Нора Робъртс
Сърцето на океана (15)

Глава 15

— Кафе!

Невъзможно е да очакваш един мъж да преживее без кафе, ако е спал само три часа. Сексът може да е удоволствие, храната да е като гориво, а любовта да те поддържа, но как ще издържиш без кафе?

Особено в пет и половина сутринта.

Взе душ, нахлузи джинсите, но не бе в състояние да направи и крачка повече без течността на живота.

— Кафе — повтори той, този път направо в ухото на Дарси, докато тя се гушеше във възглавницата. — Моля те кажи ми къде е кафето.

— Хммм… — Раздвижи се лениво и обгърна врата му с ръка. — Прекалено рано е за кафе.

— Никога не е прекалено рано за кафе. Нито пък — прекалено късно. Времето винаги е подходящо за кафе. Дарси, умолявам те, само ми кажи къде е.

Тогава тя отвори очи. Светлината все още бе достатъчно приглушена и позволи на Дарси да поплува сред спомените за нощта. Което му спести гнева й.

— Трябва да се обръснеш. — Вдигна другата си ръка и я прокара по бузата му. — О, колко опасен и мъжествен изглеждаш. Ела обратно в леглото.

Секс с красива жена. Кафе. Това бе един от най-трудните избори в живота. Мъжът, който би получил и двете, щеше да се чувства като крал. Но — едно по едно.

Пъхна ръце под чаршафите, под топлото й, гладко тяло. И я измъкна от леглото.

— Покажи ми къде е.

Нужни й бяха няколко секунди, за да осъзнае, че я отнася към кухнята.

— Тревър, гола съм!

— Така ли? — Наведе очи и плъзна поглед по тялото й. — Вярно. Кафе, Дарси, и светът е твой!

Тя подсмръкна, изсумтя и въздъхна.

— Такива обещания се изпълняват толкова често, колкото прасетата летят. — Посочи с ръка към шкафа, а после изпищя, защото той безцеремонно я пусна върху плота. — Негодник.

— Не го виждам.

— Мъжете никога не виждат онова, което е под носа им.

Размърда се, изруга тихо и размести няколко кутии.

— Ето го. А сега, предполагам, ще пожелаеш да ти го приготвя?

Идеята му се стори прекрасна. Изпълнен с надежда, обгърна я с ръце, зарови нос в шията й, а после леко целуна нацупените й устни.

— Е, ще ми го направиш ли?

Ако не бе така проклето привлекателен, ако косите му не лъщяха от душа, ако лицето не бе потъмняло от наболата брада, а прекрасните му сиви очи не бяха така сънени, щеше да го халоса с чайника по главата.

— О, мръдни и ме остави да си взема робата.

— Защо?

— Няма да приготвя никакво кафе, докато съм гола.

— Защо?

Идеше й да прихне, но само присви очи.

— Защото ми е студено.

— О! — Кимна. — Звучи разумно. Ей сега ще ти я донеса.

Свали я от плота, целуна я леко по челото и отиде да намери робата.

Докато се прозяваше широко, Дарси напълни чайника, извади стъкленицата и филтъра. Започваше да трепери, отмервайки дозата, когато Тревър се върна с робата.

Загледа се в джунджурийките, докато тя нахлузваше дрехата.

— Ще ти купя автоматична кафе машина.

— Не правя толкова често кафе, че да си струва. Обикновено започвам деня с чай.

— Това ми звучи… перверзно.

Този път тя се засмя.

— О, значи имам все пак някакви слабости. Приятно ми е да открия една. Готово. Сега ще изчакаме водата в чайника да заври.

Пресегна се нагоре, за да извади чаша — при това движение изглеждаше толкова красива, че той се почувства замаян от…

Просто замаян, отсече той. Замаян от гледката, която тя представляваше.

— Но не си въобразявай, че ще ти приготви закуска.

Изпитваше потребност да я докосне, само да я докосне. Обгърна я с ръце и притисна устни към шията й, докато я притегляше към себе си.

— Толкова си жестока.

Сърцето й подскочи, после заби учестено. Жестът бе така непринуден, пълен с топлота и интимност, каквито сексът никога не дава. Стисна силно клепачи и като внимаваше гласът й да остане привидно небрежен, отбеляза:

— Боже, колко сме нежни сутрин.

