Франк Хърбърт
Експериментът Досейди (4)

Всички разумни същества по природа са неравни. Най-доброто общество им дава равни възможности да плуват на собствените си нива.

Гауачински фундаментален наръчник

Към три следобед Джедрик разбра, че гамбитът й е бил приет. Лишените от средства за съществуване петдесет човешки същества бяха необходимата бройка, която трябваше да привлече вниманието на някой алчен низш чиновник. По всяка вероятност той щеше да види възможностите за продължение — десет думи тук, тридесет там, а благодарение на начина, по който бе въвела грешката, повечето от жертвите щяха да бъдат хора и малцината гауачини в списъка трябваше да създадат впечатлението, че това е репресивна мярка срещу всички.

Щеше да й бъде трудно да върши всекидневната си работа, когато знаеше какъв ход е предприела. При всяко положение беше по-добре да свикне с факта, че й предстои да се сблъсква с неприятности. Когато решителният момент настъпеше, нещата винаги изглеждаха по-различно. С натрупването на смътни и не толкова смътни сведения за бъдещия й успех, тя чувстваше как силата й главоломно нараства. Сега беше времето да помисли за истинската база на тази сила, за частите, които щяха да й се подчинят само ако мръднеше пръста си, за тясната комуникационна връзка с Периферията, за внимателно подбраните и добре обучени помощници. Сега беше времето да помисли за Маккай, който летеше неспасяемо към капана й. Тя скри въодушевлението си зад привиден гняв. Очакваха от нея да бъде гневна.

Отговорът се появи върху монитора с известно закъснение. Някой проверяваше подадените данни. Който и да беше налапал въдицата, искаше да бъде сигурен, че Джедрик може да бъде пожертвана. Страхуваше са да не елиминира някого и после да установи, че елиминираният е крайно необходим за структурата на властта. Тъкмо затова тя бе направила унищожителния си широк откос в участък без особено значение.

Проверката на данните доведе до микросекунда забавяне и оттам до прекъсване на връзките с нейната информационна верига. Сведенията за подготовката бяха заличени. Джедрик не очакваше голяма предпазливост от онзи, който щеше да приеме този гамбит, но ненужните рискове не бяха част от плана й. Тя извади хрониращото устройство от терминала и го заключи в една от кутиите на картотеката, където то щеше да бъде унищожено заедно с останалите улики веднага щом жабите на Електора пъхнеха носа си вътре. Самотното синьо проблясване щеше да бъде ограничено от металните стени, а те самите да се нажежат до кървавочервено и да рухнат във формата на шлака и пепел.

В следващата фаза хората започнаха да извръщат главите си, когато минаваха покрай кабинета й.

Ах, тези точни и бързо ширещи се слухове!

Колегите й я отбягваха сякаш съвсем непринудено — случайно хвърлен поглед към събеседника от другата страна, задълбочено четене на някакъв материал, забързана походка с очи, приковани в дъното на коридора. Неотложна задача. Просто днес на никого не му оставаше време да спре и да размени две-три думи с Кейла Джедрик.

О, Небесно Було! Те са толкова прозрачни!

Един гауачин мина по коридора, загледан в срещуположната гола стена. Тя го познаваше — доносник на Електора. Какво ли щеше да доложи той днес на Броей? Джедрик гледаше гауачина и тайно ликуваше. До падането на нощта Броей щеше да научи кой е приел нейния гамбит, но примамката беше твърде малка, за да събуди алчността му. Той щеше да въведе информацията в компютъра си за всеки случай, ако евентуално му потрябва.

След гауачина по коридора мина и един човек. Беше зает с наместването на нагръдника си и това, разбира се, му попречи да погледне към Старшия Свързочник. Името на човека беше Драйджо. Едва вчера той се бе опитал да я ухажва, навеждайки се към нея над същото това бюро, за да демонстрира мускулите си под светлия работен комбинезон. Какво значение имаше, че Драйджо вече не гледа на нея като на евентуално завоевание? Безизразното му лице беше като дървена врата, здраво затворена и заключена.

Извърни главата си, глупак такъв!

Примигването на червената светлина върху монитора насочи вниманието й в съвсем друга посока. Това беше потвърждение, че някой е приел гамбита й, за което скоро щеше да съжалява. Данните заприиждаха върху екрана:

„ПП^[1] СД^[2] 22240268523 ОЕ^[3]“

Доброто старо ОЕ!

Лошите новини винаги имаха свой собствен кодиран знак. Тя прочете останалата част от съобщението, предугаждайки всеки нюанс:

„След консултация с Мандата на Бога следните излишни функции бяха съкратени. Ако наименованието на вашата длъжност е подчертано, вие сте включен в съкращението.

