Катрин Каултър
Озарена от любов (12)

Дванадесета глава

— Рагуто беше превъзходно, Челси — произнесе се Дейвид, като се облегна назад в стола, сложил ръце на корема си. — Смъртността сред любителите на свинско сигурно нараства с всеки изминал ден.

— На мен също ми хареса. А на вас, деца?

— Беше вкусно също като вечерята на доктор Малори — каза Тейлър. — Благодаря.

— И тази ли вечеря е приготвена от мъже? — поиска да узнае Марк.

— Не, сър — отвърна Челси. — Това е достойният резултат от работата на изцяло женски екип. Не беше лошо, нали?

— Страхотно — рече Тейлър. Беше си взела пандата, която в момента седеше на собствен стол. Беше получила и име — Макенроу.

Челси изгледа добре нахранените си гости с усмивка, която се изкриви в гримаса щом погледна през прозореца. Тук, в Марин, валеше, и то на Коледа. По дяволите отиваха всичките й планове да излязат с лодката…

— Боя се, че сме принудени да останем у дома — рече Дейвид.

— Това шега ли беше, татко? — попита Марк.

Бащата въздъхна.

— Всъщност… Не, Марк. Ей, деца, не искате ли да ви пусна някой филм на видео?

— Ние не гледаме телевизия през деня, татко — тъжно проплака Тейлър.

— Но днес е първият ден на Коледа! Можете да правите каквото пожелаете!

Дейвид настани децата пред телевизора, включи видеото и се върна при Челси в кухнята. За момент застана подпрян на касата на вратата, като наблюдаваше Челси. Беше облякла сиви вълнени панталони и кашмирен пуловер. Панталоните подчертаваха сексапилните й форми.

— Предполагам, ще се съгласиш с мен — рече той, като я целуна по шията, в трапчинката под ухото. — През първия ден на Коледа всеки трябва да прави каквото си пожелае.

Челси почувства устните му и топла вълна обля цялото й тяло. Ето че получи само лека целувка, а вече бе готова да му се отдаде. Обърна се бавно и го прегърна.

— Весела Коледа, Дейвид — вдигна се на пръсти и го целуна.

— Ти си в състояние да възпламениш и пън — въздъхна той след миг.

— Ама че си романтик!

— В момента е настъпил преходът между героя първа категория и героя втора категория. Понякога това води до погрешна интерпретация на най-дълбоките ми, най-искрени помисли и желания.

— В думите ти, Дейвид Уинтър, няма никакъв смисъл. Пък и чувствата на един пън едва ли биха могли да се изтълкуват погрешно!

Той я целуна по върха на носа, после я задържа за миг в обятията си, вкусвайки близостта и топлината й.

— Снощи децата заявиха, че са ме видели да те целувам продължително, преди Джорджи да ги избута от прозореца.

— И ти как се измъкна?

— Не беше лесно, особено когато чух, че на всичко отгоре съм бил сложил ръце на… задните ти части.

— Мили Боже! — възкликна Челси и лекичко се отдръпна. — Ако правилно си спомням, вината беше изцяло моя. Непрестанно ми се иска да те погаля. Или да те прилаская. Това, разбира се, се дължи на нашето научно изследване, ако не си го забравил.

— Не съм си водил бележки — рече Дейвид и я целуна по ухото. — Пък и от главата ми изхвръкнаха всички предварителни данни, които събрахме.

— Но, докторе! Забелязвам, че не си загубил първоначалния пламенен ентусиазъм — продума Челси, усетила мъжествеността му, притисната към корема й.

— Татко, според теб може ли…

Той я пусна бавно, след което се обърна към сина си.

— Кажи, Марк.

— Аз… Извинете — заекна момчето. — Само исках чаша сок — отмести очи от баща си към Челси. — Вие пак се целувахте… — заяви накрая.

— Да — отвърна Дейвид. — Правилно си забелязал. А Тейлър иска ли нещо за пиене?

— Не — виновно отвърна Марк.

Челси се запита от колко ли време момчето ги е наблюдавало, преди да се обади. Тя се стегна и изрече бодро:

— Не искам да изпуснеш филма, Марк. Ти върви в дневната, а аз ще ти донеса безалкохолна бира. Става ли?

Момчето кимна, ала погледът му остана търсещ, несигурен. Челси въздъхна. Прави се, че нищо особено не се е случило, каза си тя.

Не й беше трудно да се държи мило и да бъде забавна през останалата част от следобеда, когато играха на обикновено преследване. Дейвид беше купил детския вариант и те играеха ту на него, ту на варианта за възрастни. Челси и Тейлър срещу „мъжкия“ отбор.

