Патриша Грасо
Неверница в сарая (12)

12

— Забравил си дъщеря си? — Хедър беше толкова смаяна и обезоръжена, че гласът й прозвуча прекалено високо и пискливо като за мъж.

Коко сви безразлично рамене.

— Неочакваното се случва понякога по-често, отколкото бихме желали. Но ние, арменците, сме много…

— Калени — прекъсна го Хедър. Не, никога няма да разбере тези хора.

— Точно така — кимна радостно Коко.

— Ами Петри да се върне за Криста, а ние да ги почакаме тук — предложи Хедър.

— Петри е зает.

— Тогава защо не Деметри?

— Не, ще се върнем в кервансарая и ще пренощуваме там. Вярно, ще загубим един ден, но това не е толкова важно.

— Радвам се, че се запознахме — каза Хедър бясна и понечи да пришпори коня.

— Искаш да продължиш сам? Може да се окаже твърде опасно — Коко изглеждаше искрено загрижен.

— Какво може да е толкова опасно?

— Могат да те нападнат разбойници и да те ограбят. Не биха се спрели и пред убийство.

— Не нося нищо ценно — възрази Хедър.

— Имаш скъп кон.

Сега Хедър се поколеба, защото не беше и помислила за царската кобила.

— Освен това, като на жена, съдбата ви може да бъде още по-лоша — добави хитрият Коко.

Хедър все още се колебаеше.

— Като жена ли? — попита тя недоумяващо. — Как така?

— Тази измет би злоупотребила с всяка жена, преди да я убие.

Хедър се уплаши, но не позволи да я придумат.

— Не, твърдо съм решил. Ще продължа сам.

— Както обичаш — ухили се Коко. — Всеки човек си има своя съдба, свой късмет и трябва да му се покори.

Коко даде на арменски разпореждания на кервана и той потегли обратно към кервансарая.

Коко изчака керванът да мине покрай него.

— Довиждане, Малик — каза той. — Дано Алах те закриля — сбогува се и препусна подир семейството си.

Известно време Хедър гледа с тъга подире му. Пътят пред нея беше безлюден. Изведнъж се усети безпомощна и сама.

Светът е толкова голям. Няма основание да смята, че Халид ще я търси точно по този път. Успя да измами цял род. И макар Коко да проявяваше съмнения и да не й вярваше, той се съобрази с личния й живот и престана да я разпитва. Перспективата да пътува сама изведнъж много я стресна. Защо ли избяга? И какво да прави сега?

— Почакай ме! — извика Хедър и пришпори коня. Старейшината на рода Касабян се обърна и се усмихна доволен.

Четири часа по-късно стигнаха в кервансарая. Неприятно чувство обзе Хедър. Там се бяха събрали изведнъж твърде много мъже и коне. Беше едва малко след обяд и още рано кервани и пътници да се загрижат за нощуването си.

Хедър придърпа още повече кърпата над лицето и се опита да се скрие сред хората от семейство Касабян. Слезе от кобилата, погали я успокоително по врата и се постара да не привлича ничие внимание.

Изведнъж видя Коко и малката му дъщеря Криста да излизат от хана. Следваше ги вечно ухиленият Петри.

Светът е малък — помисли си Хедър. Прекалено малък за такива съвпадения. И се опита още по-старателно да се сниши.

Миг по-късно погледът й падна върху Халид. За малко не припадна. Какво търси той тук? Капан ли беше? Обзе я смесено чувство на радост, страх и възбуда. Гледаше като омагьосана този чужд човек, този дивак, който й причини толкова зло и мъка. Но Хедър едва се сдържаше да не се хвърли в обятията му.

„Отмаляла си от глад, каза си тя в същия миг. Инак чувствата ти нямаше да са същите.“

Малкото момиченце се гушеше, гордо и сияещо, в баща си Коко. Погледът на Хедър не можеше да се откъсне от него. Колко ли е хубаво да прегръщаш собствената си плът и кръв. За съжаление за такова нещо е необходим съпруг. А първите впечатления на Хедър от света на мъжете, които включваха само Невестулката и Дивия звяр на султана, не бяха добри.

— Принце, благодаря ви, че сте се погрижили за нашата дъщеря — каза Коко и дълбоко се поклони.

— Трябва да пазите по-добре собствеността си, приятелю — отвърна Халид. — Иначе можете да я изгубите.

