Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Деверо (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Desert Eden, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 103 гласа)

Информация

Сканиране
Sianaa (2009)
Разпознаване и корекция
sonnni (2011)
Допълнителна корекция и форматиране
Xesiona (2011)

Издание:

Патриша Грасо. Неверница в сарая

ИК „Ирис“, София, 1999

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ISBN: 954–455–038–2

История

  1. — Добавяне

7

На брега цареше мирно настроение. Първите слънчеви лъчи багреха в ярко оранжево южното небе. „Садам“ се полюшваше върху леките вълни. В небето над него се рееше чайка. На брега беше изтеглена една-единствена голяма лодка. До нея Рашид и няколко от моряците на Малик тихичко си приказваха. Халид и Малик бяха застанали малко по-далеч, за да разговарят необезпокоявани.

— Ще дойдеш ли после на търга? — попита Халид и подаде на Малик вече изчистения му панталон.

— Колкото мога по-рано, ако ще съм ти от помощ.

— Господарю, натоварихме всичко — прекъсна Абдул разговора им. — Можем да вдигаме платната.

— Добре, значи ще се видим след няколко дена — отвърна Халид. — Ако ми потрябваш в Истанбул, ще ти пратя един от пощенските гълъби на Миримах.

Абдул се поклони за довиждане.

— Подозираш ли кой може да е дърпал конците при този атентат? — попита Малик.

— Да, подозрение имам. Но още не искам да говоря за това.

На няколко крачки от тях Хедър и Ейприл си казваха довиждане. И двете бяха забулени от глава до пети в развяващи се черни дрехи.

Хедър прегърна братовчедка си и й прошепна:

— Ще се върна и ще те измъкна от тук.

— Не прекалявай с търпението на принца — предупреди я Ейприл. — Освен това той изглежда много по-добре от Невестулката.

— Аха, признаваш значи, че Фужер прилича на Невестулка?

— Ако се върнем някой ден в Англия — засмя се притеснено Ейприл, — кралицата ще те омъжи за друг, може би още по-грозен от Фужер.

— За това нямай грижа — отвърна й Хедър. — Вече имам план.

— Какъв план?

— Изобщо не желая да си имам вече работа с мъже — отсече Хедър. — Във Франция ще отида в манастир и ще се посветя единствено на Бога.

Ейприл не успя да сдържи смеха си.

— Ти в манастир?

— Какво е толкова смешно? — Хедър беше почти обидена.

— Хайде да не се караме. Може би дълго няма да се видим.

Хедър кимна.

— Много ще ми липсваш.

— Моят господар има къща в Истанбул и ми обеща, че ще мога да те виждам — каза Ейприл.

— Ами другите му жени?

— Мислиш ли, че те ще искат да се запознаят с теб? — попита объркана Ейприл.

— Не, нямах това предвид — и Хедър прошепна още по-тихо: — Постарай се да разбера кога идваш в Истанбул, за да успея да подготвя бягството ни.

Изведнъж нечия тежка ръка се стовари на рамото й. Халид явно не беше зарадван от плановете й за бягство.

— Избий си го от главата. Няма да успееш да избягаш.

Хедър си пое дълбоко въздух, но той я прекъсна.

— Ако посмееш да ми противоречиш пред хора, ще бъда принуден публично и да те накажа — закани се Халид.

Хедър се обърна към Ейприл и изведнъж очите й плувнаха в сълзи. Тя прегърна силно братовчедка си.

— Господи, защо ме напускат всички, които обичам.

— Ще се видим — каза Ейприл и я потупа успокоително по гърба. — Ще ти дойда на гости, нали ти обещах.

Халид я подкани да тръгва. Той я вдигна през борда и се качи след нея. Рашид и моряците избутаха лодката във водата, после заеха местата си и загребаха. Люлеейки се, лодката пое навътре в морето, към „Салам“.

Хедър гледаше назад и махаше на Ейприл.

— Раздялата с обичан човек винаги е тежка — прошепна Халид. Беше толкова близо до нея, че устните му докосваха ухото й.

Хедър не отговори. Само го погледна крадешком. Беше доловила тъга в гласа му, но не можеше да си обясни причината.

 

 

Когато стигнаха до „Садам“, Хедър погледна нагоре към новия си дом.

Горе мачтите на кораба се олюляваха в една посока, лодката танцуваше по вълните в обратната.

