Агата Кристи
Азбучните убийства (13)

Тринадесета глава
Съвещанието

Съвещания!

Цялата афера ABC е свързана в спомена ми с безкрайни съвещания.

В Скотланд Ярд. В апартамента на Поаро. Официални съвещания. Неофициални съвещания.

На това, за което става дума, трябваше да решим дали да дадем гласност в пресата на анонимните писма.

Убийството в Бексхил привлече много по-голям интерес, отколкото това в Андоувър. В бексхилското имаше повече сензационни елементи. Преди всичко жертвата бе младо хубаво момиче. Освен това градчето е известен курорт. Подробностите се коментираха всеки ден във вестниците и се скалъпваха какви ли не плоски измислици. На справочника „ABC“ също бе отделено нужното внимание. Най-разпространена беше версията, че е бил купен от убиеца на място и е ценна улика. Освен това указвал, че убиецът е пристигнал с влак и е възнамерявал после да отиде в Лондон.

В оскъдните бележки за андоувърското убийство справочникът дори не се споменаваше, така че засега обществеността не бе прозряла връзката между двете престъпления.

— Трябва да решим каква политика ще приемем — каза помощник-комисарят. — Да обмислим кое ще даде по-добри резултати. Дали да направим фактите публично достояние и да потърсим съдействието на обществеността. В такъв случай милиони хора ще обединят усилията си в търсенето на един луд…

— Той не действува като луд — прекъсна го доктор Томсън.

— … като се следи кой купува „ABC“ справочници и така нататък. Или да предпочетем предимствата на тайното разследване, да не издадем на нашия човек какво правим, макар че, от друга страна, той знае много добре, че ние знаем. Нарочно привлече вниманието ни с писмата. Е, Кроум, какво мислите?

— Аз виждам така нещата, сър: ако направим случая публично достояние, ще действуваме в интерес на ABC. Той точно това цели — известност, слава. Прав ли съм, докторе? Жаден е за сензация…

Томсън кимна.

Помощник-комисарят произнесе замислено:

— Значи предпочитате да осуетим желанието му. Да му откажем славата, която гони. Какво мислите, мосю Поаро?

Поаро не отвърна веднага. Когато най-сетне проговори, внимателно подбираше думите си.

— Трудно ми е да реша, сър Лайънъл. Аз съм, дето се вика, заинтересована страна. Предизвикателството беше изпратено до мен. Ако кажа: „Потулете фактите, не ги обявявайте публично“, може да се тълкува, че ме води суетата ми, че се страхувам за репутацията си. Трудно е да се изтъкнат всички предимства. Публикуването би било поне предупреждение… От друга страна, съм убеден, както и инспектор Кроум, че тъкмо това иска убиецът.

— Хм! — Помощник-комисарят потърка брадичката си и погледна доктор Томсън, който седеше насреща му. — Да предположим, че откажем на нашия луд удоволствието от славата, за която копнее. Как ще постъпи в този случай?

— Ще извърши друго убийство — отговори веднага докторът, — за да ни принуди да сторим това.

— А ако вдигнем сензационен шум в пресата? Как ще реагира?

— По същия начин. В единия случай насърчаваме неговата мегаломания, във втория я потискаме. Резултатът е един и същ — друго убийство.

— Какво ще кажете, мосю Поаро?

— Съгласен съм с доктор Томсън.

— Упорит човек! Колко убийства си е наумил да извърши този луд? — Доктор Томсън погледна Поаро. — Изглежда, от A до Z — бодро продължи: — Разбира се, няма да стигне дотам. Ще го пипнете много преди това. Интересно как ще се справи в буквата X. — Усети се и гузно прекрати остроумните си разсъждения: — Не, ще го хванете много преди това. На G или H например.

Помощник-комисарят удари с юмрук по масата.

— Боже мой! Искате да кажете, че ще има още пет убийства!

— Е, не чак толкова много, сър — обади се инспектор Кроум. — Имайте ми доверие — додаде самоуверено.

— На коя буква от азбуката мислите да го спрете, инспекторе? — попита Поаро.

В гласа му прозвуча иронична нотка. Кроум го погледна с неприязън, която този път надделя над неговото спокойно превъзходство.

— Може да го хванем още следващия път, мосю Поаро. Във всеки случай гарантирам, че ще го пипна, преди да стигне F.

Той се обърна към помощник-комисаря:

— Мисля, че вече ми е ясна психологията на престъпника. Доктор Томсън ще ме поправи, ако бъркам. Смятам, че с всяко убийство вярата в собствените му способности двойно нараства. Всеки път си казва: „По-умен съм от тях, не могат да ме хванат!“ Това го прави толкова самонадеян, че става непредпазлив. Започва да преувеличава достойнствата на собствения си ум и глупостта на другите. Скоро едва ли ще си прави труда да бъде внимателен. Нали така, докторе?

Томсън кимна.

— Обикновено така става. Не би могло да се изрази по-ясно, без медицинска терминология. Вие имате представа от тези неща, мосю Поаро. Не сте ли съгласен?

Мисля, че на Кроум не се хареса допитването на Томсън до Поаро. Смяташе себе си за единствен експерт по тези въпроси.

— Инспектор Кроум е прав — съгласи се Поаро.

— Параноя — промълви лекарят.

Поаро се обърна към Кроум.

— Научихте ли нещо интересно за случая в Бексхил?

— Нищо определено. Един келнер от хотел „Сплендид“ в Ийстбърн позна на снимката момичето, което вечеряло там на двайсет и четвърти в компанията на мъж на средна възраст с очила. Познаха я също в една странноприемница, „Аленият бегач“, на половината път между Бексхил и Лондон. Казват, че била там около девет часа вечерта на двайсет и четвърти с мъж, който приличал на морски офицер. Не може да са достоверни сведенията от двете места. Но поне е вероятно едното от тях да е! Разбира се, познаха я и в редица други случаи, но те не ни вършат работа. Не хванахме следата на ABC.

