Бъртрис Смол
Робиня за любов (8)

Глава 7

Имаше толкова много да учи! Зейнаб нямаше никаква представа какво искаше да каже Карим, когато й обеща да я направи най-добрата робиня за любов, която някога е съществувала. Сега вече знаеше. Преди беше смятала, че е достатъчно просто да си красива и добра в леглото, че само това се искаше от нея. Оказа се, че мъжете харесват интересни жени. Карим й бе казал, че в градовете Мека и Медина има специални училища, в които се обучават жени на различни науки и изкуства. Уроци! Уроци! Уроци! Целият й ден беше запълнен с уроци. Тя никога не беше обучавана в нищо, с изключение на домакинските задължения, но и тогава не й бяха обръщали много внимание, защото съдбата й беше да отиде в манастира, а не да става домакиня.

Една дребна стара жена идваше всеки ден, за да я учи на калиграфско изкуство. Отначало си мислеше, че никога няма да може да си служи с бамбуковото й перо, но успя. Когато се научи и да чете, учителката й започна да я занимава с поезия.

Карим й преподаваше историята на ал-Андалус, на останалия свят, както и неговата география. Един възрастен евнух идваше да й преподава музика. В това отношение тя определено имаше дарба. Гласът й беше прекрасен. Научи се да си акомпанира на три инструмента гъдулка, на която се свиреше с лък, лютня и на канун — струнен инструмент, на който се свиреше с пръсти.

Друг възрастен евнух я обучаваше на логика и философия. Трети я учеше на тънкостите на математиката, астрономията и астрологията. Една жена на неопределена възраст идваше, за да й разкрие тайните на парфюмите и приложението им, както и на другите средства за разкрасяване, а също така и как да се облича. И най-накрая — един суров млад имам, в чиито очи гореше религиозен фанатизъм, идваше да я обучава в исляма.

— Не е нужно да сменяш вярата си — каза й Карим, — но ще ти е по-лесно, ако го направиш, или както по-голямата част от робите, да се преструваш.

— Аз нямам вяра — каза му тихо Зейнаб.

— Не си ли християнка? — Още веднъж го беше изненадала.

Тя се замисли за момент и каза:

— Знам, че съм кръстена, но свещеникът в Бен Макдюи умрял, когато съм била много малка. Понякога се отбиваше някой проповедник, търсейки подслон, и ни изповядваше. Алисдер Фергюсън имаше свещеник, който бе изготвил брачния договор на сестра ми и който направи венчавката, но в Бен Макдюи се причестявахме много рядко. Не мисля, че това ни е навредило. Вие в един Бог ли вярвате?

— Да — отвърна той.

Тя сви рамене.

— Ще се радвам да науча нещо повече за исляма. Това със сигурност няма да ми навреди, господарю.

— Тогава ще смениш вярата си, така ли?

— Ще слушам — отговори тя — и ще помисля добре на какво ме учи ислямът, но това, което е в сърцето ми, си е само мое. Малкото късче религия, която все още пазя в себе си, е единственото, останало ми от това, което някога бях. Не съм сигурна, че ще поискам да го изоставя, господарю Карим.

Той кимна с разбиране. Точно, когато вече смяташе, че е научил всичко за нея, тя отново го изненадваше. До какво ли положение можеше да се издигне, ако халифът беше с десетина години по-млад? А сега най-доброто, на което можеше да се надява, беше да роди дете, което да заздрави връзката й с Абд ал-Рахман и семейството му. Халифът вече имаше седем синове и единайсет дъщери — сравнително малко деца в сравнение с предшествениците си, повечето от които имаха между двайсет и пет и шейсет деца. Есента дойде, а заедно с нея и дъждовете. Карим обясни на Зейнаб, че само през есента и зимата вали, а през останалата част от годината е сухо, затова бяха построени канали, които да напояват земята с вода от реката. Времето стана по-хладно в сравнение с летните месеци, но не беше дори и наполовина толкова студено, колкото беше в Шотландия.

 

 

Два месеца след пристигането, на Зейнаб прие посетител. Лейди Алима беше обещала на сина си, че ще дойде, но беше подбрала внимателно времето на визитата си. Карим беше отишъл в планините, за да купи конете, които трябваше да даде на халифа от името на Донал Рай.

