Франк Хърбърт
Експериментът Досейди (9)

Поведението на всички хора се ръководи както от схващането, че да се задават въпроси е недопустимо, така и от дълбоко вкоренени предразсъдъци. Следователно онзи, който се осмели да съди, трябва да бъде попитан: „В какво се състои престъплението?“ И съдията трябва на часа да надникне дълбоко в съвестта си и да отговори открито.

Из „Ритуалът на Съдебната арена“

Наръчник на Пазителите на Кутията

— Човек ще рече, че се опитваш да говориш изпод водата — обвини го Маккай.

Той все още седеше срещу Арич. в светилището на Върховния Магистрат, а полуобидата му бе само едно от нещата, които подсказваха за настъпилата промяна в ситуацията. Слънцето се бе спуснало по-близо до хоризонта и неговият призрачен пръстен вече не хвърляше ореол около главата на Арич. След като проучиха взаимно способностите си и откриха вярната посока на разговора, станаха по-директни, макар и не по-откровени.

Върховният Магистрат напрегна бедрените си сухожилия.

Познавайки тези същества благодарение на продължителни и внимателни наблюдения, Маккай разбра, че старият гауачин страда от остри болки в резултат на дълго обездвижване. Това му даваше известно предимство и той трябваше да го използва. Вдигна лявата си ръка и започна да изброява на пръсти:

— Ти твърдиш, че първоначалните доброволци за Досейди са се подложили на изтриване на паметта, но при много от техните потомци едно подобно изтриване е невъзможно. Сегашните обитатели на Досейди не знаят нищо за вселената на разумните същества.

— Според представите на сегашното население на Досейди те са единствените хора на единствената обитаема планета.

На Маккай му беше трудно да повярва на чутото. Механично заразглежда пръстите си.

Арич се вторачи с отвращение във вдигнатата ръка. Между пръстите на този чуждоземен плавателната ципа липсваше.

— Ти казваш също, — продължи агентът, — че някакъв Демопол, подкрепян от определени религиозни забрани е основният лост за управление на Досейди?

— Това беше първоначалното условие на нашия експеримент — отвърна Арич.

Отговорът му не е изчерпателен, забеляза Маккай. Първоначалните условия неизменно претърпяваха промени. Реши да се върне отново към този въпрос, след като болките в мускулите на Върховния Магистрат се усилят.

— Познават ли досейдийците същността на кейлбанската бариера, която ги обгръща?

— Те се опитваха да я преодолеят с ракетни сонди и примитивни електромагнитни проекции. Досейдийците вече знаят, че енергиите, с които разполагат, не могат да проникнат през тяхната „Стена на Бога“.

— Така ли наричат те бариерата?

— Да, или „Небесния Воал“. До известна степен тези наименования дават представа за тяхното отношение към нея.

— Демополът може да се използва при много форми на управление — отбеляза Маккай. — Каква е основната форма на тяхното?

Арич се замисли и сетне каза:

— Формите варират. Прилагат около осемдесет различни начина на управление.

Поредният уклончив отговор. Арич се чувстваше неловко, понеже трябваше да признае факта, че експериментът им бе получил диктаторска окраска. Маккай се замисли над въпроса за Демопола. В ръцете на съответните експерти и с население, подложено на софтуерни сондажи за набиране на необходимите данни, Демополът представляваше основният инструмент за манипулация на хората. Съюзът на Разума бе забранил употребата му като посегателство над личните права и свободи. Гауачините бяха престъпили тази забрана, да, но имаше и нещо по-интересно — Досейди бе прибягнал до осемдесет различни форми на управление успоредно с използването на Демопола. Това предполагаше бързи промени.

— Колко често настъпват промените във формата на управление?

— И сам можеш да пресметнеш — отвърна Арич сприхаво.

Маккай кимна. Едно нещо бе станало кристално ясно.

— Населението на Досейди знае за съществуването на Демопола, но вие не им позволявате да го премахнат!

Арич явно не бе очаквал от него такава проницателност. Отговорът му бе неприкрито троснат, повлиян от болките в мускулите.

— Как разбра това?

— От теб.

— От мен?

