Питър Уот
Папуа (29)

27

След пристигането си в Сидни Джак предпочете да преспят в един от най-добрите хотели на града и да продължат за Мосман на другата сутрин. Изтощен от пътуването, Лукас остана в стаята, а баща му реши да слезе до бара за едно питие. Знаеше, че няма да заспи лесно в многохилядния град. Към изнервящия шум се прибавяше и тревогата за компанията му. Мрачните прогнози за бъдещето го тормозеха. Той си поръча бира и седна в едно от сепаретата. Беше късен следобед и с изключение на местните гуляйджии, които вече започваха да се появяват с вечерните си облекла, той се оказа сам в бара.

— Джак, друже! — чу се познат глас. — Ела при нас, момче! Ела да пийнем по чашка.

Джак се обърна и разпозна един от офицерите от неговия батальон. Двамата се срещаха от време на време, случваше се и да имат общ бизнес. Наскоро бе продал голямо имение в предградията и сега се радваше на живота и на парите си. Джак искаше да отклони поканата, но в същия миг от компанията се обади жена, чийто глас му се стори смътно познат:

— Господин Кели, елате при нас.

— Госпожо Ароусмит — позна я Джак и й кимна без особен ентусиазъм.

Каролин се надигна от мястото си, остави тримата си кавалери и се приближи към неговото сепаре. Времето сякаш бе минало покрай нея, без да засегне чувствената й красота. Вечерната рокля подчертаваше съблазнителните й форми и колкото и да не я харесваше, нямаше как да не ги забележи. Искаше да обърне гръб на жената, която му бе откраднала Ерика, но в същото време нещо неудържимо го привлече към нея. Очите им се срещнаха. Тя поднесе ръката си и той я доближи безропотно до устните си. Каролин го дръпна и го поведе към своята компания.

— Браво на Каролин! — театрално запляска с ръце бившият офицер и му направи място до себе си. — Успя да доведе стария пияница Джак Кели при нас.

— Добър вечер, Дейв — поздрави го Джак и седна.

Дейв беше малко по-млад от него. Имаше тънки мустачки, които му придаваха вид на холивудска звезда. Бе се присъединил към батальона им през последния месец от войната. Джак не го харесваше, но мирният живот ги бе събирал на няколко пъти.

Каролин седеше прекалено близо до него и от скъпия й парфюм му се зави свят. Размърда се неловко и ръката й уж случайно докосна неговата.

— Джак беше един от най-смелите мъже в батальона — обясни Дейв на приятелите си, банкери от Мелбърн. — Мисля, че е убил повече фрицове от всеки офицер в нашата армия.

Джак се намръщи. Предпочиташе пияният офицер да не се занимава с него.

— Получи медал за храброст, когато обезвреди петима германци и взе картечницата на часовоя. Открихме го сред труповете им и помислихме, че е предал богу дух. Целият бе покрит с кръв. Ох, извини ме, Каролин — изрече той. — Подобни разговори не са за изтънчения ти слух.

— Не се тревожи за мен, Дейв — мило отвърна тя. — Мисля, че е важно от време на време да си спомняме героизма на нашите съотечественици.

— Двамата с Джак бяхме истинските герои на Западния фронт — развихри се пияният Дейв и за да потвърди думите си, сложи ръка на рамото му.

Джак се освободи моментално от нежеланата прегръдка. Банкерите се спогледаха и единият от тях заяви, че е време да си тръгват. Явно не бе впечатлен от пиянските хвалби на офицера, с когото ги бе събрал единствено общият бизнес. Но на тръгване и двамата подадоха любезно ръка на Джак. Дейв остана без публика и замълча. Неочаквано Каролин стана, хвана го за ръка и го поведе към вратата. Спря първото такси и го качи в него.

Джак се зарадва, че се е отървал толкова бързо от не особено приятната компания, и се приготви да се прибере при сина си.

— Не бързайте толкова, господин Кели — чу зад себе си гласа на Каролин и се обърна. Тя се връщаше в сепарето. — Надявах се да изпием по едно питие на спокойствие, преди да се приберем по стаите си. — Забеляза смущението му и побърза да обясни: — Останах в хотела да изчакам Куентин. Той замина за няколко дни, а на мен не ми се стои сама вкъщи. Предполагам, че и вие сте гост на хотела?

— Да, но мислех, че вие сте с Дейв и гостите му.

— О, не. Просто се срещнахме в клуба преди вечеря. Като се замисля, никога не съм ви срещала в клуба, господин Кели.

— Нямам много време за социални контакти — малко грубо отвърна той. Парфюмът й отново замая главата му и искаше да застане по-далеч от нея.