Майката на Карим дойде със същата носилка, която бе докарала Зейнаб и Ома във вилата. Мустафа се втурна да я поздрави.

— Добре дошла! Трябваше да изпратиш вест, че ще пристигнеш. Господарят го няма вкъщи.

Алима слезе от носилката. Русата й коса беше потъмняла малко с годините. Носеше я в малък кок от плитки на главата си.

— Знам къде е синът ми, Мустафа. Дошла съм да видя робинята за любов. Кажи ми какво момиче е тя? — Сините очи на Алима бяха изпълнени с любопитство. — Кажи ми истината!

— Различна е от всички останали, господарке, но аз я харесвам — отвърна бавно Мустафа, преценявайки внимателно думите си.

— Различна? Как така различна, Мустафа? — Интересът й беше още повече възбуден. Мустафа, за разлика от другите евнуси, винаги беше прям. Не му беше присъщо да говори със заобикалки както сега. — Говори!

— Послушна е, господарке, но смятам, че това, което прави, го прави, защото тя иска така. — Той поклати глава. — Не мога да го обясня по-добре.

— Ще донесе ли слава на сина ми и на Донал Рай?

Погледът на Алима беше суров.

— О, да, господарке! Лейди Зейнаб е възпитана и умна. Може би е най-добрата робиня за любов, която господарят Карим някога е обучавал. А красотата й! Тя е като самото слънце!

— Много добре тогава. Заведи ме при тази изключителна жена, добри ми Мустафа. Как се развлича тя в отсъствието на Карим?

— Учи, господарке.

— Има ли напредък?

— Да, господарке. Всичките й учители са много доволни от нея, дори имамът Харун — отвърна Мустафа и я поведе към отделението за жените.

Намериха Зейнаб, седнала до басейна в голямата стая с лютня в скута. Пееше. Алима махна на евнуха да се оттегли и се спря да послуша. Момичето имаше чист, сладък глас, който със сигурност щеше да се хареса на халифа. Също и свиреше много добре.

— Каква е тази песен? — попита Алима, когато Зейнаб спря.

Момичето се стресна и за малко не изпусна лютнята.

— Това е песен от родината ми — отвърна Зейнаб, изправи се и се поклони на красивата жена. — В нея се разказва за красотата на хълмовете, езерата и небето. Пея песните на своя език, защото те ще бъдат непознати в двора на халифа и се надявам, че ще му харесат. Така си припомням и родния език.

— Аз съм Алима, майката на Карим ал-Малина — каза тя на момичето.

Аллах, тази Зейнаб наистина беше много красива! Златна коса, аквамаринени очи, бледа кожа. Би могла да донесе цяло състояние, ако се продаде на пазара.

— Ще пиеш ли ментов чай, господарке? — попита вежливо Зейнаб, предлагайки стол на важната си гостенка. Колко красива беше майката на Карим!

— Да, дете — отвърна Алима. — И малко от онези вкусни медени сладки с бадеми, ако има.

Очите на Зейнаб заблестяха.

— Сигурна съм, че има, господарке. Ома, ела тук!

Момичето дойде и Зейнаб даде нарежданията си.

Ома се поклони.

— Да, господарке, веднага ще се погрижа — каза тя и излезе.

— Имаш собствена прислужница? — Алима беше впечатлена. Е, Карим беше казал, че е дъщеря на благородник.

— Ома дойде с мен от родината ми. И двете сме от Шотландия.

— Синът ми казва, че историята ти е много интересна. Ще ми я разкажеш ли, Зейнаб?

За един кратък миг по лицето на момичето премина сянка, но когато започна да говори, Алима беше очарована от разказа й.

— Но предпочитам този живот пред онзи, който водих в родината си — завърши Зейнаб.

