Бъртрис Смол
Робиня за любов (19)

Глава 18

Учудващо бе, помисли си Зейнаб, когато се върнаха в града, че тя и Карим не се бяха виждали от няколко години, а разговаряха така, сякаш никога не бяха се разделяли. Тя го обичаше. А той обичаше ли я? Не беше обичал Хатиба, така й каза Мустафа, но дали още обичаше нея? И какво, ако е така? Тя принадлежеше на Хаздай. Карим щеше да си намери друга съпруга, това беше ясно. Халифът искаше Карим да се ожени и да създаде наследници, които да управляват Малина. Няма никаква надежда, мислеше си отчаяно тя, докато плачеше тихо в закритата носилка.

Отново заплака, когато погребаха Инига между майка й и съпруга й. Родителите на Ахмед дойдоха с внука си. Зейнаб похвали смелостта на Инига и я защити, когато свекъра й каза:

— Изненадан съм, че тя е била още жива, когато си пристигнала в лагера на Али Хасан, лейди Зейнаб. — Гласът му беше приятен, но в него прозвучаха обвинителни нотки.

— Тя беше жива — отвърна тихо Зейнаб, — защото смяташе, че малкият Малик е при Али Хасан. Всеки ден са й показвали отдалеч някакво малко момче, което й махало от другия край на лагера. Казвали й, че това е синът й. От страх за живота на детето си, тя правела това, което й казвали. Само една любяща майка би се пожертвала по този начин.

— Ах! — възкликна свекървата на Инига. Очите й бяха пълни със сълзи. — Тя винаги е била добра майка. Ще се погрижим Малик да я запомни като такава.

 

 

Тази вечер Карим дойде в покоите на евреина.

— Искам да говоря със Зейнаб — каза той и Хаздай кимна в съгласие.

— Искаш ли да изляза? — попита вежливо той.

— Не, можеш да останеш. — Той се настани срещу Зейнаб и каза: — А сега ми разкажи какво точно се е случило с Инига. Знам, че знаеш.

Тя въздъхна.

— Какво значение има това сега, господарю Карим? Инига е мъртва. Али Хасан е мъртъв. Нищо не може да се промени. Защо искаш да се измъчваш?

Хаздай забеляза, че красивото й лице е загрижено.

— Кажи ми какво се е случило, Зейнаб! — каза дрезгаво Карим. — Трябва да знам!

— Защо? — попита тя, но като видя, че няма смисъл да спори с него, започнала разказва с тих глас. Когато стигна до края на разказа си, по красивото й лице се застичаха сълзи. — Мислех си, че ако успея да я опазя жива, докато дойдеш, Карим, тя ще си възвърне жаждата за живот, но когато разбра, че вече съм спасена…

Зейнаб не можа да продължи. Скри лицето си в ръце и се разплака горчиво. Никога нямаше да разбере, защо Инига предпочете да се самоубие, вместо да живее. За Зейнаб животът беше нещо много ценно, а когато той те нарани или те разочарова, просто трябва да станеш на крака и да продължиш към по-добри дни.

Ома, която досега бе седяла безмълвно, се приближи към господарката си и я прегърна.

— Ето, ето, лейди, недей да плачеш. Такива са моралните закони тук и ти не би могла да я спасиш. Такава е била съдбата й.

— Доволен ли си сега? — обърна се студено Хаздай към принца. — Мисля, че Зейнаб няма какво повече да ти каже по този въпрос.

Беше много разгневен на себе си, че позволи на Карим ал-Малина така да я разстрои. Зейнаб имаше нежно сърце и много бе обичала приятелката си.

Карим стана и излезе. Беше си мислил, че знае какво ще му разкаже Зейнаб, но наистина не предполагаше, че към сестра му са проявили такава жестокост.

