Бъртрис Смол
Робиня за любов (6)

Глава 5

Карим ал-Малина намери двете момичета в градината. Ома се поклони и се опита дискретно да се оттегли, но Карим я спря, като я хвана за ръката.

— Аладин бен Омар те ухажва, Ома — започна той. — Ако по някакъв начин те обиди или изплаши, просто му кажи да спре. Той ще го направи. Не е варварин. Няма да разсърдиш никого, ако му откажеш вниманието си.

— Благодаря ти, господарю, но аз не се страхувам от приятеля ти. Той има добро сърце, нищо че е толкова огромен.

Тя се усмихна, поклони се отново и напусна градината, оставяйки ги насаме.

— Това е много мило от твоя страна, Карим ал-Малина — каза тихо Зейнаб доволна, че приятелката й няма да бъде насилвана да приема ухажванията на Аладин пряко волята си.

Той се усмихна.

— Първо се страхувах за момичето, но сега мисля, че трябва да се страхувам повече за приятеля си Аладин.

Зейнаб се засмя.

— Ома е много умна, но е мило момиче. Мисля, че копнее да опита какво е страстта. Сигурна съм, че приятелят ти ще успее, защото тя също го желае. Макар че това ще стане, когато тя реши.

— Страстта наистина идва, когато жената реши — съгласи се той, впил поглед в очите й. Взе ръката й в своята и целуна вътрешността на китката й.

— Снощи ти настояваше, че си готова за повече от това, което смятах да ти дам в момента. Все още ли си сигурна, че го желаеш, или си променила мнението си, цвете мое?

— Сега не знам. Снощи ти възпламени сетивата ми с докосването си и аз исках да науча още. А сега просто не мога да бъда сигурна. В момента не се чувствам така, както тогава. — Тя се опита да извади ръката си от неговата, но той не я пусна.

— Ела — каза той рязко и я поведе към изхода на градината — Хайде да проверим дали, като възпламеня сетивата ти, отново ще се почувстваш по същия начин.

— Вероятно няма да можеш да ме възпламениш отново — отвърна тя хладно. Все още му беше малко ядосана.

Той се насили да скрие усмивката си и я поведе нагоре по стълбите към стаята им.

— Мисля, че няма да успееш да научиш това, на което ще те обучавам, ако не започнеш да се отнасяш по-благосклонно към правенето на любов. Момичетата, които съм обучавал за робини за любов, обикновено бяха девици. Те знаят или съвсем малко, или нищо за отношенията между мъжа и жената. А ти си различна. Била си насилена от двама мъже. Не знаеш колко прекрасни могат да бъдат любовните отношения. Когато го поискаш, цвете мое, аз ще ти покажа, че актът на любовта е едновременно сладък и горещ, прекрасен. Ако разбереш това Зейнаб, тогава ще напредваме много по-бързо в обучението ти.

— Сигурно, господарю.

— А сега съблечи дрехите си. Този кафтан е прекрасен. Откъде го взе?

— Донал Рай казал на Ома, че това са мавърски дрехи и че трябва да свикваме с тях. Харесва ми. Докосването на коприната до тялото ми е далеч по-приятно от лена и вълната, с които съм свикнала.

Той кимна в съгласие.

— А сега ме съблечи, Зейнаб.

— Да, господарю — отвърна тя, стараейки се да бъде послушна.

Свали дългото наметало от раменете му и го сложи внимателно на един стол. После развърза бялата му копринена риза и съблече и нея. Изкуши се да плъзне ръцете си по мускулестите му гърди, но се сдържа. Сложи ризата при наметалото и се обърна към него. Опита се да разкопчае широкия му кожен колан, но не можа.

— Дай на мен — каза той и ръцете му покриха нейните за момент, предизвиквайки гореща вълна по тялото й. Той свали колана. — Докосни ме.

Зейнаб вдигна стреснато очи към него.

— Както моето докосване ти дарява удоволствие, Зейнаб — продължи той, — така и твоето може да дарява удоволствие на мъжа. Мъжете обичат да усещат ръцете на красиви жени върху кожата си, Зейнаб.

Той хвана двете й ръце и ги сложи на гърдите си. Тя започна бавно да движи пръстите си по кожата му. Постепенно придоби смелост и плъзна дланите си по широките му рамене, после надолу по гърба му.