— Аз също бях пленница — каза Алима на младата жена. — Баща ми беше богат земевладелец. Един ден дойдоха датчани, избиха родителите ми и по-големите ми братя. Отведоха трите ми сестри, двамата ми по-малки братя и мен. Как се борих с тях! Заведоха ме в Дъблин, както и теб. Там един мавър купи мен и една от сестрите ми. Препродадоха ни на големия пазар в Кордоба. Не знам какво е станало с Карен, защото мен ме купиха първа. В ал-Андалус обичаят е да се показва само по едно момиче. Имах късмет, защото ме купи скъпият ми Хабиб, бащата на Карим, който ме направи своя втора жена. Родих му три деца. Желая и на теб такава щастлива съдба в Кордоба. Когато привлечеш вниманието на халифа, постарай се да го задържиш и му роди син.

— Много си мила, господарке. Благодаря за добрите пожелания. А, ето го и чая!

— Какво мислиш за Ифрикия? — попита Алима.

— Не съм видяла много от нея, господарке, защото съм заета с уроците си. Трябва да съм добре обучена, ако искам да успея в Кордоба, а аз ще успея и ще донеса слава на Донал Рай и на Карим. — Тя отпи от чая си.

Какво не е наред? Мисълта мина набързо през ума на Алима. Колко съм глупава. Всичко е наред. Момичето е много красиво и изглежда е идеална във всяко отношение. Щеше да бъде най-доброто постижение на Карим. Независима! Това е! Зейнаб беше независима. Мустафа не беше свикнал с такива жени, затова не можа да я опише добре. „И аз бях такава някога — припомни си Алима, — но любовта на съпруга ми ме промени.“

— Би ли се зарадвала на посетителка, която е по-близо до твоята възраст? — попита Алима. — Сестрата на Карим, Инига, много иска да те види. По-голяма е от теб с една година, но съм сигурна, че ще си допаднете. През пролетта ще се омъжи за един стар приятел на семейството. Научи ли се вече да играеш шах? Това е много хубава игра. Накарай Инига да те научи и после предизвикай сина ми. Той е добър играч. Ако и ти играеш добре, ще е много доволен.

— Благодаря ти, господарке, за добрия съвет.

Алима се изправи. Беше видяла това, което бе дошла да види. Беше научила това, което бе дошла да научи. Сбогува се с робинята за любов и напусна вилата.

— Сега ми е ясно защо господарят Карим е толкова хубав — каза Ома, когато Алима си замина. — Учудва ме, че е родила три деца, едното, от които на възрастта на капитана. Много добре изглежда за годините си.

— Мисля, че животът тук е по-лесен от този в Шотландия. Богатите жени не работят като нашите жени, а прекарват времето си, приготвяйки се за господарите си. Сега, когато разбрах всичко това, започвам да съжалявам сестра си, Груоч. Ще остарее, преди да се е усетила.

 

 

Карим се върна от планините. Беше купил десет арабски коня — девет кобили и един жребец. Слоновете също вече бяха купени от един приятел на брат му Аюб, но щяха да останат при предишния си собственик до пролетта.

Докато Карим беше в планините, Аладин бен Омар се грижеше за строежа на новия кораб. Той щеше да бъде копие на „Итимад“ и щеше да се казва „Инига“. Сестрата на Карим беше много поласкана от тази чест.

— Той е най-добрият брат на света — каза тя на Зейнаб. — Въобще не е като Джафар или Аюб. На тях никога не им се занимава с малката им сестра, но Карим не е такъв.

Инига бе дошла да се запознае със Зейнаб само два дни след посещението на майка си. Трите момичета — Ома също бе включена в компанията — бързо станаха приятелки.

Инига ги учеше как да играят шах.

— Братята ми — каза им тя — си мислят, че са най-добрите играчи, но аз мога да ги бия. Майка казва, че не бива да го правя, защото мъжката гордост лесно се наранява от такива дребни наглед неща. Затова аз се оставям да побеждават и те са щастливи.

Зейнаб се засмя. Въпреки че беше по-млада от Инига, опитът й я бе направил по-зряла.

— Майка ти е права, Инига. Жените са тези, които са по-силни. Мисля, че затова Аллах е направил така, че те да даряват живот. Можеш ли да си представиш мъж да ражда? — Тя се засмя.

— Виждала ли си как се ражда бебе? — попита Инига с широко отворени очи.

„Тук трябва да внимавам“ — помисли си Зейнаб. Инига беше девица и дъщеря на заможно семейство. Беше вероятно да не знае много за това, което става между мъжа и жената.

