Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Йори Маккай (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Dosadi Experiment, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,6 (× 7 гласа)

Информация

Източник: Библиотеката на Александър Минковски (през http://sfbg.us)

 

Издание:

ЕКСПЕРИМЕНТЪТ ДОСЕЙДИ. 1995. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика No.013. Фантаст. роман. Превод: от англ. Станимир Йотов [The Dosadi Experiment, Frank HERBERT]. Формат: 20 см. Страници: 320. Цена: 110.00 лв. ISBN: 954-570-015-7

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне

В името на всичко свято за нас аз обещавам три неща пред Свещената Конгрегация на моите поданици. Първо, религията, която ние сме прегърнали, винаги ще пази тяхната свобода под мое покровителство; второ, аз ще обуздавам всички форми на алчност и неравенство, които бихи могли да се появят сред нас; трето, като съдник аз ще проявявам снизхождение без никакво колебание, за да могат моите и вашите дела да получат одобрението на милостивия ни Повелител.

Клетва на Властта,

Доклади на Досейдийската Свещена Конгрегация

Броей се надигна след края на молитвата, потърси опипом стола зад себе си и се отпусна в него. Отвсякъде го обгръщаше мрак. Стаята представляваше брониран мехур, прикрепен към дъното на неговия Гралуз. Около дебелите стени на помещението имаше пояс от топла вода, който предпазваше женските и яйцата им. До мехура се достигаше през отвор в пода и виещ се воден пасаж. Налягането вътре спираше притока на вода и въпреки това Броей усещаше около себе си вдъхващата сигурност миризма на Гралуза.

Миг по-късно Богът му заговори. Броей ликуваше. Богът говореше на него, само на него. Думите свистяха в съзнанието му. В зрителните му центрове нахлуха множество сцени.

Да! Да! Демополът е в мои ръце!

Богът бе изпълнен с увереност и излъчваше увереност.

Днес Той му показа ритуал, който Броей не бе виждал никога преди. Ритуалът бе само за гауачини. Наименованието му бе лаупук. Броей се запозна с всичките му кървави подробности и почувства правотата му със собствените си фибри.

Отговорност, изкупление — това бяха уроците на лаупук. Богът изрази одобрението си, когато Броей вникна в смисъла.

Те общуваха чрез думи, които Електорът изричаше в мислите си, но имаше и други мисли, до които той не можеше да достигне. Несъмнено Богът също криеше мисли, които не достигаха до Броей. Богът използваше хората, хората Го използваха. Божествено вмешателство с цинични обертонове. Броей бе научил ролята на Електора след дълго и мъчително чиракуване.

Аз съм твой слуга, Боже.

Броей се вслуша в Неговата препоръка и не каза никому за своето тайно причастие. Да се подчинява отговаряше на собствените му цели и очевидно на тези на Бога. Но понякога му се искаше да изкрещи.

— Вие, идиоти! Аз говоря с гласа на Бога!

Други Електори бяха правили тази грешка. И не след дълго бяха падали от власт. Опирайки се на опита на няколко поколения, бе стигнал до извода, че трябва да задържи властта си, ако иска някога да избяга от Досейди.

Във всеки случай глупаците се подчиняваха на неговите заповеди (и следователно на тези на Бога) без божествена намеса. Всичко вървеше добре. Всеки индивид представляваше сбор от помислите Му… и винаги внимаваше къде и кога се връща към най-интимните си мисли. Понякога Бог влизаше в него в тази тъмна стая-мехур без помощта на молитва или други приготовления. Бог можеше да надникне през очите на Броей по всяко време — кротко и тихо — наблюдавайки неговия свят и делата му през сетивата на един смъртен.

— Аз се грижа добре за моите слуги.

Топлата вълна на увереност, която премина тогава през Броей приличаше на топлината на Гралуза, когато все още беше малко дете, вкопчено в гърба на майка си. Това бяха топлина и чувство за сигурност, свързани с онзи дълбок спомен за времето в Гралуза, когато един огромен сиво-зелен мъжки гауачин сновеше във водата, поглъщайки онези от децата си, които не бяха достатъчно бързи и внимателни, за да се спасят.

Аз бях един от бързите.

Бясното подводно преследване бе научило Броей как да се държи с Бога.

Той потръпна в тъмнината на стаята-мехур. Да, законите Му бяха сурови. Въоръжен с този опит, Божият служител можеше да бъде в равна степен жесток, той можеше да превъзмогне познанието, че е едновременно и човек, и гауачин. Единственото желание на Броей бе да бъде истински слуга на Бога. И той се обърна мислено към своя бъдещ гост.

Пази се, Маккай. Бог ми каза кога ще дойдеш. Аз зная твоите намерения. Следвай строго предначертания си път, агенте. Ти рискуваш да си навлечеш гнева ми.