— Вашата Пустинна лисица пътува с нас и сигурно ще има нещо да ви съобщи — кимна Коко.

На лицето на Халид се изписа недоумение.

— Ето го Малик — каза Коко и посочи Хедър.

„Мразя те, каза си тя. Вече беше в капана.“

Халид измери бавно Хедър с поглед. И той знаеше, че тя е в капана. Тъй че защо да бърза?

— А, храбрата ми и безразсъдна Пустинна лисица — и Халид се приближи подчертано бавно към Хедър.

Хедър се опита да яхне коня, но Абдул се беше промъкнал зад гърба й и я хвана здраво за ръката. С бързината на мълния Хедър го удари в слабините. Яхна коня и препусна.

Халид започна преследването със своя жребец и вдигна подире си стълб от прах.

Бързо я настигаше, въпреки че Хедър се притисна силно към кобилата и отпусна юздата. Наистина е чудесна ездачка — призна й Халид.

Той се приближаваше неудържимо към нея.

Със силен скок Халид слезе от коня, посегна към Хедър и я повлече със себе си на земята. Няколко мига двамата лежаха вкопчени един в друг в прахта на пътя. Чуваше се само нейното неравномерно и шумно дишане.

— Ранена ли си? — попита разтревожен Халид.

— Не съм — Хедър само не можеше да си прости. Беше се оставила твърде бързо да я заловят. — А ти? — попита го въпреки това, разтревожена не по-малко.

— Ами боя се, че не — Халид се бе опитал да смекчи удара от падането. Сега отърколи Хедър настрана и я погледна ухилен в лицето. — Та значи имам честта да говоря с Пустинната лисица?

— Много смешно.

Халид смъкна чалмата от лицето й.

— Искаше да избягаш, а, Диво цвете?

— Аз избягах — поправи го Хедър. — И ако този човек не ме беше издал…

— Ако Касабян не се беше погрижил за тебе, отдавна да си мъртва — прекъсна я Халид. — Би трябвало да му благодариш, че е разбрал каква стойност имаш за мен.

— Значи знаел е от самото начало…

Сега Халид й се изсмя в лицето.

— Ти наистина ли повярва, че можеш да се представиш за мъж?

— Ако не бяхте всички вие, щях да успея — каза Хедър.

Халид я перна нежно по носа и пак я привлече силно към себе си.

— Къде смяташе всъщност да отидеш?

— У дома.

Хедър се вбесяваше все повече, защото всичко това явно разсмиваше Халид.

— Какво е толкова смешно?

— Семейство Касабян отиват в Армения, а тя е на изток. Докато Англия е далеч на запад.

— Въпреки това.

Халид смръщи чело.

— Сигурно не знаеш, че земята е кръгла — подхвана важно Хедър. — Тъкмо затова все щях да стигна в Англия, даже от изток.

— Възможно, миличко, но дотогава щеше да си вече стара и побеляла.

Как я нарече току-що? Всички мъже ли са такива? Първо ме продава като робиня, а сега ме държи в прегръдките си и ме нарича миличко. За по-сигурно смени темата.

— Как е Омар?

— Според обстоятелствата.

— Как го наказа? Липсват ли му вече части от тялото? — Хедър прикриваше с гняв гузната си съвест. Защото за съдбата на Омар беше виновна само тя.

— Тъй като Петри Касабян пристигна навреме в Истанбул, пощадих живота на Омар. Носът му е счупен и двете му очи са насинени. За което ще може да ти благодари. Иначе е добре и те очаква в двореца на майка ми.

— Никога няма да стана робиня на майка ти, никога!

— Така ли? — Халид държеше Хедър толкова здраво, че тя едва си поемаше дъх. Стоманеносините му очи галеха всеки сантиметър от лицето й. Хедър преливаше от щастие и в същото време се колебаеше.

— И още нещо…

Халид използва близостта им и я целуна страстно, както първия път. Тя се притисна към него и отговори на целувката му. Мъжката му миризма и топлината на мускулестото му тяло я караха да тръпне цялата от възбуда.

Халид се освободи внимателно от страстната й прегръдка. Погледна поруменялото й от вълнение лице и го погали нежно с пръсти.

„Обичам го“, помисли си Хедър.

И в същия миг се засрами, че е толкова страстна.

