Нора Робъртс
Сърцето на океана (8)

Глава 8

Събралите се в позната обстановка винаги имат предимство. Тревър го разбра с влизането, но не виждаше как да го избегне. Не само къщата, но и селцето, графството и всъщност цялата страна бе територия на Галахърови. Щом няма начин да премести мястото на срещата в Ню Йорк, просто се налага да приеме положението.

А и бяха повече на брой. И по отношение на това не можеше да направи нищо.

Не че възразяваше да сключи сделка, ако шансовете не са на негова страна. Скритото предизвикателство носеше по-голямо удовлетворение от успеха.

Вече бе измислил как ще подходи. Въпросите, съмненията, евентуалното безпокойство от сблъсъка с паранормалното трябваше да почакат до приключването на работния ден.

Когато чукаше на вратата на Галахъровата къща, той вече представляваше компанията „Магий“. Това бе отговорност, но и привилегия, към която се отнасяше изключително сериозно.

Дарси отвори с дръзка усмивка и съвсем точно премери колко да наклони глава, че да демонстрира и арогантност, и добро настроение.

Господи, идеше му да я глътне наведнъж и да приключи. Вместо това вдигна вежди.

— Добър ден, госпожице Галахър.

— И на теб също, господин Магий. — Преднамерено предизвикателно пристъпи към него, вместо да отстъпи. — Искаш ли да ме целунеш?

Искаше да я погълне цялата.

— По-късно.

Леко отметна глава и тъмните й къдрици се разпиляха по раменете.

— По-късно може и да не съм в настроение.

— Ще бъдеш, след като те целуна.

Сви рамене, въпреки че леко се подразни, и му даде възможност да влезе.

— Харесвам увереността в мъжете. В повечето случаи. Другите са в кухнята и те чакат. Нещо свързано със залата ли е?

— Отчасти.

Раздразнението й нарастваше, но докато го водеше към задната част на къщата, продължи да говори с овладян глас.

— О, значи сме тайнствени. Е, сега вече със сигурност съм влюбена.

— За кой път ти е?

— Спрях да ги броя преди години. Толкова ми е непостоянно сърцето. А за теб?

— Все още нито веднъж.

— Жалко. Ето го самия Тревър Магий — обяви Дарси, като надвика разгорещения разговор около масата.

— Ако прекъсвам…

— Въобще не. — Ейдан се надигна и посочи с ръка Брена и Шон, които се гледаха навъсено. — Ако тези двамата не се е дърпат поне шест пъти в седмицата, така се разтревожваме, че звъним на лекаря.

— Обеща да оставиш детайлите около къщата на мен — напомни Брена на съпруга си.

— Говорим за материалите и цветовете на плотовете в кухнята. Кой се занимава с проклетото готвене?

— Сините самозалепващи се повърхности са хубави и елегантни.

— Гранитът е солиден и здрав. Ще издържи два човешки живота.

— Все пак разполагаме само с един за момента, нали? Тревър…

Още като се обръщаше към него, Тревър вдигна ръка.

— Не. Категорично не. Дори през ум да не ти минава да ме питаш за мнението ми. Нямам такова, става ли въпрос за спор между съпруг и съпруга.

— Това не е спор. — Нацупена, Брена скръсти ръце и се облегна назад. — По-скоро е дискусия. Ще покрия плотовете със самозалепващите се повърхности за нула време. А знаеш ли колко ще отнеме да направим кухнята с гранит?

— Когато се налага, чакаш. — Шон се наведе напред и я целуна нежно. — А после го цениш още повече.

— Да не мислиш, че ще ме омилостивиш по този начин?

— Да.

Тя си пое дълбоко въздух и издиша шумно.

— Негодник — заяви тя с много обич.

— Е, сега, след като този жизненоважен и щекотлив проблем бе разрешен… — Ейдан направи знак на Тревър да седне. — Да ти дам ли бира, или предпочиташ чай?

Тяхна територия, напомни си Тревър, докато сядаше.

— Една бира ще ми се отрази чудесно, благодаря. — Погледна към Джуд. — Как си?

— Добре. — Не й се стори подходящо да сподели, че сякаш огромна тежест притиска пикочния й мехур. — Ейдан спомена, че не си обядвал в кръчмата днес. Защо да не ти приготвя сандвич?

