Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Еркюл Поаро (13)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The A.B.C. Murders, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 37 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
gogo_mir (2012)

Издание:

Библиотека „Лъч“ — избрано

Агата Кристи

Пет малки прасенца

Роман. Първо издание

Превела от английски: Вилиана Данова

Азбучните убийства

Роман. Второ издание

Превели от английски: Радка Лафчиева и Жечка Георгиева

Редактор: Анна Сталева

Художествено оформление: Иван Марков

Рисунка на корица: Фико Фиков

Художесвен редактор: Момчил Колчев

Технически редактор: Гинка Григорова

Коректор: Нора Димитрова

Английска. Първо и второ издание. ЛГ VI. Тематичен № 23/95366/5557–109–89.

Дадена за набор ноември 1988 година. Подписана за печат м. март 1989 година.

Излязла от печат м. април 1989 година. Поръчка №141. Формат 1/16 60/80.

Печатни коли 18,5. Издателски коли 18,5. УИК 22,36. Цена 3,29 лева.

„Народна младеж“ издателство на ЦК на ДКМС

ДП „Георги Димитров“ — София

 

c/o Jusautor, Sofia. Ч820

 

© Agatha Christie

Five Little Pigs. Fontana/Collins, 1942

The A.B.C. Murders. Collins, 1936

История

  1. — Добавяне

Четиринадесета глава
Третото писмо

Помня ясно получаването на третото писмо.

Мога да потвърдя, че бяха взети всички предпазни мерки, та щом ABC възобнови кампанията си, да пристъпим към незабавни действия. Към нашата квартира беше прикрепен млад сержант от Скотланд Ярд и ако ние с Поаро отсъствувахме, негов дълг бе да отваря всяко пристигнало писмо и незабавно да осведоми началството си.

Минаваха ден след ден и ние все повече се изнервяхме. Студеното и надменно държание на инспектор Кроум ставаше все по-студено и по-надменно, тъй като уликите, на които той възлагаше надежда, отпадаха една след друга. Мъглявите описания на мъже, видени с Бети Барнард, не послужиха за нищо. Многобройните коли, забелязани около Бексхил и Кудън, или се оказаха вън от всякакво подозрение, или не можеха да бъдат открити. Разследванията относно изкупените справочници „ABC“ причиниха неприятности и обезпокоиха напразно много невинни хора.

А що се отнася до нас, всеки път, когато чуехме на вратата познатото чукане на пощальона, сърцата ни започваха да бият по-бързо. Поне с мен беше така, а мога да предположа, че същото се отнасяше за Поаро.

Знам, че тази афера го направи много нещастен. Той отказваше да напусне Лондон, предпочиташе да е винаги наблизо, в случай че го потърсят. През онези дни на сандвичи и суха храна дори мустаците му клюмнаха, за пръв път пренебрегнати от притежателя си.

Беше петък, когато получихме третото писмо. Вечерната поща пристигна в около десет часа.

Щом чух познатите стъпки и енергичното почукване на вратата, скочих и отидох до кутията. Помня, че имаше четири или пет писма. Адресът на последното беше написан на пишеща машина.

— Поаро! — извиках. Гласът ми секна.

— Пристигна ли? Отвори го, Хейстингс, бързо! Всяка минута е скъпа. Трябва незабавно да вземем решение.

Скъсах плика (Поаро за пръв път не ме упрекна в небрежност) и извадих напечатания лист.

— Чети! — каза Поаро.

Зачетох на глас:

„Бедни мистър Поаро, не сте чак толкова изкусен в тези малки криминални историйки, колкото си мислите. Май вашето време вече си отиде. Да видим дали сега ще се проявите по-добре. Този път ще е лесно. Кърстън[1], 30-ти т.м. Хайде, опитайте се да направите нещо! Малко скучно става, когато всичко ми се удава тъй лесно. Наслуки!

Ваш ABC“

— Кърстън — казах аз и посегнах към нашия „ABC“. — Да видим къде се намира.

— Хейстингс! — гласът на Поаро рязко ме спря. — Кога е написано писмото? Има ли дата?

— Писано е на двайсет и седми.

— Добре ли чух, Хейстингс? Трийсети ли е посочил като дата на убийството?

— Точно така. Чакай да видя…

— Mon Dieu, Хейстингс, не разбираш ли? Днес е трийсети! Ръката му красноречиво посочи календара на стената. Сграбчих вестника, за да се уверя.