— Не съм животно, което се чифтосва в канавките край пътя.

— Не, не си. Ти си Ева от рая.

— Езичници като теб не знаят нищичко за рая.

— Така ли? — ръцете на Халид се плъзнаха надолу между пламналите й бедра. — Тук е раят, малка принцесо.

— Не съм принцеса — каза Хедър и усети как пламва от срам.

Халид стана, издърпа и Хедър. Рязко кратко изсвирване и жребецът му, спрял малко по-встрани в една ливада, дотича в галоп, последван от кобилата на Хедър.

— Както кобилата следва жребеца, така ще ме следваш от сега нататък и ти — гласът на Халид звучеше възбудено, докато й го шепнеше на ухото.

Хедър сведе поглед. Стомахът й се сви, имаше чувството, че ей сега ще припадне. Но принцът не биваше в никакъв случай да го забележи.

— Е, как ти хареса нашето приключение? — попита тя небрежно кобилата и я потупа нежно по шията. — Халид, как се казва?

— Още не й бях дал име — засмя се той и оправи кърпата на главата й, та да се виждат само блестящите й зелени очи. — Ами бих я нарекъл Безразсъдно удоволствие.

Преди Хедър да каже нещо, вече я беше вдигнал на седлото и веднага се метна зад нея. Жребецът препусна, кобилата след него.

И в кервансарая Халид не изпусна Хедър от очи. Държеше я здраво за ръката и докато питаше телохранителите си за Коко.

— Искам да ти благодаря — каза той на арменеца. — Като дойдеш следващия път в Истанбул, с удоволствие ще купя от теб килим.

— Много сте добър, принц Халид — поклони се Коко. — Какво ще стане с нея?

— Ами нищо. Тя ми е съпруга.

Отговорът изненада всички, освен Абдул, който само вдигна очи към небето.

— Но тя е откраднала коня ви — не можеше да повярва Коко.

— Не, конят е неин, сватбеният й подарък.

— Какво значи пък това, че съм твоя съпруга? — попита гневно Хедър. Тя свлече кърпата, за да му хвърли унищожителен поглед.

— Никой не бива да вижда лицето на една принцеса — избягна Халид отговора и веднага й оправи кърпата. После се обърна към Коко и каза: — А сега каня най-сърдечно семейство Касабян на сватбеното тържество, което ще се състои тази вечер.

— Каква чест за неизвестния ни род! — подмаза се Коко. — Разбира се, че приемаме с огромна радост великодушната ви покана.

Принцът се сбогува с кратко кимване с търговеца на килими и понечи да влезе с Хедър в кервансарая. Но тя остана упорито на мястото си.

— Ако наистина съм твоя жена, законът и честта повеляват да ме браниш, права ли съм?

Халид кимна.

Хедър смъкна чалмата и посочи Коко:

— Той за малко не ме остави да умра от глад. Караше ме да ям сурово агнешко. Искам удовлетворение.

Халид избухна в неудържим смях. Ще й се наложи, наистина, да научи някои неща. Преди всичко да крие лицето си на обществени места.

В общото помещение Халид размени няколко думи с ханджията.

— Всичко ли е приготвено както ви наредих?

— Да, принце.

— А банята?

— Ваната е във вашата шатра и вече е пълна с гореща вода — отговори мъжът.

— Добре — Халид извади от джоба си кожена кесия с пари и му я подаде. — Донеси на жена ми нещо за ядене и почерпи добре гостите ми.

— Да, принце — ханджията се поклони почти доземи.

Халид и Хедър излязоха на двора, където тя прекара сама миналата нощ. Сега там беше опъната шатрата на принца, пазена от телохранителите му. Любопитни бяха наобиколили входа и се опитваха да хвърлят поглед във вътрешността. Телохранителите отдадоха чест на Халид и малката му английска неверница.

— Ела, мъничката ми — каза Халид и вдигна платнището на входа.

— Защо излъга? — попита Хедър, щом останаха сами в шатрата. — Разбира се, че нямаше да ми отрежеш езика.

— Не излъгах — прекъсна я Халид. — А сега веднага съблечи всичко това. Миришеш на некъпана.

Хедър се направи, че не чу обидата.

— Ти каза, че сме женени.

— И то си е така.

— Но аз не си спомням за сватбено тържество и не ти вярвам.

