Патриша Грасо
Неверница в сарая (8)

8

Хедър изсумтя, протегна се и отвори очи. Постепенно си спомни къде е: в крепостта на врага.

Смачканото легло и мъжките дрехи, разхвърляни небрежно по пода, я накараха да заключи, че Дивия звяр е спал до нея. Но сега беше сама. И съвсем гола. Кой от двамата я беше съблякъл миналата нощ, Халид или Омар?

Хедър се пъхна отново в яшмака. Отиде до прозореца, дръпна мекия, падащ на вълни плат, предпазващ от горещината и праха, и запримига срещу слънцето.

Трябва да беше много рано сутринта, защото слънцето тъкмо беше изгряло. В залива не се виждаше никакъв кораб, „Садам“ трябва да беше потеглил обратно.

Хедър погледна към брега. Видя Халид — бос, гол до кръста, той издърпваше лодка на пясъка — изглежда Дивия звяр е ходил за риба.

До Халид клечеше някакво животно, навярно куче. Хедър не беше сигурна, защото никога не беше виждала такова животно. Беше доста по-едро от кучетата в Англия, снежнобяло на светлокафяви петна, мускулесто, яко и добре тренирано като господаря си.

Хедър видя как Халид гали с обич главата на животното и си играе с него. Толкова безсърдечен и мрачен разбойник проявява внимание към нещо друго, освен себе си? Дали пък не го е преценила погрешно? Дали под коравата черупка не се крие мека сърцевина?

Беше с гръб към нея и тя можеше спокойно да го наблюдава, меките му, точни движения, играта на мускулите му, широките рамене и тънкия кръст. Вече не приличаше на чудовище, а на благородно животно.

Сякаш усетил погледа й, Халид внезапно се обърна и погледна право в прозореца й. Тя се дръпна с надеждата, че не я е видял. Срамуваше се, че е гледала е такъв копнеж един полугол мъж.

Вратата се отвори и Омар влезе с поднос в ръката.

— А, вече сте будна — засмя се той и сложи закуската й на масата. — Добро утро, принцесо. Хайде, елате да хапнете нещо. После ще ви изкъпя.

— Гледах изгрева — каза Хедър и опита от триъгълните банички. — О, много са вкусни. Какво е това?

— Бюрек със сирене — Омар се промъкна колкото може по-незабелязано до прозореца и погледна навън. Беше заподозрял нещо подобно. Тя е наблюдавала тайничко повелителя си. Изглежда много държи принцът да не забележи колко привлекателен го намира.

Тъкмо този миг, останала без наблюдение, Хедър използва, за да открадне ножчето за плодове, което Омар й беше донесъл, за да бели и реже златистите праскови. Доволна, отпи от чая.

— Принцът ви обожава — размечта се Омар. — Щастието ни е сигурно. Скоро ще сме богати.

Хедър се опари с горещата течност и изплю чая. Омар веднага дотича и я потупа по гърба.

— Принцът е прав — каза той. — Английските ви маниери са неприемливи за тукашния двор.

— Аз скоро ще се върна в Англия — сопна му се Хедър.

Омар се направи, че не е забелязал този изблик на темперамент, метна яшмака на раменете й, закри й лицето с фереджето.

— Време е за къпане.

Хедър го последва безмълвно. Ако иска да избяга, трябва да използва всяка възможност да запомни накъде водят извитите коридори.

— Лошо миришещи християни, които не са се къпели — моля да ме извините, господарке — са издигнали преди много време този палат — заразказва Омар, докато крачеха редом по осветените с факли тъмни коридори. — Когато принцът дошъл да живее тук, веднага заповядал да построят баня.

Омар преведе Хедър покрай един страж към турската баня. На нея й се стори, че се потопява в непознат свят. Въздухът беше пълен с пара и влажен. В края на банята имаше огромен басейн. Стените и подът бяха облицовани с плочки, отстрани, на еднакви разстояния имаше мраморни пейки, на които човек можеше да си почине.

Омар понечи да я съблече, заедно с дотичалите две робини в стегнати престилки, но Хедър наруга, бясна, жените.

— Ще се погрижа сам за господарката си — отпрати ги Омар и посегна да й свали фереджето.

