Метаданни
Данни
- Серия
- Еркюл Поаро (13)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The A.B.C. Murders, 1936 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- , 1968 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 37 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- gogo_mir (2012)
Издание:
Библиотека „Лъч“ — избрано
Агата Кристи
Пет малки прасенца
Роман. Първо издание
Превела от английски: Вилиана Данова
Азбучните убийства
Роман. Второ издание
Превели от английски: Радка Лафчиева и Жечка Георгиева
Редактор: Анна Сталева
Художествено оформление: Иван Марков
Рисунка на корица: Фико Фиков
Художесвен редактор: Момчил Колчев
Технически редактор: Гинка Григорова
Коректор: Нора Димитрова
Английска. Първо и второ издание. ЛГ VI. Тематичен № 23/95366/5557–109–89.
Дадена за набор ноември 1988 година. Подписана за печат м. март 1989 година.
Излязла от печат м. април 1989 година. Поръчка №141. Формат 1/16 60/80.
Печатни коли 18,5. Издателски коли 18,5. УИК 22,36. Цена 3,29 лева.
„Народна младеж“ издателство на ЦК на ДКМС
ДП „Георги Димитров“ — София
c/o Jusautor, Sofia. Ч820
© Agatha Christie
Five Little Pigs. Fontana/Collins, 1942
The A.B.C. Murders. Collins, 1936
История
- — Добавяне
Тридесета глава
(Не от капитан Хейстингс)
Мистър Къст стоеше пред зарзаватчийницата и гледаше към отсрещния тротоар.
Да, тук е.
„Мисис Ашър. Вестници и цигари.“
На празната витрина имаше надпис.
„Дава се под наем.“
Пусто… Необитаемо…
— Извинете, сър.
Жената на зарзаватчията се опитваше да стигне лимоните.
Той се извини и се дръпна настрана.
Бавно се потътри назад към главната улица.
Беше трудно, много трудно, защото не му бяха останали никакви пари.
Не бе ял през целия ден и това го караше да се чувствува много особено, леко.
Погледна таблото с окачен вестник.
„Аферата ABC. Убиецът още на свобода. Интервю с мосю Еркюл Поаро.“
Мистър Къст си каза:
— Еркюл Поаро. Дали поне той знае…
После продължи по улицата.
Не бива да стои и да зяпа вестника.
Помисли си:
„Няма да мога да вървя още дълго.“
Единият крак, после другият… какво странно нещо е ходенето…
Единият крак, после другият — смешно.
Много смешно…
Човекът е смешно същество…
А той, Александър Бонапарт Къст, е особено смешен.
Винаги е бил такъв.
Хората винаги му се смееха.
Не можеше да им се сърди.
Къде отива сега? Не знаеше. Беше стигнал края. Вече гледаше само в краката си.
Единият крак, после другият.
Вдигна поглед. Пред него светлини. И букви…
Полицейски участък.
— Колко смешно! — изкикоти се мистър Къст.
И влезе вътре. После изведнъж се олюля и се строполи на пода.