Старши Свързочник.“

Джедрик стисна юмруци в изблик на престорен гняв, докато гледаше подчертаните думи. Целта беше постигната. ПП, доброто старо двойно П. Демополът и Свещената Конгрегация на Небесния Воал отново бяха нанесли удар.

Прикри радостта си с опита на истинска досейдийка. Всеки, който можеше да погледне по-надалеч, скоро щеше да забележи, че само хуманоидите са получили доброто старо двойно П. Сред бъдещите жертви нямаше нито един гауачин. Направилият това наблюдение трябваше да тръгне по умишлено оставената от нея следа. Уликите щяха да стават все повече и повече. Джедрик предполагаше, че може да отгатне кой ще разчете натрупалите се сведения и ще съобщи след това изводите си на Броей. Според нейния сценарий това бе задачата на Трия. Ала все още беше рано Трия да се съмнява в каквото и да е. Броей щеше да чуе онова, което желаеше Джедрик. Досейдийската игра на власт трябваше да се играе по правила и докато останалите успееха да ги научат, щеше да е твърде късно.

Тя не разчиташе на фактора, който Броей бе нарекъл „нестабилност на масите“. Религиозни брътвежи! Масите на Досейди не бяха стабилни само в определени отношения. Стига да се намереше разумно решение за техните най-съкровени подсъзнателни нужди, те ставаха предсказуема система с предсказуеми действия. Едно такова население можеше да се окаже изключително удобно за управниците. Именно това обясняваше съществуването на Демопола и Мандата на Бога. Лостовете на властта бяха нещо съвсем просто. Единственото, от което човек се нуждаеше, бе достъп до системата — достъп, чрез който всяко твое действие се докосваше до една по-различна реалност.

Броей щеше да реши, че той е мишената на нейната акция. Толкова по-зле за него.

Джедрик бутна стола си назад, изправи се и закрачи към прозореца, почти не смеейки да помисли докъде щеше да стигне резонансът от нейните действия. Забеляза, че куршумът на снайпериста не бе оставил върху стъклото дори и следа. Тези нови прозорци бяха много по-добри от старите, които се покриваха с матови ивици и драскотини само за няколко години.

Тя погледна надолу към светлината над реката, запечатвайки грижливо този миг в съзнанието си. Удължавайки го.

Няма да вдигна очи, все още не.

Онзи, който бе приел нейния гамбит, навярно сега я наблюдаваше. Твърде късно! Твърде късно!

По течението на реката се носеше лъкатушна оранжево-жълта ивица — това бяха отпадъците от фабриките в Развъдника… Отрови. След малко Джедрик повдигна леко очи към сребристите пластове на Хълмовете на Консисторията — вертикално набраздени сталагмити на високи постройки, към които жителите на Чу се домогваха в безплодните си блянове. От мощните крушки, които украсяваха жилищните сгради на хълма, струеше силна светлина. Главината на голямото смазващо колело на правителството се намираше именно на тези хълмове, но тласъкът идваше отдругаде.

Сега, след като бе удължила мига, улавяйки свързаните с него нюанси, Джедрик погледна над Хълмовете на Консисторията, към искрящите сияния и сивкавия блясък на воала-бариера, към Стената на Бога, която обгръщаше нейната планета в непробиваема черупка. Небесният Воал изглеждаше така, както винаги бе изглеждал на тази светлина. Не се забелязваше никаква промяна. Но тя знаеше какво бе направила.

Знаеше, че на Досейди има свръхчувствителни уреди, които дават данни за съществуването на други слънца и галактики отвъд Стената на Бога. Там навярно имаше и други планети, но досейдийците разполагаха само с тази. Създателите на небесната бариера се бяха погрижили за тяхната изолация. Очите й се замъглиха от бликналите сълзи, които тя бързо избърса, изпадайки в гняв към самата себе си. Нека Броей и гадините му си мислят, че те са единственият обект на този гняв. Щеше да си пробие път през смъртоносния воал и те щяха да останат далеч зад гърба й. Нито един жител на Досейди нямаше да трепери повече пред скритото могъщество на онези, които живееха на небето!

