Питър Уот
Папуа (41)

39

Строгата медицинска сестра не позволи на Ерика да види Каролин преди раждането, но след голямото събитие се съгласи да я пусне в детското отделение, за да види бебето.

— Имаш прекрасна дъщеря — бяха първите й думи, когато седна до леглото на изтощената, но щастлива майка в ранното утро. — Въпросът е как ще го преживее мъжът ти. Той очакваше момче.

Все още замаяна от раждането, Каролин отвърна с изтощена усмивка:

— Не ме интересува. Той няма нищо общо с нея. Нейният баща е Джак Кели.

Ерика занемя. Дали причината за неочакваното разкритие бе еуфорията от раждането, или тя не можеше повече да крие тази тайна. Каква беше истината, знаеше само Каролин.

— Иронията е, че Джак не знае, че е станал баща.

Ерика се взря в приятелката си. Съзнаваше ли тя какво говори? И можеше ли да се вярва на думите й или те бяха плод на все още обърканото от раждането съзнание?

— Как е могло да се случи? — попита шепнешком и с изненада откри, че ревнува. Колкото и да презираше австралиеца, се почувства ограбена от Каролин и за пръв път от много години насам съжали за живота, който можеше да бъде неин, но тя му бе обърнала гръб. Но да плаче за отдавна загубени неща не водеше доникъде, тя знаеше отлично това.

— Куентин бе неспособен да осигури наследник, затова се погрижих сама да намеря подходящ баща за детето си — продължи другата жена. — Не беше трудно да привлека вниманието му, останалото е лично негова заслуга. Е, какво пък, семейство Ароусмит ще трябва да се примирят с факта, че семейното богатство ще бъде наследено от жена. А на Куентин ще му се наложи да промени мнението си за слабия пол и за ролята му в света на бизнеса.

Омразата, която преди минути изпитваше Ерика, изглежда се стопи и тя стисна импулсивно ръката на приятелката си.

— Мисля, че е време да си починеш — каза мило. — Радвам се за теб, Каролин.

Каролин стисна ръката й.

— Благодаря ти, че беше с мен в този момент, който се стори не достатъчно важен за Куентин, за да ме придружи до болницата. Това означава много за мен.

Ерика стана от стола, наведе се и целуна родилката по челото.

— Сега сме сестри по съдба — прошепна й. — Животът ни сроди завинаги.

Каролин се усмихна и поклати разбиращо глава. Въздъхна с облекчение и затвори очи. Ерика я целуна още веднъж и излезе от стаята. Напусна болницата и забърза към дома на Ароусмит.

Корабът от Сидни за Сан Франциско не беше луксозен, но за Герхард той бе олицетворение на свободата. Джейкъб Смит и Бил Хавърс, които уредиха пътуването с търговския кораб, дойдоха да си вземат довиждане с него и Елза. Герхард почувства силна симпатия към младия агент, когато двамата си стиснаха ръцете.

— Надявам се отново да работим заедно, господин Смит — погледна го открито в очите той. — Искам още веднъж да ви предупредя — Хитлер е безумец, който успя да накара моите сънародници да повярват в лъжите му. И знам със сигурност, че няма да се спре, докато не въвлече света в нова, по-страшна война.

— И аз мисля като вас, господин Щал — отвърна Джейкъб. — И ви уверявам, че в света има политици, които също споделят това мнение. Господин Чърчил например. Но се опасявам, че повечето от тях няма да се вслушат в гласа на разума, докато не стане прекалено късно. Надявам се вашите сведения да ги накарат да проумеят. Хер Щал, държа да ви уверя, че за мен вие сте истински патриот.

Герхард се усмихна тъжно.

— Някога, когато бях млад и глупав, бях готов да дам живота си за родината. Затова и участвах в онази ужасна война. Сега вече съм улегнал мъж, но се оказа, че не съм поумнял кой знае колко. Съжалявам, че последвах онзи луд човек. Но сега имам възможност да поправя грешката си. Познавам добре Хитлер и съм готов да ви разкажа много интересни неща за него.

— Пазете се, господин Щал — загрижено каза Джейкъб. — На пристанището в Сан Франциско ще ви посрещнат. Ще ви осигурят квартира и ще ви дадат по-нататъшни инструкции. Ние ще имаме грижата да ви се обадим скоро.

Един човек от екипажа дойде и предложи да заведе Герхард и Елза до каютата им. Преди да се разделят с новите си приятели, Бил Хавърс подаде на момичето малък пакет, завит в кафява амбалажна хартия, и я помоли да го отвори едва когато корабът премине през скалите, които охраняваха изхода от пристанището към открито море. Но тя не издържа и разкъса хартията още щом корабът изсвири и вдигна котва. Вътре откри малко плюшено кенгуру и американско плюшено мече. Бил Хавърс бе обикнал Австралия и намираше много общи черти между американците и австралийците. Подаръкът бе своеобразен символ на желанието му за приятелство между двете страни. Искрено се надяваше и Елза да го възприеме по същия начин.

Таксито остави Ерика пред вратата на Ароусмит точно преди развиделяване. Куентин я посрещна на вратата и я информира за посещението на полицията. Преди да се оттегли отново в стаята си за още няколко часа сън, той попита сякаш между другото:

— Какво е? Момиче или момче?

— Момиче — отвърна тя и се наслади на разочарованието му.

Куентин се обърна и влезе в спалнята си.

Ерика се отпусна уморено на дивана в хола и се опита да подреди обърканите си мисли. Герхард отново я бе надхитрил и тя нямаше никаква представа как да го обясни на шефовете си в Берлин. Слънцето вече се показваше над хоризонта и обещаваше още един топъл и слънчев ден за древния континент. За нея това бе първият ден без дъщеря й и може би без доверието на партията. Оставаше й единствено Каролин. Двете бяха свързани завинаги. Бяха харемът на Джак Кели, за който самият той не подозираше. Какво ли щеше да стане, ако някога разбереше за двете си дъщери? Възможността за подобна развръзка беше нищожна, но бе забавно да си представи физиономията му в този момент.