Когато Зейнаб се поуспокои, тя каза на Хаздай:

— Опитах се да я спася. Нямаше смисъл да умира, но тя непрекъснато повтаряше, че след като е била изнасилена, е била опозорена и че вече не може да живее сред хората. Защо трябва да става така, господарю? Тя няма никаква вина. Виновни са мъжете, които са я насилвали! Знам няколко от тях. Те са между пленниците и искам да ги видя мъртви! — Гласът й затрепери. — Трябва да ги видя!

— Лейди, Аладин ми каза, че ще умрат по ужасен начин — прошепна Ома. — Принцът изгаряше от жажда за отмъщение, преди да чуе разказа ти, а сега вече наистина ще е безпощаден. Това ще е твърде ужасна гледка за нашите очи.

Хаздай обаче не се съгласи.

— Ако искаш да видиш как измъчват тези мъже, скъпа, тогава ще видиш. Но, Ома е права — това ще е ужасна гледка.

— Ще я видя — каза яростно Зейнаб и обръщайки се към Ома, продължи: — Не е необходимо да ме придружаваш.

— Нека бъде така — каза евреинът.

Зейнаб отиде с него и Карим, за да им покаже двамата мъже, които бе видяла да се гаврят с Инига и мъжа, който момичето й беше казало, че я е налагал с камшик. Отделиха тримата от останалите и ги заведоха на главния площад, за да ги измъчват публично. Първо ги биха с камшици, после посипаха сол в раните им, извадиха ноктите на ръцете и краката им.

Продължиха с други ужасни мъчения и най-накрая хвърлиха окървавените им тела от стените на града.

Зейнаб се чувстваше ужасно, но поне знаеше, че справедливостта е възтържествувала и че за Инига е отмъстено.

Честта й щеше да бъде очистена от смъртта на тези, които я бяха малтретирали така жестоко.

 

 

През следващите няколко седмици Хаздай ибн Шапрут работи заедно с Карим за възстановяването на реда и спокойствието в града и околностите му. Зейнаб прекарваше времето си в почивка и приготовления за сватбата на Ома с везира — Аладин бен Омар. Докато Зейнаб беше в лагера на Али Хасан, Аладин беше ухажвал непрекъснато Ома. Когато се върна, той дойде при нея, за да разговарят за Ома.

— Трябва да я убедиш да се омъжи за мен. Аз я обичам много. Не си взех съпруга, защото се надявах, че тя ще промени намерението си и ще се върне при мен. Но вече не съм млад, минавам трийсетте. Ако искам да имам синове, трябва скоро да се оженя.

— Вече й казах, че ще я освободя и я посъветвах да се омъжи за теб — отвърна Зейнаб. — Предния път тя остана с мен, защото отивах в един непознат свят. Сега имам Хаздай и дъщерята на халифа. Не искам тя да се отказва от щастието, което я очаква като твоя съпруга Ще поговоря с нея, но не мога да ти обещая нищо. Ома е също толкова независима, колкото и аз. Сигурен ли си, че искаш такава съпруга? Тя няма да се промени. — Очите на Зейнаб блестяха.

— Искам само нея!

— Обичаш ли го? — попита Зейнаб Ома след това.

— Да, но обичам и теб, лейди.

— Ако го обичаш, трябва да се омъжиш за него. — Тя хвана ръката на приятелката си. — О, Ома, не ставай глупачка! Аз също те обичам. Ти си ми най-добрата приятелка, но помисли само колко добре ще бъдеш с Аладин. Ще бъдеш свободна и уважавана съпруга на везира. Ще имаш деца, а аз знам колко много искаш това. Но най-вече ще имаш любовта на един добър човек. Не отхвърляй всичко това само за да останеш с мен, Ома — Очите на Зейнаб се напълниха със сълзи. — Мила Ома, ако можех да имам това, което имаш ти, щях да бъда най-щастливата жена на света!

— Ти имаш Хаздай и Морайма.

— Евреинът и аз сме приятели и, разбира се, аз съм му благодарна за това. Трябва да изживея живота, който ми е избрала съдбата, но ти не си длъжна да го живееш с мен, Ома.