Зави й се свят и тя посегна към ръката на Халид, за да се задържи. Той я вдигна внимателно на рамо и се качи на кораба. Моряците наблюдаваха театрото.

Халид я пусна лекичко на палубата. Загрижен, че е толкова бледа, попита:

— Още ли ти е зле?

— Вече не — Хедър поклати глава и впери тъжен поглед в брега. Ейприл вече не се виждаше.

— Страхуваш ли се?

Хедър го погледна в лицето.

— Никога не съм била сама и толкова далеч от дома — призна тя.

— Не бива да те е страх. Пътуваш с мен — каза Халид.

— О, колко ми олекна — Хедър вече беше готова за сарказъм. — Веднага се почувствах по-добре.

Халид присви устни. Думите му наистина бяха смешни. Тя не го придружава като любима, а като негова пленница. В тази игра той е чудовището, а не закрилникът.

— Гладна съм. Заведи ме в каютата, та да мога да ти изчистя панталона. Наистина не искам да изтърва обяда.

Той кимна и я отведе в трюма. Кабината на Малик си беше останала същата като при пътуването им насам.

— Чувствувай се тук като у дома си — каза на излизане Халид. И затвори след себе си вратата.

Хедър погледна през прозорчето към морето. Кога ли ще да види отново Ейприл?

Братовчедка й може би има право. Принцът е много по-хубав от Невестулката, а кралица Елизабет може наистина да я омъжи и за още по-отвратителен тип. Тъй че, макар Халид вечер да я връзва… със златната верижка беше приковал и себе си към нея.

Господи, какви са тези мисли! Не, тя никога няма да се отдаде на този неверник!

Ядосана, смъкна рязко фереджето от лицето си. Изхлузи се от яшмака и стъпка още веднъж хубавичко омразния черен плат. После седна на леглото и се залови да чисти панталона на Халид.

Следобед Халид се върна в каютата с поднос в ръка. Завари Хедър да гледа тъжно морето през прозореца. Дали не подготвя следващото си бягство?

— Вземи, панталонът ти е вече чист.

— Хайде да хапнем — и Халид сложи подноса на масата.

— Не съм гладна.

— Ако няма нищо за ядене, оплакваш се, че те моря от глад. Сега ти нося сам яденето, но изведнъж не си гладна. Следващия път ще ядеш чак след като си свърша работата в Истанбул.

Хедър започна мълчаливо да се храни.

— Зная, че не обичаш да ядеш сама — каза принцът и си притегли втория стол.

— Кога най-сетне ще ми върнеш свободата? — погледна го Хедър.

— Колко дълго имаш намерение да живееш? — вече си беше върнал онази нагла усмивка.

— Искаш значи да ме направиш своя робиня?

— Аз вече те направих своя робиня.

— Няма да позволя да увеличиш с мен харема си — заяви Хедър.

— Аз нямам харем.

— Как тъй нямаш? — смая се Хедър. Нали Ейприл й обясни, че в тази забравена от Бога страна мъжете могат да имат няколко жени.

— Засега поне в сърцето ми няма нито една жена — отвърна Халид.

— Но поне за клетото същество, принудено да те роди на този свят, сигурно има място в сърцето ти.

Халид скочи от мястото си и тръгна към вратата. Там се обърна още веднъж.

— Лейди Хедър, аз нямам сърце.

Този звяр сигурно се е появил без майка на белия свят. Е, тя лично може да приеме такова обяснение.

Халид остана на палубата, докато Истанбул изплува в далечината. Гледката на Златния рог и палата на неговия чичо го опияняваше всеки път, когато се връщаше в родния си град. Но този път мислите му бяха другаде. Кой може да има полза от смъртта на неговия братовчед? Беше ли атентатът дело на непознат фанатик? Или зад него се крие съзаклятие? Мурад разчиташе напълно на Халид да изясни случая.

Кой ли го очаква в двореца Топкапъ? Мурад, естествено. Става дума за живота му и за бъдещето на цялото царство. Неговата майка, нур-у-бану? Животът на единствения й син е в опасност. Султан Селим? Възможно, в случай че не е намерил отново пътя към винарската изба в дълбоките подземия на Топкапъ. Миримах? Въпросът е излишен. Майка му винаги е там, където се коват интриги.