— Защо не поръчате по едно питие и не ми разкажете за войната? — усмихна му се чаровно тя. — През последните няколко години станахте много популярен, знаете ли? Вие сте забележителен човек, носи ви се славата, че постигате всичко, което пожелаете.

Джак потърси с поглед сервитьора и му поръча.

— Признавам си, че желанието ви да разговаряте с мен ме учудва, госпожо Ароусмит, като имам предвид какво се случи между нас — отбеляза той, но все пак седна.

— Моля ви, наричайте ме Каролин. Нали нямате нищо против аз да ви наричам Джак?

Той кимна и изчака сервитьорът да поднесе питиетата. Огледа салона. Оказа се, че двамата с Каролин са единствените посетители. Вдигна чашата си и произнесе с ирония:

— За тази странна среща в странно време.

— Не разбирам какво имате предвид — каза тя и отпи от коктейла си. — Но прозвуча интересно.

— Не е свързано с вас, а с нещата, които стават в живота ми.

— От това, което съм чувала за вас, стигнах до заключението, че имате много интересен живот — погледна го в очите тя. — В кръга от познати на съпруга ми мъже като вас са рядкост.

— И какъв е неговият кръг?

— О, всички до един изпълняваха дълга си и подкрепяха нашата армия от домовете си.

— Имате предвид хора, които не знаят какво е военна униформа и които натрупаха богатства по време на войната, нали? Като вашия съпруг?

Каролин кимна леко.

— Съпругът ми е забележителен човек. Дългът изисква от него да продължи традицията в неговата голяма и уважавана фамилия. Да отиде на фронта означава да подложи на риск продължението на рода, така че…

— Много родове бяха прекъснати по време на войната, госпожо, но това не спря мъжете да влязат в окопите.

— Нямам намерение да обсъждам съпруга си — отвърна кротко Каролин. — Искам да науча нещо за вас.

— Ако очаквате да се разприказвам като Дейв, боя се, че ще останете разочарована — усмихна се Джак. — Забравих за войната веднага щом съблякох униформата. А това беше много отдавна.

— Днес е такава рядкост да срещнеш мъж, който други цивилизации биха нарекли велик воин — наведе се към него тя. — Искам да знам за вас неща, които никой друг не знае. И се надявам да не ме питате защо.

Джак се намръщи. Поведението й определено беше странно, но въпреки това нямаше усещането, че си играе с него. Той усети, че вече не изпитва неприязън към нея. Може би се дължеше на умората и досадата, натрупани по време на пътуването, но присъствието й го ободри.

— Ако толкова много го желаете, не мога да ви откажа.

— Моля ви, разкажете ми как убивахте.

Джак я изгледа изненадано.

— Няма много за разказване — отвърна. — Убивахме, за да оцелеем.

— Какво е чувството да видиш умиращ човек на върха на байонета си?

Той се почувства неудобно. Не искаше да си спомня, още по-малко да говори за това с една жена.

— Не съм философ, за да анализирам чувствата си.

— Вие отговорихте на един много важен за мен въпрос — каза тихо Каролин.

За миг му се стори, че вижда облекчение в очите й, които продължаваха да се взират в неговите.

— Не искам повече да говоря за войната — отсече той и отклони поглед.

— Съжалявам за грубото си отношение при първата ни среща — каза тя. — Тогава бях друг човек. Може би бях прекалено млада и себична.

— Това вече е минало — отвърна Джак. — В миналото на всеки от нас има неща, за които съжалява.

— Вие за какво съжалявате, Джак?

— Мисля, че сама можете да си отговорите на този въпрос. Нали вие го откраднахте от мен?

— Ерика беше прекрасна млада жена, но се страхувам, че всъщност не я познавахте добре.

— Така ли?

— Така мисля — въздъхна Каролин. — Тя беше същата като мен. Искаше да получи всичко на мига. И не би се спряла пред нищо.

Той се засмя и поклати глава.

— Джак Кели, може да се славиш сред мъжете като смел, силен и умен, но те уверявам, че не разбираш нищичко от жени. Ние сме много по-умни от вас, иначе не бихме оцелели в този мъжки свят.

— Съжалявам, ако съм ви засегнал с нещо — извини се той и я погледна с други очи. — Може би сте права. Целият ми живот е минал сред мъже.

— Ще ме изпратиш ли до стаята? — попита го неочаквано тя.

— Щом настоявате. За мен също е време да ставам.

Той плати, двамата се качиха в асансьора и скоро бяха пред стаята й. Каролин намери ключа си и отвори вратата.

— Лека нощ — поклони се леко Джак и понечи да се обърне, но тя неочаквано се хвърли на врата му и го целуна дълго и страстно.