Оказа се, че момиченцето се справя превъзходно с въпросите за забавление, обичайното Ватерло за Челси. Спечелиха играта и вече водеха в резултата, когато изслушаха оплакванията на противниците си, че въпросите били много трудни, а и със заровете нямали късмет.

— Много си умна — рече Тейлър малко преди да се сбогуват.

— Звучи като присъда — засмя се Челси и разроши косата на детето. — А на всичкото отгоре е истина. Ти също добре се справи, малката.

— Марк ми каза, че вие с татко пак сте се целували, този път — в кухнята.

— Да, баща ти е много мил човек, когото всеки би искал да целуне.

— Марк каза също, че татко пак ви пипал… отзад.

— Напълно е възможно, струва ми се.

— Ще се омъжите ли за баща ми?

— Този въпрос, Тейлър, няма отговор или по-скоро аз не разполагам с отговора. Всъщност нямам и най-малка представа. Нямаш нужда от палтото и ботушите. Вземи само пуловера. Според прогнозата утре ще грее слънце. Искаш ли да се повозиш на лодка?

Омъжи се за Дейвид, помисли си Челси трийсетина минути по-късно, когато вече седеше сама на канапето, втренчена в празния екран на телевизора. Челси Латимър Уинтър. Ч. Л. У. Престани, започваш да откачаш! Какво, като ти се иска да го предизвикваш всеки път, когато си близо до него… Ще ти мине. По всяка вероятност няма да трае прекалено дълго. А може и да се проточи…

— О, я престани! Само глупости ти се мотаят из главата! — укори се Челси и се запъти към спалнята.

Грабна някакъв роман от Лора Паркър — оказа се „Роуз от долината на мъглите“ — и го препрочете да три след полунощ.

 

 

Успяха все пак да се доберат до лодката, прикрепиха кошницата с обяда да не се катурне и тъкмо преди да вдигнат платна, апаратчето за повикване в джоба на Дейвид тревожно записука.

Челси подскочи от уплаха.

Добре знаеше, че и на Дейвид му иде да изругае, но се сдържа заради децата. Усмихна се, макар и със стиснати зъби.

— Изчакайте да се обадя — сдържано помоли той. — Не вярвам да е нещо сериозно. Веднага се връщам.

— Това нямаше да се случи, ако беше дошъл в Бостън — отбеляза Марк.

— Така е — пропя и Тейлър. — На такова разстояние сигналът едва ли щеше да достигне.

И двете деца бяха облечени подходящо за разходката — с нещата, купени от Дейвид и Челси в Сосолито. А сега и двамата изглеждаха направо безутешни.

Челси прочисти гърлото си.

— Марк — прикривайки притеснението си, изрече тя, — слез долу и донеси малко хляб. Ще нахраним чайките, докато баща ви се върне.

Заниманието ги поразсея, ала когато Дейвид се върна, изражението му не вещаеше нищо хубаво.

— Станала е страхотна катастрофа на шосе сто и едно. Ще трябва да отида до болницата.

Сякаш предусетила неприятностите, Челси вече имаше план.

— Дай ми ключовете от лодката, Дейвид. Сама ще заведа децата на обещаната разходка.

По лицето на Дейвид премина сянка на нерешителност. Децата можеха да паднат през борда за няколко секунди и тази дребна млада жена, макар и с известен опит в управлението на платноходка, едва ли щеше…

— Чакам ключа, Дейвид — настоя Челси. — Всичко ще бъде наред, не се тревожи.

— Моля те, татко!

— Челси знае всичко, татко.

— Грешите, тя знае всички трикове само в играта „Обикновено преследване“ — отвърна бащата, но все пак й подаде връзката.

— Няма причина за безпокойство — увери го Челси, като му се усмихна. И го целуна.

Когато остави децата на борда на „Любима“ — такова име бе дал на лодката предишният й собственик — Дейвид закрачи по кея, а зад гърба си чу решителния глас на Челси:

— И тъй, деца, седнете, моля. Предстои да преговорим основните правила.

Усмивка затрептя на устните му.

Когато пет часа по-късно излезе от спешното отделение, за да поеме глътка въздух, намери съобщение от Челси. Направили страхотна разходка и всички живи и здрави се прибрали в неговия дом. Тя самата щяла да остане при децата, докато той се прибере.

Доктор Уинтър спря пред дома си някъде към един след полунощ. Чувстваше се изцеден до краен предел. Постара се да не вдига шум и тихичко отвори вратата. Челси я нямаше в дневната. Въпреки умората не се сдържа и се усмихна. С усилие на волята най-напред провери как са децата, увери се, че спят дълбоко, и едва след това влезе в спалнята. Челси бе заспала насред леглото, напълно облечена, завита само с одеяло.