Искам да живееш собствения си живот като съпруга на Аладин бен Омар и майка на децата му. Бих продала душата си за това, което ти се предлага, но никога повече няма да позная любовта. Единственият мъж, който някога съм обичала, не може да ме обича. Съдбата ти дава златна възможност, Ома. Ако я отхвърлиш и този път, ще съжаляваш до края на дните си и аз ще те смятам за най-голямата глупачка на света.

Ома избухна в плач.

— О, лейди, толкова съм объркана! Искам да се омъжа за Аладин, но не мога да понеса мисълта, че ще те оставя съвсем сама! Ти си нямаш никой друг, освен мен.

— Ще накарам Хаздай да ми потърси някоя робиня от Шотландия. Тя няма да бъде моята скъпа Ома, но ще заеме своето място в живота ми. Омъжи се за везира, Ома. В края на краищата, не се подмладяваш. Вече си на шестнайсет, а аз бях родила Морайма на твоите години. Ако чакаш още малко, везирът ще си намери някое по-младо момиче, за което да се ожени.

— Ако въобще някоя го вземе този негодник. — Ома се засмя през сълзи. — Наистина ли няма да имаш нищо против, ако се омъжа за него и те изоставя?

Зейнаб я прегърна.

— Ти не ме изоставяш, Ома. А сега тичай да му кажеш за решението си. Ще го направиш най-щастливия мъж на земята. Аз ще ти дам богата зестра, а Хаздай ще се погрижи булчинската ти цена също да е голяма.

 

 

— Сигурна ли си, че си доволна, че Ома ще те напусне? — попита я Хаздай същата вечер, след като си бяха легнали.

— Тя го обича — отвърна тихо тя. — Никой не бива да отхвърля любовта, господарю, макар че сигурно някои биха ме сметнали за глупачка, че съм толкова сантиментална. Ще преговаряш ли за булчинската й цена? Ще ми направиш голяма услуга, а също така ще имаме нужда от имам, който да узакони освобождаването й и да подпише брачния договор.

— Ще помоля принца да говори с имама, а аз ще се погрижа за булчинската цена — Той хвана един кичур от косата й. — Кажи ми какво направи на Али Хасан. Какво беше това удоволствие, което го уби?

— Али Хасан сам се уби. Сърцето му се пръсна от собствената му похот. Постарах се да го държа на разстояние до деня, в който дойдохте. Все пак трябваше да легна с него. Накарах го да легне на леглото и завързах краката и ръцете му. Тогава започнах със сладките мъчения, които са удоволствие между любовници, но за Али Хасан те бяха смъртна присъда, въпреки че аз не го знаех.

Той я целуна и прошепна до устните й:

— Направи с мен това, което направи с Али Хасан, моя малка убийце.

— Не се ли страхуваш от същия край, господарю? — подразни го тя, но беше малко изненадана от молбата му.

Очите му се впиха в нейните.

— Не се страхувам.

Ако той беше някой друг мъж, Зейнаб щеше да намери начин да го отклони от намерението му, но Хаздай беше искрено заинтригуван. Тя стана от леглото и донесе малката си златна кошничка. Извади от нея копринените въженца и го завърза.

Седна на бедрата му и започна да си играе с гърдите си. Той я наблюдаваше, очарован, как пъха пръст в устата си и после гали зърната си.

После започна да го възбужда и когато той понечи да се освободи, тя отново седна върху него така, че да я вижда. Дразнеше пъпката на страстта си дотогава, докато застена от удоволствие. Той се дърпаше, изгарящ от желание да я обладае. Най-накрая Зейнаб се отпусна върху члена му, приемайки го в тялото си, и двамата заедно намериха рая.

След това лежаха прегърнати и той й каза:

— Какви още игрички знаеш, малка моя? Следващия път искам аз да те завържа и да те измъчвам. Имаш ли нещо против?

