Питър Уот
Папуа (38)

36

След приятна, но уморителна разходка около пристанището на Сидни Герхард и Елза забързаха обратно към хотела. Още с влизането им във фоайето страхът полази по гърба му. Американците го чакаха на един от диваните и за момент му се стори, че участва в сцена на холивудски филм за чикагските гангстери.

— Елза, качи се в стаята — каза тихо. — Аз ще дойда след малко.

Момичето тръгна послушно по стъпалата и двамата мъже се приближиха към него.

— Господин Щал — обърна се Джейкъб Смит на немски, — може ли да поговорим някъде на спокойствие?

Герхард не долови заплаха в тона на младежа и се поотпусна.

— Можем да се поразходим навън? — предложи.

— Защо не предупредите дъщеря си, че ви се налага да излезете за малко? — предложи Джейкъб, но видя страха в очите му и добави бързо. — Не се плашете. Тук не е Германия. Просто се налага да ви зададем още няколко въпроса. Трябва да научим повече, за да можем да преговаряме.

Герхард не намери нищо обезпокояващо в поведението на младия агент. Или бяха отлични актьори, или наистина бяха добронамерени. Но каквато и да беше истината, той нямаше друг избор, освен да се подчини.

Тръгна към стаята си, а американците останаха във фоайето. Това бе добър знак, реши. Ако крояха някакви планове срещу него, нямаше да го изпускат от поглед. Наистина не беше като в Германия, опита се да се успокои той.

— Успяхте ли да видите живо кенгуру? — поинтересува се Джейкъб, когато се върна при тях.

Герхард го изгледа недоумяващо, но бързо се сети за въпроса, който им бе задал при първата им среща.

— Все още не — отвърна и напусна хотела след тях.

— Ако си спомням добре, вие сте се запознали с Адолф Хитлер веднага след войната — подхвана Джейкъб, след като вече бяха далеч от любопитни уши. — Бихме искали да научим повече за него, за да сме сигурни, че вашите сведения ще са ни от полза. Узнахме също, че съпругата ви е имала близки връзки с много висши държавни служители и би могла също да ни помогне в набирането на информация за държавния апарат на Хитлер.

Споменаването на Ерика силно смути Герхард. Не я бе виждал от първия ден, когато се настаниха в хотела, но това не го безпокоеше. Все пак тя бе живяла тук и сигурно имаше много приятели.

— Съжалявам, джентълмени — призна си той, — но нямам представа къде се намира съпругата ми в момента.

Бил Хавърс погледна изненадано партньора си.

— Доста странно, хер Щал — отбеляза той. — Обикновено човек знае къде е съпругата му.

— Да, но ние не сме обикновено семейство — отвърна Герхард. — Тя прави, каквото си поиска.

Джейкъб се намръщи. В информацията, получена от Германия, не се споменаваше за това, а той не обичаше да го изненадват.

— При първата ни среща споменахте, че имате филм със списъци на набелязани от вашите съпартийци хора, някои от които са важни за Съединените щати. Мислите ли, че моментът е подходящ да споделите информацията си с нас?

Пресякоха широкия булевард и се отправиха към Хайд Парк като трима приятели, излезли на малка разходка.

— Първо, бих искал да се уверя, че вашето правителство ще осигури на мен и на дъщеря ми убежище в Америка. Двамата трябва да отпътуваме колкото може по-бързо оттук.

— Дайте ни доказателство, че наистина разполагате с този списък, и ние ще се свържем със съответните служби.

— Чували ли сте за учен на име Алберт Айнщайн? — попита той, сигурен, че името ще възбуди любопитството им.

— Разбира се — отвърна Джейкъб. — Кой не е чувал?

— Неговото име е в списъка на набелязаните за премахване, ако между Германия и Съединените щати възникне военен конфликт.

— Можете ли да го докажете? — попита Хавърс и той кимна.

— Божичко! — възкликна Джейкъб. — Четох някъде, че Айнщайн планирал тази година да се върне в Германия.

— Трябва да знае какво го чака там — погледна го решително Герхард.

— Дайте ни доказателства и ще получите билет до Америка за първия възможен курс — увери го Джейкъб.

— Ще го имате — кимна Герхард.

Те се разделиха и той тръгна обратно към хотела. Нямаше друг избор, освен да се довери на двамата мъже. Въпреки всичко искрено вярваше, че на света има място, където доверието е нещо повече от обикновена дума. Щеше да им даде само половината от негативите. Другата половина щеше да бъде неговата застраховка. Така щеше да ги принуди да му съдействат докрай, за да получат и другата половина и да сглобят цялата информация.