Хедър го перна по ръката и посегна към ножчето за плодове, скрито в страничния джоб.

— Ако посмееш да ме докоснеш, ще те убия.

Омар отскочи назад, после каза нещо на турски. Една от робините изтича към вратата и каза нещо на стражата.

Малко по-късно пред нея застана, още почти гол и все така чудесно изглеждащ, Халид. Хедър опря гръб в стената, с ножчето за плодове тя продължаваше да държи евнуха в шах.

— Дано Алах ми дари търпение — измърмори Халид. — Но откъде е взела тя този нож? — попита той Омар.

— Не можех да предположа, че на жената, която обожавате, човек не може да има доверие — изпелтечи от страх Омар. С основание се боеше от яростта на принца.

— Аз ли я обожавам? Не ме карай да се смея! — едва си пое дъх Халид. Той протегна ръка към Хедър и й каза на френски: — Дай ножа.

— Разбира се! В коя част на тялото си предпочиташ да го видиш? — попита тя, размахвайки мъничкото острие.

— Не искам да ти причиня болка.

— Но аз искам да ти причиня болка.

— От тук не можеш да избягаш — каза Халид. — Признай се за победена.

— Не желая да ме опипват навсякъде.

Това било значи. Пленницата християнка се срамува от голотата си както всички западни варвари.

— Благоприличието ти е похвално. Диво цвете, но тези робини само те гледат, но те не те виждат. Освен това зная, че нямаш никакво основание да се срамуваш от голотата си. Защото съм те виждал гола.

— Как се осмеляваш да ми говориш такива неща! — възкликна, възмутена Хедър. Лицето й стана пурпурно червено.

Халид вече губеше търпение.

— А сега ще позволиш ли на Омар да те изкъпе, или ще трябва аз да го направя?

— Защо не го накараш теб да изкъпе.

— Ще се изкъпя по-късно — Халид каза нещо на двете робини, после им направи с ръка знак да излязат.

Обърна се отново към пленницата си. Опита се да я покори само с един поглед на стоманеносините очи, но тя не се поддаде, отметна глава и му отвърна с предизвикателен поглед. Все пак накрая той надделя.

Халид посегна към ножчето, хвърли го настрана, съблече й яшмака и сега гледаше тялото й, съвсем голо под него. Страстно желание му пресече дъха.

Омар беше наблюдавал двубоя на погледите. Долавяше възбудата на принца и видя как пред очите му Хедър се превърна в мамеща сирена. Изпрати към небето още една благодарствена молитва. Ако тези две своенравни личности се съвкупят един ден, ще заченат дузини синове. Слава на Алаха! Щастието му е вече сигурно.

Една от робините се върна с чаша ледена розова вода и я подаде на Омар, а той на Халид.

— Изпий това, ще те успокои — гласът на Халид беше все още дрезгав от възбуда.

Той почака, докато тя вдигне чашата към устните си, обърна се без нито дума повече и излезе от банята.

Омар я заведе до една вана, сапуниса цялото й тяло с дъхтящ на рози сапун, изми медночервената й грива. От напитката тя стана някак уморена и безразлична, затова не възрази, когато Омар я намаза с бадемовата паста, за да й махне космите. Той отстъпи крачка назад, за да се полюбува на шедьовъра си.

— Венериното ви хълмче е с дълбока гънка, белег за страст.

Хедър се поотпусна за малко в горещата вана, после Омар й помогна да стане, избърса я, след това й реса косата, докато стане лъскава и покрие гърба й на меки вълни. Най-сетне я помоли да легне по корем на мраморната пейка.

Майсторският му масаж я накара да се отпусне и да простене. Съвсем несъзнателно се извиваше прелъстително като сирена, на каквато Омар вече я беше оприличил.

— Принцът ви боготвори — ласкаеше я Омар, докато ръцете му се плъзгаха бавно от раменете на Хедър към безукорно оформеното й задниче.

— Не бих го определила като обожание — възрази Хедър.

— Миналата нощ не можа да спи без вас. Настоя да остане в покоите ви, въпреки че изобщо не е прието.