Когато Халид се върна в каютата, наложи му се да буди Хедър от кошмар. Тя се вкопчи сънена в него и след миг отново заспа. Той се опита да потисне чувството си за вина. Тя му се доверява. Да, но няма представа от начина на живот в страната му, а и не може да предположи какво ужасно бъдеще я очаква.

— Рашид ще те пази, докато ме няма — прошепна той в ухото на спящата. Потърси златната верижка, за да я върже.

Изведнъж Хедър отвори очи и зърна омразния подарък.

— Защо трябва да ме връзваш и тук? Не мога да се изпаря във въздуха, нали?

— Можеш да се провреш през прозореца. Може би предпочиташ смърт чрез удавяне пред моята компания. Много жени преди теб са предпочели на това място смъртта пред още по-жестока съдба.

Хедър вече беше вирнала чипото си носле.

— Е, не си чак толкова важен.

— Не съм ли?

— Щом толкова искаш, вържи ме — тя затвори очи. Но китките й трепереха.

Като жертвено агне, помисли си той изведнъж. Погледна нежните й китки, тънките пръстчета и захвърли надалеч златната верига, чак в най-отдалечения ъгъл на каютата. С мъка сдържаше желанието си. Халид искаше да се приближи много внимателно към нея, но изведнъж просто я притегли към себе си.

Тя отвори смаяна очи, но преди да успее да каже нещо, усети меките му топли устни върху своите. Той я притегли още по-близо и езикът му проникна в устата й. Горещи вълни на силна страст обляха гърба й. Халид я държеше здраво, сякаш никога нямаше да я пусне. Взискателният му език изследваше вътрешната страна на устните й, търкаше се с безкрайно удоволствие в нежното връхче на нейния език.

Първата й целувка. Хедър простена. Сега тя го целуваше, хванала главата му в двете си ръце. Той я пусна нежно.

— Трябва да ми обещаеш, че няма да си сториш нищо лошо — гласът му трепереше от възбуда.

— Обещавам ти — тя затвори очи и разтвори устни за втора целувка. Халид я целуна този път само леко по чипото носле и задържа за миг лицето й в длани. После излезе от каютата крайно възбудена, Хедър седна на леглото и докосна с пръсти устните си. Първата й истинска целувка. Затвори очи и отметна глава със смях назад. Все още усещаше по кожата си топлината от тялото на Халид.

Миг по-късно бузите й пламнаха. О, Божичко! Онова гадно същество я целуна, а тя не му се противопостави. Напротив, стори й се възбуждащо. На всички жени ли въздейства така? Как ще се появи отново пред очите му?

Полумракът на ранната вечер вече беше обагрил небето в цветовете на лавандулата, когато Халид напусна кораба. Но лодката не го откара в Истанбул, този загадъчен, спиращ дъха град, чиито покриви, кули и минарета се очертаваха в залива зад него. Целта му беше палатът на неговия чичо.

Внушителният дворец Топкапъ се издигаше върху издадена скала. От там се отриваше великолепна гледка към Златния рог, Босфора и Мраморно море. Името Топкапъ означава на турски Портата на топовете и от двете страни на палата наистина стояха два огромни топа. Местоположението на крепост правеше двореца непристъпен.

На бавно избледняващата дневна светлина Халид още можеше да различи четириъгълната кула на султанските бани. Осмоъгълната кула, подслоняваща султанския харем, вече едва се виждаше.

Халид мразеше този харем. Ненавиждаше всяко свое посещение там. Жените бяха прекрасни, екзотични и опасни. Приличаха му на змии. С гъвкава мекота те си оспорваха безмилостно, хладнокръвно и пресметливо благоволението на своя господар. Борбите им за власт бяха жестоки, понякога смъртоносни.

Халид прекрачи украсената с резба и седеф тежка двукрила врата на харема. Ага-килярът, комуто беше подчинен харемът, го поведе през витите коридори към салона на неговата леля. Нур-у-бану го очакваше в покоите си, подредени с разсипнически разкош. Тя беше баш-кадъната на султана и му беше родила наследника Мурад. Миримах, майката на Халид, и Мурад, за когото беше предназначен скорошният атентат, също го очакваха там.

— Значи реши се най-сетне да ни подкрепиш в този тежък час — така посрещна Миримах единствения си син.

— Халид! — изрече Мурад и в гласа му прозвуча облекчение.

— Добре дошъл, племеннико — в погледа на нур-у-бану се четеше искрена привързаност.