Когато се върна в стаята, Елза не беше там — нещо необичайно за послушното момиченце. Прерови гардеробите и с нарастваща тревога откри, че личните й вещи също липсват. Моментално слезе на рецепцията.

— Дъщеря ми не си е в стаята — изрече, като едва си поемаше дъх. — Да сте я виждали наоколо?

— Всичко е наред, господин Щал — успокои го служителят на рецепцията. — Тя излезе със съпругата ви. Госпожа Щал помоли да ви предадем, че ще се свърже с вас по-късно.

След толкова дни без никаква вест от Ерика тя бе избрала момента, когато той отсъства и бе отвела дъщеря им.

— Остави ли някакъв адрес или телефон за връзка? — попита с надежда.

— Съжалявам, господине — намръщи се служителят.

— Каза само, че ще ви се обади.

Герхард усети, че му прилошава. Не знаеше какво да предприеме. Нямаше нито един познат, на когото можеше да разчита за помощ. Изведнъж се почувства слаб и самотен. Една хипотетична до този момент възможност сега му се струваше кошмарно близка — нацистката партия бе открила следите му и действаше по логичен за нея начин.

 

 

Куентин Ароусмит не искаше да се замесва в международни политически интриги, но един от германските му бизнес партньори успя да го убеди, че не може да остане настрани от световната политика. Но не това го бе убедило да съдейства, а заплахата, че може да изгуби позициите си на немския пазар. Новият канцлер бе обещал да отвори вратите на страната за верните приятели и партньори на немските индустриалци. Това означаваше, че можеше да поднови работата на офиса си в Германия, който бе закрит преди войната. Единственото, което трябваше да направи, бе да убеди Ерика Ман да уреди заминаването на семейството до Папуа. Задачата се оказа лека и безпроблемна.

 

 

Още на другия ден Ерика почука на вратата на хотелската им стая. Първото, което му направи впечатление, бяха тъмните кръгове около очите й. Беше разстроена, личеше си, че тревогата бе отнела спокойния й сън.

— Къде е Елза — попита грубо той.

Ерика мина покрай него и седна на единствения стол в стаята.

— Те знаят, че си откраднал важен документ, и отвлякоха Елза.

— Кои „те“? — попита и затвори бързо вратата.

— Нацистите имат много симпатизанти в тази страна. Шпеер ме свърза с местен човек, който пое грижата за Елза. Тя ще остане при него, докато не върнеш липсващата папка.

— Каква папка?

— Тази, която искаш да дадеш на американците.

— Откъде знаеш за тях? — вгледа се в очите й той и разбра, че е безсмислено да играе ролята на невинен.

— Просто го знам. Това е всичко, което мога да ти кажа.

На коктейла, организиран от американското посолство, един от германските посланици бе дочул интересен разговор за двамата служители от ФБР, които работели под прикритие. Фактът предизвика сериозно вълнение отвъд океана. Всички знаеха, че янките нямат право да шпионират в приятелска страна. Немците веднага пуснаха опашка след Смит и Хавърс и засякоха срещата им с Герхард. Проследяването на Ерика беше лесна задача. При срещата си с нея те я увериха, че ако им съдейства, ще се погрижат да възстановят репутацията й на верен на партията човек. Това бе напълно достатъчно, за да се съгласи, но предложението беше още по-съблазнително. Агентите на фюрера й предложиха за в бъдеще да заплащат за услугите й като на таен агент и това бе добре дошло за нея. Сексът и интригите, в които беше най-добра, най-сетне щяха да й донесат признание и достойно заплащане. Наистина, обтегнатите й отношения с Герхард щяха да затруднят изпълнението на задачата. Но имаше различни методи да го убеди, че трябва да заминат за Папуа. Елиминирането му трябваше да стане далеч от Берлин, но и далеч от всевиждащите очи на австралийската преса, която щеше да раздуха случая и да предизвика международен скандал. Папуа беше друго нещо. Земята бе полудива и проявите на насилие бяха всекидневие.

— Къде е Елза? — с треперещ глас попита той.

— Ще ни я върнат, когато им предадем папката. Техен човек ще ни потърси в Папуа, в плантацията на брат ми — отвърна Ерика.

Фактът, че жена му бе отвела лично дъщеря им незнайно къде, както и нещо в последните й думи подсказа на Герхард, че жена му е в играта.

— Внимавай много, Ерика — тихо промълви той. — Ако нещо се случи с Елза, ще те убия.