Стреснат и объркан в началото, Джак скоро усети сладостта на целувката й, обходи с език устата й и усети, че удоволствието отнема съпротивата му. Имаше си правило — да не се заиграва с омъжени жени. Беше жест на солидарност към мъжете, които се върнаха от фронта и разбраха за изневерите на своите съпруги. Но този път беше различно.

Каролин го издърпа в стаята и той не се възпротиви. Без да включва лампата, тя го бутна на леглото, легна върху него и притисна гърдите си към неговите. Изведнъж всичко друго загуби значение. Всичко се съсредоточи в тези гърди, в нежната й като коприна кожа и горещите й устни. Сега единственото важно беше да се люби с нея. Каролин беше като красива лъскава котка. Замърка от удоволствие, когато го почувства в себе си, и заби нокти в гърба му. И Джак доби усещането, че й прави услуга.

Той не подозираше колко близо до истината е това негово усещане. Каролин се нуждаеше отчаяно от баща за своето дете. От наследник, който да поеме компанията и богатството на династията Ароусмит. Намери такъв човек веднага след като разбра, че Куентин не може да има деца. Избра красив младеж за баща на своето дете, но пометна. Преживя го мъчително и дълго време след това се страхуваше да опита отново. Но времето си течеше и шансовете да осигури наследник на рода намаляваха с всяка изминала година. Трябваше да предприеме нещо и именно това бе причината да наеме стая в хотела. Това бе причината и да бъде в компанията на красивия Дейв. Но неочакваното появяване на Джак Кели промени всичко. Тя го бе харесала още при първата им среща. Славата и успехът му през годините възбудиха желанието й да го опознае по-добре. Женската й интуиция й подсказваше, че той би могъл да й направи дете, което ще има силата, умението и интелекта да управлява семейния бизнес.

Тя усети топлината на сока му да изпълва утробата й и изстена от удоволствие. После се отпусна като преяла котка и скри доволната си усмивка от Джак.

— Остани така — прошепна, когато той се опита да се отдръпне. — Харесва ми да те усещам в мен.

Малко по-късно сама го отстрани нежно от себе си и двамата легнаха един до друг, уморени и преситени. Джак заспа почти веднага. Когато се събуди на сутринта, Каролин я нямаше. Беше си тръгнала и не бе оставила нищо, което да подсказва, че изобщо е била тук. Той стана и отиде в стаята, където беше синът му. Лукас вече бе станал.

— Къде прекара нощта — попита го с хитра усмивка.

— Не е твоя работа, хлапе — сопна му се Джак. — Не бях в хотела.

 

 

По-късно същия ден Джак отиде в офиса. По измъченото изражение на вярната до гроб секретарка разбра, че най-лошите му страхове са се сбъднали. Дорис беше вдовица от войната и жена, на която Джак вярваше безрезервно и й доверяваше всичките си дела. През петте години, откакто тя работеше за него, той прекарваше все по-малко време в офиса и все повече на тенис корта.

— Господин Кели — стана от мястото си тя и пристъпи към него, — от два дни се мъча да се свържа с вас. Новините са ужасни…

И избухна в сълзи. Джак й подаде носната си кърпа. Тя издуха носа си и отчаяно заклати глава.

— Всичко се срина, нали? — попита тихо той. — Предчувствах го.

— От банките се обаждат всеки ден. Казах им, че сте в Папуа. Не знаех какво да правя…

— Спокойно, Дорис — усмихна й се бодро той. — Очаквах го, нали ти казвам.

— „Хинденбург“… наистина ли вече не може да плаща? Казаха, че мината спряла работа.

— За съжаление е истина. Но не мога да разбера откъде, по дяволите, са получили тази информация! Не вярвам Дугъл да е нарушил обещанието си.

— Какво ще правиш? Какво ще правим и двамата, Джак? — впи отчаян поглед в него Дорис.

Тя имаше две деца и се надяваше работата при Джак да им осигури добро образование. Сега, когато целият свят беше в икономическа криза, къде щеше да си намери работа? Имаше толкова безработни семейства, които се местеха от град на град в търсене на каква да е работа. Тя вече се виждаше в техните редици. Мислите на Джак не се различаваха много от нейните.

— Ще говоря с банките. Ще ги помоля да удължат малко сроковете, докато подпиша договора за новия строеж.

Дорис притисна ръце до устните си и го погледна с ням ужас.

— Значи още не си чул?

— Какво да чуя? Току-що пристигам.

— Компанията на Ароусмит качи офертата и спечели договора.

— Как…

Стомахът му се преобърна. Всичките му спестявания бяха вкарани в този проект. Надяваше се да го купи и да го продаде бързо на строителна фирма. Щеше да получи огромна печалба и да рефинансира предприятията си, докато кризата отмине. Но имаше и нещо по-лошо. Освен собствените си пари Джак бе изтеглил кредит и вложи всичко в активи на банката — някакъв рисков фонд на местна политическа партия, която ръководеше сделката. Това си беше подкуп на тъмни, неясни политически субекти и не можеше да очаква връщане на капиталите си. Сега земята бе продадена на друг. Разбра, че положението му е много сериозно.