— Нещата са съвсем ясни. Подобни чести промени се дължат на някакъв дразнител, в този случай — Демопола. Променят се формите на управление, но дразнителят остава. Очевидно досейдийците не са в състояние да го отстранят. Без съмнение това е било част от вашия експеримент — да създадете население, устойчиво на въздействието на Демопола.

— Устойчиво население, да, така е — каза Арич и потръпна.

— Вие сте нарушили Закона на Обединения Разум в много посоки — рече Маккай.

— Нима моят легум се осмелява да ме съди?

— Не. Но ако говоря с известна горчивина, моля те, не забравяй, че аз съм човек. Храня дълбока симпатия към гауачините, но си оставам човек.

— А, да. Не трябва да забравяме дългия опит на твоя вид с Демополите.

— Ние оцеляхме, подбирайки онези от нас, които взимаха най-правилни решения — поясни Маккай.

— А Демополът въздига в култ посредствеността.

— Това ли се случи на Досейди?

— Не.

— Вие сте искали те да опитат много различни форми на Управление?

Върховният Магистър вдигна рамене, запазвайки мълчание.

— Ние, човеците, установихме, че Демополът нанася тежки поражения в социалната сфера. Той унищожава предварително избрани пластове от обществото.

— И какво, според теб, сме се надявали да научим, поразявайки нашето досейдийско общество?

— Ето че стигнахме отново до въпроса за очакваните ползи.

Арич изопна болезнените си мускули.

— Ти си упорит човек, агенте. Това ще ти кажа.

Маккай поклати тъжно глава.

— За нас Демополът винаги е бил класически уравнител, един чудотворен извор за правилни решения. Предполагаше се, че той увеличава познанието за истинските нужди на обществото. Смятахме, че винаги служи на справедливостта, независимо от каквито и да било случайни фактори.

Арич беше ядосан. Той се наведе напред, потръпвайки от болките в старите си мускули.

— Някой би могъл да хвърли същите обвинения към Закона, практикуван извън гауачинските светове!

Маккай се въздържа да отговори рязко. Верен на гауачинското си обучение, той бе готов да постави под въпрос всякакви становища за приложенията на Закона в Съюза на Разума, за свойственото чувство за правота на всяка аристокрация и всеки политически блок, независимо дали представя някакво мнозинство или малцинство. БюСаб имаше своя аксиома, според която всички облечени във власт обединения проявяват склонност към аристократични форми. Пак според това правило наследниците на висшите управници господстват в различните ниши на властта. Бюрото никога не наема на работа деца и потомци на свои агенти.

Арич започна да се повтаря — нещо, което гауачините правеха рядко.

— Законът е заблуда и фалшификация на истинските ценности, Маккай, навсякъде другаде, с изключение на гауачинските светове! Вие обгръщате своите закони с теологична аура. Вие игнорирате пораженията, които те налагат на вашите общества. Точно както с Демопола, вие виждате в своето правораздаване един неизменен източник на справедливост. Когато…

— БюСаб има…

— Не! Какво правите вие, когато нещо не е наред във вашите общества? Просто създавате нов закон. Никога не ви минава през ум да премахнете някой предишен. Вие творите нови и нови закони. Вие обучавате нови и нови правни специалисти. Тези ваши действия извикват единствено присмех! Ние винаги се стремим да намалим броя на законите и легумите. Първото задължение на легума е да избягва тъжбите. Когато създаваме нови легуми, винаги имаме предвид някакви специфични проблеми. Ние предугаждаме пораженията, които законите нанасят на нашето общество.

Това беше удобният случай, който Маккай бе очаквал.

— Защо обучавате рийв?

Гауачинът със закъснение разбра, че е бил подмамен да разкрие повече, отколкото би искал.

— Ти си способен, Маккай. Много способен.

— Защо? — настоя агентът. — Защо именно рийв?

— Ще научиш след време.