Тя го изгледа със смесица от съжаление и презрение. Не я интересуваше какво си мисли за нея. Елза беше на сигурно място в дома на Ароусмит. Но той не знаеше това и тя си позволи да се наслади на страха му. Именно Куентин Ароусмит се свърза с нея и уреди срещата с германските агенти в онова кафене. Той бе изпълнил коректно своята част от ангажимента, сега беше неин ред.

— Заплашвай ме, щом ти харесва — сви устни тя, — но истината е, че папката не бива да попада в ръцете на американците и на когото и да било, освен на човека, който ще ни чака в Папуа.

Очевидно жена му не знаеше, че документите са фотографирани, а папката е изгорена. Но това, което го разтревожи, бе прозрението, че дори и Австралия не е безопасно място. Беше сигурен, че американците няма да си мръднат пръста за него, ако не им представи солидни доказателства за наличието и важността на този списък. Трябваше да преосмисли решението си. Да продължи за Папуа и ако иска да види отново Елза, да се подчини на нацистите. Те не биха наранили дете на чужда земя, ако можеха да го избегнат. Ако сключеше сделка с американците, може би вече никога нямаше да види детето си.

— Ще отида в Папуа — отвърна след кратък размисъл, — но как да съм сигурен, че ти ще изпълниш своята част от сделката?

— Елза не ми е нужна — отвърна студено тя. — Можеш да я вземеш веднага, щом получа потвърждение, че си върнал папката и си прекъснал преговорите с американците.

— Знаеш ли какво съдържа тази папка?

— Не ми казаха и не ме интересува. Аз ще остана в Австралия.

— За да поемеш моята работа — усмихна се горчиво Герхард. — Да работиш тайно срещу британците.

Ерика не отговори и той разбра, че е отгатнал. Очевидно бе успяла да сключи сделка с новото германско правителство. Бе го предала, за да си върне благоразположението им. Какво чудовище беше тя, щом бе готова да използва собственото си дете, за да постигне егоистичните си цели! Как можа да се влюби в нея?

Какъв глупак се оказа! Остави се да го излъже за пореден път. Тази жена се оказа много по-опасна, отколкото си мислеше.

— Добре — кимна накрая. — Ще те послушам. Но помни — наистина ще те убия, ако с Елза се случи нещо.

— Тя ще е в безопасност, ако направиш това, което се иска от теб.

 

 

Герхард обмисляше трескаво създалото се положение. Ако не успее да получи закрилата на страна извън контрола на Германия, най-вероятно щеше да се прости с живота си. Отиването му в Папуа може би щеше да спаси Елза, но той надали щеше да остане жив, за да я види как расте.

Седна на леглото и се загледа в стената. Изведнъж стана, извади лист и писалка и написа дълго писмо до брата на Ерика. Искаше да разкаже всичко, случило се в живота му, за да е сигурен, че след време Елза ще научи цялата истина. Всъщност писмото бе адресирано до нея. Призна, че не й е биологичен баща, но че това няма никакво значение за него. Разказа й за баща й — бивш офицер от войната на име Джак Кели, който според това, което е чувал, е приятел на чичо й Паул. Ерика го бе споменала по време на разговорите им на кораба до Австралия. В началото това го разтревожи, но сега си помисли, че ако нещо се случи с него, тя би могла да потърси подкрепата му чрез Паул Ман. Надяваше се, че той ще се заинтересува от своята плът и кръв. Кой не би се заинтересувал, освен безчувствената й майка?

Сега вече можеше да помисли за себе си. Надеждата му беше в американците. Трябваше да рискува. Да предаде цялата информация на ФБР и в замяна да помоли да издирят дъщеря му. Щеше да им даде не само списъка, но и името на тайния немски агент, който работеше в Австралия. Ерика щеше да си получи заслуженото. Ако не бе използвала дъщеря им за егоистичните си цели, нещата щяха да се развият по друг начин. Но сега щеше да си отмъсти за всичко — за дългите години на унижение и страдание, на които го бе подложила, и за жестокостта й към детето. Не се съмняваше, че американците ще предадат информацията за нацисткия агент на австралийските власти. Ако не получеше помощ от тях, щеше да отиде в Папуа, макар да усещаше, че нацистите го примамват там, за да го убият по-лесно.

Герхард сложи писмото в плика и го запечата. Сега беше време да се свърже с ФБР. Подозираше, че го следят, затова реши, че е по-добре първо да отиде до пощата на Мартин Плейс и да пусне писмото.