— Присъствието ти не беше задължително. Трябваше да взема само разрешение от твоя настойник. А сега се съблечи и се изкъпи.

— Моят настойник?

Халид се ухили нахално.

— Аз съм твоят настойник. Та си дадох разрешение да се оженя за теб.

Хедър го погледна ужасена. Наистина невероятни обичаи!

— Но аз не съм ти давала дума — упорстваше тя.

— Вече ти казах, че не беше необходимо.

— Не вярвам — Хедър не беше чувала нещо толкова смешно.

Халид въздъхна отчаян. Взе от малката масичка някакъв пергамент.

— Това е брачното ни свидетелство.

— Не мога да прочета тези драскулки — отблъсна Хедър ръката му. — И защо пожела да се ожениш за мен, ако мога да зная? След всичко, което ми стори.

„Защото те обичам“, каза си Халид. Но само си го помисли.

— Съблечи се най-сетне, и влез във ваната, преди водата да е изстинала. В отсъствието на Омар аз ще изпълнявам задълженията на евнух.

Да не беше толкова мръсна, уморена и гладна, протестите на Хедър още дълго нямаше да стихнат. С този уж принц все ще се оправи, но преди това искаше да се поотпусне.

За пръв път се съблече пред Халид и влезе във ваната. Приказно топлата и ароматна вода й помогна да се отпусне. Тя измърка, доволна.

— Сапуна!

Халид си нави ръкавите и разтри с пяната цялото й тяло. В този миг я желаеше, както не бе желал никоя жена преди нея. Но след двудневните й мъки искаше да я подготви съвсем бавно за брачната нощ. Халид умееше да бъде много търпелив. Той не искаше да приеме скъпоценния дар на нейната девственост за няколко минути и то тук, на пода на шатрата, предпочиташе да му се наслаждава бавно и продължително. Ще я вземе, след като тя се изкъпе и си почине, след като засити телесния си глад.

Банята беше благодат за Хедър и тя покорно се остави той да я избърше и да я среши. После Халид я загърна в един яшмак и я занесе на своя диван.

Абдул влезе с голям поднос с ядене. Понечи да излезе с поклони от шатрата, но Хедър му извика заповеднически:

— Стой!

Абдул погледна Халид, който му кимна да остане.

— Покажи му документа — каза Хедър на Халид.

Халид подаде пергамента на дългогодишния си довереник. Той му хвърли един поглед.

— Кажи й какво пише там — заповяда Халид. Абдул прочете официалния документ и го върна на Халид. Изразът на лицето му не издаваше неговите чувства.

— Там пише, че ти си законна съпруга на принца — после измърмори през зъби: — За съжаление — и погледна към Халид.

— За такова безсрамие трябва да бъдете наказан — Хедър можеше най-сетне да си върне на Абдул за унижението, на което я бе подлагал.

— А твоето безсрамие? — попита принцът, когато останаха отново сами.

— На принцесите им е позволено.

— Не и по отношение на техните съпрузи.

— Добре де, ще се поправя — отстъпи Хедър. Дали ще види някога отново Англия? Ще успее ли да запази някои от английските навици и обичаи тук, в тази толкова различна страна? Ако можеше сега да избира, щеше ли все още да има сили да напусне този мъж?

— Какво стана с Фужер? — попита тя Халид. Дали се е отказал от плановете си за отмъщение? Или тази женитба е неговото отмъщение? — помисли си със страх.

Халид я изгледа продължително. После каза:

— Отмъщението ми е отложено с няколко дена. Но никога няма да се откажа от него.

Той взе чинията с късчета месо и чушки и почна да я храни, както влюбен храни своята любима. После я повали леко върху възглавниците и стана.

— Днес ще вечеряме заедно — каза той. — А сега трябва да се погрижа за гостите.

— Нима булката не е канена на собствената си сватба?

— Мъже и жени не празнуват заедно.

— О, колко цивилизовани обичаи!

— Сега ще спиш — каза Халид. — А пък аз ще те пазя.

— Изобщо не съм уморена — протестира Хедър, но едва сподави прозявката си.

— Защо тогава тези сенки под очите ти? — подигра я Халид.

— Това ми го показа Омар. Женска хитринка с въглен — веднага парира Хедър.

— Не мога да повярвам.

— Аз много остарях, откакто сме заедно.