Маккай схвана, че Арич няма да даде допълнителни разяснения по този въпрос, но имаше и други неща, които изискваха размисъл. Очевидно гауачините го бяха направили легум във връзка с конкретен проблем. Подготвянето на един рийв за легум означаваше, че се готвят за решаването на един не по-малко важен проблем… а може би на същия. С течение на времето се бяха оформили коренно различни подходи към закона и този факт не можеше да бъде пренебрегнат. Той добре разбираше презрението на гауачините към всички правни системи, включително и към тяхната собствена. Още от невръстна възраст те бяха приучвани да бъдат недоверчиви към всякакви общности на професионалисти, особено към тези на правистите. Легумът можеше да бъде част от религиозната им система единствено когато споделяше безрезервно това недоверие.

Споделям ли го и аз?

Да, мисля, че да.

Това беше естествено за един агент на БюСаб. Но повечето от видовете в Съюза на Разума все още ценяха високо своите професионални общности, пренебрегвайки яростното съревнование за нови постижения, което неизменно ги завладяваше: нови постижения, нови почести. Но новото можеше да се окаже илюзия в подобни обединения, защото те винаги поддържаха добре балансирани и хомогенни системи за изтръгване на възнаграждения за отделните индивиди.

— Професионализмът означава власт — отсече Арич.

Гауачините бяха недоверчиви към властта във всичките й превъплъщения. Те даваха с едната ръка и взимаха с другата. Легумите намираха смъртта си всеки път, когато прибегнеха до Закона. Въвеждането на нов закон в гауачинската правна система означаваше елегантно отменяне на някой стар със съпътстващото налагане на справедливост.

Не за първи път Маккай се запита пред какви ли неизвестни проблеми бе изправен Върховният Магистрат? Навярно съществуването му се обуславяше от крайно деликатни баланси. Той почти бе готов да се поинтересува за това, но после размисли и се отказа. Мислите му се насочиха към загадката на Досейди.

Стена на Бога? Небесен Воал?

— Досейди често ли приема религиозната олигархия като форма на управление?

— Като външна форма, да. Сега те са под властта на върховен Електор, гауачин на име Броей.

— Хуманоидите на Досейди имали ли са някога власт, равна на тази на Броей?

— Често.

Това беше най-плодотворната част от разговора им до този момент. Маккай реши да се добере до повече информация по въпроса, макар да знаеше, че темата отговаря на целите на Върховния Магистрат.

— Разкажи ми за социалните форми на Досейди.

— Всички социални форми са на базата на военната организация, подложена на постоянни атаки или под заплахата за такива атаки. Досейдийците непрекъснато създават съзаклятия и анклави на властта, чието влияние се променя.

— Има ли там насилие?

— Това е свят на постоянно насилие.

Маккай се замисли. Военни доктрини. Милитаристично общество. Явно бе засегнал само една малка част от проблема, който бе тласнал гауачините към решението да унищожат Досейди. Бяха навлезли в опасни води, което налагаше да е крайно предпазлив. Реши да започне отдалече.

— Като изключим милитаристичните форми, с какво се занимават досейдийците през повечето време? Как възприемат те вината и невинността? Какви са техните наказания и форми на опрощение? Как…

— Не можеш да ме подведеш, Маккай. Виж, легуме, има друг, по-добър начин да получиш отговор на тези въпроси.

Сприхавият тон на магистрата накара агента да замлъкне. Той хвърли поглед към овалния прозорец, осъзнавайки, че се е озовал в отбранително положение чрез един изключително изискан и ловък ход. По гърба му пробягаха мравчици. Опасност! Златното слънце на Тандалур видимо се бе приближило до хоризонта. А самият хоризонт приличаше на синьо-зелена линия с мъгляв оттенък, заради простиращите се на километри власести дървета, чиито тънки и крехки листа трептяха и се гонеха из въздуха. Малко по-късно Маккай се извърна към Арич.

Търси по-добър начин да получиш отговор на тези въпроси.

Посоката, в която бяха тръгнали мислите на Върховния Магистрат, беше очевидна. Експериментаторите естествено имаха свои начини да наблюдават експеримента си. Те можеха също да му влияят, но без съмнение възможностите им в това отношение бяха ограничени. Население, устойчиво на външни влияния? Тези предполагаеми усложнения около проблема Досейди плашеха Маккай. Да, прословутият танц в кръг, който гауачините винаги изпълняваха!

По-добър начин.