Обикновено не беше такъв. Би се зачудил защо се държи по този начин, ако не му бе така приятно да я чувства в прегръдките си.

— Обсипвам с нежност всяка жена, която ми приготвя кафе. А ако ми приготви и закуска, се превръщам в неин роб.

— Сигурно сервитьорките в Ню Йорк се бият да обслужват масата ти. — Хвана ръцете му, обгърнали талията й. За миг й се прииска да се отдаде на илюзията за спокойна сърдечна обич. — Е, не съм излязла на пазара да си търся роб, но си добре дошъл за всичко, което ще изтъргувам.

Явно щеше да се наложи да се задоволи с препечени филийки — тя очевидно нямаше нищо друго. Облегнат на плота, чакаше да се препекат, а тя — да залее кафето с вряща вода.

— Господи. — Пое дълбоко дъх. — Как може човек да живее без този аромат сутрин? Погледна я със съжаление. — Чай…

— От количествата изпито кафе, вие, американците, всъщност губите представа за аромата му.

— Глупости. На две преки от жилището ми има магазин за деликатеси и кафе. Правят такова кафе, че очите ти се изпълват със сълзи на благодарност.

— Явно ти липсва. — Уханието я примами да вземе чаша и за себе си. — Малките кафенета, магазините за деликатеси, натовареното движение и хората… — Отвори хладилника и извади сметана. Какво друго ти липсва от Ню Йорк?

Препечените филийки бяха готови.

— Солените кифли.

— Солени кифли? — Сложи на масата масло и мармалад, но застина на място. — На човек с твоите възможности, и от Ню Йорк при това, да му липсват само кафето и солените кифли?

— В момента съм готов да платя сто долара за прясна солена кифла. Не искам да обидя вашите ирландски содени питки, но ти казвам истината.

— Странно.

Понечи да се пошегува, но ароматът на кафе изостри ума му. В момента, прецени той, разполага с прекалено добра възможност, за да я отмине.

— Ню Йорк предлага много повече от кафе и солени кифли, макар да не е редно човек да ги пренебрегва с лека ръка. — Взе препечена филийка и я постави в чинията, която тя му поднесе. — Ресторанти, театри, музеи… А за любителите на материални блага всичко, което може да се купи. Страшно би ти допаднало.

— Защото обичам материални блага ли?

— Защото, ако знаеш какво желаеш, е невъзможно да не го откриеш там. Благодаря. — Пое чашата кафе с дълбока и искрена признателност. — Градът е едно от местата, които ще посетиш, ако подпишеш договор с „Келтик рекърдс“.

Значи, помисли си тя, вратата към интимността се затваря и навлиза бизнесът. Е, няма защо да съжалява.

— И защо да ходя в Ню Йорк?

— Поради същата причина, по която ще посетиш Дъблин, Лондон, Чикаго, Лос Анджелис, Сидни и където имаме уговорки. Концерти, интервюта, отразяване в медиите.

Добави захар и сметана към кафето си, преди да заговори.

— Доста обещаваш, преди да си наясно дали гласът ми ще звучи добре на запис, дали ще пея добре, дали ще издържа на подобен начин на живот.

— Работата ми е да знам такива неща.

— Ти се занимаваш с много дейности, Тревър, и съм готова да се обзаложа, че си добър във всичките си начинания. Но ме интересува точно звукозаписната ти компания. Ако приема думите ти сериозно и се реша да опитам, това означава да променя всичко. Прекалено голям риск е за мен само защото ти допада гласът ми. — Вдигна ръка и не му позволи да я прекъсне. — И ти рискуваш съзнавам го. Правиш вложение в мен. Но ти без това се занимаваш с такива неща, нали? Влагаш пари. Ако от някое начинание няма възвръщаемост, от друго има, така че загубата не е особено голяма. Е, да, носи разочарование, раздразнение, но животът ти не зависи от това.

— Разбирам какво искаш да кажеш — съгласи се той след секунда. — Хайде, обличай се.

— Моля?

— Обличай се. Разполагам с начин да те успокоя поне отчасти. — Погледна към часовника в кухнята. — Не се бави.

— Доста си нахален, не намираш ли? Да ми нареждаш така, и то в шест сутринта.

Отвори уста да попита какво общо има часът, но мъдро прецени да не спори — само би пробудил упорството й.