— Било го е само страх робинята да не му избяга.

— Робини могат да се купят навсякъде. Имайте ми доверие, господарке, аз съм ваш съюзник. И зная повече от вас за чувствата на принца.

— Такова нещо той изобщо не притежава. Той няма сърце — упорстваше Хедър. Но после го помоли, любопитна: — Разкажи ми за него.

— Наричат Халид Дивия звяр на султана — подхвана Омар. — Онези, които не се страхуват от него, дълбоко го уважават. Само майка му го презира. Не зная защо. Майка му, Миримах, е дъщеря на Сюлейман, създателя на Османското царство, и на възлюбената му Хюрем. И двамата са вече покойници. Султан Селим е чичо на принца, а Мурад, престолонаследникът, е негов братовчед. Принцът има по-малка сестра, а неговите по-големи сестра и брат вече не са между живите. Обърнете се сега, моля ви, по гръб.

Хедър измърка доволно и просто я домързя да се обърне.

— Не чу ли? — гръмна познат глас.

Омар вдигна изненадан очи и видя до себе си Халид. Беше ясно, че принцът не може да издържа дълго далеч от пленницата си.

Хедър се претърколи бавно по гръб и измърмори:

— Халид.

Всичко в нея възбуждаше принца. Начинът, но който шепнеше името му, това, как го гледаше и как лежеше съвсем гола пред него.

— Тя изпи ли розовата вода?

Омар кимна.

— За по-сигурно заповядах да сипят в нея леко приспивателно — каза Халид.

Пръстът му следваше контурите на бузите й.

— Сега ни остави сами — заповяда той на Омар.

— Но аз още не съм свършил — протестира Омар.

— Аз ще продължа работата ти.

— Господар, който масажира робинята си? — за Омар това явно не беше редно.

Само с поглед Халид напомни на евнуха да си знае мястото. Защо тези двама роби си въобразяват, че могат непрекъснато да оспорват нарежданията му?

— Както обичате — каза Омар. Докато излизаше, широка усмивка грееше на кръглото му, лъснало от пот лице. Навярно беше по-добре, че Халид не видя победоносния израз на лицето му.

Халид затопли в длани мехлема за масаж и почна да разтрива с кръгообразни движения раменете й. От нежните му докосвания малките й корави гърди почнаха да се вдигат и спускат все по-бързо. Той прокара нежно пръст по чудесните хълмчета.

Хедър се боеше да издиша. Цялото й тяло трепереше. Не можеше да се противи на чудесното чувство, което я бе овладяло внезапно.

— Целуни ме — прошепна тя.

Халид не можа да устои на страстната покана.

Той наведе глава към нея, отвори устните й с върха на пръстите си. Езикът му потъна внимателно в устата й. Хедър усети по цялото си тяло и между бедрата дирята, която езикът му остави в устата й.

Тя се вкопчи в Халид и тихо изстена.

Пръстите му забавиха играта с пъпките на гърдите. Една ръка се плъзна надолу между краката й.

Халид я гледаше, а пръстите му продължаваха да си играят с нея. Сега разтвори с тях по-големите й устни и този път вместо езика пръстите му изследваха влажната й, тъмна женственост.

Хедър усети непознато желание. Искаше тази игра да свърши или да продължи вечно. Халид я държеше и целуваше коравите светлорозови зърна на гърдите й. Изведнъж Хедър сякаш се събуди от някакво опиянение. Учуден стон съпроводи първия й оргазъм.

Когато отново отвори очи, видя любов, изписана върху усмихнатото лице. Халид я целуна бързо по нослето, вдигна я да стане, после й сложи яшмака.

Когато се опомни съвсем, вече в покоите си, Хедър би искала да заличи завинаги от съзнанието си придобития опит. Значи това правят мъжете с жените? Преди изобщо не се беше замисляла какво е. Но как можа да му се отдаде така докрай, без да се замисля, съвсем доброволно и без задръжки? Какво ли си е помислил за нея? Решил е, разбира се, че е курва. Как ще застане отново пред очите му?

Хедър разтърси енергично глава, за да отпъди тези мисли. С малко късмет нямаше да го види никога вече, защото изобщо не се бе отказала от плановете за бягство.