— Няма нужда. — Пресегна се и положи ръка върху нейната. — Седни. Оценявам жеста ви да отделите от времето си, за да се срещнете с мен, особено след като ви помолих толкова късно.

— Никакъв проблем. — Ейдан постави бирата пред Тревър и седна. Начело на масата. Още едно преимущество за Галахърови и те го знаеха. — Наистина никакъв проблем. Според Брена строежът върви съвсем по график и трябва да призная, че това е малко изненадващо за тази част на света.

— Разполагам с добър ръководител на строежа. — Вдигна чаша да поздрави Брена с мълчалив тост. — Ако питате мен, ще бъдем готови до следващия май.

— Толкова дълго? — Дарси изглеждаше шокирана и ужасена. — И този шум ще продължи цяла година?

Той само вдигна вежди.

— Какъв шум? — Тя не успя да измисли какво да отговори и Тревър продължи спокойно: — Надявам се през пролетта да изнесем няколко концерта, но предимно за местните жители. Да потръгнат нещата. Но официалното откриване ще бъде през третата седмица на юни.

— По средата на лятото — промърмори Дарси.

— Средата на лятото е през юли.

— Да си чувал нещо за езическия календар? Средата на лятото е двадесет и първи юни и изборът е чудесен^[1]. Това е нощ за празнуване. Джуд направи първото си ceili на този ден и се получи добре, нали, мила?

— Определено. Защо отлагаш с цял месец? — попита тя Тревър.

— Предимно за да се подсигурим, да се породи нетърпение, да ангажираме музиканти, да се раздвижи пресата. Планът ми е да направим скромно откриване през май, на което ще поканим гости — хората от селцето, както някоя и друга важна клечка.

— Доста умно — промърмори Дарси.

— Това е част от работата ми. Така ще се предизвика интерес, ще се заговори за събитието и всички ще очакват официалното откриване през юни. А и ще разполагаме с време да оправим нещата, които не са наред.

— Нещо като генерална репетиция, така ли?

Той кимна на Дарси.

— Точно така. Нужна ми е помощта ви за съставянето на списъка на гостите от околността.

— Лесна работа — увери го Ейдан.

— И бих искал вие тримата да свирите и да пеете.

Ейдан посегна към бирата си.

— В кръчмата ли?

— На сцената — уточни Тревър. — На основната сцена.

— В залата? — Ейдан остави бирата, без да е отпил. — Защо?

— Защото ви слушах и сте отлични.

— Трябва да призная, Трев, че определено е ласкателно. — Шон замислено посегна към една от бисквитите, които Джуд бе предложила. — Но си ни слушал само когато го правим за развлечение. Ние не сме професионалисти, каквито търсиш за залата.

— Вие сте точно това, което търся. — Погледът му се насочи към Дарси, задържа се върху нея за миг и се отклони. Тя все още не бе казала нищо по въпроса. — Част от проекта предвижда да се представят и местни таланти. Да се комбинират съвременни и традиционни изпълнения. Не ми хрумва нищо по-подходящо от идеята членовете на семейство Галахър да посвирят и попеят избрани песни на Шон Галахър още на първото представление.

— Моите ли? — Шон пребледня силно. — В такъв момент? Не искам да ти се меся в работата, Трев, но според мен определено ще бъде грешка.

— Няма. — Брена стовари леко юмрук на рамото му. — Идеята е брилянтна. Идеална. Но засега ти си купил само три от неговите мелодии, Трев.

Тревър наклони глава.

— Досега ми е показал само три.

— Чу ли? — Брена отново удари Шон, този път с повече ентусиазъм. — А той има още десетки. Ако наминеш през вкъщи, ще ги видиш. А и той ще ти изсвири някои. Вече е сложил пианото в готовата част на хола. А цигулката…

— Замълчи — промърмори Шон.

— Не ми казвай да замълча сега, когато…

— Замълчи! — Този път нареждането бе произнесено рязко и Брена му се подчини. — Трябва да помисля. — Объркан, прокара ръка през косата си. — Сериозно трябва да помисля. — При гневното изсумтяване на съпругата му той само я погледна. — Брена!

Този път тя въздъхна. В погледа му се четеше молба за търпение и разбиране. Как да му откаже?

— Само ме чуй, Шон, имаш толкова готови неща, които можеш да предложиш. Не бива да се притесняваш. Вероятно се тревожиш, именно защото си толкова талантлив. Хайде да се споразумеем за нещо.