— Остаряла си, докато не сме били заедно — отсече Халид. — Хайде, затвори очи и си почини малко.

Хедър затвори покорно очи. Халид изчака до нея, докато равномерното й дишане го увери, че е заспала. После докосна с бърза целувка полуотворените й устни.

— Тази нощ ще си моя — прошепна той.

 

 

Когато след време се събуди, Хедър дълго лежа на дивана, замислена за последните няколко дни. Два къси дена бяха променили коренно живота й. Беше робиня. После избяга. А сега е годеница на принц. Това още не я караше да се чувствува добре. Да си робиня е ужасно, знаеше го. Но да си принцеса също можеше да е много трудно.

Впрочем фактът, че Халид се е оженил за нея в нейно отсъствие и дори без съгласието й, изобщо не я смущаваше. Защото правото на жената да си избира съпруг беше нещо извън представите й.

Имаше късмет, че Халид е толкова хубав мъж, млад, силен и с царска кръв в жилите. Не беше мъжът, който й избра английската кралица, но все пак повече от подходящ.

Хедър не разбираше едно — защо Халид е решил да се ожени тъкмо за нея. Та нали най-малката дъщеря на английски граф не е най-добрият избор за един царствен принц. Беше избрал жена с несъмнено по-долен ранг от неговия.

Така потъна в мислите си, че едва шумът на плискаща се вода я накара да разбере, че не е сама в шатрата.

Халид седеше с гръб към нея във ваната и се къпеше. Само няколко свещи примигваха в дъното на шатрата и я изпълваха с мека, малко нереална, тръпнеща светлина.

Хедър плъзна поглед по тялото на мъжа, на когото щеше да подари тази нощ девствеността си. Докосваше мислено широките му, силни рамене, по които свещите хвърляха трепкащи сенки. Мускулестият му гръб. Яките му ръце. Отново изпита същото премаляване в коремната област, онова чудесно, възбуждащо и замайващо чувство, подобно на припадък.

Хедър никога не беше виждала мъж толкова отблизо. Изобщо не беше виждала гол мъж. Мисълта за онова, което скоро щеше да последва, я накара да се изчерви. Знаеше какви са й задълженията на съпруга. Но ако ще намира в тези задължения удоволствие, това осъдително ли е?

Халид стана и Хедър можа да хвърли поглед към красивите му бедра и закръгления корав задник. Той се избърса и посегна към дрехите си. Хедър затвори здраво очи.

Халид застана пред нея. По цвета на лицето й разбра, че е будна. Тя отвори предпазливо очи и се ужаси, когато го видя пред себе си съвсем гол. Видя гъстата тъмна козина на гърдите му, после и тъмното нещо между неговите бедра. Под погледа й то се движеше и ставаше все по-голямо. Лек вик се откъсна от устните й и тя затвори отново много здраво очи.

— Зная, че си будна — засмя се Халид.

Хедър не пожела да му отговори.

— Отвори си очите, малко Диво цвете. Трябва да видиш какво носи мъжът ти в брачното легло.

— П-п-покрий се — заекна Хедър. — Моля те.

Халид нахлузи, без да мърмори, панталона. Неговата, иначе толкова смела и непокорна Хедър ще има нужда от много търпение и нежност, за да се наслади на любовната игра.

— Готов съм да се покажа пред общество — заяви той.

Хедър отвори съвсем мъничко очи и видя пак косматите му гърди.

— Лъжец!

— Изчервяваш се само при вида на голите ми гърди? Уверявам те, че скъпоценностите ми са покрити.

Хедър погледна предпазливо. Халид седна на крайчеца на дивана и се наведе над нея, за да я целуне леко по челото. Тя тутакси се сви.

— Отпусни се, ангелче мое — прошепна Халид и погали нежно ръката й. — Не бива да се боиш от брачната си нощ.

— Ти откъде знаеш, че се боя?

— Човек се страхува от неща, които не познава. Разбирам, че сега няма да ми повярваш, но наистина няма от какво да се боиш — той я привлече към себе си и я зацелува около устата. — Повярвай, ще изпиташ голямо удоволствие. Ще се погрижа да ти бъде толкова хубаво, колкото и на мен.

Прошепнатите думи накараха Хедър да се изчерви. В шатрата стана изведнъж горещо. Топла вълна обля цялото й тяло. Халид стана и облече бялата си ленена риза.