— Не знаех това, Дорис — едва намери сили да изрече и се отпусна отчаян на стола.

Колко лесно бе загубил всичко! А бе рискувал живота си за това богатство! Всичко се бе стопило. Всяко пени и дори малко повече, ако банката решеше да си търси кредита.

Той плати на Дорис месечната заплата и я освободи за останалата част от деня. Поне това можеше да направи за нея. Ако затвори офиса, временно щеше да затрудни кредиторите. Реши да прекара следобеда в кръчмата, докато чака ферибота за Мосман. Плановете му стигаха дотам. Нямаше представа какво ще прави след това.

 

 

Кредиторите обаче не бяха вчерашни. За три седмици Джак се оказа без пукната пара. Остана му само къщата и няколко имота, които не се водеха на името на фирмата му. Лукас понесе новината добре, но на Джак не беше лесно да му я съобщи.

— Какво ще правим, тате? — попита момчето, докато се разполагаха в удобната гостна на дома им в Мосман.

Джак забеляза, че синът му, който обикновено държеше на етикета, бе захвърлил официалното обръщение „татко“ и го нарече тате, нещо, което не бе правил от детските си години.

— Много съжалявам, синко — поклати тъжно глава. — Винаги съм искал да ти осигуря най-доброто, но…

— И го направи, тате — импулсивно го прегърна Лукас. — Ти ми даде най-доброто образование и шанс в живота. И най-важното, винаги си бил до мен, дори и когато пътуваше, за да осигуриш пари за нас.

Джак се взря в сина си и видя на устните му усмивка, но очите му бяха тъжни. Беше разстроен, но не се отчайваше. „Може би трябва да се поуча от него — замисли се той, — да взема от него малко оптимизъм.“

— Но сега няма да мога да платя таксата за университета.

— Аз само се шегувах, когато ти казах, че искам да стана адвокат — излъга синът му. — Всъщност искам да стана като теб.

— Глупости! Не искам да преживееш това, което съм преживял аз, чуваш ли?

Лукас стана от стола и отиде в кухнята. Върна се с две бутилки бира и се усмихна на немия му въпрос.

— Нека да пийнем поне веднъж като истински мъже, преди да дойдат и да ни вземат хладилника.

Джак понечи да възрази, но изведнъж си спомни, че бе направил същото с баща си преди много години, точно преди да тръгне към Папуа да търси злато. Всъщност беше дори по-млад.

Взе бутилката и попита кротко:

— Какво мислиш да правиш, Лукас?

— Да пийна с теб. После да отида при госпожица Сара Съливан и да й обясня, че не мога да отговоря на изискванията й и затова се оттеглям от живота й.

Джак вдигна бутилката и произнесе:

— За бъдещето.

 

 

На другия ден Лукас отиде при Сара и й разказа всичко. През следващите няколко дни тя все намираше претекст да не бъде с него. Така Лукас получи първия урок, свързан с жените. С някои жени. И когато при последното си посещение тя отказа да го приеме, без да си направи труда да измисли някакво извинение, той реши да сложи край на опитите. Господин Съливан се ядоса на дъщеря си. Той съчувстваше на интелигентния младеж и го увери, че за него винаги ще има място в адвокатската му кантора. Лукас прие учтиво предложението, но отговори, че има други намерения. Не че имаше нещо наум, но не искаше да показва слабост пред човека, от когото се възхищаваше и който при други обстоятелства би могъл да му стане тъст.

Той прие много по-лесно банкрута от отказа на Сара. Не можеше да си го обясни. Та той все още бе същият човек, мислеше си, докато фериботът минаваше между двете величествени скали, за да влезе в пристанището. Загледа се в шхуната, която се шмугна покрай тях и излезе първа в открито море. Парите на баща му му бяха осигурили кръг от богати приятели. Много от тях имаха яхти. През уикендите той бе заставал на руля и бе показал отлични качества на капитан. По дяволите Сара! Щеше да докаже на нея и на надутите й приятели, че не е неудачник.

Той се загледа в реещия се над океана малък биплан. Да лети беше негова детска мечта, но му беше ясно, че сега тя е неосъществима. Като малък бе гледал един филм за пилоти по време на войната. На излизане от киносалона си обеща тържествено, че един ден ще лети като орлите. Веднага сподели с баща си своята мечта, но Джак отказа да слуша хлапашките му брътвежи. Възможността да стане пилот си бе отишла, но може би една лодка би могла да помогне и на него, и на баща му.