— Много си силен.

Тялото му беше твърдо и създаваше впечатление за голяма сила. Тя плъзна ръцете си надолу към тънката му талия и без да й е казвал, започна да смъква панталоните му, но малко се затрудни с връзките им.

— Ще ти е по-лесно, ако коленичиш — каза й той.

Тя се подчини и коленичи, като внимаваше да не поглежда към мъжествеността му. Не мислеше, че е готова за това. Просто остави погледа си да се плъзга по тялото му. Бедрата му бяха силни и добре оформени. Той отстъпи назад и тя бързо се изправи, вземайки панталоните. Остави ги при останалите дрехи.

— Това не беше много трудно, нали — каза й той и се усмихна леко. После я взе в прегръдките си. Устните му докоснаха косите й.

Сърцето й започна да бие по-бързо. Защо докосването му я объркваше толкова?

— Робините за любов винаги ли събличат господарите си? — попита тя, опитвайки се да си възвърне самообладанието.

— Ако това им харесва. Те ги къпят, както направи ти с мен днес, също така ги обличат и събличат. Всичко, което правят за тях, е, с цел да им доставят удоволствие. Робинята за любов не е обикновена държанка. Тя трябва да се научи как да управлява страстите си така, че дори и господарят й да не е много добър любовник, тя да го убеди, че е. Само едно негово докосване би трябвало да й доставя удоволствие. Но робинята за любов никога не губи контрол над ситуацията, дори когато е на върха на екстаза. Тя е господарка на себе си. Винаги. Разбираш ли ме, Зейнаб?

— Не съм сигурна.

— С времето ще започнеш да разбираш.

— Трябва да се науча да разделям мислите от чувствата си — каза тя замислено. — В това ли е тайната, Карим ал-Малина?

Тя го погледна въпросително. Наистина искаше да се научи. Не искаше никога повече да бъде жертва на мъжете, дори и на този, който се нарича неин господар. Трябваше тя да управлява съдбата си. Явно това беше ключът към оцеляването и успеха.

Той кимна в отговор, доволен, че е схванала същността на думите му.

— Имаш ли някаква представа колко си красива, Зейнаб?

— Знам как изглеждам, защото Груоч — сестра ми — беше абсолютно същата като мен. Само цветът на очите ни се различаваше, но малко хора го забелязваха. Освен това съм виждала лицето си във водите на езерото. Груоч искаше да си имаме огледало, но никога не съм виждала нещо подобно. Знам, че съм по-хубава от нормалното, но красива?

— Да, много си красива. — Той докосна бузата й с ръка. — Има различни типове красота, Зейнаб, но ти ги превъзхождаш всичките. Не мисля, че в харема на Абд ал-Рахман има друга подобна жена.

Той я притисна силно към себе си.

Тя подпря ръцете си на гърдите му, опитвайки се да запази равновесие. Тогава той й се усмихна и я повдигна от пода. Положи я върху леглото и коленичи от едната й страна.

— Един неразумен мъж ти е отнел девствеността. Друг те е изнасилил. Но в сърцето и душата си, Зейнаб, ти все още си девица. Тази нощ аз ще правя любов с теб така, сякаш наистина си такава.

Устните му докоснаха нейните с нежност, на която тя не смяташе, че някой мъж е способен. Сърцето й ускори ритъма си. Той легна до нея и усещането за голото му тяло до нейното беше неописуемо. Карим хвана ръката й. Тя трепереща очакваше следващото му движение. Думите му още звучаха в главата й. В сърцето и душата си, ти все още си девица. Да, наистина беше! Но той как е разбрал? Как е могъл да почувства болката й, след като тя самата не я признаваше пред себе си? „Да признаеш слабостта си означава да дадеш на другите власт над теб“ — помисли си горчиво Зейнаб. Беше научила този урок много отдавна, когато още беше Реган Макдаф — нежеланата дъщеря.

— С девиците — каза той — трябва да се отнасяш с много нежност и никога да не бързаш.

Той целуна вътрешността на дланта й, после всеки пръст поотделно. Тя се отдръпна, стресната, когато той леко захапа един пръст.

— Хубаво е, че си любознателна, Зейнаб. С всяка девица е така. Така тя се научава как да доставя и да получава удоволствие.