— Господарю, мое задължение е да ти дарявам удоволствие.

— Тогава нека бъде така — каза той и заспа почти на момента.

Зейнаб лежа будна известно време, но най-накрая стана. Облече си един бял кафтан и излезе в градината. Имаше пълнолуние. Тя се разхождаше бавно, вдишвайки аромата на цветята.

Трябваше да се успокои, да се приготви за пътуването до ал-Андалус, за дългите години без любов, които й предстояха. „Не искам повече да съм робиня за любов. Искам да съм съпругата на Карим, майката на децата му. Бих дала всичко, което притежавам, за да мога да го постигна! Бих живяла в колиба до края на дните си, ако Аллах изпълни желанието ми. Мразя живота, който трябва да водя!“ Тя крачеше нервно из градината.

Трябва да спре да си фантазира, помисли си тя и си напомни, че скоро щеше да види скъпата си малка дъщеря. Морайма сега беше нейният живот. Никога повече няма да се върне тук, никога повече няма да го види. Беше се чувствала ужасно да е толкова близо до Карим и да трябва да се държи с него толкова официално. Беше още по-лошо да бъде в прегръдките на Хаздай знаейки, че Карим е в същата къща. Защо въобще бе дошла в Алказаба Малина? Ома. Беше дошла заради Ома. Дали? Тя изведнъж спря и се вцепени, усещайки присъствието му, преди още да е казал името й.

— Зейнаб!

Стоеше, облян от лунната светлина. Косата му беше прибрана назад и тя можеше да вижда прекрасното му лице.

— Прости ми, господарю, че попречих на разходката ти — каза тя бързо и се обърна, за да се отдалечи.

Карим сложи ръка на рамото й.

— Не си отивай. Досега нямахме възможност да си поговорим. Щастлива ли си?

Тя не се обърна, но каза:

— Аз съм богата жена, макар и робиня. Имам добър господар в лицето на Хаздай, влиятелен приятел в лицето на халифа и дете, което обичам.

— Но, щастлива ли си? — отново попита той.

Тя се завъртя и гневно извика:

— Не! Не съм, Карим ал-Малина. Никога няма да бъда, щом съм далеч от теб! Ето! Казах ти го. Думите ми правят ли те щастлив?

— Не съм бил, от момента, в който те оставих!

— О! И какво може да ни помогне това? Не мога да те имам, нито пък ти мене. Намери си друга съпруга и си родете деца за доброто на Малина, както би искал баща ти. Аз скоро ще се върна с господаря си в ал-Андалус. Ще направя всичко възможно никога повече да не се видим!

— Твоят господар! — каза подигравателно той. — Ти го правиш много щастлив, Зейнаб. Виковете му от удоволствие тази вечер можеха да се чуят чак в моите покои. Много съм доволен, че съм те обучил толкова добре.

Малката й ръка се стрелна към бузата му. Със същата бързина той я сграбчи в прегръдката си и устните му се впиха в нейните. Сърцето му подскочи при познатото усещане на тялото й до неговото, на устните й до неговите. Тя отвърна за момент на целувката му, но после се отдръпна. По бузите й се стичаха сълзи. В очите й имаше огромна болка.

— Зейнаб! — прошепна той.

Тя отстъпи назад.

— Ти си много по-жесток с мен, отколкото беше Али Хасан. Как можа, Карим? Как можа отново да разбиеш сърцето ми? Никога няма да ти простя!

Тя избяга от него и се върна в стаята, която делеше с Хаздай Ибн Шапрут. С треперещи ръце съблече кафтана си и се върна в леглото. Мъжът до нея лежеше неподвижно, преструвайки се на заспал, но беше видял сцената в градината и тя го беше разтревожила. Сега робинята за любов лежеше до него и се опитваше да заглуши риданията си. Той трябваше да узнае истината, но нямаше да я попита, преди да са се върнали в ал-Андалус.

