Франк Хърбърт
Експериментът Досейди (27)

Може ли да се говори за консенсус и осведоменост, когато населението не получава информация за вътрешния механизъм на монетарната система и бива въвличано, изцяло без негово знание, в икономически авантюри?

Из „Съдът на съдилищата“

В продължение на почти цял час след закуската Арич наблюдаваше работата на Кейланг над аналоговия модел на Маккай. Тя правеше всичко възможно, смятайки, че е заложила честта си на рийв, и почти бе постигнала желаната от него върхова форма.

Кейланг бе разработила своя собствена симулативна ситуация — Маккай разпитва петима от гауачините на Броей. Друг гауачин бе влязъл при Маккай да се предаде, ръцете му бяха вдигнати, а пръстите разперени, за да се види, че ноктите са прибрани.

Аналогът на Маккай просто се опитваше да извлече някакво военно преимущество.

— Защо Броей предприе такова нападение?

От време на време аналоговият модел изчезваше от x-фокуса на симулатора.

— Изпратете подкрепления в този район.

Нито дума за Периферията.

Преди това Кейланг бе опитала с аналогова ситуация, при която петимата пленници гауачини се мъчеха да объркат Маккай, представяйки му сценария за групиране на силите на Броей в коридора. При този вариант приготовленията за пробив към Периферията изглеждаха очевидни.

Аналогът на Маккай попита пленниците защо лъжат. Кейланг изключи симулатора и се облегна на стола си. Тя видя Арич пред стъклото на кабината за наблюдение и се свърза с него.

— Нещо не е наред. Не мога да накарам Маккай да разпита пленниците за целта на Периферията.

— Уверявам те, че ситуацията беше изключително точна. Забележително.

— Тогава как…

— Може би той вече знае отговора. Защо не опиташ с него и Джедрик? Ето… — Арич натисна няколко клавиша в наблюдателната кабина. — Това може да свърши работа — скорошен запис на действията на Маккай.

Симулаторът представи закрит пасаж в някаква сграда. Изкуствено осветление. Тъмнина в дъното на коридора. Агентът, следван от двама набити войници, се приближаваше към камерите-наблюдатели.

Кейланг се досети какво ще види. Тя бе проследила тези събития на 18-и вход от няколко различни ъгли. Беше видяла същия коридор празен преди сражението, запознавайки се с всички възможни гледни точки. Впоследствие към него заприиждаха сили на хуманоидите. Зад камерата-наблюдател имаше неголяма врата. Кейланг знаеше, че самият наблюдател е просто ярко петънце — една блестяща прашинка на фона на сивия тухлен свод на вратата.

Сега дългият пасаж й се стори особен без хуманоидите-защитници на Периферията. Докато Маккай вървеше по него, тя видя само няколко работници, които ремонтираха някакви тръби на тавана. Отряд по разчистването миеше петна от кръв в дъното на коридора; там гауачините бяха съсредоточили центъра на атаката си. Един офицер се беше облегнал на стената недалеч от наблюдателя, на лицето му бе изписано отегчение, но това не подведе Кейланг. Той бе там, за да следи Маккай. Трима войници играеха клекнали с шестоъгълни зарове; пред всеки от тях имаше купчина жетони. От време на време те подаваха по някой жетон и на офицера. Началникът на ремонтната група стоеше с гръб към камерата-наблюдател и правеше списък на необходимите материали. Маккай и двамата му придружители се принудиха да заобиколят наклякалите войници. Щом отминаха, офицерът се обърна, погледна право към камерата и се усмихна.

— Този офицер — рече Кейланг — от твоите хора ли е?

— Не.

Гледната точка се промени, насочвайки се право към вратата; агентът бе в профил. На пост стоеше момче, с белег върху дясната буза и счупен нос. По нищо не пролича Маккай да го познава, но момчето познаваше Маккай.

— Тя иска да те види.

— Кога се обади?

— В десет.

— Пусни ни да минем.

Вратата се отвори. Агентът и двамата му телохранители продължиха нататък, извън фокуса на наблюдателя.

Младият постови се изправи и разби камерата. Х-фокусът опустя.

Преди да заговори, Арич погледна надолу от кабината си.

— Коя е тази „тя“?

— Джедрик. — Кейланг говореше, без да се замисля.

— Какво разбра от този разговор? Бързо!

— Че предугажда ходовете му. Наблюдавала го е през цялото време.

— Какво друго?

— Че Маккай… знае това; знае, че тя може да предвиди всяко негово действие.

— Джедрик разполага с по-добър аналогов модел на Маккай в главата си, отколкото… онзи там.

Арич махна по посока на мястото, където се намираше х-фокусът.

— Толкова много неща остават неизречени при тях! — рече Кейланг.

Гауачинът не отвърна нищо.

Рийвът затвори очи. Това напомняше четене на мисли. Чувстваше се объркана.

Арич прекъсна разсъжденията й.

— А онзи офицер и постовият?

Тя поклати глава.

— Постъпваш разумно, когато използваш живи наблюдатели. Изглежда, че всички те знаят кога са следени. И как точно става това.

— Дори и Маккай.

— Той не погледна към наблюдателите.

— Защото още от самото начало е предполагал, че ще го държим под постоянен контрол. Пет пари не дава за автоматичните наблюдатели. Изградил е аналогов модел на самия себе си, който действа на повърхността на истинския Маккай.

— Това ли е твоето предположение?

— Стигнахме до такова заключение, докато наблюдавахме как Джедрик подхожда към агента. Тя маха пласт след пласт приближавайки се все по-близо и по-близо до сърцевината.

Още едно нещо безпокоеше Кейланг.

— Защо постовият разби наблюдателя точно тогава?

— Очевидно е действал по нейна заповед.

— Понякога си мисля, че досейдийците просто си играят с нас. Затова и им изпратихме Маккай.