— Но защо…? Как…? — заекнах аз.

Поаро вдигна от пода скъсания плик. Нещо в адреса ми бе направило бегло впечатление, но бях дотам нетърпелив да разбера съдържанието, че почти не му обърнах внимание.

По това време Поаро живееше в Уайтхейвън Маншънс. Адресът на плика гласеше: Мосю Еркюл Поаро, Уайтхорс Маншънс. В ъгъла напреки беше надраскано: „Няма такъв в Уайтхорс Маншънс, нито в Уайтхорс Корт, да се провери Уайтхейвън Маншънс.“

— Боже мой! — промърмори Поаро. — Нима и провидението помага на тоя луд? Vite, vite[2], трябва да се свържем със Скотланд Ярд.

След една-две минути вече говорехме с Кроум по телефона. За пръв път сдържаният инспектор не отговори с „Нима!“. Вместо това се чу приглушена ругатня. Той изслуша, каквото имахме да му кажем, след което затвори, за да вземе светкавичен междуградски разговор с Кърстън.

— C’est trop tard[3] — мърмореше Поаро.

— Не бъди толкова сигурен! — спорех аз, макар да не хранех надежда.

Той погледна часовника.

— Десет и десет ли е? Имаме час и четиридесет минути път. Дали ABC е успял вече да протегне дотам дългата си ръка?

Отворих железопътния справочник, който бях свалил от етажерката.

„Кърстън, графство Девън — прочетох. — На 204 мили от Падингтънската гара. Население 656 души.“

— Като че ли е малко градче. Нашият човек сигурно ще бъде забелязан.

— Дори да е така, още един живот ще е отнет — промърмори Поаро. — Кога има влак? Мисля, че с влак ще е по-бързо, отколкото с кола.

— Има един в полунощ, със спален вагон до Нютън Абът. Пристига там в шест и осем сутринта, а в Кърстън — в седем и четвърт.

— От Падингтън ли?

— Да, от Падингтън.

— Ще го вземем, Хейстингс.

— Едва ли ще успеем да научим нещо ново до тръгването.

— Има ли значение дали ще чуем лошата новина тази вечер или утре сутринта?

— Прав си.

Докато Поаро позвъни още веднъж в Скотланд Ярд, събрах някои вещи в един куфар.

След няколко минути той влезе в спалнята и попита:

— Mais qu’est ce que tu fait la[4]?

— Опаковам някои неща вместо теб. Мислех да ти спестя времето.

— Tu éprouve trop d’emotions[5], Хейстингс. Отразява се и на ръцете, и на ума ти. Така ли се сгъва палто? И погледни какво си направил с пижамата ми! Ако се счупи шишето с шампоана, какво ще стане с дрехите?

— Боже мой, Поаро! Въпросът е на живот и смърт. От значение ли е какво ще стане с нашите дрехи!

— Нямаш чувство за ред, Хейстингс. Ние и без това не можем да накараме влака да тръгне по-рано от разписанието, а като съсипем дрехите си, няма да предотвратим убийството.

И като взе решително куфара, пое опаковането на багажа в свои ръце.

Поаро ми обясни, че трябва да вземем плика и писмото. На гара Падингтън щял да ни чака човек от Скотланд Ярд.

Първия, когото видяхме на перона, бе инспектор Кроум. Той отговори на въпросителния поглед на Поаро:

— Още нямаме новини. Вдигнали сме всичко живо на крак. Всички чиито имена започват с „C“, са предупредени, доколкото е възможно, по телефона. Има една малка надежда. Къде е писмото?

Поаро му го подаде.

Той го погледна и изруга под мустак.

— Луд късмет! Дори и небето е на негова страна.

— Значи не мислиш — попитах го, — че е нарочно?

Кроум поклати глава.

— Не. Той си има своите налудничави правила и ги спазва. Гордее се с това, че честно ни предупреждава. Затова се хвали толкова много. Мисля, че… Обзалагам се, че пие уиски „Уайтхорс“.

— Ah, c’est ingénieux, ça[6]! — Поаро неволно се възхити. — Той пише адреса, докато шишето е пред него.