 

 

Сватбата на Ома и Аладин бен Омар беше скромна. Везирът нямаше живи роднини, с изключение на стария си баща. На ритуалното къпане на булката присъства само Зейнаб. Ома не седеше на златен трон, заобиколена от подаръци, както бе седяла Инига, и може би беше по-добре нищо да не им напомня за този ден. Везирът, баща му, Карим и Хаздай отидоха в джамията, където имамът обяви брака за сключен. После четиримата мъже се върнаха в къщата и след малко угощение Аладин бен Омар заведе съпругата си в прекрасната нова къща, която принцът им беше подарил. Баща му, Омар бен Тарик, щеше да живее с тях, за да може да се радва на внуците си. Той бързо се привърза към Ома.

— Тя е много хубава и е добра по характер — каза той на сина си — и е широка в ханша Ще бъде добра майка!

 

 

— Кога се връщаме в Кордоба? — попита Зейнаб Хаздай, вечерта след сватбата.

— Толкова ли нямаш търпение да си тръгнем? — попита я той замислено.

— Вече четири месеца отсъстваме, господарю. Принцът вече оздравя и както сам казваш, се справя добре с управлението на града. Ома се омъжи. Липсва ми дъщеря ми, а и морето не е много спокойно през есента.

— Така ми каза и принцът.

— Искам да се прибера вкъщи — каза тихо Зейнаб.

— Не можеш да пътуваш без прислужница.

— Искам робиня от моята страна, Хаздай, а такава няма да намерим тук, в Алказаба Малина. Освен това, аз мога и сама да се грижа за себе си, дори и след годините, прекарани в ал-Андалус. Достатъчно е да ми носят храната. Мога и сама да се къпя, щом се налага.

— В такъв случай можем да тръгнем още утре. Войниците ще се приготвят бързо, аз също.

— Аз обаче не мога. Вещите ми трябва да се опаковат. Утре ще изпратя да повикат Ома, за да ми помогне. Можем да тръгнем вдругиден.

— Остави булката няколко дни на спокойствие, скъпа — каза Хаздай с усмивка. — Въпреки че съм сигурен, че Ома ще дотича веднага щом я повикаш, не забравяй, че тя вече не е твоя прислужница. Защо да не отложим заминаването си за след седмица? Междувременно ще обиколим с домакина ми Малина, за да уверим хората, че всичко е наред. Имаш ли нещо против да останеш сама? Ще тръгнем на сутринта и ще ни няма няколко дни.

— Добре се чувствам в собствената си компания. Ще отида на пазара за сребро и ще потърся някакъв подарък за Морайма.

Когато след няколко дни Ома дойде да й помогне, Зейнаб много й се зарадва. Ома носеше много новини.

— Имам две сладки малки прислужници. Едната е от Крит, а другата е римлянка. Подарък са ми от свекър ми. Той е толкова мил стар човек, Зейнаб. Когато Аладин и аз му казахме за бебето, той направо беше очарован. О, толкова е прекрасно да си имаш собствено семейство!

— Бебе? — Зейнаб се засмя. — Ти не си ми казвала за никакво бебе.

Ома се усмихна.

— Е, знаеш, че като се видим с Аладин, не можем да държим ръцете си вързани, а и някои други части. Знаех още преди да те отвлекат, лейди.

— И въпреки това щеше да се върнеш с мен в Кордоба — каза тихо Зейнаб. — О, Ома! Никоя жена не е имала по-добра приятелка Ще ми липсваш, но ще съм доволна, като знам, че си щастлива! — По бузите на Ома се търкулнаха няколко сълзи, Зейнаб ги избърса и продължи — Разкажи ми за новия си дом и за новите си прислужници. Не забравяй, че трябва да си строга, но справедлива с тях. Къщата голяма ли е?

