Патриша Грасо
Неверница в сарая (2)

2

Последните слънчеви лъчи рисуваха нежна розова дантела върху вечерното небе. Меча на Алах излезе от разкошната си шатра да посрещне гостите.

Халид бей, османският принц от царско потекло, правеше наистина силно впечатление. Беше станал воин по призвание и чувство за дълг и тялото му се беше нагодило към суровия и опасен живот. Беше много висок, мускулест, широкоплещест и с тесни бедра. Добре гледаната му черна коса беше дълга и падаше свободно. Лъчезарните светлосини очи, наследство от прабаба му, създаваха чудесен контраст върху загорялото от слънцето, но и мургаво по природа лице. Правилните, фино изваяни черти с чувствени, плътни устни, бяха обезобразени от дълбок белег, дълъг от дясното слепоочие почти до устата. Халид бей беше много привлекателен. Но правеше в същото време и впечатление на много опасен човек.

Тъй като широките дрехи, които се носеха обичайно тук, му пречеха, Халид бей се обличаше по собствен вкус. Днес носеше широк бял панталон, напъхан в ботуши от гладка кожа. Бялата риза от тънък памучен плат беше с връзки на китките. На бедрото му висеше кинжал с дръжка и ножница, обсипани със скъпоценни камъни.

— Алах е велик! — чу той поздрава на познат глас. — Халид!

Халид се обърна към Малик и Рашид и тримата се поздравиха сърдечно. Малик последва Халид в шатрата му. Рашид и хората му останаха от уважение в преддверието. Халид и Рашид седнаха на възглавници пред ниска, изкусно украсена маса.

Слуга на принца им поднесе вечеря от агнешко на шиш, ароматен, подправен с шафран ориз, сладки зелени пиперки, кисели краставички, сарми, праскови и смокини. Той напълни чашите на двамата приятели с розова вода и излезе с поклони от шатрата.

Малик хвърли лукав поглед на приятеля си, после извади от вътрешния джоб на скъпата си дреха шише вино. Напълни кристалната си чаша с искрящото рубиненочервено питие и я вдигна към небето, сякаш искаше да благодари на Алах за него и…

Халид поклати неодобрително глава.

— Нали знаеш, че коранът ни забранява да се наслаждаваме на виното.

— О, Халид! Говориш като светец. Хем знаеш, че твоят чичо, султан Селим, обича виното не по-малко от мен. Както чувам, искал даже да завладее Кипър, за да станат негови прочутите лозя на острова.

— Не го раздрънквай, моля те, но понякога се питам дали чичо ми наистина е син на моя дядо.

Малик тайничко се усмихна.

— Той и Мурад не е по- стока.

— Моят братовчед Мурад е толкова лаком за жени и злато, колкото баща му за вино — беше принуден да признае с въздишка Халид.

— От теб щеше да стане добър султан — каза Малик.

— Внимавай какво говориш! Такива думи са равносилни на държавна измяна, на предателство спрямо трона — Халид се тревожеше понякога за приятеля си, свикнал да изказва толкова открито мислите си. — Освен това аз съм наследник по женска линия и ще остана завинаги верен поданик на султана, каквито и да са слабостите му.

— Прощавай, ако си разбрал погрешно думите ми. Не исках да прозвучат пренебрежително. Зная колко си верен. Но… ти притежаваш много от добродетелите на дядо си.

— С изключение на една — възрази гордо Халид. Малик се усмихна, защото знаеше какво ще последва. — Жените никога няма да ме омаят като него. Те са фалшиви по природа. Нали са слабият пол, трябва им здрава мъжка ръка. Няма да допусна някоя от тях да ме омагьоса.

— Дори Хюрем или Миримах?

— Баба ми и майка ми? Не познавам жени, за които това да се отнася с по-голяма сила. Чичо Мустафа можеше да стане силен султан, но се оплете в мрежите на една жена. Майка ми Миримах не пада по-долу от нея.

— Ябълката не пада далеч от дървото — кимна в съгласие Малик.