Облече чистия яшмак, който някой беше сложил до леглото и погледна през прозореца. Слънцето се беше вдигнало високо и брегът беше пуст. Само няколко лодки лежаха на пясъка. Стресна я шум до вратата. Халид? Не, беше само Омар, с поднос с храна.

— Време е да почна да ви уча какво трябва да е поведението на турската жена — каза малко колебливо Омар. — Ще почнем с държането на маса.

— Аз не съм туркиня.

— Но сте лейди.

— Доброто държане на маса е съвсем излишно за жени, които не се хранят заедно с мъжете.

— Глупости! — каза, докачен, Омар. — Като майка на синовете на принца ще ви канят, то се знае, в Топкапъ.

— Нямам намерение да ставам майка на когото и да било — изтърси Хедър. — А какво значи Топкапъ?

— Дворецът на султана — отговори Омар. — А сега ме последвайте, моля, на масата.

Хедър се поколеба за миг, но после куркащият й стомах надделя. Настани се върху една от удобните възглавници.

— А сега?

— Сега ще ядете — отговори Омар и седна с пъшкане до нея. — Пък аз ще ви гледам.

Хедър преглътна възмущението си и му се усмихна лукаво. Значи робът иска да й даде урок? Да, ама тя ще обърне тоягата откъм другия край.

Напъха в уста цяла шепа маслини, после задъвка и взе да плюе костилките на пода.

— О, Алах! — възкликна Омар. — Не така, една по една. Ще вадите внимателно костилките с връхчетата на пръстите си от устата и ще ги слагате на ръба на чинията.

Хедър кимна покорно. Посегна към ядките и си натъпка устата с толкова много фъстъци, лешници и бадеми, че заприлича на хамстер.

— Не бива да си тъпчете така устата. Дамите ядат на малки хапки.

— Кво? — отвори Хедър уста, заприличала от многото сдъвкани ядки на лунен пейзаж.

Омар направи ужасена гримаса.

— Не бива да говорите, докато се храните.

Хедър пак кимна покорно. С много розова вода успя да преглътне ядките.

— Не така, на малки глътки! Вие направо я изливате в себе си — този път Омар беше ужасно шокиран.

— Това какво е?

— Цаца, пържена в олио.

Хедър сложи едно късче в уста, престори се, че не й е харесало и го изплю. Този път си послужи наистина с чинията и го подчерта с гордост:

— Нали виждаш, Омар, вече зная, че не бива да я изплювам на пода, а в чинията.

— Да речем, че е достатъчно за днес.

На Омар вече му призляваше.

— А сега урока по турски.

Той вдигна показалеца си и каза: бир.

Хедър го погледна — не беше разбрала.

— Бир значи едно. Повторете, моля.

— Не, благодаря.

— Много ви моля.

— Бир.

— Много добро произношение — похвали я Омар. — Изглежда схващаше бързо. Той вдигна петте си пръста и преброи с тях до пет. — Бир, ики, юч, дьорт, беш. Повторете, моля.

Хедър го погледна ученолюбиво и повтори след него:

— Биир, икки, юччю, дьоки, бекки.

— Не! Бир, ики, юч, дьорт, беш.

— Биир, икки, юччи, дьоки, бекки.

Омар вдигна високо ръце и преброи до десет.

— Бир, ики, юч, дьорт, беш, алтъ, йеди, секиз, докуз, он.

Хедър се усмихна сладко:

— Биир, икки, юччи, дьоки, бекки, останалото ми се избеки.

Омар вдигна очи към небето и му отправи безмълвна молитва.

— Добре, тогава ще учим нещо друго — вдигна високо ръка и я посочи: — Кол.

— Коол.

— Кол.

— Коол.

Омар посочи окото си и каза:

— Гьоз.

— Гус — повтори радостно Хедър.

— Гьоз.

— Гус.

Омар изплези език и го посочи:

— Дил.

— Мюл — на Хедър тези упорити превземки й се сториха чудесни.

За разлика от нея на клетия Омар му идеше да кипне.

— Бурун — посочи Омар носа си.

— Бурун — пъхна пръст в носа си Хедър.