— Има един евнух, който се грижи за цялото домакинство, но в харема няма евнуси. Казах на Аладин, че е излишно да купува само заради мен. Има готвачка, чистачки и десет души охрана. Тях ни ги даде принцът. Каза, че не може да очаква нещата да бъдат както преди, затова трябвало да сме предпазливи. В градината има няколко фонтана. Всичко е прекрасно и аз съм толкова щастлива! — Красивото й лице сияеше. Тя изведнъж се подсмихна. — Не мога да не си мисля, колко би се ядосала Майка Юб, ако знаеше какво е станало с нас, лейди. Сигурна съм, че си е мислила, че ще робуваме на някой келтски вожд в Ирландия. Съжалявам, че няма как да разбере колко сме щастливи.

— Определено сме много по-щастливи от нея.

Хаздай и принцът се върнаха късно на следващия ден и седнаха да вечерят заедно.

— Разбрах, че керванът е готов за тръгване утре сутрин — каза Карим. — Ще тръгнете по крайбрежния път, който свързва Алказаба Малина с Танджа. Ще пътувате не повече от три дни. В Танджа ще ви чака кораб, който ще ви прекара през протока и вече ще сте в безопасност в ал-Андалус. Искам още отсега да ти изразя благодарността си. Ако не беше дошъл в Малина, аз сигурно нямаше да оцелея, толкова силна беше мъката ми. Знам, че халифът те е изпратил по молба на съвета ми, но ти наистина почувства болката ми. Съчувстваше ми, но не ми позволи да се оставя на самосъжалението. Ти ме накара да си спомня за дълга си към народа си. За това, за твоето приятелство и за толкова много други неща, съм ти много благодарен.

— А следващото ти задължение е да си намериш млада съпруга и да продължиш рода ибн Малик.

Карим поклати глава.

— Няма да се оженя отново — каза тихо той. — Синът на сестра ми ще бъде мой наследник.

— Но не може да не искаш съпруга и харем, пълен с прекрасни момичета?

— Веднъж се влюбих в жена, която не можех да имам. После се ожених за момиче, което ми избра баща ми, защото исках да бъда добър син. Хатиба била обещана на Али Хасан. Тя го обичаше така, както аз обичах другата жена. Дори и да не се беше случила трагедията със семейството ми, аз разбрах, че бракът без любов е празна работа, Хаздай. Не, няма да се оженя отново.

— Ами ако се влюбиш?

Карим впи погледа си в очите на Хаздай.

— Няма да се влюбя отново — каза той решително. — Как бих могъл да обичам друга след любимата ми… — Той се засмя горчиво. — Освен това аз съм се забавлявал с доста жени.

Евреинът се засмя.

— Да, наистина, но да усещаш топлото женско тяло под своето е наистина прекрасно. Не мисля, че бих се обрекъл на въздържание.

— Очевидно Зейнаб ти харесва — каза рязко Карим и после се зачуди защо, в името на Аллах, го изтърси.

Наистина ли искаше да узнае направо от устата на евреина, какво удоволствие му доставя? Той вече знаеше. Защо продължаваше да се тормози?

— Така е. Нямаше да имам този късмет, ако на господаря ми, халифа, не му се наложи да я отстрани от двореца заради лейди Захра. Халифът обожаваше Зейнаб, а и тя него.

— Колко жалко за тях. Мисля, че ще си лягам, Хаздай. Ще се видим сутринта, преди да тръгнете.

Евреинът се върна в покоите си, където намери Зейнаб вече заспала. Искаше му се да я попита за Карим, но не я събуди. Когато принцът му каза, че обича жена, която не може да има, Хаздай се зачуди дали тази жена не е Зейнаб. Очевидно между тях двамата имаше нещо, макар че Зейнаб никога не му беше давала повод да се съмнява в предаността й. Беше си обещал да не я пита, но не и след като се върнат в Кордоба. И щеше да спази обещанието си. Тя може и да беше негова собственост, но все пак Хаздай се чудеше дали има право да я пита за сърдечните й тайни.