— Разкажи ми по-добре какво ти се случи в морето, докато аз бях в Истанбул.

— Успяхме да пленим един кораб на Фужер — Малик се опита да поднесе новината сякаш между другото.

Но въздействието й не закъсня. Халид сведе очи и ги затвори за миг. Докосна неволно белега на слепоочието си.

— Ще изтръгна сърцето на Невестулката. Ще отмъстя за сестра си и брат си.

— А за начина, по който те обезобрази?

— За лицето ми? Това не е важно — Халид все още гледаше към земята.

— Носим скъпоценен товар, Халид — Малик премълча какъв.

— Какво по-точно?

— Хайде първо да хапнем. После ще видиш… Ами да, хм, донесъл съм ти подарък.

— Единственият, който си пожелавам, е главата на Фужер — Халид погледна приятеля си. — Или тестикулите му. Дано Алах да го прокълне, дано.

— О, много ще харесаш подаръка — усмихна се Малик. — Можеш да ми вярваш.

Докато вечеряха, двамата приятели си приказваха за последните политически събития, Фужер сякаш беше забравен.

В шатрата влязоха слуги, изнесоха празните блюда, донесоха тасчета с ароматна топла вода и меки ленени кърпи, за да могат Халид и Малик да си измият ръцете след ядене.

Малик извика слугата си.

— Сега донеси подаръка за Меча на Алах.

Минути по-късно Рашид влезе в шатрата. Зад него четирима слуги носеха навит голям килим. Следваха ги гвардейците на принц Халид.

— Килим? — попита Халид.

— Килимът е само нещо като хартия, обвиваща подаръка — Малик кимна на хората си и те пуснаха внимателно килима на пода като да беше скъпоценен и чуплив. Един от мъжете ритна лекичко килима, за да го развие. Пред ботушите на Халид лежеше богиня, най-красивото, най-необикновеното женско същество, което бе виждал. Трябва да е богиня на любовта, помисли си той и не можа да скрие радостната си изненада. Беше грациозна и нежна, но с женствени форми, с разкошна червена коса, каквато Халид не бе срещал. Приказното същество носеше прозрачна копринена риза. Тя прикриваше формите, но достатъчно ясно ги загатваше.

Халид коленичи до нея и я погали нежно по бузата.

Хедър се събуди от лекото докосване. Все още малко замаяна, отвори чудно хубавите си смарагдовозелени очи.

Халид й се усмихна. Хедър се вгледа в сияещите му сини очи. Видя дълбок белег върху почерняло от слънцето лице, което въпреки този недостатък беше прекрасно. После зърна Малик. Погледът й зашари търсещо край него. Изведнъж осъзна, че лежи полугола пред куп мъже, която я гледат с мълчаливо желание в очите.

С бързо движение грабна кинжала от бедрото на Халид и притисна проблесналия метал към гърлото му.

— Стани! — заповяда му тя на френски.

Изненадан и ядосан, Халид се надигна бавно. Не се боеше, разбира се, от нея, но не искаше тази жена да го нарани с треперещите си ръце.

Хедър усещаше, че е все още замаяна от приспивателното, но и тя се накара да стане.

Притиснала с една ръка кинжала към гърлото на този чужденец, с другата се бранеше от стоманения му поглед.

Халид и Хедър се спогледаха. Той беше сякаш развеселен, а тя уплашена до смърт.

Изведнъж усети на гърба си допира на студен метал. Без да помръдва, погледна вдясно, после и на ляво. От двете й страни стояха с извадени саби тежковъоръжени телохранители на принца. Ужасната картина се смени с друга, която тя напразно се бе опитвала да забрави след онзи кошмарен ден преди седем години.

— Не! — извика тя и припадна.

Халид я хвана със силните си ръце и я занесе до дивана. Там я покри с одеяло и седна на ръба на леглото. Телохранителите му напуснаха шатрата, остана само Малик.

— Дива като неукротена кобила — каза тихо Халид и погали ръката на Хедър.