— Искам да играя още малко ролята на евнух. Нека ти среша косата.

Той отиде до сандъка си, извади сребърна четка.

— Хайде, обърни се — заповяда Халид.

Хедър вече не знаеше какво да мисли за него. Или бракът е превърнал Дивия звяр на султана във внимателен покровител?

— Обърни се — повтори той.

Хедър се подчини.

Халид реса и четка косата й, докато тя запламтя като огън. Отметна леко гривата й встрани и я целуна по врата. Гръбнакът на Хедър пламтеше.

— Гладно ли си, ангелче мое? — прошепна той и я ухапа леко по ушната висулка.

О, Боже! Хедър цяла трепереше от възбуда. Ако я докосне сега, ще се запали.

— Миличко?

Хедър изобщо не беше чула въпроса.

— Ела — каза Халид и й протегна ръка.

Тя се обърна към него и впи поглед в стоманеносините му очи. Той й се усмихна насърчително и тя пъхна ръка в неговата.

Халид я заведе до масата, оправи й възглавница да седне. После позвъни и веднага влязоха няколко слуги. Отвън долитаха смехът и гласовете на разговарящи мъже.

— Какво става навън? — попита Хедър.

— Моите хора и родът Касабян празнуват сватбата ни.

— Значи е истина? Женени сме?

— Бракът е нещо много сериозно и с него не се правят шеги — отвърна Халид. — Толкова ли не ти харесва перспективата да станеш глезената съпруга на турски принц?

— Не, разбира се. Само не разбирам как свещеникът…

— Това е сватбената ни трапеза — прекъсна я Халид. Халид нямаше намерение да разруши представата на Хедър за сватба според християнския ритуал. Поне не сега.

По заповед на Халид внесоха вечерята. Зелен боб със зехтин, салата от задушени моркови със сос от кисело мляко, хрупкави печени пилета, пълнени с ориз и кайсии, и питки.

— Как е Абдул? — прошепна Хедър.

— Добре е. Само гордостта му е наранена.

— Може би трябва да му се извиня?

— Една принцеса никога не се извинява — отвърна Халид.

— Дори и на принц?

— Нейното поведение никога не й налага да се извинява — отвърна строго Халид.

— Някак не ми се вярва — вдигна вежди Хедър.

— Истина е — излъга Халид.

— Ами ако принцесата все пак сбърка нещо?

— Дори принцеса може да бъде наказана — отговори Халид.

— А принцът?

— За какво например?

— Е, ако се наложи все пак да се извиниш на принцесата за нещо — не отстъпваше Хедър.

Халид се ухили нахално.

— Мъжете се радват на повече свобода от жените.

— Не е справедливо.

— Възможно е. Но така върви светът. И не бива да го забравяш.

Хедър помълча, но не се предаде:

— Мога ли да ти задам един личен въпрос?

— Ти си вече моя жена. Можеш да ме питаш за всичко — отвърна Халид.

— Защо се ожени за мен? Често имам чувството, че изобщо не ме харесва.

Халид скри очи, но после погледна с много любов младата си жена.

— Ела тук — каза съвсем тихо.

Тя седна до него и го погледна с очакване. Халид я прегърна с една ръка и я притегли към себе си.

— Желая те — в гласа му прозвуча дълго възпираното желание да притежава Хедър.

— Не разбирам.

„Обичам те, помисли си Халид. Обичам те. Но няма да допусна да ми замъглиш ума и да ме покориш с любовта си, както Хюрем е покорила дядо ми Сюлейман.“

Устните му бяха съвсем близо.

— Ожених се за теб, защото те желая. Искам да споделям леглото си с теб.

Хедър не прие отговора за особено задоволителен.

— За колко момичета си се женил досега само за да споделяш леглото си с тях? — попита тя. Представата, че и други жени са споделяли живота му, я накара, кой знае защо, да ревнува.

— Какво искаш да кажеш?

— Ейприл ми каза, че във вашата страна мъжете могат да имат четири жени и безброй наложници — каза вече доста високо Хедър. — Но аз съм англичанка и изобщо не признавам такива дивашки права.

Значи това беше проблемът. Ревност! Не е лошо начало за един брак. Халид я погледна и каза:

— Само че тук не е Англия.