— Не, не, не! Какво ужасно държане имате вие, неверниците! Храните се като прасета и си бъркате в носа. Отвратително!

Някой почука на вратата и спаси Омар от сърдечен удар. Подадоха му някакво писмо, той счупи печата и пак просия.

— Добри новини?

— По-добри не могат и да бъдат! Принцът ви кани на вечеря в покоите си.

— Съобщи му, че не приемам поканата — каза Хедър.

— Такава покана е забранено да се отказва.

— Значи принцът ми заповядва да отида?

— Наречете го както щете — сви рамене Омар. — Но ще вечеряте с принца и ако имате късмет, след това ще поемете семето му.

— Ничие семе няма да поемам — отвърна, негодуваща, Хедър. — Аз ще избягам.

— В такъв случай ще е предимство да говорите нашия език — парира Омар. — Нали ще трябва да питате все някак за пътя.

Хедър не можа да не се усмихне.

— За това изобщо не бях помислила — тя целуна леко евнуха по бузата и преброи на пръсти: бир, ики, юч, дьорт, беш.

— Чудесно — изръкопляска Омар. — А как яде османската жена маслина?

Хедър пъхна една маслина в уста, оглозга костилката и я сложи с връхчетата на пръстите на ръба на чинията.

— С моя помощ ще имате скоро по-добри маниери от всяка османска благородничка — изпъчи се Омар.

— А това може да ми помогне да избягам — отговори Хедър.

Омар се засмя и кимна. Малката неверница може да си въобразява каквото си ще. Тя няма да надхитри Халид. Пък и принцът така е хлътнал по своята пленница, че никога няма да й върне свободата.

През следващите часове опитният Осман подготвяше господарката си за вечерната среща. После я преведе през лабиринта от коридори в покоите на принца.

Хедър беше цялата в бяло. Имаше едва ли не чувството, че е годеница — на един неверник наистина, защото дрехите показваха повече, отколкото скриваха. Носеше шалвари от чиста коприна, украсени и пристегнати на кръста и глезените със златен брокат. Турското елече беше закопчано отпред със златни брокатени копчета. Носеше плоски бели обувки, а лицето и златисточервената й буйна коса бяха покрити с прозрачен воал. Омар беше обрамчил очите й с въглен, което придаваше на невинното й сладко лице отсянка на дързост. По пътя към царските покои раменете на Хедър бяха наметнати и с един шал.

Омар почука на вратата и по заповед на Халид я отвори и влезе. Хедър си спомни изведнъж съвсем ясно за сутринта в банята и не вдигна поглед от пода. Омар се поклони и дръпна Хедър да го направи и тя. Когато челото й вече щеше да докосне хладния под, някой я близна по лицето.

Тя погледна ужасена и позна кучето, което видя сутринта с Халид.

— На място, Аргус — заповяда Халид. — Роби, станете.

Омар се надигна бавно, дръпна шала от раменете на Хедър, и изчезна безшумно. Хедър не се решаваше да погледне повелителя си в очите.

Той застана до нея и я погледна. После вдигна брадичката й, взря се внимателно в очите й.

— Почти бях забравил колко чувствени могат да бъдат девствениците.

— Би трябвало да го знаеш. Не се съмнявам, че си тласнал вече стотици в нещастието и това сигурно ти е доставяло наслада — отвърна му дръзко Хедър и изпита изведнъж ужасна ревност.

— Стотици ли? Хиляди!

Аргус беше открил ръката на Хедър, единствената непокрита част от тялото й, и сега предано я ближеше. Хедър наведе неволно поглед към него и благородната външност на животното я поуспокои. С тясната си, тънка глава, меката, грижливо поддържана козина и почти достойния израз на очите Аргус веднага я привлече на своя страна.

— Това доброжелателно същество е Аргус — каза Халид.

Хедър го погали малко колебливо по меката козина, почеса го по главата.

Аргус отвърна на тази проява на любов и заблиза пръстите й.

— Не съм срещала тази порода — каза Хедър.

— Това са салуки. Използват се най-вече за лов — обясни Халид. — Много обича хората, особено жените.

