми текат лигите — оживи се Джак. И наистина, когато си представи тъмното сочно месо в чиния със зеленчукова гарнитура, устата му се изпълни със слюнка. — Какво е месото? Говеждо или агнешко?

— Нито едно от двете — подаде глава през вратата Паул. — Съжалявам, приятелю, но е най-обикновено кенгуру.

След малко всички бяха на масата и Джак обираше чинията си със залък хляб.

— Дай кенгуру на новопристигнал, да те научи как да си го сготвиш — изрече с пълна уста. — Трябва да ми дадеш рецептата, Карин.

Карин засия от удоволствие. Колко щастлив беше Паул с нея, си помисли той. Тя беше всичко, което мъжът иска от една жена.

След вечерята двамата мъже се оттеглиха в задния двор и изпиха по няколко бири под ярките звезди на Южния кръст. Време беше да разкажат какво са преживели през това време. Тази вечер имаше лек ветрец и Джак се отпусна, сякаш беше в собствения си дом. Каква ирония, помисли си. Преди две години всеки от тях бе готов да убие другия, за да изпълни безсмислените заповеди на политиците, които мислеха само как да напълнят джобовете си, а сега седяха един до друг в безлунната нощ и пиеха бира.

Паул му разказа всичко, което се бе случило на експедицията из Флай Ривър. Каза му и за срещата си с О’Лиъри и за отменянето на замислената атака.

— Постъпил си правилно — увери го Джак, като видя, че той се измъчва от това свое решение. — Обстоятелствата са били против теб. Така си спасил живота на хората. О’Лиъри ще се върне и тогава ще разберем къде са отвели Айрис.

Паул кимна.

— Не искам да ти се меся, приятелю, но подозирам, че си закъсал за пари. Сен ми каза, че златото, което си му продал, няма да стигне за дълго.

— Наистина е така — призна Джак. — Затова реших да се върна в Папуа и да събера пари за мината.

— За тази работа ще трябват много пари. Щеше ми се да мога да ти помогна.

— Старият Джордж… сбърках, лорд Спенсър, също искаше да помогне. И за малко да успее. Но се оказа, че за да изпълним условията по завещанието му, трябва да открием Айрис. А това няма да стане, преди да пипнем О’Лиъри.

— Какво ще правиш, тогава?

— Ще поработя за Сен, докато събера достатъчно да наема две момчета и да се върна в Нова Гвинея. Предполагам, че е въпрос на време правителството да започне да издава разрешителни за разработване на онези земи.

Паул си замълча. Имаше специален подарък за приятеля си, но щеше да изчака до коледната нощ. Усмихна се и се загледа в блестящите като диаманти звезди на Южния кръст. За него Австралия беше новата обетована земя. Както и Папуа.

Коледа дойде с тихи стъпки. Под каучуковото дърво, което Паул и Джак бяха донесли от гората, имаше купища подаръци. Карин купи цветна хартия от женския магазин в града и украси дървото така, че заприлича на истинска елха. На върха му постави звезда, а клоните накичи с хартиени ангели. Вечерта всички се събраха около него и пяха немски коледни песни. После Карин се оттегли с децата и остави мъжете със спомените им от войната. Въпреки че бяха от двете срещуположни страни на фронтовата линия, и двамата си спомняха едно и също — кал, телени огради и дебнеща смърт.

Лукас се събуди рано сутринта, разтърси натежалата от махмурлука глава на баща си и го задърпа към украсеното дърво, за да проверят какво им е оставил Дядо Коледа. Джак се запрепъва след него, струваше му се, че не стъпва по земята, а на главата си. Карин вече беше при дървото, седеше в дългата си бяла нощница. Буйната й коса падаше като водопад по раменете й и усмивката й озаряваше цялата стая.

— Честита Коледа, Джак — произнесе със сладкия си глас.

Джак я поздрави на свой ред и се замоли на Дядо Коледа да спре звъна на коледните звънчета в главата му.

— Татко, татко! — плесна с ръце Лукас — Виж, Дядо Коледа ми е донесъл истинска каубойска пушка и шапка!

Джак се стресна. Той не бе подготвил подарък за сина си, защото нямаше никакви пари. Погледна учудено към Карин. Тя му намигна и той едва тогава разбра откъде идва подаръкът. Измънка някаква благодарност, но тя махна с ръка и му обърна гръб. Карл също получи каубойски екип. Двете момчета изскочиха развълнувани навън и оставиха възрастните в задушната стая.

Джак си помисли, че Коледата на 1920 година е една от най-щастливите в целия му живот. Дори и в детството си не бе изпитвал такова щастие и спокойствие.

Но това, която се случи след печеното говеждо на Карин, го изпрати направо на седмото небе от щастие. Паул стана от масата и тържествено съобщи, че е събрал достатъчно пари, за да купи една малка кокосова плантация близо до Порт Морсби. Сен му бе помогнал да се справи с бюрократичните спънки и след Коледа всички щяха да се преместят в новия си дом.

— Ще имам нужда от управител — погледна той хитро към Джак. — Би ли приел такава работа, Джак?

Джак го погледна и се ухили до ушите.

— Да знаеш, че си се спрял на точния човек, приятелю — отвърна с треперещ от вълнение глас.

Двамата мъже си стиснаха ръцете и Карин поднесе кафето. Денят не можеше да бъде по-хубав. Не само защото Лукас беше с него, но и защото неочаквано бе намерил дом за малкото си семейство. Обеща си тържествено, че на следващата Коледа ще сложи пръв подаръка за сина си под дървото. И се помоли 1921 година да бъде по-добра от тази.