— Мога да свикна с много неща — отговори Хедър. — Но няма да приема да деля съпруга си с други жени…

— Нали знаеш, че нямам харем. Пък и това не е тема за младоженци.

— Но…

— Кхъм — прокашля се Абдул, вдигнал високо платното на входа, за да пусне слугите да минат.

Те раздигнаха вечерята. Хедър и Халид си измиха ръцете с топла вода и задъвкаха ментови листа.

— Да се порадваме малко на хубавата вечер — предложи Халид.

Хедър веднага се съгласи. Беше готова на всичко, за да поотдалечи неминуемото.

Излязоха пред шатрата и се насладиха заедно на нощното небе, сякаш нарочно създадено за една романтична нощ. Хиляди звезди сияеха и трептяха върху тъмния небосвод, въздухът беше натежал от аромата на екзотични цветя. Откъм кервансарая долита песни, там сватбеното им тържество тъкмо достигаше върха си.

Стражата около шатрата на Халид беше свалена. Само Абдул седеше до стената на кервансарая и бдеше над импровизираните им сватбени покои.

Въпреки че Халид я направи своя робиня и дори искаше да я продаде, Хедър беше готова да му прости. Той се ожени се за нея и така превърна избраницата си в благородничка. Беше уважаван, смел воин и подчертано привлекателен мъж. Беше принц.

Какво повече можеше да иска? Любов?

„Трябва да си по-търпелива, каза си тя. Върви стъпка по стъпка. Който бързо, скоро се спъва.“

— Яркото слънце огрява твоята хубост. Но хладната луна й придава извънземен блясък — каза Халид и изгори с възбуждаща целувка шията й.

— Намирам, че и ти си много привлекателен — изчерви се Хедър.

— Аз ли? Аз съм диво животно, отнесло много белези от сраженията. Не го ли помниш?

— Не бях права.

— Изглежда не чух добре. Ти каза току-що, че…

Хедър отговори на въпроса му с целувка. Погали белега на бузата и задържа главата му в тесните си длани. После целуна белега.

— Белегът ти придава нещо дръзко. За мен е много красив.

— Ти си единствената жена на света, готова да възприеме белега ми като красив — привлече я по-близо до себе си Халид.

Но тя се освободи от прегръдката му.

— Разкажи ми повече за себе си.

— Какво именно?

— За твоето семейство.

— Пътуването ни до Истанбул ще е дълго, пък и отегчително — отговори Халид, от когото не убегна, че Хедър иска да печели време. — По-късно ще ти разкажа историята на моя род.

— А децата?

— Нямам деца.

— Не, исках да зная дали обичаш деца.

Въпреки протестите й, Халид отново я привлече към себе си.

— Ще имаме дузини.

— Няма да смогна.

— Значи ще имаме толкова, колкото пожелаеш. И ще обичам всяко от тях като първородното — обеща й той, без да отпуска яката си прегръдка.

После я отнесе на ръце в шатрата.

— Цял живот съм те чакал — прозвуча дрезгаво гласът му.

Той я сложи на дивана и я задържа известно време в прегръдката си. После устните му намериха нейните в целувка, която продължи сякаш с дни. Бавна, сладка и оставяща без дъх. Хедър го целуна отново със страст, каквато никога не бе изпитвала. После устните му изоставиха нейните и покриха с леки целувки всеки сантиметър от нежното й лице.

Хедър се засмя, защото устните му мило я гъделичкаха.

— Но какво правиш?

— Тъкмо броях луничките ти.

— Имаме ли толкова много време?

— Разполагаме с цялото време на света.

— Няма ли да се съблечем? — Хедър копнееше да докосне кожата му.

— Наистина ли го желаеш? — закачи я той. — Сигурна ли си?

Той се наведе над нея и дългата му коса погали лицето й.

— Сигурна ли си? — прошепна той и с мъка овладя желанието си.

Погледът й даваше отговора, който опитният Халид знаеше как да разчете.

— Страхуваш ли се?

— Да — прошепна тя.

Той се засмя и я притегли още по-силно.

— Обещавам ти, че няма защо да се боиш. Довери ми се и ми позволи да те глезя.