Той неспокойно разкърши рамене.

— За какво да се споразумеем?

— Остави ме аз да избера следващата песен — само една — която да покажем на Трев. С първата извадих огромен късмет, нали?

— Да. Така беше. Добре. Брена ще ти донесе една песен утре, за да разберем какво мислиш.

— Ще я очаквам с нетърпение. — Тревър се поколеба. Проблемът беше, даде си сметка той, че харесва тези хора. — Но, за Бога, вземи си агент.

— Тя не ме ли тормози достатъчно? — възрази Шон и посочи Брена. — Не ме оставя на мира нито денем, нито нощем. Два пъти прочете всяка думичка в договора, който ти ми изпрати. На мен очите щяха да ми изтекат. Ще продължаваме, както я карахме досега.

— Така е доста по-лесно за мен. — Тревър реши да изостави темата и отново се обърна към Ейдан. Като бизнесмен към бизнесмен. — Вие тримата представлявате кръчмата „Галахър“, а „Галахър“ е Ардмор. Залата ще бъде част от заведението и от това всички ние ще имаме полза. Двете са свързани, а на кръчмата се гледа като на своеобразен музикален център. Участието на трима ви в официалното откриване ще привлече вниманието на пресата. А отразяването в пресата означава билети, билетите — приходи. За Галахърови и за залата.

— До тук следя мисълта ти. Но нашата работа е предимно в кръчмата.

— А давате ли сметка колко ще порасне репутацията на заведението, ако вие тримата изпълните и запишете музиката на Шон?

— Да я запишем ли?

— За „Келтик рекърдс“. В залата ще продаваме компактдискове — продължи Тревър спокойно. — А звукозаписната ми компания си има вече своя репутация — разработила е наемането на артисти, производството на дискове, разпространението им.

— Но ние не сме изпълнители, ние сме кръчмари.

— Грешиш. Вие сте самородни таланти. Съзнавам, че кръчмата е приоритет за вас. И разчитам на нея. Но това би могло да бъде интересна, доходна и удовлетворяваща странична дейност.

— И какво значение има това за теб?

Това бе първият въпрос, зададен от Дарси, и затова Тревър насочи вниманието си към нея.

— Залата има значение за мен, а аз никога не се задоволявам с по-малко от най-доброто. А и ще ми донесе печалба — добави. — Не е ли това най-важното?

За момент Ейдан не каза нищо, после кимна.

— Разбираш, предполагам, че е малко изненадващо за нас и ни се иска да го обмислим и обсъдим. Петимата трябва да постигнем съгласие по въпроса. Говоря за цялостната картина, преди да се спрем на подробностите. А не се съмнявам, че ще са доста.

— Ясно. — Преценявайки, че е време да остави тези хора да вникнат в предложението, Тревър стана. — Ако имате някакви въпроси, знаете къде да ме намерите. Брена, няма защо да бързаш да се връщаш на строежа. Сега отивам там.

— Благодаря. Ще дойда след малко.

Дарси докосна ръката на Ейдан, за да му даде знак да не става.

— Ще те изпратя — обяви тя на Тревър. Толкова много мисли се въртяха в главата й. Знаеше, че е важно, необходимо да улови най-главните и да ги овладее. Затова не каза нищо, докато не излязоха. — Голяма изненада ни поднесе днес, Тревър.

— Видях, но не разбирам защо сте толкова стъписани. Имате уши и акъл. Чували сте се как пеете заедно.

— Може и така да е. — Хвърли поглед назад, като съзнаваше, че семейството й вече обсъжда въпроса. Но искаше собствените й мисли и чувства да се уталожат, преди да ги прибави към общия хаос. — Ти не си импулсивен тип, когато става въпрос за бизнес.

— Не съм.

— И това не е нещо, случайно мярнало се в главата ти.

— Обмислям го от първия път, когато те чух да пееш. Имаш глас, който стига направо до сърцето. Притежаваш голям талант.

— Хм… — Тръгна по тясната пътека сред градината на Джуд. — И мислиш, че хрумването, с което дойде при нас днес, ще увеличи взаимната ни изгода?

— Не мисля, Дарси, знам го. Работата ми е да знам такива неща.

Извърна се и го погледна през рамо.