— Извинявай. Би ли дошла е мен? Няма да ни отнеме много време и ще докаже правотата ти. Наистина убедителната ти правота.

— Е, ще дойда, защото и без това съм станала. Но не забравяй, че не получавам заплатата си от теб и не съм на разположение всеки път, когато щракнеш с пръсти.

Отиде в спалнята. Доволен, Тревър довърши препечените филийки и кафето.

 

 

За втори път тази сутрин Тревър събуди човек. В този случай обаче не бе така приятно.

— По дяволите — промърмори Найджъл. — Ако дамата те е изритала от леглото си в този безбожен час, легни на дивана. Нито ще се местя, нито ще споделя леглото с теб.

— Не желая да влизам в леглото. Искам ти да го напуснеш. Дарси е долу.

Найджъл отвори едно от здраво стиснати си очи.

— Да не искаш да кажеш, че ще я споделиш с мен?

— Напомни ми да те фрасна по-късно. А сега стани, облечи се и се приведи в приемлив вид.

— Господи, никой не може да изглежда приемливо в… шест и половина сутринта!

— Не разполагам с време, Найджъл. — Тревър се обърна, готов да излезе от стаята. — Пет минути.

— Поне сложи кафе — извика след него Найджъл.

— Този път няма да го правя аз — заяви Дарси решително в мига, когато Тревър се появи на стълбището.

Стоеше със скръстени на гърдите ръцете, а в погледа й се мяркаха стоманени отблясъци. Вече бе дала да се разбере, и то доста категорично, че не й е приятно Тревър да я кара да бърза така.

— Никакъв проблем. — Хвана я за ръка и я повлече към кухнята. — Искаш ли малко чай?

— Няма да ме омилостивиш с една чаша чай. Ти дори не ми остави време да си сложа червило.

— То не ти е и нужно.

Понеже още не бе поставил чайника на печката, предположи, че съскащият звук, който чу, е от нея, а не от кипяща вода.

— Съвсем типично за мъж: да изтресе нещо глупаво и да си въобразява, че е комплимент.

Приготви каквото трябваше за кафето и се обърна към нея.

— Ти си — заяви той съвсем сериозно, — най-красивата жена, която съм виждал. А съм се срещал с доста жени.

Тя само изсумтя и седна до масата.

— Ласкателството няма да ти помогне.

И двамата останаха изненадани, когато той се приближи към нея, обрамчи лицето й с ръце и го вдигна.

— Караш дъхът ми да секне, Дарси. Не е ласкателство. Факт е.

Сърцето й радостно затрептя. Нямаше начин да го възпре, нито да овладее чувствата, които напираха в сърцето й.

— Тревър — промълви тя и го притегли в прегръдките си, за да прилепи устни към неговите.

И изведнъж лумнаха — внезапно, като пламък — любовта, копнежът и неизречените мечти. За миг — достатъчен Тревър да отговори на ласката й — тя усети как той й отвръща със същото и светът заблестя като скъпоценен камък.

Музика. Беше готова да се закълне, че я чува. Романтични звуци на гайди и флейти, страстен ритъм на барабани. Звуци, които се изтръгваха от гърлото й, напомняха за песен. Радостна и окриляща.

— Извинявам се, ако ви прекъсвам — обади се Найджъл суховато от прага, — но нали ми каза да побързам?

Светлината се промени, разсея се. Тревър се отдръпна, но ръцете му продължаваха да държат лицето й, а очите му не се откъсваха от нейните. После отстъпи и музиката секна.

— Да.

Нещо отекваше в главата му, в сърцето, но не бе в състояние да определи точно какво. Разтърка с ръка ризата при гърдите, защото сребърният диск отдолу внезапно стана горещ и го пареше.

Зад гърба му чайникът изпищя остро, дълго и някак раздразнително. Тревър се извърна да го изключи, обзет от внезапен гняв, който го озадачи.

— Добро утро, Дарси. — Найджъл имаше чувството, че потъва в нажежена атмосфера, но овладя изражението си. — Мога ли да ти предложа кафе, след като стане?

— Не, благодаря. Вече пих. След като ме събудиха доста грубо тази сутрин.