— Правите всичко възможно, както виждам — рече помощник-комисарят. — А вие какво ще кажете, мосю Поаро? Какво ще предложите?

Поаро бавно му отвърна:

— Струва ми се, че е много важно да открием подбудата.

— Нима не е очевидна? Азбучен комплекс. Нали така го нарекохте, докторе?

— Ça oui — съгласи се Поаро. — Има азбучен комплекс. Но защо именно азбучен? Лудият винаги има сериозно основание за убийствата, които извършва.

— Хайде, хайде, мосю Поаро — рече Кроум. — Спомнете си Стоуман през двайсет и девета година. Накрая той се опитваше да очисти всеки, който го дразнеше.

Поаро се обърна към него.

— Така е, ако сте важна личност, трябва да ви бъдат спестявани дребните неприятности. Ако една муха непрекъснато ви каца на челото и ви влудява, какво правите? Опитвате се да я убиете. Не ви тревожат угризенията на съвестта. Важният сте вие, а не мухата. Убивате я и тя повече не ви досажда. Вашето действие ви се струва нормално и напълно оправдано. Друга причина за убиването на муха може да бъде и манията за чистота. Мухата е потенциален източник на зараза за обществото — значи трябва да бъде унищожена. Така разсъждава душевно болният престъпник. Но помислете: ако жертвите са подбрани по азбучен ред, те не са представлявали заплаха за убиеца и следователно не са били убити за това. Иначе съвпадението би било прекалено.

— Имате право — каза доктор Томсън. — Спомням си един случай, когато съпругът беше осъден на смърт и жена му взе да избива съдебните заседатели един по един. Мина доста време, преди да свържат убийствата. Изглеждаха съвсем случайни. Но, както казва мосю Поаро, няма убиец, който да извършва престъпления без причина. Той или премахва хора, които стоят на пътя му (колкото и незначителна да е тяхната роля), или убива по убеждение. Убива духовници, полицаи или проститутки, понеже твърдо вярва, че те трябва да бъдат ликвидирани. Доколкото виждам, последното не важи в нашия случай. Мисис Ашър и Бети Барнард не са от една и съща класа. Разбира се, не е изключено да е сексуален комплекс. И двете са жени. Ще бъдем по-сигурни след следващото убийство…

— За бога, Томсън! Не говорете така — подразни се сър Лайънъл. — Ще направим всичко възможно да предотвратим ново престъпление.

Доктор Томсън премълча, но се издуха гръмко в носната си кърпа, като че ли искаше да каже: „Правете каквото знаете, щом не искате да погледнете истината в очите.“

Помощник-комисарят се обърна към Поаро.

— Разбирам горе-долу накъде биете, но още не ми е съвсем ясно.

— Питам се — рече Поаро — какво точно става в ума на убиеца? От писмата му изглежда, че убива pour le sport^[1] — да се забавлява. Може ли това да е истина? А дори и да е така, на какъв принцип освен азбучния подбира жертвите си? Ако убива само за да се забавлява, той няма да разгласява това, тъй като не би могъл да убива безнаказано. Но не, той (както всички се съгласихме) иска да направи сензация в очите на обществото, да изтъкне личността си. По какъв начин е била потискана неговата личност, та да го свържем с избора на жертвите? И едно последно предположение: Дали пък подбудата не е лична омраза към мен, Еркюл Поаро? Дали не ме предизвиква публично, понеже, без да разбера, в някакъв момент от дългата си кариера съм го победил? Или във враждебността му има личен елемент, или е насочена към чужденеца изобщо. Ако е така, отново изниква въпросът „какво го е довело до това?“ Какво страдание му е причинил някой чужденец?

— Много уместни въпроси — каза доктор Томсън.

Инспектор Кроум се изкашля.

— Така ли? Може би е малко трудно да им се отговори засега.

— Въпреки това, приятелю — Поаро го погледна право в очите, — разрешението на загадката се крие в тези въпроси. Ако знаехме истинската причина (колкото и фантастична да е тя за нас, но логична за него) защо нашият луд е извършил тези убийства, щяхме да предвидим може би коя е следващата жертва.

Кроум поклати глава.

— Аз съм на мнение, че ги избира безразборно.

— Какъв великодушен убиец — рече Поаро.

— Какво казахте?

— Казах какъв великодушен убиец! Ако не бяха предупредителните писма на ABC, Франц Ашър щеше да е арестуван за убийството на жена си; Доналд Фрейзър можеше да е арестуван за убийството на Бети Барнард. Толкова ли му е добро сърцето, та да не може да понесе други да пострадат за нещо, което не са извършили?

— Виждал съм и по-странни работи — допълни го доктор Томсън. — Виждал съм закоравели убийци да бъдат сломени, защото една от жертвите им не умряла веднага, а страдала от болки. Както и да е, не мисля, че това е причината в нашия случай. Той убива за чест и слава. Това обяснение приляга най-добре.

— Не взехме никакво решение относно гласността — рече помощник-комисарят.

— Може ли да кажа нещо, сър — обади се Кроум. — Защо да не дочакаме третото писмо? След това ще му дадем гласност, ще го разпространим и така нататък. Ще пламне паника в посочения град, това ще накара всички, чиито имена започват със C, да бъдат нащрек, което от своя страна ще амбицира ABC да успее на всяка цена и тогава ще ни падне в ръцете.

Колко не знаехме какво ни готви бъдещето!