Франк Хърбърт
Експериментът Досейди (14)

Нито една правна система не може да отстоява справедливостта, ако всички участници в нея — магистрати, обвинители, легуми, защитници, свидетели, изобщо всички — не рискуват живота си при всеки диспут около подсъдимата скамейки. Рискът трябва да бъде вездесъщ на Съдебната арена. Ако някой от елементите остане извън съревнованието и не бъде изложен на личен риск, справедливостта неминуемо пропада.

Гауачински Закон

След залез слънце заваля приятен дъжд, който продължи до тъмно, а после вятърът от клисурата разнесе дъждовните облаци от небето. Сега въздухът бе сякаш кристален, по улиците се появиха локви от стичаща се от корнизите вода. Дори вездесъщата смрад на Развъдниците се поразсея и жителите на Чу започнаха да проявяват признаци на хищническо безгрижие, кръстосвайки града.

Докато пътуваше към главната квартира в брониран военен мобил, придружен само от най-доверените си гауачини, Броей усети чистия въздух, макар в същото време да си мислеше за рапортите, които го бяха принудили да напусне незабавно Хълмовете на Консисторията. Когато влезе в съвещателната зала, той видя, че Гар е вече там, застанал с гръб към тъмния прозорец, който гледаше към скалистите възвишения на изток. Запита се от колко ли време стои там. Гауачинът и хуманоидът не си размениха дори бегъл поглед — поредният симптом за растящата бездна между двата вида. И двамата вече бяха прочели онзи тревожен доклад за убийството на двоен агент хуманоид при обстоятелства, които насочваха следата към Броей.

Той тръгна към председателското място на масата за конференции, чукна шифта на комуникатора си и се обърна към екрана, предназначен специално за него.

— Съберете Консисторията и се пригответе за съвещание.

Отговорът дойде като изопачено бръмчене, процеждащо се през модификаторите и коничния заглушител. Гар, застанал в другия край на залата, не долови никакъв сигнал сред шумовете от комуникатора.

Докато чакаше членовете на Консисторията, Броей седна пред комуникатора, повика един свой помощник Гауачин и му заговори тихо с глас, видоизменен от коничния заглушител.

— Започнете превантивна проверка на позициите на всички хуманоиди, които могат да крият опасност за нас. Използвайте план „Д“.

Броей хвърли поглед към Гар. Устата на хуманоида помръдна беззвучно. Явно бе вбесен от коничния заглушител и неспособността си да разбере какво точно прави Броей. Гауачинът продължи да говори на помощника си.

— Искам специалните части да бъдат разгърнати, както ви казах по-рано… Да…

Гар многозначително му обърна гръб и втренчи поглед в нощта.

Разговорът между Броей и помощника му продължи.

— Не! Трябва да включим дори и хуманоидите в това съвещание. Да, рапортът, който Гар е изготвил за мен. Аз също получих тази информация. Възможно е и други хуманоиди да се разбунтуват и да изтласкат гауачините от съседните квартали, а след това ще последват и репресии. Да, и аз си помислих същото, докато четях сводката.

Броей изключи коничния заглушител и модификатора. Трия току-що се бе появила на екрана му по извънредния канал, прекъсвайки разговора със служителя от отдела за сигурност. Тя говореше бързо и тихо; до ушите на Гар достигаха само откъслечни думи. Но подозрителността на Броей ставаше все по-очевидна. Той изслуша Трия и след това каза:

— Да… логично е да се предположи, че убийството е инсценирано да изглежда като дело на гауачин, защото… да, разбирам. Но тези разпръснати инциденти, които… Нима? Е, при такива обстоятелства…

Той остави мисълта си недовършена, но следващите му думи очертаха границата между гауачини и хуманоиди, дори и на най-високите нива на неговия Консултативен съвет.

— Трия, трябва сам да взема решение по този въпрос.