— И вечно мърмореща като камила — добави Малик.

— Откъде я взе?

— Тя е англичанка.

— Наистина много специален подарък. Благодаря ти, Малик — Халид вече се беше овладял. — Но аз нямам време за жени.

— Беше на кораба на Фужер.

Хедър дойде на себе си. Отново се втренчи в Халид.

— Как си? — попита я на френски той. Опита се гласът му да звучи строго и заплашително.

Хедър придърпа одеялото до врата си. Сигурно е още полугола, а не искаше враговете да виждат гърдите й.

— А ти кой си? И защо използваш цяла армия, за да се справиш с дребна и беззащитна жена?

— Е, както виждам, вече си по-добре — Халид хвана брадичката й и погали внимателно снежнобялата кожа. — Имаш чудесна мека…

С рязко движение на ръката Хедър отблъсна неговата и разтърси медночервената си грива.

— Моят годеник ще плати колкото му поискаш…

— Ти вече нямаш годеник — прекъсна я Халид. — Досегашният ти живот е приключил.

— Аз не ти принадлежа. Принадлежа единствено на себе си и на никой друг — извика ядосано Хедър. Какво си въобразява този мъж? Гневът й растеше и тя извика: — Граф дьо Болийо ще те посече на хиляди парченца, жалко същество.

Думите й явно направиха впечатление, но не желаното. Лицето на чужденеца потъмня, а белегът на бузата му побеля от възбуда и яд.

Хедър се паникьоса, защото осъзна най-сетне положението си. В бъдеще не бива да губи самообладание, това може да застраши живота й.

— Граф Болийо значи? — попита Халид приятеля си.

Малик кимна. Вече трепереща от страх и с пребледняло лице, Хедър наблюдаваше реакциите на Халид.

— Донесох ти годеницата на Невестулката — каза Малик.

Халид гледаше Хедър със смесица от отвращение и бяс.

— Освободи ме — помоли с трепещ глас Хедър. — Пусни ме да се върна в Англия. Какво лошо съм ти сторила?

Халид се наведе толкова напред, че тя усети дъха му.

— Млъквай — изсъска той.

Хедър замълча.

— Малик, остави ни сами — обърна се Халид към Малик.

— Не, остани — гласът на Хедър трепереше.

— Остави ни сами.

— Остани!

Малик стоеше раздвоен между тях. Изведнъж се разсмя, защото османският принц комай си беше намерил майстора в лицето на братовчедката на английската кралица.

Халид затвори с длан устата на Хедър. С разширени от гняв очи тя заудря, накъдето завърне в борба за свободата си. Но след малко разбра какво искат от нея и се успокои.

Доволен, Халид свали ръка и каза на Малик:

— А сега ни остави.

— Халид… — подхвана Малик.

— Нямам никакво намерение да причиня зло на твоя наистина необикновен подарък — прекъсна го Халид. — Жива тя струва повече от мъртва. Но сега ме остави сам, за да мога да се насладя.

Наслада… — това беше обяснението. Малик не протестира повече, защото и той имаше намерение през настъпващата нощ „да се наслади“ на сладката братовчедка на Хедър, на Ейприл. Съдбата на тази неверница не бива да е повече негова грижа. Той кимна на приятеля си и излезе от шатрата.

Халид виждаше две широко отворени зелени очи, изпълнени със смътно предчувствие. Необикновената хубост на Хедър го привличаше, но зад привидната външност дремеше нещо зло и той го разбираше. Не можеше и да бъде другояче, защото тя беше обещана на Невестулката. На нея щеше да си отмъсти за сестра си.

Хедър умираше от страх. Никога мъж не се беше приближавал толкова до нея. Никога не се беше чувствувала толкова ранима и самотна. В студените му стоманеносини очи четеше омраза. Потръпна от ужас.