 

 

Тръгнаха рано сутринта, преди да е станало горещо. Карим дойде да се сбогува. Хаздай го наблюдаваше, когато се приближи към Зейнаб, но той само й пожела приятно пътуване и тя му благодари учтиво. Ома дойде с везира и двете жени се прегърнаха.

— Когато тръгнахме от манастира не си и помислях, че всичко ще свърши така — каза Ома на родния им език. — Нека Аллах бди над теб, лейди. Не ми се иска да се разделяме. Де да можеше да останеш тук! Не можеш ли да попиташ Хаздай? Той ще те освободи, ако го помолиш, сигурна съм.

Зейнаб прегърна Ома.

— Не, миличка, няма да го направи. Не може така лесно да остави подаръка на халифа. Освен това, той ме харесва. — Тя се усмихна и потупа ръката на Ома. — А Морайма? Не мога да оставя детето си, Ома. Ще ме разбереш, когато и ти родиш. Изпрати ми вест, когато това стане. Ще искам да знам дали всичко е минало добре.

Зейнаб целуна приятелката си по двете бузи и влезе в носилката.

Керванът тръгна по крайбрежния път, придружаван от стоте войници на халифа. Спираха на всеки десет мили в примитивни ханове.

Изминаха една трета от разстоянието още на първия ден. Спряха да нощуват. Всеки си имаше шатра. Зейнаб се ядоса, защото щеше да може да се изкъпе чак на следващата сутрин. Обществената баня в хана, както всички обществени бани в ал-Андалус, беше отворена за жени само до обяд всеки ден.

Хаздай се върна в шатрата в добро настроение и готов за любов.

— Липсваше ми — каза тихо той и протегна ръка към нея. — Мина доста време, откак не сме били заедно, скъпа моя.

Зейнаб се втренчи в него.

— Изморена съм, господарю. Боли ме главата и съм мръсна. — Тя се отдръпна от него. — Искам да поспя. Не ми се иска да те разочаровам, но наистина не се чувствам добре. Собственикът на хана може да има на разположение някоя проститутка. Ако е чиста, няма да имам нищо против да я използваш, господарю.

Той я изгледа отвратен.

— Мога да сдържам желанието си, Зейнаб. Не искам проститутка. Искам теб, но ще почакам.

Тя легна в постелята му. Беше му ядосана. Винаги беше толкова разумен. Чудеше се дали някога е излизал от кожата си.

Той я събуди преди зазоряване.

— Иди да се изкъпеш — заповяда й с глух глас. — Не съм те имал повече от седмица и нямам намерение да чакам, докато се върнем в Кордоба.

Зейнаб беше изумена, но послушно стана и взе благовонните си масла, сапуните и кърпите.

— Ами ако банята още не е отворена? — прошепна тя и облече яшмака си.

— Отворена е. Снощи накарах собственика да я отвори рано тази сутрин.

Тя излезе от шатрата и се упъти към банята. Чувстваше се странно без Ома. Плати на съдържателката и влезе в топлата вода.

Когато се върна в шатрата и се пъхна под завивките, Хаздай веднага я сграбчи.

— Прекрасна си — прошепна й той и ръката му хвана едната й гърда. — Никакви игрички този път. Просто ще се държа като мъж с теб. Дали друга жена може да ме възбуди така, както ти, Зейнаб? Понякога се чудя.

— Няма да разбереш, господарю, докато не си вземеш друга жена. Искаш ли друга жена?

— Не. Искам само теб, Зейнаб. — Той започна да я целува настойчиво по лицето, по врата, по тялото…

 

 

На третия ден стигнаха в Танджа, а на следващия се качиха на един кораб и минаха през протока и продължиха пътуването си през ал-Андалус.

Зейнаб не пожела да спират в Севиля. Вече беше много нетърпелива да види детето си, но когато най-после се прибраха, къщата беше необичайно тиха. Наджа изтича навън да ги посрещне. Тъмните му очи бяха пълни със сълзи.

— О, лейди! — проплака той. — Принцесата е мъртва!