Агата Кристи
Азбучните убийства (16)

Шестнадесета глава
(Не от капитан Хейстингс)

Мистър Александър Бонапарт Къст излезе с потока народ от кино „Торки Паладиум“, където беше гледал прочувствения филм „Нито едно врабче“…

Той премигна от следобедното слънце, обходи с безпомощния поглед, така характерен за него, околния пейзаж и промърмори:

— Това е идея…

Покрай него сновяха вестникарчета и крещяха:

— Последни новини… Убиец психопат в Кърстън…

Те носеха плакати, на които пишеше: „Най-новото. Убийство в Кърстън.“

Мистър Къст порови из джоба си, намери монета и купи вестник, но не го разтвори веднага.

Влезе в Кралската градина, бавно си проби път към една беседка, която гледаше към Торкийското пристанище, седна и разтвори вестника. В очите му се хвърлиха големи заглавия:

СЪР КАРМАЙКЪЛ КЛАРК УБИТ

УЖАСНА ТРАГЕДИЯ В КЪРСТЪН ДЕЯНИЕ НА ПСИХИЧЕСКИ БОЛЕН УБИЕЦ

А отдолу следваше:

„Само преди месец Англия бе разтърсена от убийството на младата Елизабет Барнард в Бексхил. Може би си спомняте, че в това убийство фигурираше железопътен справочник «ABC». Железопътен справочник «ABC» е бил намерен и край трупа на сър Кармайкъл Кларк и полицията е на мнение, че двете убийства са извършени от един и същ човек: Възможно ли е убиец психопат да обикаля нашите морски курорти?…“

Младеж със спортни панталони и яркосиня риза, който седеше до мистър Къст, каза:

— Отвратителна история, нали?

Мистър Къст подскочи:

— Да, много… много…

Младежът забеляза, че ръцете на мистър Къст трепереха и едва държеше вестника.

— Човек не знае какво да очаква от лудите — продължи младият мъж разговорчиво. — Те не винаги имат вид на ненормални. Често изглеждат като вас или мен…

— Сигурно сте прав — каза мистър Къст.

— Това е факт. При някои войната е причина, за да откачат, и повечето не се оправят.

— Така е.

— Лошо нещо е войната — заяви младежът.

Съседът му се обърна към него:

— Лоши са и чумата, сънната болест, гладът и ракът… но въпреки това съществуват!

— Войната може да се предотврати — настоя младият мъж убедено.

Мистър Къст се разсмя и дълго време не можа да спре.

Младият мъж се разтревожи. „Този май също е побъркан“ — рече си. Но на глас каза:

— Извинете, сър. Предполагам, че и вие сте участвували във войната.

— Да, участвувах. Оттогава главата ми не е в ред. Боли ме, знаете ли. Страшно ме боли.

— Много съжалявам — неловко измънка младежът.

— Понякога не знам какво правя…

— Така ли? Е, аз трябва да си вървя. — И младият мъж се оттегли бързо. Той знаеше колко досадни стават хората, когато започнат да говорят за здравето си.

Мистър Къст остана сам с вестника си.

Четеше и препрочиташе…

Покрай него минаваха хора и повечето говореха за убийството.

— Ужасно… мислите ли, че има някаква връзка с китайците? Момичето не беше ли келнерка в китайско кафене?…

— Фактически на игрището за голф…

— Чух, че било на плажа…

— … но, мила, едва вчера пихме чай в Елбъри…

— … полицията сигурно ще го хване…

— … казват, че може да го арестуват всяка минута…

— … много е вероятно да е в Торки…

— … другата жена, дето уби онези, как им викаха…

Мистър Къст грижливо сгъна вестника и го постави върху пейката. После стана и спокойно се запъти към града.

Покрай него минаваха момичета; момичета в бяло, розово и синьо; в летни рокли, дълги и къси панталони. Те се смееха и кикотеха. Очите им оглеждаха мъжете, покрай които минаваха.

Но нито веднъж ничий поглед не се спря дори за миг върху мистър Къст…

Той седна до една маса и си поръча чай и разбит каймак.