— Близначката ми и аз бяхме най-големите от децата на майка ми. А тя роди доста деца след нас. Когато бяхме на пет години, много малко бяха нещата, които аз и Груоч да не знаем за раждането на деца. Къщите на богатите в Шотландия въобще не са като къщите на богатите тук. Живеехме в каменна кула, която имаше само по една голяма стая на всеки етаж. Нямахме възможност да бъдем самостоятелни. Винаги беше студено и често валеше. Аз бях свикнала с това, но сега вече никога не бих могла да се върна. Обичам слънцето и топлината на тази земя. В Кордоба същото ли е?

Инига кимна. Любопитството й беше задоволено за момента.

— Да, а палатът на халифа бил истинско чудо. Казват, че когато пътува от Мадинат ал-Захра за Кордоба, застилат пътя с килими. Много ми се иска да видя всичко това, но вероятно ще прекарам целия си живот тук, в Алказаба Малина. Щом се омъжа, мое задължение ще бъде да раждам деца на мъжа си, но пък какво ли друго би могла да прави една жена? Май малко ти завиждам, че ще отидеш в харема на халифа, Зейнаб. — Инига въздъхна — Ти наистина си изключително красива. Мисля, че халифът ще бъде омагьосан и останалите жени в харема му ще започнат да те ревнуват. Трябва много да внимаваш с тях. Не се доверявай на никого, освен на Ома, и се увери, че евнухът, който ще ти дадат, е верен само на теб. Винаги можеш да купиш верността на един евнух. Ти си умна и мисля, че ще можеш да прецениш на кого може да се има доверие.

— А ти за кого ще се омъжваш? — попита Зейнаб.

— Казва се Ахмед ибн Омар. Племенник е на Музна — най-големия син на сестра й. Познавам го, откакто съм се родила, и винаги се е знаело, че ще се оженим. Има черна коса и кафяви очи.

— Обичаш ли го?

Инига мисли известно време, после каза:

— Мисля, че да. Никога не съм мислила, че мога да бъда с някой друг. Ахмед е мил и забавен. Казват, че никога не се ядосва. Доволна съм, че ще се омъжа за него.

Зейнаб почувства известна завист. Любовта беше болезнено чувство. Може би, беше по-добре просто да си доволна, като Инига. Така нямаше да изпитваш болка. Майка й никога не е била доволна. Въпреки гнева си към Фергюсън, Сорча Макдаф го бе обичала по някакъв странен начин. А и той също я бе обичал. Но тази любов носеше само горчилка и на двамата. Любовта определено не беше от най-приятните чувства, реши Зейнаб, но как може да спреш да обичаш някого?

 

 

Доволен от напредъка й, Карим ал-Малина реши да направи още една крачка в обучението на Зейнаб в еротичните изкуства. Една вечер, отивайки при нея, той й занесе една деликатно изплетена златна кошница.

— Това е за теб — каза той, когато й я подаде.

Тя махна копринената кърпа, която покриваше кошницата, и се втренчи объркана вътре.

— Това е сбирка от любовни играчки — отвърна той на незададения й въпрос. — Могат да бъдат използвани от господаря ти или от теб.

Зейнаб бавно започна да изважда предметите един по един и да ги слага на масата до леглото. Имаше кристална бутилка със сребърна капачка, пълна с някаква прозрачна течност и алабастрово шише, пълно с кремообразно червеникаво вещество, което миришеше на гардении, две златни гривни, свързани с къса златна верижка, и още две неща в лилави кадифени кутийки. Тя отвори по-малката и намери вътре две сребърни топчета.

— Защо са толкова странни на пипане? — попита тя.

— В едното има малко парче меркурий, а в другото — сребърно езиче — обясни той.

— И за какво служат?

— За удоволствие. Скоро ще ти покажа, Зейнаб, но първо отвори другата кутийка.

Тя се подчини и извади един предмет, който я накара да се изчерви.

— Какво е това, господарю? Прилича на мъжки член, въпреки че…

Той се засмя тихо.

