Метаданни
Данни
- Серия
- Папуа (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Papua, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Маргарита Терзиева, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,5 (× 8 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Питър Уот. Папуа
Австралийска
Превод: Маргарита Терзиева
Редактор: Лилия Анастасова
Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — ДИМО
ИК „Плеяда“, 2008 г.
ISBN: 978–954–409–268–9
История
- — Добавяне
42
Поддържан от Виктория и с превързана ръка, Джак махаше усърдно на сина си, който стоеше на палубата на „Бърнс Филип“. До него стоеше Джо с вечната си пура в уста. Корабът вече поемаше към Австралия.
— Как мислиш, ще му понесе ли Америка?
Виктория стисна с обич ръката му.
— Ще се върне още преди да усетиш липсата му. Джо ще се грижи за него. Той има приятели навсякъде и аз съм сигурна, че ще му уреди най-доброто обучение в света. Ще видиш, че ще се гордееш с него.
— Аз и сега се гордея с него.
— Е, господин Кели. Изпратихме детето, сега е време да се погрижим за теб.
— Мисля си, че едно пътуване с яхтата до Куинсланд ще свърши чудесна работа — усмихна се той. — Можем да прекараме известно време в едно селце на крайбрежието на Нов Южен Уелс. Пълно е с риба и няма да се тревожим за крокодилите и за маларията. Има красива планина, из която мисля да те разходя. Случайно имам там малка къщичка с чудесна гледка към океана.
— Но не разчитай на мен за готвенето — измърмори тя.
— Защо? — ухили се Джак. — Доколкото знам, готвенето е женска работа.
Паул Ман препрочете още веднъж адресираното до него писмо. Беше от зет му, когото едва познаваше.
— Какво пише? — полюбопитства Карин. — Изглеждаш разтревожен.
Паул сгъна внимателно листа и го върна в плика.
— Нищо важно — отвърна и добави по-тихо: — Нищо, което би донесло добро на някого.
Карин знаеше, щом мъжът й е решил да не споделя с нея написаното от този Герхард Щал, значи има основателна причина за това и продължи да шие роклята за дъщеря си. Паул сложи писмото в джоба си и излезе на верандата. Беше прекрасен слънчев ден с малки бели облачета по ясното синьо небе. Сухият сезон беше към края си и скоро пухкавите облаци щяха да се сгъстят и небето да се излее над тях.
Въпреки лекия си характер Джак беше непредвидима личност, замисли се той. Освен това за човек, току-що прескочил трапа, не беше здравословно да научи, че някъде по света живее негова дъщеря. В момента приятелят му не се нуждаеше от допълнителни усложнения. Не, не биваше да го натоварва с нови разкрития. Добрият партньор трябва да пази гърба на приятеля си, както често повтаряше Джак. А Паул беше негов партньор.