Джедрик погледна надолу към килима от фабрики и Развъдници. Някои от защитните стени се виждаха смътно през пластовете от пушек, покриващи пъплещото гъмжило, дало живот на града. Димът заличаваше дребните подробности и постройките върху Хълмовете на Консисторията изглеждаха откъснати от земята. Над вълмата от пушек украсените с канелюри сгради сякаш бяха по-скоро част от небето. Дори стърчащите, полегати скали на каньона, в които Чу бе създал своето убежище, вече не стъпваха на повърхността, а се носеха във въздуха, сякаш отделени от това място, дето хората и гауачините можеха да доживеят до една по-нормална възраст. Димът придаваше матов оттенък на зелените участъци по издадените скали и Периферията, където сганта водеше безнадеждна битка за оцеляване. Там двадесетгодишните се считаха за стари. Ето защо те правеха всичко възможно да проникнат през отбранителните съоръжения на Чу. Дори възможността да се хранят с боклуците на града, от които бяха отстранени отровните съставки на тази планета, бе добре дошла за тях. Най-лошото от Чу беше по-добро от най-хубавото, с което те разполагаха. Това само доказваше, че дори условията на ада са относителни.

Искам да избягам през Стената на Бога по същите причини, които карат сганта да се опитва да проникне в Чу.

Джедрик бе начертала в ума си диаграма, пронизан от вълнообразна линия. В нея бяха съчетани много фактори: изключително важният цикъл в производството на хранителни продукти и икономиката на Чу, набезите от Периферията, подвижните петна върху тяхното забулено слънце, неуловимите планетарни движения, атмосферното електричество, гравитационните потоци, магнитно-електронните колебания, танцът на цифрите върху монитора на Старшия Свързочник, привидно хаотичната игра на космическите лъчи, променливите цветове на Небесния Воал и загадъчните сътресения, на които трябваше да отдели особено внимание. Техният източник можеше да бъде само един — манипулационен разум извън планетарната сфера на Досейди. Джедрик наричаше тази сила „Х“, разбивайки я на компоненти. Един от тези компоненти представляваше симулативен модел на Електора Броей, който тя носеше неотменно в главата си. Но в същото време тя не се нуждаеше от специална апаратура, за да разтълкува смисъла и значението на наличните данни. Силата „Х“ с всичките й компоненти беше нещо толкова истинско, колкото и диаграмата в съзнанието й. Взаимодействието между вътрешни и външни фактори й даваше възможност да се ориентира в ситуацията.

Джедрик се обърна мислено към „Х“:

Чрез твоите действия аз научавам за теб и зная, че си уязвима.

Въпреки всички брътвежи на Свещената Конгрегация Джедрик и хората й разбираха, че зад Стената на Бога се крие определен замисъл. Именно този замисъл тласкаше живата плът от Периферията към Чу. Именно този замисъл съсредоточваше милиони същества на твърде малко пространство, осуетявайки опитите за намиране на друга тяхна земя. Именно този замисъл бе родил ония ужасни индивиди, които превръщаха плътта в разменна монета — плътта на хуманоиди и гауачини.

Навсякъде около себе си Джедрик откриваше доказателства за замисъла, доказателства, които проникваха и през небесното сияние, но все още не искаше да ги обедини в едно свързано цяло. Все още не.

Нуждая се от Маккай!

С непоколебимост равна на нейната хората й вярваха, че отвъд бариерата няма нито рай, нито ад. Досейди наистина беше ад, но ад, създаден от нечия ръка.

Скоро ние ще научим какво се крие там… Скоро.

Този момент фокусираше усилията на почти девет поколения досейдийци: старателната подготовка на личност, съчетаваща в себе си таланта и уменията, необходими за набег срещу силата „Х“, изключително прецизното обучение на това оръжие в телесна форма и всичко останало — шушуканията, новите наблюдения, нелегалните брошури, оказването на помощ на хора с определени идеи и елиминирането на други, чиито схващания спъват общата кауза, създаването на комуникационната мрежа, включваща Периферията и Развъдника в Чу, бавното и тайно набиране на военна сила, равностойна на онези, които балансираха по върховете на властта… Всички тези неща и още много други бяха подготвили въвеждането на цифрите в терминала на нейния компютър. Много факти потвърждаваха съществуването на сила, която управляваше хуманоидите и гауачините на Досейди като марионетки. Но този път невидимите и скрити властелини си бяха направили едни сметки, а Джедрик — други.

Тя отново вдигна очи към Стената на Бога.

Вие, които сте там! Кейла Джедрик знае за вас. Знае, че можете да бъдете примамени и хванати в капан. Вие сте бавни и глупави. И мислите, че не разбирам как да използвам вашия Маккай. О, небесни демони, Маккай ще повдигне воала, за да видя какво има отвъд него. Моят живот е гняв и вие сте обектите на този гняв. Аз ще дръзна да сторя онова, което сами не бихте дръзнали.

Лицето и тялото й не издадоха нито една от тези мисли.