— Сигурно — рече Кроум. — На всеки се е случвало да прекопира несъзнателно нещо, което се намира пред очите му. Започнал е с „Уайт“ и е продължил „хорс“, вместо „хейвън“…

Оказа се, че и инспекторът ще пътува със същия влак.

— Дори ако по някаква щастлива случайност нищо не се случи, пак трябва да се отиде до Кърстън. Нашият убиец или е там, или вече е бил. Поставил съм един да дежури на телефона и да докладва, ако нещо…

Точно когато влакът потегляше, видяхме един полицай да тича по перона. Той настигна прозореца и извика нещо на инспектора.

Щом влакът напусна гарата, ние бързо прекосихме коридора и почукахме на неговото купе.

— Имате ли новини? — попита Поаро.

Кроум каза тихо:

— Случи се най-лошото. Сър Кармайкъл Кларк[7] е бил намерен убит от силен удар по главата.

Сър Кармайкъл Кларк, макар да не беше широко известен, бе важна личност. Навремето бе прочут специалист по уши, нос, гърло. След като се пенсионира със солидна сума в банката, той се отдаде на най-голямата страст в живота си — колекционирането на китайски вази. Няколко години по-късно, наследил значително състояние от стар свой чичо, той се възползува от възможността изцяло да задоволи страстта си и в момента притежаваше една от най-големите колекции на китайски произведения на изкуството. Бе женен, но нямаше деца и живееше на девонското крайбрежие; в Лондон се появяваше само в редки случаи, когато имаше големи разпродажби на художествени предмети.

Беше ясно, че неговата смърт, последвала смъртта на младата и хубавичка Бети Барнард, ще е една от най-големите вестникарски сензации през последните години. Фактът, че бе август и на вестниците не достигаха интересни материали, влошаваше още повече положението.

— Eh, bien — въздъхна Поаро. — Може би гласността ще стори това, което нашите усилия не успяха. Цялата страна ще започне да търси този ABC.

— За жалост — вмъкнах аз — той именно това цели.

— Така е. Но пък, от друга страна, то може да причини неговата гибел. Насърчен от успеха, току-виж станал непредпазлив. Ето на какво се надявам — да се опие от собствените си успехи.

— Колко странно е, Поаро! — възкликнах аз, внезапно озарен от идея. — Знаеш ли, че това е първото ни престъпление от този род. Всички предишни бяха… ъ… лични, тъй да се каже.

— Напълно си прав, приятелю. Досега винаги разследвахме вътрешната страна. Важна беше историята на жертвата. Главното бе: Кой е облагодетелствуван от смъртта? Какви възможности са имали хората около убития да извършат престъплението? Винаги беше le crime intime[8]. Тук за пръв път в нашата съвместна работа имаме хладнокръвно, безпристрастно убийство, убийство отвън.

Побиха ме тръпки.

— Ужасно…

— Да. Още от самото начало, като четях първото писмо, почувствувах нещо нередно, нещо непонятно…

Той махна нетърпеливо с ръка.

— Не бива да изпускаме нервите си. Това престъпление не е по-лошо от всяко друго.

— Но това е… това е…

— По-лошо ли е да отнемеш живота на непознат, отколкото на близък и скъп човек, който ти вярва и те обича?

— По-лошо е, защото е дело на луд.

— Не, Хейстингс, не е по-лошо. Само е по-трудно.

— Не, не съм съгласен с теб. Това е далеч по-страшно.

Поаро каза замислено:

— Именно защото е луд, ще го открием по-лесно. Престъпление, извършено от нормален и разумен човек, е далеч по-сложно за разгадаване. Ако можехме да разберем причината… В тази азбучна афера има несъответствия. Само да съзра подбудата, и всичко ще стане ясно и просто…

Той въздъхна и поклати глава.

Тези убийства трябва да престанат в най-скоро време. Ще открия истината. Хайде, Хейстингс, да поспим. Утре ни чака много работа.

Бележки

[1] На английски Кърстън се изписва със «C». — Б.пр.

[2] Бързо! (фр.) — Б.пр.

[3] Много е късно (фр.). — Б.пр.

[4] Но какво правиш? (фр.) — Б.пр.

[5] Прекалено се вълнуваш (фр.). — Б.пр.

[6] Хитроумно (фр.). — Б.пр.

[7] Кармайкъл и Кларк също се изписват на английски с „C“. — Б.пр.

[8] Интимно убийство (фр.). — Б.пр.