— Нарича се дилдо. Това тук е точно копие на члена на Абд ал-Рахман. Направено е от слонова кост. Виждаш, че дръжката е златна и украсена със скъпоценни камъни, както подобава на господаря ти. Ако копнееш за мъж, а господарят не е наблизо, за да ти дари удоволствие, можеш да използваш дилдото. На него също може да му доставя удоволствие да те гледа как го използваш. Но засега аз ще го използвам, за да ти покажа един друг вид любовна игра. Ти имаш и втора девствена ципа, но аз няма да я разкъсвам. Ще използвам дилдото, за да те подготвя за разкъсването й от твоя истински господар.

Тя кимна, макар че не беше съвсем сигурна какво й казва, но знаеше, че той ще й обясни по-подробно, когато му дойде времето. Отвори кристалното шише и кихна. Разнесе се аромат на рози.

— Какво е това?

— Една специална напитка. Ома ще получи рецептата. Използва се за възбуждане на страстите. Халифът не е вече младеж, Зейнаб. В кошницата има една малка чашка. Вземи си и си налей малко от това. Не е нужно да го използваш непрекъснато, но искам да разбереш как ще действа на любовника ти. — Когато тя направи това, което й каза, той продължи: — А сега извади и последния предмет от кошницата.

Зейнаб извади един черен буркан от оникс. Вътре имаше гъст крем без никакъв аромат. Тя го остави на масата и попита:

— А каква е онази червена течност, господарю? Мирише ми на гардении.

— Тя прави кожата много чувствителна при докосване. Нека да те намажа, цвете мое. На халифа ще му достави удоволствие да те възбужда по този начин, а това също ще му даде време и той да се възбуди.

Той започна да я разтрива с течността и тя замърка доволно.

— А другият крем? Този в буркана?

— Той е за намазване на дилдото.

Тя помълча известно време, после колебливо се обади:

— А за какво са тези златни халки?

— За игра. Халифът може да харесва малките игрички, които играят мъжете и жените, за да се забавляват. Скоро ще започна да ти показвам някои от тях. Може би на халифа ще му хареса да се преструва, че те е пленил в битка. А може и да му харесва да си мисли, че той е твой пленник. Възрастните мъже обичат да си играят на такива игрички. — Той я обърна по гръб и започнала масажира гърдите и корема й с течността. — Харесва ли ти?

— Хм, някак си ме гъделичка, господарю.

— Навсякъде ли? — промълви той, докато ръцете му мачкаха бедрата й.

— Навсякъде! — призна тя, извивайки се леко. Всъщност докосването му вече започваше да става непоносимо.

— Обърни се по корем. — Тя го направи и той продължи:

— А сега придърпай краката под себе си. Превий гърба си, Зейнаб. Свий ръце и сложи главата си в тях. Отлично! Това е положението, което трябва да заемеш, когато халифът поиска да влезе в тялото ти през Храма на Содом. Стой така, докато приготвя дилдото. — Той потопи инструмента в буркана, коленичи до нея и се приготви. — Не се страхувай. Усещането е малко по-различно. Ако трябва, извий още гърба си, за да ти е по-удобно.

Той разтвори двете закръглени праскови, откривайки малката розетка между тях. Постави дилдото и започна да натиска леко, докато стегнатата плът започна да поддава и главата на пениса от слонова кост влезе в тялото й.

Зейнаб въздъхна, но не защото я болеше. Просто усещането не беше особено приятно. Не й харесваше и му го каза.

— Защо правиш това с мен, господарю? Това е неестествено.

— За някои, съкровище, но не за всички. Като робиня за любов ти трябва да си подготвена да приемаш господаря си по най-различни начини. Вече прие члена ми в две от трите възможни места. Когато отидеш в харема на халифа, не бива да се изненадваш от нищо. Трябва да си идеална във всяко отношение. — Той натисна дилдото малко по-силно и тя се опита да се отдръпне, но Карим я стисна здраво за врата.

— Послушание преди всичко — напомни й той.

— Това не ми харесва! — извика тя. — Не ми харесва!

Той продължи да стиска врата й, докато вкара цялото дилдо в нея и започна да го движи напред-назад.