Халид беше посещавал неведнъж братовчед си, но всеки път оставаше впечатлен от лукса, който го очакваше в покоите на леля му. Разкошни килими покриваха скъпите подове. Средата на помещението беше заета от огромен бронзов мангал, огънят, проблясващ през отворите му създаваше уют. Стените бяха боядисани в ярки цветове. Скъпо орнаментирани прозорци с изпъкнали стъкла откриваха приказна гледка към разкошна градина. Във всичко личеше привилегированото положение, което султанът беше отредил на майката на своя син и бъдещ наследник.

— Благодаря, мила лельо — усмихна се Халид. После се приближи към Мурад за целувката на мира. Чак след това се обърна към майка си с въпроса: — Но къде е Тина?

— На нейната възраст къде трябва да е? В къщи. Или предпочиташ да разговаря с нас за атентата?

— Разбира се, че не — отвърна хладно Халид. — Нур-у-бану, къде е чичо Селим?

— Отиде да посети Линдар — ноздрите на нур-у-бану потрепнаха презрително. — Тя роди наскоро едно кривокрако чудовище и за спомен на покойния ти брат го нарече Карим.

— Разкажи на Халид за нападението на пазара — заповяда Миримах на племенника си.

— Кой би имал полза от смъртта ти? — обърна се към него Халид.

— Карим? — сви рамене Мурад.

— Децата рядко са в състояние да замислят нападения — отвърна грубо Халид.

— Но майка му с положителност — намеси се нур-у-бану. — Линдар няма да се спре пред нищо, за да види сина си на трона.

— Ти какво мислиш, майко? — попита Халид.

— Линдар не е достатъчно ловка за подобни заговори — тя погледна изпитателно сина си. — Откъм тази страна белегът ти изобщо не се вижда. Можеше да си много хубав мъж. А брат ти трябваше да умре толкова млад.

Халид пребледня. Думите на майка му, толкова презрителни и коравосърдечни, го нараниха повече, отколкото би го сторил крив ятаган.

— Халид не се е променил — дойде му на помощ Мурад, ужасен от безсърдечното и обидно държане на Миримах към сина й. — А Карим загина със смъртта на храбрите. Халид няма за това никаква вина.

— За воина не е важно дали ще отнесе от битката някой белег — отвърна бесен Халид. — Но да се върнем на думата си. Не е възможно жена да участва в подобен заговор. Жените не нараняват с меч, а с острия си език.

— Според закона недъгави синове не могат да станат султани — Миримах беше пропуснала край ушите си острия отговор на сина си. — Та каква полза би могла тя да извлече?

— За такива крака има специални обувки. С тях недъгът на Карим може да се скрие от народа — допусна нур-у-бану. — А куцането му може да се обясни с навяхване.

Мурад погледна с нежност майка си.

— Любовта и грижата ти за мен май преувеличават нещата.

— Ти какво мислиш, Мурад — попита Халид.

— Зная, че ти ще откриеш истината и ще накажеш виновните — отвърна без колебание Мурад. Очевидно не си бе създал свое мнение и се надяваше изцяло на братовчед си, от когото тайничко се възхищаваше.

Всички млъкнаха, когато млада слугиня влезе с почерпката. Тя поднесе захаросани бадеми, турско кафе и малки курабии във формата на полумесец, после безмълвно се оттегли.

— Малик не е ли с теб? — попита Миримах.

— Той ще пристигне скоро в Истанбул — отвърна Халид. — Ти направи ли каквото те бях помолил?

— Евнухът е вече в дома ти. Но защо трябва да говори английски и френски?

— За да се грижи за пленницата ми — англичанка — отговори делово Халид.

— Твоя пленница? — възкликнаха и тримата в един глас.

— В безкрайната си милост Алах ми даде в ръцете средство да си отмъстя на Фужер.

— Ти вече веднъж не успя — каза Миримах хладно. — Можеш ли да си сигурен, че точно този път ще успееш?

— Този път имам най-добрата стръв за примамка. Малик успя да плени годеницата на Невестулката и ми подари тази дива неверница. Фужер ще научи това, а също, че идния месец ще я продам тук на закрит търг.

— Как изглежда? — попита, любопитен, Мурад. Беше винаги готов да увеличи харема си с нови жени. Може би ще я купи.