Устните му отново намериха нейните и целувката беше бавна и нежна. Но само в началото. Зейнаб се отпусна за момент, но се вцепени веднага щом целувката започна да става по-настойчива. Усещаше желанието му, макар че не нямаше кой знае какъв опит в това. Устните й се разделиха, допускайки езика му в устата й. Тя го докосна срамежливо със своя. Чувственият контакт сякаш запали огън в тялото й. Знаеше, че не иска това никога да свършва. Беше останала без дъх, когато той най-накрая спря да я целува и й се усмихна.

— Хареса ли ти? — попита той, знаейки какъв ще бъде отговорът.

Зейнаб кимна, очите й бяха разширени.

— Да!

Той отново се наведе над нея, целувайки върха на носа й, брадичката й, челото, трептящите й клепачи.

— А сега ти направи същото. — Той легна по гръб.

Зейнаб докосна лицето му с устни. Първо високите скули, после ъгълчетата на устата му и най-накрая не можа да устои и целуна и устните му. Заливаше я гореща вълна. Сърцето й подскочи, когато той обви ръцете си около нея, придърпвайки я към себе си.

— Много си бърза, цвете мое. Нямаш никакво самообладание — скара й се нежно той.

— Да, нямам. Нещо отвътре ме кара, но не знам какво е, господарю. Много ли съм лоша?

— Да. — Той се ухили. — Направо си непоправима, съкровище. Трябва да си търпелива. Искаш твърде много и твърде бързо. А тези неща трябва да се правят бавно, за да дадеш и получиш възможно най-голямо удоволствие. — Той я обърна по гръб и се наведе да целуне гърдите й. — Толкова са красиви и сочни. Направо молят за ласки.

— Да, така е — отвърна смело тя.

Карим нежно стисна едното зърно между палеца и показалеца си. Тя потрепери. Той се премести на другата гърда, после наведе устните си към зърното. Езикът му се плъзна във вдлъбнатината между гърдите й. Зейнаб застена от удоволствие. Той захапа нежно едното зърно и тя извика.

Милувките на устните му я докарваха до лудост. Силните му ръце, които я галеха й даряваха много приятни усещания.

— О, да, господарю!

Той пъхна една възглавница под хълбоците й. Разкрачи краката й, вмъкна се между тях и ги вдигна на раменете си.

— А сега — прошепна той, — ще ти покажа едно сладко и тайно удоволствие, моя русокоса Зейнаб.

Карим нежно разтвори розовите й срамни устни. Те вече бяха мокри от любовните й сокове, макар тя да не го съзнаваше. Езикът му се плъзна по мъничката точка на женствеността й и започна да я гали.

В първия момент Зейнаб не беше съвсем сигурна какво точно прави той, но изведнъж разбра. Отвори уста, за да извика от изненада, но не излезе никакъв звук. Дори въздух не можеше да си поеме. Искаше й се да бе противопостави, но… но… Езикът му продължаваше да се движи. От гърлото й се надигна дрезгав вик. Пред очите й избухнаха искри.

Той свали краката й от раменете си, хвана мъжествеността си в едната си ръка и започна да я търка в мъничкото й бижу. Беше твърд и нямаше търпение да я има. Тя видя желанието в очите му.

— Вземи ме — помоли го тя. — Вземи ме сега!

— Мъжът трябва да влезе в една девица бавно, с нежност — каза той през стиснати зъби и натисна.

Тя усети как я изпълва. Инстинктивно обви краката си около тялото му, за да може той да влезе още по-дълбоко. Искаше й се да го има дълбоко в себе си. Карим изстена. Тя потрепери. Усещаше го как пулсира в нея. Усещаше, че в този момент той беше толкова безпомощен, колкото и тя.

Той започна да се движи — отначало бавно, после все по-бързо и по-бързо. Красивото му лице се беше изпънало. Зейнаб повече не можеше да гледа! Пред очите й отново избухнаха искри. Нито един от двамата мъже, които я бяха използвали преди, не я бяха подготвили за това… това… чудо. Екстазът достигна върха си.

Когато дойде на себе си, осъзна, че той я целува по бузите, и чак тогава разбра, че плаче. Бавно отвори очи и се взря в неговите, удивена. Нямаше нужда от думи. Той вече не беше върху нея, а отстрани и я прегръщаше нежно. Каза само една дума:

— Спи.