— Аха. — Решил да се възползва от възможността, Найджъл седна срещу нея. — Изпадне ли в особено настроение нашият Тревър, никой не е в безопасност. Направо е като приливна вълна.

— Нима?

— Господи, да. — Найджъл запали първата си цигара за деня. — Помита те или ще се удавиш. Това, разбира се, е една от причините нещата да стават както той иска. И когато иска.

Дарси се развесели и се наведе напред.

— Разкажи ми още за него.

— Своенравен индивид, рядко се отклонява от предначертаната цел. Само ако реши, че си струва. Безскрупулен, биха казали някои, и няма да сгрешат. — Замълча и издиша дима. — Но пък е момче, което обича майка си.

— Млъквай, Найджъл — сряза го Тревър, когато Дарси се засмя.

— Не и преди да съм изпил кафето си.

— О, нима смееш да му противоречиш по такъв начин?

— А също така обича и мен. — Найджъл хвърли грейнал поглед към Тревър, който се суетеше около печката. — Невъзможно е да не ме обича човек.

— Аз самата започвам доста да те харесвам. И какво още трябва да знам за този безскрупулен индивид, който обича майка си?

— Има мозък като бръснач — остър и проницателен — и предано, макар и инатливо сърце. Щедър мъж е Тревър, но не може да бъде подведен. Възхищава се от ефективността, честността и творчеството във всичко. А подходът му към жените е известен надлъж и нашир.

— Достатъчно.

Раздразнен, но не и притеснен, Тревър постави кафето пред Найджъл.

— О, остави го, точно набра скорост — възропта Дарси. — А темата е страшно вълнуваща за мен.

— Ще предложа тема, която ще бъде много по-вълнуваща за теб. Найджъл ръководи лондонския клон на „Келтик рекърдс“. Колкото и невъзможен да е в частния си живот, той е невероятно проницателен и хитър като професионалист.

— Вярно е. — Найджъл отпи от кафето. — Съвършено вярно.

— Чу снощи Дарси да пее в кръчмата без микрофони, филтри, оркестър, репетиции. Така да се каже в най-естествена обстановка. Какво е впечатлението ти?

— Много е добра.

— Не водим преговори в момента, Найджъл — обади се Тревър. — Не обсъждаме условия. Кажи й откровено какво мислиш.

— Добре. — Найджъл изтърси пепелта от цигарата и дръпна отново. — От време на време в нашата професия се натъкваш на истински скъпоценен камък. Диамант… Не, в твоя случай ще кажа сапфир, защото повече прилича на очите ти. Рядък, блестящ, неоткрит скъпоценен камък. Именно такова нещо чух в кръчмата на Галахър снощи. С огромна радост бих искал да поставя този скъпоценен камък в подходящ обков.

— Ще оставя ти да й обясниш какво точно представлява обковът. Заминавам за строежа. И без това вече закъснях. — Тревър взе ключовете от плота, където Найджъл ги бе захвърлил снощи. — Оставям ти колата — обърна се той към Дарси.

Тя го изгледа.

— Благодаря, но предпочитам да се върна пеша. Ще си избистря главата, а и ще ми е по-приятно.

— Както решиш. — Наведе се и постави ръце на раменете й. — Трябва да вървя.

— Никакъв проблем. Но ела да обядваш в кръчмата. Не успя да закусиш както трябва сутринта.

— Ако имам време. — Целуна я леко, преди да се обърне към Найджъл. — Ела по-късно да погледнеш строежа. Разходката ще се отрази добре на градските ти крака.

— Благодаря. — Когато Тревър тръгна, Найджъл стана да си налее още кафе. — Сигурна ли си, че не искаш чаша, Дарси?

— Не, благодаря.

Сипа си, седна и се усмихна.

— И така…

Млъкна, защото Дарси вдигна ръка.

— Моля те, имам въпрос. Щеше ли да кажеш онова, което току-що изрече, ако не спях с Тревър? Отговори ми честно — продължи тя, като видя как очите му се отклониха за секунда. — Няма да му кажа какво си ми отговорил, давам ти честна дума, но истината е важна за мен.

— Тогава истината. Ако не спеше с Тревър, щеше да ми е по-лесно и по-леко да ти кажа онова, което казах.

— И аз бих предпочела да е така, но няма какво да се прави. Надявам се да приемеш и следващите ми думи за истина: не спя с Тревър, за да ми предложи изгоден договор.