Докато Броей говореше, Гар придърпа един стол, постави го близо до комуникатора и седна. Електорът бе приключил с Трия, но веднага след това отново включи линията за поверителни разговори и въпреки че Гар седеше недалеч, защитният аудиоекран не му позволи да чуе нищо. Все пак бе на достатъчно разстояние, за да долови бръмченето на секретната система и този шум още повече го вбеси. Хуманоидът не се и опита да прикрие раздразнението си.

Броей го бе забелязал, но с нищо не показа дали одобрява или не близостта му.

— И аз така разбрах — рече той. — Да… ще издам необходимите заповеди веднага, щом свърша тук. Не… Съгласен. Така ще бъде най-добре. — И изключи линията. Досадното бръмчене спря.

— Джедрик има намерение да изправи гауачините и хуманоидите един срещу друг — каза Гар.

— Ако е така, значи, че тя отдавна е подготвяла тази тайна операция — отвърна Броей.

Думите му бяха многозначителни. Намекваше за заговор по върховете, за непредвидени опасности и за възможността всички да бъдат пометени от всевъзможни инерционни сили.

— Значи според теб положението ще се влоши — рече Гар.

— Надявам се.

Гар го изгледа продължително и накрая кимна:

— Да.

Очевидно Броей предпочиташе една по-ясна ситуация, при която развоят на събитията щеше да бъде предвидим. Той беше подготвен за това. Щом Броей преценеше, че нещата са придобили достатъчна яснота, щеше да се възползва от безспорната си власт, за да извлече колкото се може по-голяма изгода, докато траеха вълненията.

Гар наруши мълчанието.

— Но ако не сме разбрали правилно намеренията на Джедрик…

— Страданията на невинните са в наша полза — отбеляза Електорът, перифразирайки част от едно старо и известно на всеки досейдиец правило.

Гар довърши мисълта му вместо него.

— Но кои са невинните?

Преди Броей да успее да отговори, проблесна екранът му с лицата на всички членове на Консисторията, всяко едно от тях в отделно малко квадратче. Броей проведе съвещанието бързо, като почти не позволи да го прекъсват. Не последваха никакви домашни арести, нито пък директни обвинения, но думите и поведението му явно разделяха двата вида. Когато той свърши, Гар си представи хаоса и стълкновенията, които се вихреха сега в Чу, докато хората на властта прегрупираха силите си.

Без да знае точно защо, Гар почувства, че Джедрик очаква именно това; Броей допускаше грешка, като засилваше напрежението между гауачини и хуманоиди.

Електорът изключи комуникатора и се обърна към него. В поведението му се четеше изключителна предпазливост.

— Трия ми каза, че Джедрик не може да бъде открита.

— А нима не очаквахме това?

— Може би, да. — Броей изду бузи и изпухтя. — Онова, което не разбирам, е как един обикновен Свързочник е успял да се изплъзне на хората ми и Трия.

— Според мен ние подценихме Джедрик. Ами ако тя идва от… — Брадичката на Гар се стрелна към тавана.

Броей се замисли над тази възможност. Той бе надзиравал лично разпита на Бахранк в един таен пост в сърцето на Хълмовете на Консисторията, преди да го повикат в щаб-квартирата. Пристигащите един след друг рапорти говореха за проблем, пред който градът се бе изправял и преди, но мащабите този път бяха различни. Информацията на Бахранк не отговори на очакванията. Просто беше докарал агента от Периферията на такъв и такъв адрес. (Отделът за сигурност не успя да провери достоверността на тези сведения навреме заради бунтовете). Очевидно Бахранк говореше истината. Съществуваше възможност периферите да се опитват да построят свой собствен град отвъд планините. Според Броей това бе малко вероятно. Неговите източници в Периферията като цяло се бяха оказали надеждни, а специалният му агент не го беше подвеждал никога. Освен това едно такова начинание изискваше огромни хранителни запаси, които без изключение подлежаха на обща отчетност. А тя в края на краищата бе работа на Свързочника, защо тогава… Не, не звучеше правдоподобно. Периферията се препитаваше с най-нискокачествените отпадъци на Чу и онова, което можеше да бъде изтръгнато от отровната почва на Досейди. Не… Бахранк грешеше. Този Маккай бе странен тип, по по съвсем друг начин. А Джедрик навярно е знаела това преди всички останали… с изключение на него самия. Главният въпрос оставаше: кой й бе помогнал?