При тази гледка го обзе невероятно чувство на задоволство. По всяка вероятност подобно усещане датираше отпреди хилядолетия и спохождаше всеки мъж, който се връща при своята жена. Огромно бе желанието му да се любят, но честно казано, съмняваше се дали би се представил в най-добрата си форма, дори децата да не бяха тук.

Съблече се и се пъхна в леглото до Челси. Ще остана съвсем малко, каза си той, после ще се преместя в дневната. Челси промърмори нещо насън, когато той я прегърна. Целуна я по тила и си повтори, че след не повече от пет минути ще се премести.

След две минути вече спеше дълбоко.

И не се събуди.

 

 

— О, Господи! Марк, Тейлър, вървете в дневната! Веднага, казах!

Дейвид с мъка отлепи очи и съзря пред себе си Маргарет. Стоеше на вратата на спалнята с пламнало лице, подпряла ръце на кръста, а изражението й подсказваше, че присъдата ще бъде най-малкото смърт чрез обесване.

— Какво правиш тук? — попита той, като тръсна глава да проясни мозъка си.

— Тя какво прави тук, питам аз! — и заканително размаха показалец. — Да се пъхне в леглото ти, и то в присъствието на децата!

В първия миг Дейвид не успя да схване за какво говори тя, сетне почувства тялото на Челси до своето и застина. После звучно изруга.

Челси се събуди внезапно, всичките й сетива бяха нащрек — което бе съвсем обичайно за нея. Най-напред осъзна, че до нея е Дейвид, и погали с поглед прекрасното му голо тяло, сетне възприе и присъствието на бившата госпожа Уинтър, запречила вратата в позата на родителя злодей, хванал пубертетите на местопрестъплението.

Това напомня фарс и следователно е направо комично, рече си неволната натрапница.

— Здравей, Маргарет — рече тя, като отметна коси от челото си. Не можа да потисне прозявката си. — Здрасти, Дейвид. Кога се прибра?

Домакинът се почувства като пълен, безнадежден глупак.

— Късно — бе лаконичният отговор. Понечи да скочи от леглото, ала осъзна, че е съвсем гол, и проговори: — Ще дойда след няколко минути, Маргарет. Ако обичаш, излез.

— Пътешествието, така да се каже, беше страхотно, Дейвид — уведоми го Челси, като опипа тялото му с поглед, когато той тръгна към банята. — Ти ни липсваше, естествено. От известно време се колебая дали да ти го кажа, но ти си напълно гол!

— Зная — отвърна той, без да я погледне. Сграбчи слиповете, джинсите и ги нахлузи по най-бързия възможен начин.

Челси забеляза колко е разстроен и рече успокоително:

— Дейвид, аз съм напълно облечена. Няма причини да се притесняваш. Само защото Маргарет… Това преди малко беше тя, нали?

Челси направи гримаса. Не беше сторила нищо осъдително, нито пък Дейвид. Но защо той се държеше по този начин… Сякаш се чувстваше виновен, а отгоре на всичко дори се ядосва. На нея ли се сърдеше?

— Не забравяй да си сложиш дезодорант — процеди с възможно най-гаднярския си глас тя.

— Виж, Челс… — въздъхна Дейвид. — Не се бъркай. Стой настрани, така ще е най-добре. Ще се оправя сам.

— Няма с какво да се оправяш — викна тя подире му, ала той не й обърна внимание. — Наистина няма… — добави сякаш на себе си.

Значи от мен се очаква да кисна тук в спалнята като някоя платена проститутка? Това са отживелици, драга! На проститутките се плаща, естествено. И престани да се смееш, сопна се тя на вътрешния си глас, който не преставаше да шепти колко фарсова е цялата ситуация.

Хвърли одеялото настрани и се вмъкна в банята. Десет минути по-късно, когато излезе с измити зъби, чисто лице и поомачкани дрехи, от дневната долитаха само тихи овладени гласове.

Мъжки глас, който не принадлежеше на Дейвид. Аха, рече си тя, генералът!

И без да губи минутка, влезе.

— Добро утро.

— Как смеете… — започна Маргарет с най-спокойния си глас, ала през стиснати зъби.

— Стига вече! — кресна Дейвид.

— Съгласна съм с теб. Приятно ми е, сър. Аз съм Челси Латимър.

Стройният слаб мъж с ниско подстригана прошарена коса се изправи и пое ръката й.

— Името ми е Нейтън Монро. За мен е удоволствие.