— Да, така е, предполагам. И колко ще ни платиш за начинанието?

Той се усмихна. Човек можеше да разчита на нея да хване бика за рогата.

— Цената подлежи на преговори.

— И от каква долна граница ще започнат преговорите?

— Пет хиляди за изпълнението. Правата за записите са отделна тема.

Веждите й се стрелнаха нагоре. Да пее една вечер и да изкара повече, отколкото след седмици работа в кръчмата?

— Лири или долари?

Той пъхна палци в джобовете на джинсите си.

— Лири.

Тя издаде неопределен звук.

— Е, ако решим, че представлява интерес за нас, Ейдан никога няма да ти позволи да се измъкнеш с такава жалка сума, бъди сигурен.

— Разчитам на това. Ейдан е бизнесмен. — Като впи очи в нейните, Тревър я приближи. — Шон е артистът.

— А аз какво съм?

— Амбицията. Събери тези три части и се получава страхотен екип.

— Както вече споменах веднъж, ти си умен мъж. — Извърна очи от него и се загледа към морето, където вълните бавно и ритмично се разбиваха в брега. — В момента съм амбициозна. Ще бъда откровена с теб, Тревър, и ще ти призная: никога не ми е хрумвала подобна идея. Винаги съм пяла единствено за удоволствие.

Той я изненада като прокара пръст по шията й.

— Това, което имаш в гърлото, може да те направи богата. Прочута. Мога да помогна това да се случи.

— Приятно предложение, допада на основните ми желания и на егото ми. — Изпрати го още малко, докато стигна близо до улицата на селцето, където бе живяла цял живот. — Колко богата?

Смехът му прозвуча непринудено, изпълнен е искрено удоволствие.

— Харесваш ми.

— И аз започвам да те харесвам все повече и повече с всяка измината минута. Копнея да съм богата и не ме е срам да го кажа.

Той кимна към къщата.

— Навий ги да приемат.

— Не, няма да го направя. Ще споделя какво мисля и ще крещя, ако се наложи да бъда чута, ще раздам обичайните обиди при необходимост, но няма да ги притискам да правят нещо, което ги смущава. Съгласието ще бъде от името на всички ни или въобще няма да приемем. Такъв е стилът на Галахърови.

— А ти смущаваш ли се?

— Не съм решила, но ще ми бъде приятно да опитам, така да се каже. Трябва да се връщам, защото дискусията вече е разгорещена и вероятно бурна. Но…

— Какво?

— Исках да те питам, защото си специалист за такива неща… — Вгледа се в очите му. Очакваше да види отговора първо в тях, преди да го чуе. — Шон… Бляскав е, нали?

— Да. — Прозвуча простичко, почти небрежно. И идеално.

— Знаех си. — В очите й се появиха сълзи. — Трябва да се стегна, преди да вляза обратно, иначе главата му така ще се надуе, че няма да успея да вляза в контакт с мозъка му следващия път, когато го халосам. Толкова се гордея с него. — Една сълза се отрони и я накара да подсмръкне. — По дяволите.

Сварен неподготвен, Тревър я зяпаше смаян. После измъкна кърпа от задния джоб на джинсите.

— Вземи.

— Чиста ли е?

— Господи, какво чудо си, Дарси. Вземи. — Наложи се сам да избърше сълзите от бузите й, преди да й подаде кърпичката. — Готова си да го направиш за него, нали?

Тя издуха носа си.

— Кое?

— Изпълнението, записа. Би го направила заради Шон, дори идеята да ти е страшно неприятна.

— Нищо няма да ми стане, нали?

— Престани. — Улови ръцете й, а очите му се присвиха. — Няма значение какво ще ти струва на теб, ти си готова да го направиш за него.

— Той ми е брат. Няма нещо, което не бих направила за него. — Пое си дълбоко въздух, за да са успокои. После му върна кърпичката. — Но, по дяволите, никога няма да го направя безплатно.

Когато тръгна да си върви, в гърдите му се водеше малка война. Гордостта се бореше с желанието. И желанието победи.

— Осигури си свободна вечер, Дарси. По дяволите, направи го.

Грубото, настойчиво изречено искане предизвика тръпки по тялото й. Но погледът й, хвърлен през рамо, бе присмехулен.

— Ще видим.