Броей въздъхна.

— Ние отдавна работим заедно, Гар. Човек с твоята власт, който е започнал пътя си от Периферията и е минал през Развъдниците…

Гар разбра. Току-що Броей му бе казал, че подозренията му са засилени. Между тях никога не бе имало истинско доверие, но този път ставаше дума за нещо различно — нито един от двамата не говореше открито, в думите им нямаше нищо определено или категорично и въпреки това всичко бе ясно. Това вече не беше лукавство, а чисто и просто досейдийски начин на общуване.

Известно време Гар не знаеше какво да предприеме. Възможността да се стигне до подобна ситуация винаги бе съществувала, но дългото запазване на това статукво бе приспало бдителността му, вкарвайки го в опасна зависимост. Трия бе най-важният му коз. Той се нуждаеше от нея именно сега, но в този критичен момент пред дъщеря му стояха далеч по-важни задачи.

Гар си даваше сметка, че ще се наложи да форсира плановете си, призовавайки всички свои подчинени и подвластни. Вниманието му бе привлечено от шума на многобройните забързани стъпки по външния коридор. Навярно нещата се развиваха по-устремно, отколкото бе очаквал.

Той стана и погледна разсеяно през прозореца към стръмните скали на Периферията, очертани върху нощното небе като тъмни силуети. Чакайки Броей, бе наблюдавал спускането на мрака и малките оранжеви точици светлина — огньовете на Периферията. Гар познаваше тези огньове, познаваше вкуса на храната, която се готвеше на тях, познаваше убийствената монотонност, властваща над живота в ония райони. Може би Броей си мислеше, че ще избяга отново там? Не, той разполагаше с друга алтернатива и Електорът щеше да се изненада, когато научи за нея.

— Сега трябва да тръгвам — отсече Броей. Изправи се и се заклатушка към вратата. Всъщност думите му трябваше да бъдат изтълкувани по следния начин: „Не искам да те заваря тук, когато се върна.“

Гар продължи да се взира през прозореца. Изглеждаше потънал в някакъв яростен блян. Защо се бавеше рапортът на Трия? В залата влезе един от помощниците на Броей, гауачин, и започна да прелиства документите в края на масата.

Тази погълнатост на Гар продължи не повече от пет минути. Малко по-късно той сякаш дойде на себе си, обърна се и излезе от стаята.

Изваден от равновесие заради онова, което бе убеден, че трябва да направи, Гар зави наляво и закрачи по коридора към стаята, където знаеше, че ще намери Броей. Трима гауачини с лентите на отдела за сигурност го последваха, но без да му попречат. Вратата се охраняваше от други двама, но и те се поколебаха да го спрат. Електорът, който не бе очаквал Гар да го потърси, не бе дал никакви конкретни разпореждания. Именно на това разчиташе и той самият.

При влизането му Броей обясняваше нещо на група гауачини, надвесен над маса, отрупана с карти. Под жълтото сияние на осветителните тела върху картите играеха променливи сенки, докато приведените помощници си водеха бележки. Неочакваната визита свари Електора неподготвен.

Гар заговори, преди Броей да успее да го отпрати:

— Ти все още имаш нужда от мен, за да не направиш най-голямата грешка в живота си.

Другият се изправи без да пророни дума, но поканата към Гар да продължи бе очевидна.

— Джедрик си играе с теб и те използва като свое оръдие. Вършиш тъкмо онова, което тя иска.

Броей изпухтя. Последвалото свиване на рамене вбеси Гар.

— Днес, когато дойдох тук, Броей, аз взех определени предпазни мерки, в случай че решиш да упражниш насилие над мен.