Халид го забеляза. Нямаше много основания да обича жените, пък и коранът позволяваше плътта им да се обуздава. Въпреки това Халид никога не беше удрял жена. Смяташе, че да упражняваш насилие срещу по-слаб не приляга на мъж, нито е достойно. Но беше използвал все пак без колебание заплахи, за да подчинява жени. Истинският характер се проявява и в умението да си подчиниш жена, без да използваш сила. Особено ако е толкова пламенна и смела като тази тук.

— Изглежда много са те глезили. Но досегашният ти живот е завинаги зад теб — Халид говореше спокойно, но в очите му Хедър прочете предупреждение, желанието му тя да се покори безпрекословно.

Очите й се присвиха, изведнъж усети прилив на гняв. Страхът беше изчезнал.

Халид съзря упорството в очите на Хедър.

— Предупреждавам те! В очите ти се чете непокорство.

— Откъде знаеш какво мисля?

— Мълчи! — Халид взе да губи търпение. — Ти ми принадлежиш и ще приемаш всичките ми капризи. Ще правиш всичко, което ти заповядам. Разбра ли ме?

Хедър избягна пронизващия му поглед. Взираше се мълчаливо в стената на шатрата зад него.

— Гледай ме, когато ти говоря! — заповяда Халид и повдигна брадичката й. Вече не можеше да избегне погледа му. Но в блестящите й зелени очи имаше смелост и решителност.

Но после тя сведе очи.

— Да, разбрах.

— Съдбата ти зависи от това дали ще си покорна.

Хедър кипна.

— А, искаш да ме убиеш? Или да ми сториш нещо още по-лошо?

— Урок първи: робинята не задава на господаря си никакви въпроси. Разбра ли?

— Да — само че в погледа й Халид прочете, че тя няма да пожелае да научи този урок.

— Не си толкова глупава, колкото си мислех — задъхана от гняв, Хедър искаше да отвърне на очевидната обида, но Халид пресече хладно изблика й. — Урок втори: робинята си отваря устата само ако я заговорят. Ясно ли е?

Никога и никой не беше разговарял с нея по този начин. Хедър, обикновено толкова изобретателна, сега не намираше думи.

— Е?

— Разбрах.

Халид я потупа по ръката.

— Радвам се да го чуя.

Хедър обърса тутакси ръката си в одеялото. Жестът, предназначен за Халид, не му убягна. Смелостта и хладнокръвието й го впечатляваха. Да беше мъж, щеше да се преклони пред такъв неприятел, преди да го убие. Но никога не се беше изправял пред толкова храбра жена.

— Името ми е принц Халид, което означава Меч на Алах — изрече той със закана. — Но ти ще ме наричаш господарю или повелителю.

Хедър отвърна с гневен поглед.

— А ти как се казваш?

— Хедър Елизабет Деврьо.

— Много дълго име за толкова дребничко същество. А какво значи?

— Хедър ли? Това е диво растящо цвете.

— Колко подходящо! А другите имена?

— Деврьо е фамилното ми име. Името Елизабет нося в чест на моята братовчедка Елизабет, кралицата на Англия — Хедър се надяваше споменаването на кралицата така да сепне принца, че той веднага да й върне свободата.

Но на Халид името явно не направи никакво впечатление.

— Тъй, но в семейството те наричат Хедър, нали, Диво цвете?

— Да.

— Аз ще променя името ти. Хедър трудно се произнася. Освен това за новия си живот имаш нужда от ново име.

— Но аз си обичам името — възрази Хедър. — Свикнала съм с него. На друго няма да…

Халид сви рамене.

— Изглежда мислиш бавно.

— Аз ли мисля бавно?

— Я мълчи.

— Искам да се прибера в къщи — Хедър вече престъпи заповедта му.

— Твоят дом е сега тук, тук при мен. И забрави този Фужер.

Хедър затвори побесняла очи, сякаш се надяваше така да се освободи от присъствието му. Но когато отново ги отвори, Халид продължаваше да стои пред нея. Не си беше представяла така голямото приключение.

— Не съм ти сторила нищо — каза потиснато.

Халид я погледна. За миг лицето му се проясни.