Тя нямаше възможност да се бори. Това, което той правеше с нея, й беше неприятно, но за свой ужас усети, че постепенно започва да изпитва удоволствие. Започна да се движи в ритъма на неговите движения.

— Мразя те за това — извика тя, но тялото й вече трепереше от облекчение, защото той извади дилдото от нея.

— Точно това не ми харесва особено — каза той равно, — но както знаеш, обучавам те за леглото на халифа, а не за моето собствено. Чувал съм, че Абд ал-Рахман понякога обича да прави и това, и ти трябва да си готова, ако го поиска. Отсега нататък два пъти в седмицата ще правим това, за да свикваш.

Зейнаб не му отговори. Той я обърна по гръб и видя, че бузите й са мокри, въпреки че не бе издала никакъв звук. Той целуна нежно сълзите й и я гушна в прегръдката си.

— Мразя те! — проплака тя. Започна гневно да го удря с юмруци. — Ти ми причини болка!

— Постепенно ще започне да те боли все по-малко — каза той и сграбчи китките й. — С времето тялото ти ще свикне.

Той я положи на леглото, легна върху нея, търсейки устните й, но това само я ядоса още повече.

— Дори и да не болеше, пак щеше да бъде отвратително! — изкрещя тя, дърпайки главата си назад.

Той изведнъж загуби контрол. Устните му се впиха яростно в нейните. Да върви по дяволите! Да върви по дяволите! Тя беше най-вълнуващата жена, която е виждал, и той я обичаше. Макар че не биваше. Не смееше. Не можеше!

Тя усети твърдия му член до бедрото си. Целувката му стана по-дълбока, по-нежна и гневът й се поуталожи. О, защо толкова много обичаше Карим? Той беше студен и жесток човек, който се интересуваше от нея само що се отнася до обучението й. Сякаш беше някакво животно за дресиране. Въздъхна дълбоко и отвърна на целувката му. Не я интересуваше! Ако това беше единственото, което можеше да има от истинското щастие, тя щеше да се вкопчи в него за краткото време, което й оставаше да бъде с Карим. Все пак това беше повече, отколкото Сорча някога е имала. Повече, отколкото Груоч щеше да има.

Зейнаб обви ръце около любовника си, придърпвайки го колкото е възможно по-близо до себе си. Устните й се разтвориха, за да приемат езика му. Ръцете й го галеха, провираха се в меката му коса, спускаха се надолу по мускулестия му гръб, увеличавайки страстта му. Ръцете му си играеха с гърдите й, докато те се втвърдиха от желание, докато зърната им се изправиха, молейки за ласката на устните му. Той се подчини на безмълвната им молба и целуна първо едното зърно, после другото. Започна да ги смуче, изпращайки вълна от желание надолу към мъничкото бижу между краката й. Тя изстена доволно, когато той се плъзна към бедрата й и пъхна члена си в трептящото й от желание тяло.

— Нетърпелива както винаги — подразни я той.

— Ти винаги предизвикваш нетърпение у мен — каза смело тя и ноктите й се плъзнаха леко по гърба му. Той потрепери. — Вече ме яхна, господарю, а сега да видим дали можеш да ме яздиш така, както яздиш онези арабски коне, който доведе от планините.

Коленете му я стиснаха здраво. Той започна да се движи бавно, като постепенно увеличаваше темпото. Безмилостно я водеше от един връх към друг отново и отново. Ноктите й вече се забиваха жестоко в кожата му, докато те и двамата стигнаха до екстаза, изтощени от приятното усилие. Той се претърколи и я прегърна.

— Ако беше моя, Зейнаб, никога нямаше да допусна да бъдеш нещастна — каза тихо той. Това беше най-близкото, което можеше да й признае за любовта, която изпитваше към нея.

Но болката беше толкова голяма, че почти ставаше непоносима.

— Аз съм мъж на честта, съкровище. През пролетта ще те отведа при халифа на Кордоба.

— Аз също съм жена на честта, господарю Карим. Аз ще се подчиня безпрекословно и ще донеса слава на теб и Донал Рай — отвърна Зейнаб.

Нямаше какво повече да си кажат. Оставаше им толкова малко време. Те се заклеха безмълвно, че няма да изгубят и частица от това време.