— Разбирам. — Замислен, Найджъл извади нова цигара. Интимната ти връзка с него ли те възпира да приемеш и професионална?

— Не знам. Не вярвам да му е навик да спи с изпълнителките, нали? Не е в стила му.

— Не, не е. — Интересно, помисли си Найджъл. Не, направо смайващо. Освен ако дълбоко не греши, пред него стои влюбена жена. — Никога не съм го виждал замесен с някого, когото е решил да привлече за компанията. Не го познавам в тази светлина.

Не, мина й през ума, едва ли. А пред нея продължаваше да е най-големият шанс, предоставян й в живота.

— Ако подпиша договор с „Келтик рекърдс“, какво се очаква от мен?

Усмивката на Найджъл бе изключително чаровна.

— О, Тревър очаква всичко. И винаги го получава.

Тя се отпусна достатъчно, за да се засмее.

— Тогава ми разкажи за най-привлекателните и за най-отблъскващите страни.

— Ще имаш работа с режисьори, продуценти, музиканти, консултанти по маркетинг, асистенти. Ние не желаем само гласа ти, а целия пакет, така да се каже, и всеки ще има мнение и идеи как да го представи. Според мен обаче ти си умна, знаеш си цената и съзнаваш, че пакетът е идеален и сега.

— Искаш да кажеш, че ако бях грозна като жаба или не можех да вържа две изречения на кръст, щяхте да намерите начин да ме представите в друга светлина, така ли?

— Или да използваме недостатъците. Учудващо е какво може да направи от недостатъците една умела кампания за представяне в пресата. Както и да е — от теб се очаква тежка работа; ще трае дълги часове и не всеки избор ще бъде по твой вкус. Ще се чувстваш уморена, раздразнена, ядосана, озадачена, изложена на стрес и… Темпераментна ли си?

— Аз? — Нарочно запремига театрално с мигли насреща му. — Разбира се.

— Значи добави избухвания, сърдене, вилнеене и всичко това още по време на първия запис.

Дарси облегна брадичка върху юмрука си.

— Харесваш ми, Найджъл.

— Чувството е взаимно, затова ще ти кажа и нещо, което, ако не те харесвах, щях да ти спестя. Продължите ли е Тревър връзката си, хората ще шушукат. И не всички приказки ще са мили. Някои ще се заяждат, ще обиждат и мърморят, че си получила договора единствено защото спиш с шефа. И ще се постараят да го научиш по десетки гадни дребнави начини. Никак няма да ти е лесно.

— Нито на него.

— О, пред него те няма да се държат така, освен ако не са изключително глупави. А дребнавите и завистливите рядко са глупави. Е, винаги можеш да поплачеш на рамото му, разбира се.

Вдигна високо глава, а очите й блеснаха.

— Не плача на рамото на никой мъж.

— Обзалагам се, че не го правиш — промълви той. — Но ако все пак се стигне дотам, Дарси, надявам се да използваш моето.

 

 

Остана доволна, че предпочете да се върне пеша до селцето. Толкова много мисли се въртяха в главата й. Нямаше представа колко време ще й бъде нужно да ги отдели, да ги огледа, но съзнаваше необходимостта да го направи.

Запита се как би постъпила, ако между нея и Тревър нямаше друго, освен предложението. Отговорът се оформи по-бързо, отколкото очакваше. Щеше да приеме, разбира се. Щеше да е грандиозно приключение и да получи шанс и за други такива. И най-хубавото: ако се справи с успех, ще си осигури онзи луксозен живот, за който постоянно мечтае.

И само защото умее да пее. Не е ли смайващо?

Усилената работа, за която Найджъл спомена, не я притесняваше особено. Не се страхуваше от работа. А и пътуванията все витаеха в сънищата й. Малко се смущаваше от факта, че й липсва хъс да изнася представления. Дали пък не е по-добре? Така вероятно всичко ще й е по-забавно.

Ще разполага с пари — ще харчи за себе си, ще харчи и за семейството, и за приятелите. О, няма да има никакви проблеми с парите.

Но всичко се затваряше в омагьосан кръг. Защото между нея и Тревър имаше нещо и за нея то бе по-важно от всичко друго досега в живота й.

Трябва да го накара да се влюби в нея.