Стъпвайки в къщата, тя се облегна на входната врата и затвори очи. Слаба… Нещо у този мъж я караше да се чувства слаба. И това определено бе странно усещане. От друга страна получи прилив на енергия, който предложението и обещанията му, отприщиха в нея.

Колената й леко затрепериха, но краката й бяха готови да затанцуват. Ала независимо от всичко нямаше ни най-малка представа какво иска сърцето й. Отвори очи и за малко да се усмихне. От високите гласове, долитащи от кухнята, ставаше ясно, че никой от семейството й също няма ни най-малка представа.

Тръгна към задната част на къщата, но на минаване край всекидневната се спря и погледна старото пиано. Музиката представляваше такава неизменна част от живота й, както и кръчмата. Винаги. Ала музиката е била за удоволствие, за забава и никога за пари. Един от най-ранните й спомени беше свързан с пианото: как седи в скута на майка си на същото това столче, а навсякъде около тях се носи смях и музика.

Имаше добър, силен глас. Не беше глупачка и знаеше, че гласът й е приличен. Но да възлага надежди на него и да вярва, че Тревър Магий може да направи нещо с него бе съвършено различна работа.

По-умно е, реши тя, да обмисли първата стъпка, без да храни големи надежди. Така няма да има дълбоки разочарования.

Тръгна към кухнята навреме, за да чуе бесния, пълен е възмущение глас на Брена.

— Един картоф има повече здрав разум от теб, Шон! Този човек ти предлага възможност, каквато се появява веднъж в живота, а ти се суетиш и притесняваш.

— Става въпрос за моя живот, нали? Имам право да се обаждам от време на време, когато става въпрос за живота ти!

Тя размаха верижката с пръстените.

— Музиката е моя и дори ти няма да успееш да ми се наложиш.

— Съгласи се да му покажеш още една песен — напомни Ейдан, приел ролята на миротворец. — Хайде да видим какво ще се получи, след като го направиш. Що се отнася до другото, трябва внимателно да обсъдим въпроса от всички страни. — Вдигна глава и видя сестра си. — А и още не сме чули какво мисли Дарси.

— Ако това ще я постави в светлината на прожекторите и ще напълни джобовете и с пари — обади се Шон, — вече знаем какво мисли.

Дарси се задоволи да го дари с кисела усмивка.

— Понеже не съм слабоумна като някои, седнали на тази маса, не възразявам и срещу двете. Но… — замълча, защото Шон присви очи — … допускам, че човек като Магий не се задоволява само с едно нещо или с дреболии. Не съм сигурна доколко някой от нас е готов за онова, което всъщност е замислил.

— Иска музиката на Шон и вие тримата да я изпълните. — Брена разпери безпомощно ръце. — Звучи ми добре, има здрав разум.

— Ние сме трима. — Ейдан заговори тихо, като местеше очи от лице на лице. — Всеки от нас има различни потребности. Джуд, бебето, кръчмата, тази къща това е моят център. И нямам никакво намерение да го променям. Шон има новия дом и новия живот, които изгражда с Брена, също кръчмата и музиката си. Но за музиката отделя от своето време и я пише според своите потребности. Прав ли съм в това отношение?

— Да.

— А Дарси… Мисля си, че зад предложената ни днес идея и в онова, което се долавяше между редовете — както го усетих аз, пък и Шон — може да се окаже, че се крият възможности, нужни ти на теб.

— Не съм решила. Музиката винаги е била нещо лично за нас. Досега съм я споделяла само със семейството и приятелите си. Съгласна съм с Брена. Като попеем една вечер, ще укрепим връзката между кръчмата и залата. В това наистина има здрав разум. А и като попеем, нито ще се дерем като котки на пълнолуние, нито ще изложим семейното име. Но Тревър Магий е изкусен тип. Затова ние трябва да сме още по-изкусни и да сме сигурни, кое ни устройва.

Ейдан кимна и се обърна към съпругата си.

— Не казваш нищо, Джуд Франсис. Нямаш ли мнение по въпроса?

— Имам. — След като приключиха с крясъците, тя прецени, че всички са готови да я чуят. Положи ръце върху корема си. — Първо — практическата страна. Не разбирам нищо от реклама или шоубизнес, но намирам очертания от Тревър сценарий за простичък и находчив, ще даде резултат. От това всички ще имаме полза.

