Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (13)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The A.B.C. Murders, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 37 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
gogo_mir (2012)

Издание:

Библиотека „Лъч“ — избрано

Агата Кристи

Пет малки прасенца

Роман. Първо издание

Превела от английски: Вилиана Данова

Азбучните убийства

Роман. Второ издание

Превели от английски: Радка Лафчиева и Жечка Георгиева

Редактор: Анна Сталева

Художествено оформление: Иван Марков

Рисунка на корица: Фико Фиков

Художесвен редактор: Момчил Колчев

Технически редактор: Гинка Григорова

Коректор: Нора Димитрова

Английска. Първо и второ издание. ЛГ VI. Тематичен № 23/95366/5557–109–89.

Дадена за набор ноември 1988 година. Подписана за печат м. март 1989 година.

Излязла от печат м. април 1989 година. Поръчка №141. Формат 1/16 60/80.

Печатни коли 18,5. Издателски коли 18,5. УИК 22,36. Цена 3,29 лева.

„Народна младеж“ издателство на ЦК на ДКМС

ДП „Георги Димитров“ — София

 

c/o Jusautor, Sofia. Ч820

 

© Agatha Christie

Five Little Pigs. Fontana/Collins, 1942

The A.B.C. Murders. Collins, 1936

История

  1. — Добавяне

Двадесет и шеста глава
(Не от капитан Хейстингс)

Инспектор Кроум изслушваше възбудената и несвързана реч на мистър Лидбетър.

— Казвам ви, инспекторе — сърцето ми спира, като си помисля само! През целия филм е седял до мен!

Инспектор Кроум, напълно безразличен към поведението на сърцето му, рече:

— Разкажете ми ясно какво се случи. Значи този човек си излезе към края на филма…

— „Нито едно врабче“ с Катрин Роял — промърмори мистър Лидбетър машинално.

— И като минаваше покрай вас, се спъна.

— Сега ми стана ясно: всъщност се е престорил, че се спъва. После се наведе над предния стол, за да вдигне шапката си. Изглежда, тогава е убил нещастния човек.

— Не чухте ли нищо? Вик? Стон?

Мистър Лидбетър не беше чул нищо освен гръмкия дрезгав глас на Катрин Роял, но живото му въображение изобрети един стон.

Инспектор Кроум взе думите му за чиста монета и го помоли да продължи.

— И после си излезе…

— Можете ли да го опишете?

— Беше много висок. Най-малко шест фута. Цял гигант.

— Тъмен или рус?

— Не съм много сигурен. Мисля, че беше плешив. Имаше зловещо изражение.

— Накуцваше ли? — попита инспекторът.

— Да, да, сега, като споменахте, мисля, че накуцваше. Беше много тъмен, нищо чудно да е бил метис.

— Беше ли до вас от самото начало на прожекцията?

— Не, влезе, след като започна главният филм.

Инспектор Кроум поклати глава, подаде на мистър Лидбетър показанията му, за да ги подпише, и го освободи.

— По-лош свидетел не може да се намери — отбеляза мрачно. — С малко насочване ще ти даде всякакви показания. Ясно е като бял ден, че няма и най-малка представа как изглежда нашият човек. Я да изслушаме разпоредителя.

Разпоредителят, мъж с изправена военна осанка, влезе, застана мирно и впери поглед в полковник Андерсън.

— Хайде, Джеймсън, да чуем какво можете да ни кажете.

Джеймсън изкозирува.

— Тъй вярно, сър. Когато свърши филмът, сър, ми казаха, че на един джентълмен му станало лошо. Господинът седеше отпуснат в стола си. Наоколо имаше и други хора. Изглежда, му беше много зле. Някой докосна сакото му и се изцапа с кръв, сър. Беше ясно, че господинът е мъртъв — намушкан с нож. Вниманието ми, сър, бе привлечено от железопътен справочник „ABC“ под стола. Постъпих, както си му е редът — не го докоснах, а незабавно съобщих в полицията за трагедията.

— Много добре, Джеймсън, постъпили сте съвсем правилно.

— Благодаря, сър.

— Забелязахте ли някой от близките места да напуска салона малко преди края на прожекцията?

— Няколко души, сър.

— Можете ли да ги опишете?

— Боя се, че не, сър. Единият беше мистър Джефри Парнъл. Също и един младеж, Сам Бейкър, с момичето си. Не съм запомнил никой друг.

— Жалко. Свободен сте, Джеймсън.

— Тъй вярно, сър.

Разпоредителят козирува и излезе.

— Медицинската експертиза е готова — каза полковник Андерсън. — Най-добре да изслушаме сега човека, който го е открил.

Влезе полицай и докладва:

— Дошли са мистър Поаро и един друг господин, сър.

Инспектор Кроум се намръщи.

— Е, добре, поканете ги да влязат, няма как.