Силно се дразнеше, защото нямаше представа дали напредва в тази посока. Този мъж се владееше прекалено добре, за да се чувства спокойна. Сви нацупено устни и разсеяно откъсна цвете от живия плет, после нервно го накъса, докато вървеше по тясната алея.

Най-после й се случи — загуби сърцето си по мъж, но защо той не бе заслепен от нея? Защо не копнее да задоволява капризите й? Защо ме й обещава света на сребърен поднос? Какво от това, че онези, които го бяха правили, не разполагаха със сребърен поднос, а още по-малко — със света.

Сигурно нямаше да се влюби в него, ако бе направил нещо такова, но не това бе въпросът в момента. Тя определено бе влюбена в него. Защо и той просто не се влюби в нея и всичко да бъде прекрасно?

Не го ли усети, когато я целуна в кухнята на къщурката върху Хълма на феите? Не разбра ли, че сърцето й направо изскача от гърдите й и кацва в ръцете му? О, колко се ненавиждаше, задето не успя да го спре.

Не си намираше място, защото първия път — единствения път — когато желаеше мъж да надникне в душата й, той просто не поглеждаше натам.

Е, трябва да се справи с това. Захвърли остатъците от цветето, и лекият ветрец ги разпиля наоколо като конфети. Разполага с много оръжия, към които ще прибегне. Рано или късно ще го залови.

Дяволите да я вземат, ако не го стори.

И преди да приключи, ще бъде богата, прочута. И омъжена.

На завоя слънцето силно я заслепи. Вдигна ръце да предпази очи, премига и забеляза проблясването на сребро.

— Добро утро, красива Дарси.

Бавно, е разтуптяно сърце, тя свали ръка. Не слънцето я бе заслепило. Лъчите му се процеждаха меко през облаците, които придаваха на небето сивия цвят на очите на Тревър. Обливаше я вълшебство, а то струеше от мъжа, застанал встрани на пътя под сянката на издигащата се кула.

— Казвали са ми, че често се явяваш при кладенеца на свети Деклан.

— О, явявам се тук-там. Зависи. А и за теб е рядкост да минаваш по хълма.

— И аз минавам тук-там. Зависи.

В очите му се появиха весели пламъчета.

— Е, след като сега си тук, където съм и аз, ще повървиш ли малко с мен?

Докато говореше, желязната порта се отвори, макар да не я бе докоснал е ръка.

— Мъжете са едни и същи. Независимо дали са духове или смъртни, все искат да се изфукат. — Остана доволна, че той мина през портата със свъсени вежди. — Питах се дали някога ще ме потърсиш.

— Явно съм имал по-високо мнение за теб, отколкото заслужаваш. — Направи се, че не забелязва как тя извърна глава и го изгледа свирепо, но реши да кара стъпка по стъпка. — Бях сигурен, че жена с твоите таланти ще покори всеки мъж, в когото се прицели. А ти все още не си уловила на въдицата този Магий.

— Той не е риба. А и кой напълни главата му с приказки, че трябвало да се влюби в мен, за да чувства, че отново владее положението и стои здраво на крака?

— У него има прекалено много американски прагматизъм и недостатъчно ирландска романтика. В това е проблемът му. — Леко раздразнен, защото Дарси бе напълно права относно кривите му сметки, той прекоси неравната земя. — Не го разбирам този мъж. Кръвта му кипва, щом те зърне. Да стана магаре, ако не е така. Досега трябваше да си го покорила. — Мълчаливо я прониза с поглед. — Искаш го, нали?

— Ако не беше така, никога нямаше да ме докосне.

— Само тялото ти ли докосна? Не стигна ли и до сърцето ти?

Тя се извърна и се загледа в селцето, което лежеше в краката им.

— Вълшебството ти не стига ли, за да надзърнеш в сърцето ми?

— Искам да го чуя от теб. Трудно и с болка научих каква сила крият думите.

— Онези, които искам да изрека, са за него, не за теб. Ще ги изговоря, когато аз пожелая, а не когато ти наредиш.

— В името на Фин, знаех, кълна се, че ще ми създаваш трудности.