Арич прочисти гръдните си кухини с едно хрипливо издихание и каза:

— Ние знаехме, че съществува възможността да бъдем критикувани от други и затова въоръжихме нашите експериментални обекти с идеите на Примата.

По дяволите! Гауачините отдаваха толкова голямо значение на техния проклет Примат! Разбира се, всички хора по рождение са неравни и са призвани да намерят своето собствено ниво!

Маккай знаеше, че не му остава нищо друго освен да се гмурне във водовъртежа.

— Предвиждахте ли, сър, че ще бъдете обвинени в нарушаване на правата на милиони разумни същества?

Арич го стресна с едно кратко гърлено изпухтяване, последвано от гауачинското свиване на рамене.

Маккай си позволи да се усмихне предупредително.

— Напомням на Върховния Магистрат, че той сам повдигна въпроса за Примата.

— Истината си е истина.

Агентът тръсна отсечено глава, без да го е грижа какво ще прочете в този жест Арич. Не беше възможно Върховният Магистрат да има толкова ниско мнение за умствените способности на своя легум. Истината, как ли пък не!

— Аз ще ти кажа каква е истината: Съюзът на Разума има закони по този въпрос, подписани от гауачините!

Още докато изричаше думите, Маккай разбра, че това беше точно желаната от Арич посока на разговора. Те бяха научили нещо от Досейди! Нещо, което имаше съдбоносно значение.

Арич разтри болезнените мускули на бедрата си и каза:

— Напомням ти, легуме, че ние изпратихме на Досейди само доброволци.

— Техните потомци не са били никакви доброволци!

— За добро или за зло, родителите винаги са насочвали своите деца по стъпките си. Права на разумни същества? Съгласие, съпроводено с необходимата информация? Съюзът на Разума положи толкова много усилия, за да създава закон след закон, изграждайки онази голяма илюзия за правова общност, че вие почти изгубихте от погледа си водещия принцип на Примата — да развиваме нашите способности. Онези, които не са се сблъсквали с предизвикателствата на битието, никога няма да се сдобият с умения за оцеляване!

Въпреки опасностите Маккай знаеше, че трябва да настоява за отговор на първоначалния си въпрос — ползата.

— Какво научихте от вашето чудовище?

— Скоро ще разбереш всичко.

Отново намек, че ще му бъде дадена възможност да види Досейди. Но първо трябваше да разсее съмненията на Арич относно неговия анонс. Към този въпрос трябваше да се подходи директно.

— Предполагам, че не възнамерявате да ме въвличате във вашето дело?

— Да те въвличаме? — Изненадата на Върховния Магистрат бе извън всякакво съмнение.

— Независимо от това как използвате наученото от Досейди, вие ще бъдете заподозрени в злонамереност. И няма никакво значение какво би могъл да научи някой от…

— О, нима! Новата информация дава власт.

— Ти също не можеш да ме подведеш, Арич. В историята на всички разумни видове има много случаи, когато се е злоупотребявало с нова информация.

Арич не постави казаното под въпрос. Те и двамата бяха запознати със сърцевината на проблема. Гауачините изпитваха недоверие към властта във всичките й форми и въпреки това бяха ненадминати в изкуството да я използват. Унищожаването на Досейди означаваше прикриване на информацията, която те бяха извлекли оттам. Ако Маккай, един негауачин, научеше тези неща, върху него също можеше да падне сянката на подозрението. Злоупотребите с нова информация ставаха в интервала между узнаването на нещо важно и времето, когато то беше вече обществено достояние. За гауачините и БюСаб така нареченият „информационен вакуум“ бе постоянен източник на опасности.

— Ние няма да се опитваме да прикрием онова, което сме научили — подхвърли Арич, — а само как сме го научили.

— Унищожаването на една цяла планета с всичките й обитатели според вас е просто академичен въпрос!

— Ъ-ъ, да, така е. Онова, което не знаеш, Маккай, е, че един от нашите експериментални обекти на Досейди е поставил началото, изцяло на своя глава, на последователност от събития, която много бързо ще унищожи планетата независимо от волята ни. Скоро ще узнаеш всичко. Ти ще отидеш там, както подобава на добрия легум, когото ние познаваме в твое лице, за да почувстваш зъбите на чудовището със собствената си плът.