— Така е — съгласи се Ейдан. — Но ако пренесем музиката си в залата, какво ще остане за кръчмата?

— Непринудеността. Въздействието ще е още по-голямо, защото ще сте пели на сцената, ще имате записи. И всеки, който се отбие за халба, може да ви свари в настроение да изпеете песен — ти например, докато работиш на бара, а Дарси или Шон, когато излизат от кухнята. Особено на туристите страшно ще се хареса.

— Звучи ми дяволски умно казано — промърмори Дарси.

— Не е моя заслугата. Просто съм седяла в кръчмата, наблюдавала съм ви и знам колко прекрасно се получава. Същото е забелязал и Тревър. А той си дава много по-голяма сметка как едното ще повлияе на другото. Нататък… — Пое си дълбоко дъх. — Да поговорим за всеки от вас поотделно. Ейдан, това не би променило твоя център. Нищо не е в състояние да го стори. Не е въпрос или-или. Каквото и да решиш, ще бъде правилно, именно защото разполагаш с този център и той има най-голямо значение за теб.

Съпругът й вдигна ръката й и я целуна.

— Фантастична е, нали? Виждали ли сте друга като нея?

Джуд остави ръката си в неговата и положи и двете върху бебето им.

— Шон, разполагаш с прекрасен талант. Колкото повече те обича Брена и ти се възхищава, толкова е по-нетърпелива, когато ти се колебаеш да го споделиш.

— Значи ме обича адски много.

— Тежък е кръстът, който нося — изсумтя Брена. Взе си бисквита и го погледна свирепо.

— Според мен — продължи Джуд, — е идеално решение именно брат ти и сестра ти да изпълнят и да запишат песните ти. Имаш им доверие, а и те те разбират. Няма ли да ти е по-лесно да предприемеш крачката, когато си обвързан с тях?

— Не бива да го правят заради мен.

— Отговори на въпроса, тъпоглаво магаре такова — скастри го Дарси.

— Разбира се, че ще е по-лесно, но…

— А сега млъкни. — Дарси кимна доволно. — И остави Джуд да довърши. Защото е на път да се насочи към мен, а аз страшно обичам да съм център на вниманието.

— Ти не се притесняваш от внимание. — Джуд вдигна чашата си с чай и отпи. Нямаше да издържи още дълго да седи на едно място. Гърбът започваше да я боли. — Изпълнението на сцена е като втора природа за теб. Ще те радват публиката, прожекторите, аплодисментите.

Шон изсумтя:

— Ще го приеме като сметана. Суета е второто име на Дарси.

— Какво съм виновна, че всички красиви черти на рода са чакали появата ми, за да се появят в мен?

— Представа нямам, защото не съм виждал лицето ти без пластове грим, от както беше тринадесетгодишна.

— А за жалост се налага да виждам твоето всеки път, когато се обърна.

— Понеже е едно и също дали гледаш неговото или своето лице в огледало, намерете да се разправяте за нещо друго. — Ейдан вдигна пръст — знак, че говори сериозно. — Оставете Джуд да свърши.

— Наистина свършвам вече. — Странно, мина й през ума, колко бързо привикна към ритъма на семейството. — Сигурно ще ти е приятно да си на сцената, да пееш пред публика. Но дори тази идея да те изпълва с ужас, да ти е неприятна самата мисъл, пак ще го направиш. Готова си да направиш абсолютно всичко за тези двамата.

Макар заключението да прозвуча опасно сходно с казаното на Тревър, Дарси се насили да се разсмее привидно развеселена.

— Правя го за лично удоволствие.

— Така постъпваш доста често — съгласи се Джуд. — Но това ще го направиш за Ейдан, защото олицетворява кръчмата. Ще го направиш и за Шон, а той олицетворява музиката. И накрая — би го направила заради себе си. Заради забавата.

— Забавата е голям фактор, нали?

Дарси стана и небрежно се насочи към печката, но Ейдан я улови за ръката и я спря, докато минаваше край него.

Дръпна я, но тя му се опъна. Пак я дръпна. С лека въздишка се настани в скута му.

— Кажи ми какво искаш, Дарси, скъпа.

— Шанс, предполагам.

Кимна и срещна погледа на Шон през масата.

— Хайде да оставим въпросът да се избистри за ден-два. После ще поговорим отново с Магий и ще видим какво ни готви.