— Това невероятно малко същество има език почти толкова остър, колкото този на майка ми — отговори Халид, който познаваше апетитите на Мурад, както и неговия вкус. Не, няма да допусне Хедър да се озове в неговите ръце. — Косата й е с цвета на гнили портокали, а очите й на недозрели ябълки, кафяви петна обезобразяват носа й. Толкова е отблъскваща, че в нейно присъствие не мога залък да преглътна. Виж, на Невестулката такава жена щеше да му е лика-прилика.

— С други думи тя е хубавица — човек не можеше така лесно да излъже Мурад. Но защо се мъчи Халид да го откаже от тази покупка? Може би иска да я задържи за себе си?

— Ще участвам в наддаването — каза Мурад, наблюдавайки братовчед си. — Освен ако не искаш да я запазиш за себе си.

— О не, в името на Алах, не и не — отговорът на Халид прозвуча малко прибързано.

С това събуди любопитството и на останалите. От начина, по който реагираше на въпросите, за всички стана ясно, че Халид харесва тази жена. Да, Халид щеше, естествено, рано или късно да се ожени, но досега не бе проявявал интерес към друго, освен към война и военно изкуство. Пък и откакто бе така обезобразен в битка, избягваше компанията на жени и рядко се доверяваше някому.

— Моята робиня се държи толкова зле, че само би ме изложила пред други хора — добави Халид. — Тази неверница успя вече да ме заплаши с кинжал и с ятаган и да ми изсипе ядене в скута. Своето поглъща по начин, напомнящ по-скоро на прасе. Идните седмици ще трябва да изгубя много време, за да я науча на поведение и обноски. Ще ме мъчи съвестта, ако продам някому толкова неопитомено същество. Налага ми се даже да я връзвам, за да не срути при поредния си пристъп на ярост цялото ни царство — добави почти на шега.

— Връзваш ли я? — избухна в смях Мурад.

— Да не би да хапе? — подразни го нур-у-бану.

Миримах гледаше учудено сина си. Очите му блестяха от възхита, докато разказваше за това недостойно уж същество.

— Защо просто не я заключиш и не хвърлиш ключа?

— Тя страда от ужасни кошмари — отговори, без да се замисля, Халид. — Само аз успявам да я успокоя.

Тримата го изгледаха смаяни, почти ужасени. Халид прочете по лицата им, че току-що се е издал повече, отколкото би желал. Озова се в толкова мъчително положение, че се изчерви като девойче.

— Въпреки това непременно ще участвам в наддаването — реши Мурад. — Искам да видя жената, успяла така да омае Халид.

Халид се опита да прикрие неувереността си с гняв. Хвърли на семейството си предупреждаващ поглед и веднага отсечено се сбогува.

— Сега ми трябва време, за да помисля на спокойствие за атентата. Мурад, остани, моля те, в Топкапъ. Тук си на сигурно място.

Халид се поклони набързо и напусна покоите.

Беше вече тъмно, когато пое към кораба. Над него блестяха звезди, ярка луна му сочеше пътя към „Садам“. Но Халид нямаше очи за хубостта на нощта. Мислеше за своята пленница.

Истина ли е? Иска ли да я задържи за себе си? В името на Алах, та тази вещица е обещана на Фужер. При първа възможност тя ще го убие. Кой знае, може би даже докато спи до нея. Дали пък Невестулката не му е заложил капан, дали не е подсторил Хедър да бъде пленена? Не, не, предположението му е безсмислено. Никой мъж не би рискувал да загуби такава жена.

Халид я желаеше с всяка фибра на сърцето си. Но една девственица струва повече на пазара за роби. Ще е луд, ако я докосне дори.

И все пак желанието му ставаше все по-мъчително. Острият език на майка му бе довършил останалото и сега настроението на Халид ставаше все по-лошо. Опитваше се, отново и отново, да премисли подробностите около атентата и всеки път мислите му се връщаха към Хедър. Побесня, разбрал, че не може да се отърси от тях. Ако не успее да предпази Мурад от втори атентат, вината ще е само нейна.

Вече на кораба, тръгна право към нейната каюта и веднага събуди спящата.

— Остави ме сам — изръмжа й на турски.

Хедър отвори очи и му се усмихна. Протегна ръка и погали нежно белега му.

— Вкъщи ли сме си вече? — попита го на френски.

Халид отскочи като опарен.

— Вкъщи си си в Англия.

— Значи най-сетне си на моето мнение — подскочи Хедър. Защо е толкова груб с нея? Сигурно е престанал да я уважава.