Челси усети как Маргарет набира сили за нова канонада и побърза да я изпревари:

— Смятам, че достатъчно дълго стоях безучастна. Ако не си забелязала, Маргарет, децата са в кухнята и са наострили уши. Държането ти е абсурдно, а на мен никак не ми е приятно да виниш Дейвид, задето е спал в собственото си легло, независимо кой му е правил компания. Щеше да си получиш заслуженото, задето си толкова досадна, ако наистина се бяхме занимавали с нещо пошло. Само че ако си беше направила труда да отвориш очи и да затвориш голямата си уста, щеше да забележиш, че съм напълно облечена. А сега искам да пия кафе. Приятно ми е, че се запознахме, сър.

След тези думи тя излезе с гордо вдигната глава и изправени рамене.

Марк и Тейлър бяха застинали като кукли насред кухнята.

— Здравейте, хлапета! — рече Челси и се насочи право към кафеварката.

— Мама е ядосана — рече Марк.

— Тя твърди, че сте разпусната жена — каза Тейлър.

— А генералът й каза да си мълчи — добави Марк.

— А аз не искам да чуя нищо повече, докато не изпия поне половин чаша кафе. Ясно ли е?

Челси седна край кухненската маса и надигна чашата. Мисълта й трескаво работеше, а тя самата кипеше от гняв, задето Маргарет разстройваше децата за нищо. Като си помисли човек, какво ли бе правила майка им с генерала? Да не би да са играли сантасе?

В кухнята влезе Дейвид. Имаше измъчен и нещастен вид.

— Безопасно ли е да се появя? — попита Челси и се усмихна накриво.

— Мама още ли е ядосана? — бе въпросът на Марк.

— Ще те откарам до вкъщи, Челс — уморено рече Дейвид.

— Искаш да избягаш, а?

Той спря поглед на лицето й. Беше уморен, гневен заради абсурдността на ситуацията, а ето че и Челси ставаше досадна като Маргарет.

— Отговорът е „да“, ако държиш на хапливия тон.

Много внимателно Челси остави чашата на масата.

— Дейвид — внимателно произнесе тя, — моля да ме извиниш за хапливия тон, но аз наистина не съм в състояние сериозно да възприема този безсмислен скандал. Не можеш да ме отпратиш, защото после ще трябва да се върнеш с такси. Аз докарах децата направо тук, не помниш ли?

Чувството му, че се държи като глупак, се засили.

— Защо Маргарет се върна толкова рано? — поомекна Челси.

— В Хонолулу се запознахме с вашите родители, Челси — обади се генералът, като надникна в кухнята. — Изпращат ви най-сърдечни поздрави.

Ето, че картината се проясняваше. Челси отметна глава назад и се разсмя от все сърце.

— О, Боже! Горкичкият! На външен вид не ви личи. И все пак успяхте да оцелеете?

Генералът се усмихна. Хубава му е усмивката, отбеляза Челси.

— О, да — рече той. И отправи състрадателен поглед към Дейвид. — Безкрайно съжалявам за създалата се ситуация, доктор Уинтър. Маргарет още не е преодоляла разликата във времето, струва ми се. Сега ще я заведа в хотела. Моля ви, Челси, не си отивайте. Ние ще си тръгнем — и тъкмо преди да излезе, добави: — Според мен би било много хубаво, ако отидем заедно на вечеря. Ще се намери ли някой да остане при децата?

— Да — отвърна Челси. — Ще се обадя на Джорджи, Дейвид. Тя сигурно познава някой подходящ човек.

— Да, но… — обади се Марк.

— Ти трябва да успокоиш мама — обърна се Тейлър към баща си с удивителното прозрение на малка женичка. — Челси е права. Това си е абсолютно безсмислен скандал.

Генералът избухна в смях. Челси се засмя. Дейвид въздъхна дълбоко.

— Между другото, Челси — рече генералът, — пътувахме с родителите ви в един самолет. Отседнали са във „Фърмонт“.

— Всемогъщи небеса!

— По дяволите! — като ехо отвърна Дейвид.

— Татко!

— Татко!

— Май ще си потърся работа някъде в Малка Америка? — обяви Дейвид.

— Къде е това, татко? — поиска да знае Марк.

— В Антарктика. Зная го от нашата игра. Въпросите са от сините полета — онези, свързани с географията.

Както си седеше, Челси протегна крака, сетне ги кръстоса.

— За Бога, Дейвид, аз съм направо смаяна. Никога не бих се сетила.

— Прегледах някои от въпросите, преди да започнем играта.

— Татко — рече Тейлър, — изглеждаш ужасно уморен.

— Имаш право. Май ще си полегна.

— С Челси ли, татко? — попита Марк.

— Вижте, деца — смръщи чело Дейвид, — ще бъдете ли така добри да оставете стария си баща на спокойствие… поне за малко, а?

Челси избухна в смях…