Той я заведе усмихнат до масата, където ги очакваше богата трапеза.

Хедър се настани върху една възглавница, Аргус легна в краката й.

Стаята на принца беше просторна, но подредена спартански, както и можеше да се очаква от воин. Скромен бронзов мангал сгряваше помещението, обикновено легло и маса бяха останалата мебелировка.

— Гладна ли си? — прекъсна Халид наблюденията й.

— Да.

— Въпросът беше съвсем излишен — засмя се той. — Ти винаги си гладна.

Хедър хвърли любопитен поглед на масата. На нея бяха сложени печена скумрия, туршия от червени пиперки, таратор от краставици и кисело мляко, шафранов ориз и блюдо от агнешко месо.

— Нали каза, че мъже и жени не се хранят заедно, също и господари с робите си — измърмори Хедър, докато вече опитваше рибата. — Та защо е тази заповед да вечерям с тебе?

— Между заповед и покана има огромна разлика — Халид й напълни чинията с другите лакомства. — А тази вечер си моя гостенка.

— Ами ако реша да си тръгна?

— Хайде да сключим мир за тази вечер.

— Между врагове не може да има мир.

— Тази заран не беше мой враг — напомни й Халид.

Хедър ужасно се изчерви. Побърза да смени темата.

— Агнешкото е много вкусно.

— Да, „женско бедро“ е едно от любимите ми ястия.

Хедър потръпна и посегна към чашата си.

— Яденето се нарича така заради формата му — то е меко, кръгло и гладко.

Принцът правеше всичко възможно, за да се възцари приятна атмосфера, но у Хедър това будеше тревога.

Близостта му я правеше несигурна, затова предпочете да насочи вниманието си към кучето. Тя подаде на Аргус късче месо и го погали приятелски по главата.

— Аргус е странно име.

— Името е гръцко — обясни Халид.

— Мислех, че си турчин.

— Одисей, един храбър гръцки воин, се завърнал след двайсетгодишно отсъствие от Троянската война. Вярното му куче Аргус още го чакало. Като познало господаря си, размахало радостно опашка и паднало мъртво.

— Колко тъжна история — каза Хедър.

— Не, всъщност не е. Тя разказва за верността на едно куче към господаря си — възрази Халид. — Какво предпочиташ, разреден шербет или розова вода?

— Много ти благодаря, но предпочитам тази вечер да остана трезва.

На устните на Халид се появи усмивка.

— На какво те научи днес Омар?

Хедър се изплези с голямо удоволствие насреща му.

— Дил.

Халид се засмя. Беше сега толкова по-различен с нея. Внимателен, любвеобилен… изобщо не приличаше на зло чудовище. Каква ли игра играе?

Влязоха двама слуги, раздигнаха остатъците от вечерята и донесоха турско кафе и курабии.

— Може ли? — попита Хедър.

— Обноските ти са вече по-добри, робиньо — кимна Халид.

— Робиньо? Мислех, че днес съм твоя гостенка.

— Права си.

Хедър отхапа от курабията и откри с изненада пълнежа от крем.

— Мм — измърка тя от удоволствие.

— Както гледам, кадън гюбекът ти се услади.

Хедър го гледаше недоумяваща.

— И тези курабии са наречени според формата им. Малката вдлъбнатинка в средата напомня пъпчето на девойка — обясни Халид. — Но сега ми разкажи нещо за семейството си.

Тя го изгледа намръщено. Какъв е този внезапен интерес на Халид към семейството й? Какво е намислил?

— Родена съм и израснах в графството Есекс — подхвана тя най-сетне, но предпазливо, за да не му разкаже прекалено много. — Базилдън е резиденцията на семейство Деврьо, откакто прадядо ми се преселил там от Уелс заедно с Хенри VII Тюдор. Като награда за верността и заслугите му към кралския двор го оженили после за наследницата на предишния собственик, моята твърде своенравна прабаба.

— Аха, значи наследство от баба ти — закачи я Халид.

— Не, цветът на косата и на очите са ми от мама — престори се Хедър, че не е разбрала намека му.

— И луничките ли?

— Не, те не.