Халид отиде мълчаливо до прозореца и се загледа в тъмното море. Опитваше се да се успокои. Презрението, с което го посрещаше майка му, го разстройваше всеки път. Но Хедър нямаше нищо общо с това.

— Е и? — попита Хедър.

— Хайде, заспивай пак — отвърна тихо Халид.

— Будиш ме, за да ми заповядаш да заспя? — попита Хедър. — Та това е налудничаво.

Халид стоеше все още с гръб към нея. Усмихна се против волята си. Тя беше права — луд е.

Както лицето на хубавата Елена, чието отвличане е предизвикало Троянската война, това на неукротената му дивачка можеше да влуди всеки мъж.

На неговата дивачка? В името на Алах! Та той наистина си е загубил ума.

Халид седна на леглото до Хедър и я погали с любов.

— Имах неприятен разговор със семейството си. Ти нямаш нищо общо. Моля те, прости ми.

Той я моли за прошка? Хедър беше потресена от това извинение. Чудовището се отнася изведнъж с нея като с човек, а не като с робиня.

— За съжаление човек не си избира роднините. Добре разбирам какво искаш да кажеш.

— Майка ми си е такава по рождение — усмихна се Халид.

— Виж ти, значи си имаш все пак майка?

Халид я погледна ядосано.

— Да не мислиш, че съм изпълзял изпод някоя скала?

Хедър поклати глава.

— Ами тогава?

— Просто не мога да повярвам, че и разбойниците също имат майки — отвърна тя и не можа да сдържи усмивката си.

— Какво е толкова смешно?

— Просто не си представям, че може да те е страх от майка ти, или че те е пошляпвала, когато си бил дете — при тази мисъл тя пак се изкикоти.

— Уверявам те, че Меча на Алах знае какво е родителска строгост — лицето на Халид се помрачи. — И досега езикът на майка ми може да ме нарани повече от най-острия меч.

В този миг Дивия звяр на султана приличаше на малко момченце, което с мъка преглъща сълзите си. Хедър усети как нещо пробожда сърцето й.

— Езикът й по-остър ли е от моя?

— Да, много по-остър — усмихна се отново Халид. Той отвори обятия и каза: — Ела, късно е вече. Гушни се в мен и заспивай.

— Ще получа ли една целувка?

— Няма.

Хедър не беше сигурна дали от това трябва да й стане тъжно, или да й олекне. Тя се нацупи и се зави презглава.

 

 

— Събуди се, малко Диво цвете.

— Не искам, махай се — изръмжа малкото Диво цвете.

— Вече сме си у дома — Халид й дръпна одеялото.

Хедър се надигна сърдита.

— Мислех, че домът ми е в Англия.

— Твоят дом е при мен — каза Халид. — Хайде, ставай. Ще ти помогна да си сложиш яшмака.

Хедър беше твърде сънена, за да подхваща сериозна разправия на тема излишни дрехи. Вместо това заяви:

— Гладна съм.

— Ти все си гладна — оправи й фереджето Халид.

После я заведе на палубата и я свали на ръце в лодката. Когато стигнаха на брега, вдигна я внимателно и я пусна.

— Моят дом те очаква — посочи той имението, разположено върху скала високо над брега.

Хедър погледна нагоре. Дори сега, посред нощ, когато контурите на палата се очертаваха само смътно, той правеше впечатление на непревземаема крепост. Как би могла да избяга някога от тук?

— Чак там ли трябва да се изкатеря?

— За хора, които не обичат приключенията, има и пътечка.

— Хош гилдинъз! Добре дошли! — извика изведнъж нечий висок глас.

Хедър откъсна поглед от крепостта, която трябваше да стане неин дом. На пясъка беше коленичило някакво закръгленичко човече и сега челото му докосваше ботушите на Халид.

— Стани! — заповяда на турски Халид.

Човечето стана и се усмихна угоднически.

— Аз съм Омар, ваш покорен слуга.

— Това е Хедър, Дивото цвете — каза Халид на френски. — Ще ми служиш, ако служиш на нея.

Омар кимна и се обърна към Хедър.

— Моля, последвайте ме.

Неуверена и уплашена, Хедър се вкопчи в Халид.

Тази проява на близост и доверие го изненада. Тя беше единствената жена, която го гледаше без отвращение в лицето. Как ще се принуди да я продаде на пазара на роби на онзи, който плати най-висока цена? Въпреки че й вдъхва страх, тя имаше все пак и доверие в него. Това доверие той щеше много скоро да измами.