Отново влудяващото гауачинско свиване на рамене. Всичко това бе толкова банално. Интересно докога този посредствен хуманоид ще бъде жив и на свобода?

— Ти никога няма да разбереш какво съм направил за да се подсигуря срещу теб — продължи Гар. — Не съм подвластен на никакви наркотици. Аз съм предпазлив човек, Броей, и естествено разполагам с няколко начина да умра, преди твоите специалисти по болката да победят разсъдъка ми. Направих всичко, което можеш да предположиш, че ще направя… и нещо повече. Нещо което сега на всяка цена трябва да узнаеш.

— Аз също съм взел предпазни мерки, Гар.

— Разбира се. И допускам, че не зная какви са те.

— Какво предлагаш тогава?

Гар се изсмя тихо и с трудно подтиснато злорадство.

— Моите условия са ти известни.

Броей завъртя няколко пъти глава, жест, присъщ най-вече на хуманоидите.

— Да си поделим властта? Изненадваш ме, Гар.

— Предстоят ти още по-големи изненади. Не знаеш какво всъщност съм направил.

— И какво е то?

— Не е ли по-добре да обсъдим това някъде другаде?

Броей обиколи помощниците си с поглед и им махна да напуснат.

— Ще говорим тук.

Гар изчака затварянето на вратата след последния от помощниците на Броей.

— Навярно знаеш за фанатичните убийци, които сме подготвили в анклавите на хуманоидите.

— Ние можем да се справим с тях.

— При подходяща мотивация фанатиците умеят да пазят големи тайни, Броей.

— Несъмнено. Да не би сега да се каниш да ми разкриеш една такава тайна?

— В продължение на години моите фанатици живяха с намалени дажби, съхранявайки и изнасяйки остатъка в Периферията. Сега ние разполагаме с мегатонове храна. Имаме и цяла една планета, където да скрием запасите си, така че никога да не ги намерите. Всичката тази храна е от Чу, до последното късче, и ние ще…

— Друг град!

— Нещо повече. Ние притежаваме всички оръжия, които са в арсенала на Чу.

Гръдните кухини на Броей почти позеленяха от гняв.

— Значи ти никога не си се отказвал от Периферията?

— Родените там не могат да я забравят.

— След онова, което Чу направи за теб…

— Доволен съм, че не ме обвини в богохулство.

— Но ние имаме мандат, даден ни от Боговете на Воала!

— Разделяй и владей, продължавай да разделяш и владей още по-безусловно, разсечи обществото на късове и властвай абсолютно.

— Не това имах предвид. — Броей на няколко пъти си пое дълбоко въздух и възвърна спокойствието си. — Един град и само един град. Това е нашият мандат.

— Но другият град ще бъде построен.

— Наистина ли?

— Ние изкопахме подземните цехове на фабрики, за да си подсигурим оръжия и храна. Ако посегнеш на нашите хора в Чу, ще те нападнем отвън, ще разрушим стените ти и…

— Какво е твоето предложение?

— Оказване на съдействие за разделянето на двата вида, един град за гауачините и един за хуманоидите. Какво ще правите в Чу си е ваша работа, но мога да ти кажа, че ние от новия град ще премахнем Демопола и неговата аристокрация.

— И ще издигнете нова?

— Може би. Моите хора са готови да умрат за нашата обща цел — свободата. Телата ни няма да принадлежат повече на Чу!

— Значи затова всичките ти фанатици са родени в Периферията.

— Виждам, че още не разбираш, Броей. Моите хора не просто са родени в Периферията; те са готови и дори изпълнени с желание да умрат за своята мечта.

Броей се замисли. Това бе труден казус за един гауачин, чиято неспокойна, заради Гралуза, съвест винаги се трансформираше в дълбоко уважение към стремежа за оцеляване. Съзираше смисъла в думите на Гар и в съзнанието му изплува образът на вълни от човешка плът, стоварващи се върху всяка сграда, нехаейки за болката, смъртта и оцеляването. Те наистина можеха да превземат Чу. Мисълта за безчетните и готови на саможертва пришълци от Периферията го изпълни с дълбока тревога. За да я прикрие, бе необходимо желязно самообладание. Не се съмняваше ни най-малко в думите на Гар. Друго и не можеше да се очаква от този мършав перифер. Но защо му разкриваше всичко това именно сега?