— Трябва да се опиташ да се освободиш от чувството за вина спрямо баща си — каза изведнъж Халид, като се опита гласът му да прозвучи колкото може по-равнодушно.

— Смъртта на баща ми изобщо не те засяга.

— Всичко, свързано с теб, засяга малко нещо и мен.

— Престани да си пъхаш носа в моите работи.

— Ти обичаше ли Фужер? — Халид просто не можеше да повярва, че е задал този въпрос. И Хедър беше смаяна.

— О да, много! — какво си въобразява всъщност този турчин?

Халид смръщи вежди, но после смени все пак темата.

— Как изглежда тази Англия?

— Като райска градина.

— Наистина вярна поданица. Ела с мен, Ева, искам да ти покажа моята райска градина — протегна й ръка Халид.

Тя се поколеба и го погледна изпитателно в очите. Но после тръгна с него и сложи малката си ръка в неговата. Той я преведе през един портал в градината.

Гледката, която й се разкри там, беше повече от романтична. Хиляди звезди блестяха ярко върху мекото като кадифе тъмно небе, пълната луна беше изгряла и градината беше изпълнена с екзотични аромати, пръскащи нежния си дъх в хладния нощен въздух.

— О, колко е хубаво! — възкликна тя възхитена.

— Харесва ли ти работата ми?

— О, значи ти си окачил месечината ей там — реши да го подразни Хедър, просто за разнообразие.

— Работя тук, когато не съм задължен да се грижа за по-важни неща — усмихна се Халид. — Обичам самотата.

Хедър не му повярва.

— Сам си проектирал и си направил тази градина?

— И дивите зверове трябва да си почиват от време на време от грабежите и палежите — отвърна сухо Халид. — След писъците на хилядите, които имам навика да избивам, тишината тук ме лекува.

Хедър го изгледа учудено. В този неверник наистина имаше нещо английско… черния му хумор.

— Като гледа човек хубостта на тази градина, лесно забравя, че в този палат се е разиграла някога трагедия — пристъпи по-близо до нея Халид.

— Как тъй? Какво се е случило?

— Този дворец се нарича още Палата на девственицата. Нощем я виждат на крепостната стена.

Призраци? Като истинска англичанка, Хедър вярваше, разбира се, в свръхестественото. Тя се приближи още повече към него.

— Преди много години тук е умряла християнска принцеса, докато чакала любимия си — мохамеданин. Мнозина от хората ми са я виждали нощем как гледа от крепостната стена към морето и все още го чака.

— О, Божичко! — Хедър бързо се прекръсти и почти се притисна към него.

Това не убегна, разбира се, на Халид. Той я привлече към себе си, отметна с ръка дългата й червена коса и обсипа с целувки нежното й лице.

Целувките му ставаха все по-страстни и диви. Милувките се превърнаха в желание и Хедър усещаше с цялото си тяло порива му. Тя го прегърна и се притисна още по-силно към него.

Сладострастен стон я върна към действителността. О не, няма да повтори грешката си от тази сутрин.

— Аз не съм леко момиче, което всеки може да опипа, когато си пожелае! Моята девственост принадлежи на бъдещия ми съпруг — с тези думи тя се измъкна безшумно от покоите на Халид.

Халид гледаше подире й. Не беше сторил нищо лошо. Беше харесала целувките му, в това беше сигурен. Но… Не, тя просто не може да повярва, че той ще се ожени за нея!

Омар чакаше пред вратата.

— Защо ви отпратиха толкова бързо! — възкликна той ужасен.

— Откъде се минава за стаята ми? — Хедър крачеше решително по коридорите, осветени от трепкащи лампи.

— Разсърдила сте принца — вайкаше се Омар. — Какво…

— Млъквай!

— Но така няма да забогатеем.

Хедър се обърна и взе да настъпва срещу Омар.

— Честта ми е по-важна от парите, които искаш да натрупаш чрез мен.

Омар преглътна следващата си забележка и поведе господарката си през лабиринта от коридори обратно в личните й покои.

Халид съжаляваше за красивата си пленница. Спа неспокойно. В съня си протегна ръка и погали нещо меко и топло. Но когато отвори очи, видя, че е само преданият Аргус, легнал до господаря си.