Замисли се за миг и разтърка брадичка. После с лукава усмивка вдига високо ръце. Въздухът потрепери и се раздвижи като водна повърхност. Започнаха да се оформят образи, сенки се мяркаха наоколо и придобиваха цвят и живот. Нежният напев на морето се превърна в грохот и хиляди звуци се заблъскаха един през друг.

— Погледни — заповяда Карик, но тя вече и без това гледаше с широко отворени очи сградите, улиците и хората там, където допреди секунди се намираше нейното селце. — Град Ню Йорк.

— Милостива Дево! — Неволно пристъпи назад, изплашена да не се спъне и да не падне в този огромен, препълнен с хора, чудесен свят. — Какво място само!

— Въпрос на избор е да стане твое. Да избереш най-доброто. Всички магазини, пълни със съкровища.

Витрини, отрупани е блестящи бижута и елегантни дрехи се завъртяха пред очите й.

Изискани ресторанти.

Бели ленени покривки, екзотични цветя, проблеснаха на пламъчета на свещи, отражения в кристалните чаши.

Луксозни жилища.

Лъснато дърво и дебели килими, изящно извити стълбища, широки прозорци, с изглед към дървета, пламнали в есенни цветове.

— Това е мезонетът на Тревър. Защо да не е и твой? — Карик наблюдаваше как благоговение, удоволствие, желание пробягват по лицето й. — Той притежава и други. Семейството му има къща, където бягат от градския живот нарича се „Хамптън“, вила на италианското крайбрежие, хубав партерен апартамент в Париж и градска къща в Лондон.

Къща от бяло дърво с блестящи прозорци на фона на синята вода наблизо, друга в меки светложълти тонове с покрив от червени керемиди, скътана сред скали до друго синьо море, очарователна стара каменна къща е железни парапети, характерни за улиците на Париж и величествената тухлена постройка, която бе видяла в Лондон. Всички те преминаха пред очите й и станаха причина главата й да се завърти.

В следващия миг изчезнаха. Пред нея се стелеше Ардмор, сгушен под напластилите се облаци със сиви краища.

— Може да е твое, всичко това, защото за някои жени е достатъчно да поискат нещо и го получават.

— Не съм в състояние да мисля. — Усети, че краката не я държат и се свлече на земята. — Главата ме заболя.

— Какво искаш? — Без да откъсва очи от нея, Карик посегна към торбата си и изсипа блестящи сини камъчета на земята. — Предложих ги на Гуен, но тя се отказа и от тях, и от мен. И ти ли ще постъпиш така?

Тя поклати глава, но не в знак на отрицание. Направи го от пълно объркване.

— Той ти даде скъпоценни камъни и ти ги носиш.

— Аз… — Прокара ръка по гривната на китката си. — Да, но…

— Погледна те и призна, че си красива.

— Знам. — От ярките камъни очите й се насълзиха. От проблясването им е, рече си тя. Не е възможно сърцето й да се къса. — Но красотата не е трайна. Ако само тя го привлича, какво ще стане, когато повехне? Нима ме желае единствено заради онова, което може да види от мен?

— Би било достатъчно, ако не беше влюбена. И би било достатъчно, ако въпросният мъж не беше Тревър.

— Чу гласа ти и ти обеща слава, богатство и някакъв вид безсмъртие. Какво друго искаш? За какво друго си мечтала?

— Не знам.

О, искаше да заплаче. А защо да плаче, след като видя чудеса?

— Разполагаш със силата, с избора, а ето ти и подарък. — Избра един камък, взе ръката й и го положи в топлата й длан. — Пожелай си нещо. Не три желания, както е в повечето приказки, а само едно. Държиш в ръцете си онова, което е на сърцето ти. Ако избереш състояние, винаги ще живееш богато. Ако избереш суета, красотата ти никога няма да повехне. Слава — и целият свят ще узнае за теб. А ако е любов мъжът, когото искаш най-силно, ще бъде твой. Завинаги.

Отстъпи назад и ако очите й не бяха замъглени от сълзи, сигурно щеше да зърне състраданието в неговите.

— Избирай умно, красива Дарси, защото ще живееш с онова, което избереш.

И той изчезна. С изключение на сапфира в ръката й, скъпоценните камъни се превърнаха в разцъфнали цветя. Едва сега забеляза, че покриват гроб, а името, издълбано на плочата, е Джон Магий.

Отпусна глава върху нея и се разрида, сега вече и за двамата.