С едно движение на ръката, свидетелстващо за голям опит в тези неща, той й свали яшмака и го пусна да се свлече на пода. Като я видя да лежи така, желанието му се увеличи стократно, стана почти непоносимо, искаше… не, трябваше да се овладее. Ако я обладае диво още сега, тя ще се свие от страх и ще я заболи. Той седна на дивана и хвана ръката й. С другата я галеше нежно по цялото тяло, по нежното вратле, малките корави гърди, хладните гладки бедра.

После съблече презглава ризата и я захвърли до яшмака. Но когато понечи да свали панталона, тя спря изведнъж ръката му.

— Почакай малко.

— Не бой се, принцесо — отговори той кратко и този път пусна и панталона да се свлече на пода. Легна до нея и понечи да погали гърдите й, но тя му обърна гръб. Той я целуна нежно по гърба. Ръцете му се плъзгаха по съблазнителната извивка на бедрата й.

— Обърни се към мен — прозвуча молещо гласът му. — Искам да прегръщам малката си принцеса.

Мекотата в гласа му я накара да се обърне. Но също и възбуждащото чувство да усеща за пръв път голо мъжко тяло до своето. Копнееше за онова, което щеше да последва, не по-малко от него.

Халид си открадна още една целувка. Ръцете му държаха лицето й, а меките му устни се спуснаха по шията и продължиха бавно към гърдите.

— Не, не, не, моля те — шепнеше Хедър, но вече беше почти забравила за какво го моли. Езикът му си играеше с пъпките на гърдите й. Ръцете му потиснаха нейния стон. После той я вдигна към себе си.

— Принцесо!

— Искам те — изстена тя.

Той я отпусна отново върху възглавницата и разтвори краката й. Докато я целуваше дълго и страстно, пъхна пръст във вагината й. Уплашена, тя се опита да се дръпне, но пръстът му само навлезе още по-дълбоко.

— Не бой се — прошепна той и я притисна силно към възглавницата. — Отпусни се, за да не те боли.

Втори пръст проникна в нея.

— Ти-и-хо — шепнеше той. Нейната безпомощност беше и възхитителна, и съблазнителна. — Остани да лежиш и свиквай с това чувство. Все още си прекалено тясна за мен.

Той потъна отново между гърдите й и докато устните му смучеха пъпките, пръстите му следваха ритмичната си игра. Започна да й харесва.

Отгатна неговия ритъм и направи силно движение, допускайки пръстите му все по-дълбоко в себе си.

— О, моя богиньо на любовта — простена той. — Толкова те желая!

Той издърпа пръстите си.

— Не! — умоляваше тя.

Халид коленичи между бедрата й, погали ги отвътре, после я притегли толкова близо до себе си, че мъжествеността му вече можеше да докосва дълбокия й процеп. Тя изстена.

— Гледай ме! — заповяда той. Тя отвори очи и веднага ги затвори. — Гледай ме! — заповяда отново той. Тя отвори колебливо очи. — Така бих искал да ти спестя тази единствена болка. Но тя веднага ще отмине — с тези думи той я покри с тялото си и проникна в нея с един-единствен тласък. Тя извика от болка. Той обсипа лицето й с леки целувки. После вдигна брадичката й към себе си, а с другата си ръка обгърна лицето и. Започна много внимателно да се движи в нея. Тя затвори очи. — Не, гледай ме, докато го правя.

Само след малко вече не четеше в очите й болка и страх, а нарастваща възбуда и удоволствие. Всеки следващ тласък беше по-бърз и я отнасяше все по-далеч и по-далеч, докато изпита изведнъж усещането, че плува върху висока вълна, а после нещо в нея сякаш избухна. Халид проникна за последен път в нея, ухапа от възбуда рамото й и остана да лежи, изтощен, върху тялото й.

Няколко минути лежаха безмълвно един до друг. После той вдигна глава и беше щастлив да види колко спокойно му се усмихва. Привлече я към себе си, загали я по косата, нежно я целуна.

— Добре ли си? — попита тя свенливо.

— Аз се чувствувам чудесно — усмихна се той. — А ти заспивай сега. Ще те пазя.

Хедър се сви с готовност в топлата му прегръдка и само след няколко мига вече беше заспала.

Но принцът не можеше да заспи. От тази нощ той ставаше уязвим. Неприятелите му нямаше да се спрат пред нищо, за да му причинят болка.

Той обичаше. А жената, която обичаше, беше едновременно и най-голямата му сила, и най-голямата му слабост.