— Твоят баща ще иска да ми отмъсти — каза повече на себе си, сякаш за да се предпази от размекване. — И сега имам прекалено много врагове.

— Баща ми е мъртъв — изрече пряко сили Хедър.

— Толкова по-добре. Мога поне за този враг да не се тревожа — Халид знаеше, че подобно явно безсърдечие дълбоко ще я засегне.

— Животно! — Хедър пак не можа да се овладее.

Халид се наведе напред и я погледна невъзмутимо в лицето.

— О да, Диво цвете — прозвуча сурово гласът му. — В цялото царство съм известен като Дивия звяр на султана. Зрели мъже треперят само при споменаването на името ми. Майки плашат палавите си деца с Дивия звяр на султана.

— Като в старите приказки? Бъди послушна, че ще дойде страшният дракон и ще те глътне? — Хедър се усмихваше пряко сили, но сърцето на страховития й пазач отново омекна.

Халид се взе в ръце. Смелата пленница можеше да стане опасна с хубостта си. Трябва да внимава… Тази неверница е годеница на Фужер и трябва да плати за неговите безчинства.

— А сега искам да разгледам подаръка си — заяви Халид и се надигна от дивана.

Хедър се дръпна, ужасена.

— Какво искаш?

— Стани, за да мога да те разгледам.

Тя поклати глава и придърпа одеялото почти до брадичката.

— Казах ти да станеш.

Хедър поклати още по-енергично глава. Вкопчи се така силно в одеялото, че кокалчетата на пръстите й побеляха.

Халид посегна към одеялото, Хедър не искаше да го пусне. Но само след секунди той вече й го беше издърпал от ръката. Хедър скочи с бързината на мълния от дивана и се скри зад масата. Халид изруга, понечи да я последва, но тя беше по-бърза.

Тя посегна към ятагана му, облегнат на стената на шатрата и го вдигна с рязко движение нагоре.

— Внимавай, робиньо. Ще вземеш да се порежеш. И благодари на съдбата си. Да станеш моя любима е по-добре, отколкото да бъдеш съпруга на Невестулката.

Думите му свършиха работа.

— Любима ли? — с дива решителност Хедър се втурна към него, размахала ятагана.

Халид отстъпи встрани. Замахът с такова оръжие беше прекалено силен за нежната Хедър, тя се спъна и щеше да се надене на ятагана, ако Халид не я беше дръпнал. Той я свали на пода и се хвърли върху нея.

— Мога още тук и сега да те взема, щом така предпочиташ. Тъй че по-добре стани, за да огледам подаръка си от всички страни.

Хедър беше толкова зашеметена, че трепереше с цялото си тяло. Кимна, че ще направи всичко, само и само да не усети отново мъжа толкова близо до себе си.

Халид стана и я дръпна грубо за китката да стане.

Негодник, помисли си Хедър и заразтрива стиснатата китка.

— Сега стой така. Или искаш да извикам телохранителите?

През целия си живот Хедър не беше подлагана на подобно унижение. Нахалният му поглед се плъзна по нея. От срам тя затвори за миг очи. После ги закова в килима.

Халид я обикаляше съвсем бавно, оглеждаше тялото й, сякаш искаше много точно да го запомни. Тези форми събуждаха страстта му. Хедър имаше лице на ангел и тяло на богиня на любовта.

Гъстата й бакърена коса се спускаше на вълни почти до кръста и прикриваше като с воал нежно закръглените й гърди.

— Нежна, но не много дребничка — мърмореше Халид, който я оглеждаше от всички страни, но не я докосваше. — Великолепен задник… меки, приканващи бедра, които могат да обгърнат мъжа и да му родят много наследници.

Хедър кръстоса ръце пред гърдите си, за да ги опази от погледа му.

— Девствена ли си? — попита Халид и докосна с длан пламналата й буза.

Хедър силно се изчерви от срам.

— Да — прошепна, готова да се разплаче.

— Кажи ми истината — предупреди я Халид. — Мога да наредя да проверят дали не си ме излъгала — стоманеносините му очи сякаш проникваха в душата й.