— Джедрик ли ти заповяда да ме подготвиш за…

— Джедрик не е част от нашия план. Тя усложнява нещата, но разпалваният от нея конфликт може да послужи по-добре на нас, отколкото на теб.

Броей претегли тези думи, съпоставяйки ги с онова което знаеше за Гар, и реши, че хуманоидът до известна степен има основание. Главният въпрос обаче все още оставаше без отговор.

— Защо?

— Аз не съм готов да пожертвам хората си — рече Гар.

Това звучеше донякъде правдоподобно. Съветникът му бе доказал многократно, че е способен да взима трудни решения. Но без съмнение сред неговите орди от фанатици имаше опитни воини, които той предпочиташе да не губи… все още не. Да, това бе мисловният модел на решението му. А Гар вероятно познаваше и дълбокото уважение към живота, което се раждаше в гърдите на един гауачин след безумието около подбора на малките. Гауачините също можеха да взимат кървави решения, но вината… о, вината… Гар разчиташе именно на това чувство за вина. И може би възлагаше на него прекалено големи надежди.

— Предполагам, не очакваш от мен да взема открито и активно участие в твоя проект за град в Периферията?

— Ако не активно, то пасивно.

— И настояваш да си поделим управлението на Чу?

— Временно.

— Изключено!

— По същество, ако не формално. Не е задължително да се дава гласност.

— Ти си мой съветник.

— Нима искаш да разпалиш война между нас, а в това време Джедрик да дебне в очакване, възползвайки се от всеки неуспех?

— А-а… — Броей кимна.

Ето какво било! Гар бе извън аферата Джедрик. Той се страхуваше от нея, дори повече от нея, отколкото от самия него. Значи трябваше да бъде предпазлив. Гар не се плашеше лесно. Какво ли знаеше той за тази Джедрик? Сега вече имаше достатъчно основания за компромис. Висящите въпроси можеха да получат отговор по-късно.

— Ще продължиш да бъдеш мой главен съветник — рече Броей.

Да, това беше вариант. Гар прие съгласието му с отсечено кимване.

След този компромис Електорът почувства празнота в храносмилателните си възли. Гар разбираше, че е бил принуден да признае страха си от Джедрик. Хуманоидът можеше да бъде сигурен, че Броей ще се опита да неутрализира неговия проект за град в Периферията. Но обхватът на замисъла му далеч надхвърляше очакваното, оставяйки прекалено много неизвестни. Никой не можеше да взима правилни решения без достатъчно информация. Гар бе разкрил определени неща, но не получи нищо в замяна. Това не бе в неговия стил. Дали все пак предположенията дотук бяха верни? Броей знаеше, че ще се наложи да провери това и да използва някои сведения като примамка.

— От известно време са зачестили мистичните обреди сред гауачините в Развъдниците…

— Известно ти е, че няма смисъл да ми пробутваш тези религиозни щуротии!

Гар наистина се ядоса.

Броей прикри задоволството си. Гар все още не знаеше (или не приемаше), че понякога Богът на Воала може да създава илюзии сред паството си, че беседва с миропомазаните и дори отговаря на някои от въпросите им.

Много неща станаха ясни тук — повече, отколкото съветникът му подозираше. Бахранк бе прав. И Джедрик навярно знаеше за проектите на Гар. Възможно беше тя да е искала Броей да научи за това и сетне да е подмамила Гар да разкрие плана си. Ако бе разбрал този ход, причината за страховете му бе налице.

Защо Бог не ми открие нещата? — замисли се Броей. — На изпитание ли съм подложен?

Да, отговорът навярно бе такъв, но едно нещо беше сигурно:

Този път аз ще изпълня Божието напътствие.