Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Папуа (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Papua, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,5 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране
Galimundi (2011 г.)
Разпознаване и корекция
Dave (2011 г.)

Издание:

Питър Уот. Папуа

Австралийска

Превод: Маргарита Терзиева

Редактор: Лилия Анастасова

Дизайн на корицата: Димитър Стоянов — ДИМО

ИК „Плеяда“, 2008 г.

ISBN: 978–954–409–268–9

История

  1. — Добавяне

42

Поддържан от Виктория и с превързана ръка, Джак махаше усърдно на сина си, който стоеше на палубата на „Бърнс Филип“. До него стоеше Джо с вечната си пура в уста. Корабът вече поемаше към Австралия.

— Как мислиш, ще му понесе ли Америка?

Виктория стисна с обич ръката му.

— Ще се върне още преди да усетиш липсата му. Джо ще се грижи за него. Той има приятели навсякъде и аз съм сигурна, че ще му уреди най-доброто обучение в света. Ще видиш, че ще се гордееш с него.

— Аз и сега се гордея с него.

— Е, господин Кели. Изпратихме детето, сега е време да се погрижим за теб.

— Мисля си, че едно пътуване с яхтата до Куинсланд ще свърши чудесна работа — усмихна се той. — Можем да прекараме известно време в едно селце на крайбрежието на Нов Южен Уелс. Пълно е с риба и няма да се тревожим за крокодилите и за маларията. Има красива планина, из която мисля да те разходя. Случайно имам там малка къщичка с чудесна гледка към океана.

— Но не разчитай на мен за готвенето — измърмори тя.

— Защо? — ухили се Джак. — Доколкото знам, готвенето е женска работа.

 

 

Паул Ман препрочете още веднъж адресираното до него писмо. Беше от зет му, когото едва познаваше.

— Какво пише? — полюбопитства Карин. — Изглеждаш разтревожен.

Паул сгъна внимателно листа и го върна в плика.

— Нищо важно — отвърна и добави по-тихо: — Нищо, което би донесло добро на някого.

Карин знаеше, щом мъжът й е решил да не споделя с нея написаното от този Герхард Щал, значи има основателна причина за това и продължи да шие роклята за дъщеря си. Паул сложи писмото в джоба си и излезе на верандата. Беше прекрасен слънчев ден с малки бели облачета по ясното синьо небе. Сухият сезон беше към края си и скоро пухкавите облаци щяха да се сгъстят и небето да се излее над тях.

Въпреки лекия си характер Джак беше непредвидима личност, замисли се той. Освен това за човек, току-що прескочил трапа, не беше здравословно да научи, че някъде по света живее негова дъщеря. В момента приятелят му не се нуждаеше от допълнителни усложнения. Не, не биваше да го натоварва с нови разкрития. Добрият партньор трябва да пази гърба на приятеля си, както често повтаряше Джак. А Паул беше негов партньор.