Но Хедър го погледна недоумяващо. Беше прекалено неопитна и не подозираше за какво й намеква.

Халид прочете невинността на лицето й. Доволен, заповяда:

— Свали ръцете. Искам да видя гърдите ти.

Хедър го гледаше ужасена.

— Телохранителите ми са вън, пред шатрата. Или предпочиташ да ги извикам?

Хедър отпусна ръце.

Като зърна прекрасните й гърди, Халид вече не можа да сдържи желанието си. Обгърна я през меко падащия плат, плътно и с двете си ръце.

Хедър отблъсна тутакси ръцете му.

— Урок трети: робиня не удря господаря си — каза Халид.

— Хора не могат да бъдат собственост на други хора — извика Хедър.

— Кой разпространява подобни лъжи? Кажи ми името му. Ще заповядам да му отрежат езика — и Халид докосна отново гърдите й.

— Не! — отблъсна тя ръката му.

При тази наглост Халид изгуби и последната искрица самообладание. Привлече я към себе си и притисна меката й плът към мускулестото си тяло. Езикът му проникна дълбоко и грубо в устата й.

Миг след това я пусна. Никога не му се беше случвало да се налага със сила на жена. Колкото и привлекателна да беше тази неверница, нямаше да допусне да го унизи по този начин.

Хедър полетя напред и сега го гледаше със святкащи очи. А той беше бесен. И по свой начин не по-малко объркан от нея. И двамата мълчаха. Желанието изчезна постепенно от очите на Халид, за да отстъпи място на презрение. Пред него стоеше годеницата на Невестулката, а не дар от Алах.

— Предпочитам да се съвкупя с прокажена — рече Халид и грубо я отблъсна. — Твоята добродетел, ако е истинска, не е в опасност. А сега върви да спиш.

Хедър погледна смаяна подире му, когато той излезе от шатрата. Трябва час по-скоро да бяга, преди този човек да е променил намерението си. Никога няма да му стане възлюбена, още по-малко негова робиня. По-добре да умре.

Но после изруга тихичко. Та има ли шансове да успее? Беше почти гола. Може, разбира се, да вземе негови дрехи и да се измъкне в тъмното. Но тогава ще изостави Ейприл. Изтръпна при мисълта, че трябва да остане в шатрата чак до разсъмване. Придърпа одеялото и се сви в него.

Устата й беше пресъхнала. Видя на масата полупразно шише и го вдигна жадно към устните си. Вино! Единствената напитка, която мразеше от сърце. Запуши си носа и опита да отпие още глътка. Вкусът беше толкова гаден, че лицето й се разкриви в гримаса. Ех, поне й помогна да утоли жаждата си.

Хедър се опита да се придума, че тази нощ ще е в безопасност. Ако това чудовище има намерение да я изнасили или да я убие, отдавна да го е сторило. Хедър отново седна нерешително на леглото. Сълзи на безсилие се стичаха по лицето й. Колко глупава е била! Да си пожелае приключението, което изложи и нея, и братовчедка й на смъртна опасност.

 

 

Халид заповяда на Абдул, началника на личната си гвардия, да сложи постове около цялата шатра.

— Никой не бива да влиза или да излиза от нея, чу ли ме?

Абдул беше с няколко години по-голям от господаря си. Затова изричната му заповед го накара да се усмихне:

— Отговарям с живота си, че малката неверница ще е в безопасност, докато подхванете отново битката с нея. Леко телесно дресиране може да облекчи задачата.

Отговорът беше унищожителен поглед.

Халид се опита да се отърве от мислите си на нощния бряг. Заслуша се в тихия плисък на прибоя, вдишваше ароматния морски въздух и съзерцаваше светлеещото небе, по което следваше пътя си пълната луна. Но мирното настроение на природата не му се предаде.