Той я прегърна през раменете. Двамата заизкачваха заедно стъпалата нагоре.

— Омар е твой слуга — обясни й Халид. — Не бива да се боиш от него.

— Аз съм негова господарка? — попита Хедър.

— Той ще изпълнява всяко твое желание.

Вече в палата, Омар отведе веднага господарката си в покоите, които вече беше приготвил за нея.

Хедър се отпусна на леглото, освободи тялото си от яшмака, изпъшка и се протегна. После се огледа.

Стаята беше просторна, подредена скромно, но с вкус. Подът беше покрит с меки килими, в камината приятно пращеше огън.

Омар бъбреше с нея, като да беше най-добрата й приятелка. Затършува в сандъците й за подходяща дреха и извади почти прозрачната нощница, която Хедър беше ушила сама за сватбата си.

— Вие сте най-щастливата сред всички жени, понеже сте си спечелили благоволението на принца.

— Аз съм негова пленница — възрази му Хедър.

— Това няма значение — отхвърли Омар с движение на ръката тази незначителна подробност. — Вие ще направите принца щастлив и ще го дарите с много синове. Щастието ни е сигурно.

— Ти си луд.

Омар продължи да се хили и понечи да й помогне да се съблече. Тя го отблъсна възмутено.

— Мое задължение е да ви събличам.

— Да не си посмял да ме докоснеш!

— Не бива да се страхувате — обясни й евнухът. — Аз не съм истински мъж. Възпрепятстван съм в мъжествеността си.

Хедър нямаше представа какво иска да каже.

— Искам сама да се съблека. Върви си, моля те.

— Както желаете — но гордостта на Омар беше наранена. Той излезе нацупен от стаята и зачака пред вратата.

Хедър се дръпна до леглото. Никой мъж, все едно дали е истински или не, няма да я докосне. Загледа се потисната в огъня. След малко езиците на пламъците я успокоиха и тя заспа облечена.

Омар изчака търпеливо цял час пред стаята й. После открехна вратата и надникна предпазливо. Неговото протеже лежеше, заспало, на леглото.

Той се промъкна в стаята, като се мъчеше да не вдига шум. Това спящо ангелче е истинска хубавица. И ще го направи богат. Мислено Омар вече потриваше ръце от радост.

Той внимателно я съблече и откри златната гривна. Очевидно доказателство, че принцът е привързан към нея. Нежното й, сякаш изваяно от мрамор тяло, беше сякаш създадено за любов. Ще се наложи да обръсне само медночервения триъгълник между бедрата.

Омар благодари с тиха молитва на Създателя за благоволението, което му е оказал с възможността да служи на такава хубост. Стори му се, че вече чува звънтенето на жълтиците…

В този миг вратата се отвори и влезе Халид. Без пленницата собствената му стая му се бе сторила изведнъж прекалено голяма и празна. Свикна да спи до нея и не искаше да се лиши от навика си през краткото време, което им оставаше да бъдат заедно. Освен това и той щеше да й липсва.

Един кратък миг двамата мъже стояха един до друг, загледани, учудени и възхитени, в това същество, дошло сякаш от някоя ориенталска приказка.

— Това е всичко за днес — освободи Халид евнуха на турски. Съблече презглава ризата си и я захвърли небрежно на пода.

— Само това ли? — учуди се Омар. — Но тя не е къпана. И не успях да й махна космите, да я парфюмирам — възрази той. — Не бива така.

— Осмеляваш се да оспорваш заповедите ми? — сграбчи Халид беззащитния евнух.

— Ама като не сме в Топкапъ… — измъкна се Омар и отстъпи предпазливо няколко крачки. — Щом желаете, ще е както кажете — и Омар побърза да изчезне. Ако ядоса принца, може да навреди на здравето си.

Халид обърна внимателно Хедър на една страна, тъй че лицето й да легне на възглавница. После седна на ръба на леглото и изу ботушите. Още един поглед към безукорното й тяло го накара да не сваля панталона. Иначе едва ли ще може да обуздава цяла нощ чувствата си.

Той я прегърна и тя се сгуши в него като агънце в скута на лъв.

Утре заран Омар ще почне уроците и ще я обучи на държането, подобаващо на османска благородничка. Халид вече го съжаляваше…