Ще успее ли да обуздае дивата си пленница? Никога никой не се е осмелявал така храбро да му се противопоставя. От него се боеше цялата страна, широко разпространената му слава караше всеки да изпълнява незабавно заповедите на Меча на Алах. Но тя изобщо не го познава. Не знае, че хиляди невинни са загубили живота си по негова заповед.

Ще има ли край всичко това? Никога ли няма да забрави онези ужасни времена? Мислите на Халид ставаха вече мрачни.

Бе живял винаги в сянката на по-големия си брат. Признанието и похвалата на майка му бяха винаги много важни за него, прекалено важни. Като млад неопитен военачалник в армията на дядо си бе заповядал на своите войници да сравняват със земята селата, които не искаха да се покорят на волята на Алах. „Никаква пощада“ — това бяха думите му.

И до ден-днешен съжаляваше за тази заповед, защото не бе подозирал какво всъщност значи. В негово име бяха жестоко изклани жени и деца. Тази заповед му спечели името „Дивия звяр на султана“. Когато се изправи след това, смутен пред кървавата кланица, Халид се закле никога вече да не вдигне ръка срещу жена или дете.

Само че клетвата дойде твърде късно, защото славата му се пръсна с бързината на вятъра. Той се превърна в легенда. Скоро само най-близките му приятели и доверени хора се решаваха да погледнат в лицето Дивия звяр на султана. Всички останали свеждаха очи, за да не го разгневят.

Майка му посрещна с одобрение страховитите му подвизи, но това не заличи кървавата баня, а и не трая дълго. Малко по-късно тя стовари върху него вината за смъртта на брат му, убит от граф дьо Болийо, не криеше и отвращението си от грозния белег, който му остави двубоят с графа.

Халид разтърси несъзнателно глава, дано се отърве от тези мисли. Как ще укроти тази неопитна пленница? Робиня, която не бяха научили дори, че в присъствието на мъже трябва да наведе смирено очи? Погледът й беше смел и предизвикателен, сякаш наистина вярваше, че е равна с мъжа.

Тази смесица от смелост и хубост го привличаше повече, отколкото би желал. Не беше виждал жена като Хедър. Дори мъж не би рискувал да му противоречи, камо ли да го нападне със собствения му ятаган. Макар да му се струваше, че й е вдъхнал страх, неговото Диво цвете го гледаше без отвращение право в лицето. За разлика от майка му тази жена като че ли не намираше лицето му отблъскващо.

Неговото цвете? В името на Алах, я се стегни! Тази английска женска е била обещана на Невестулката и той не бива да го забравя нито за миг. Халид взе да рецитира сури от корана, за да се отвлече…

Само че безуспешно.

Два часа по-късно той се върна в лагера си. Освободи стражата, разположена около шатрата, и прие доклада на Абдул.

— Без произшествия — докладва Абдул. Но не пожела да се ограничи с тази добра новина. — Тя събира сили за следваща битка. Бих ви посъветвал да я укротите.

Халид се престори, че не е чул забележката и влезе в шатрата. Светлината на една свещ придаваше на просторното помещение нещо зловещо. Неговата малка пленница се беше свила като котенце върху леглото на господаря си и спеше.

Урок четвърти! Халид беше вече готов да се присмее на себе си. Една робиня никога не спи в леглото на повелителя си, а на пода в краката му. Този урок ще й преподаде утре заран.

Угаси свещта. После седна на ръба на леглото и почна, колкото може по-тихо да се съблича.

— Не, татко! Не! — простена изведнъж Хедър. Той се обърна към нея, но тя спеше дълбоко и се въртеше в кошмара си насам-натам. Сълзи се стичаха по нежното й лице.

Халид легна до нея и я взе в прегръдката си.

— Не се бой — прошепна той и я погали нежно по раменете. Хедър се отпусна, но Халид не можеше да се откъсне от нея.

Направо е за смях, помисли си той… османският принц и неговата пленница англичанка имат нещо общо. И двамата са преследвани в съня си от демони.

Изведнъж се улови, че целува нежно сладката си робиня по челото. После я привлече плътно към себе си, сложи глава на рамото й и заспа.