Тя се подчини, осъзнавайки, че е изтощена.

Той я наблюдаваше как потъва в дебрите на съня. Беше имал много жени в двайсет и осем годишния си живот и всички бяха различни. Правенето на любов не беше просто физически акт. Трябваше да разбереш нуждите на партньора си, да узнаеш слабостите му, да изпълниш живота му, докато си с него. Никоя от всичките тези жени не го беше трогвала, никоя не беше докосвала сърцето му. Досега. Защо това момиче от студените, влажни северни земи го накара да се чувства така? Не беше само красотата й, имаше и нещо друго.

Той взе един рус кичур между пръстите си и го целуна. Това беше пълна лудост! Дори само като си позволяваше тези мисли, той нарушаваше основното правило на майсторите в любовта. Не трябва да се влюбваш в ученичките си и те не трябва да се влюбват в теб. Не се ли беше поучил от горчивия си опит? Това не беше просто една робиня. Това момиче принадлежеше на приятеля на баща му и трябваше да отиде в харема на халифа на Кордоба. Пълна лудост.

— Вече не мога да бъда майстор в любовта — каза тихо на себе си той. — Не мога да позволя да се случи нещо такова. Може би остарявам, след като не мога повече да контролирам чувствата си.

Погали нежната кожа на Зейнаб. Трябваше да я обучи не само в изкуството на любовта, а и как да оцелее в харема на господаря си. Любимата жена на халифа, Захра, беше влиятелна и отмъстителна жена, която често използваше отрова. Нейният син беше наследник на баща си и тя яростно го защитаваше. Захра нямаше да се зарадва на тази млада красавица. Всъщност щеше да направи всичко по силите си, за да я отстрани, ако халифът я хареса. А Карим ал-Малина щеше да се погрижи Зейнаб да се хареса на Абд ал-Рахман. Това беше негово задължение.

— Беше прекрасно!

Думите на момичето прекъснаха мислите му. Той я погледна в очите и се усмихна леко.

— Вече не се ли страхуваш? Разбра ли, че страстта е нещо много приятно?

— Да! Искам да го направим пак, господарю! Моля те!

Топлият му смях я заля.

— Много си нетърпелива, цвете. Има толкова много неща да научиш. Първо трябва да се изкъпем един друг с любовните кърпи. Иди да донесеш купата от масата. Кърпите са вътре. По-късно ще обсъдим молбата ти.

Тя стана от леглото и побърза да изпълни нареждането му.

— Какво трябва да правя, господарю? — Тя коленичи очаквателно до него.

— Водата в тази купа винаги трябва да е топла. В бъдеще ще трябва да е парфюмирана с твоя аромат. Кърпите трябва да са от най-мекия лен. А сега вземи една и почисти члена ми, Зейнаб. После аз ще направя същото за теб. Не забравяй, че бях в най-интимната част на тялото ти. Мога отново да поискам да го направя. По-нататък ще те науча как да приемаш мъжкия член в устата си, за да дариш на мъжа по-друго удоволствие.

Тя го погледна изненадано, но не каза нищо. Просто взе кърпата и изпълни нареждането му. Докосваше го нежно. Беше учудена, че нещо толкова малко можеше да й донесе такова удоволствие. После забеляза, че членът му е някак обезобразен.

— О! Как си се наранил така, господарю?

— Наранил? — той се смути за момент, но после разбра какво си мисли тя. — Не съм се наранил, Зейнаб. Обрязан съм. Всички маври, евреи и повечето мъже от Изтока са. Бях на седем, когато го направиха. Дадоха ми да изпия нещо, в което имаше наркотик, за да облекчи болката. Обрязването е свързано със здравето. В страните с топъл климат трудно се намира вода за пиене, още по-малко за къпане. А ние, хората от ал-Андалус, сме чистници и обичаме да се къпем. Като се обреже мъжкият член, просто е по-лесно да се поддържа чист.

— А аз си помислих, че си бил наранен. Чувствам се глупаво.

— Откъде би могла да знаеш? Не се страхувай да задаваш въпроси, съкровище. Женското тяло доставя много удоволствие на мъжа, но мъдрият мъж се радва и на други неща. След няколко дни ще отпътуваме за дома ми. Там ще продължа да те обучавам, но не само в любовното изкуство, а и как да танцуваш, да пееш и да свириш поне на един инструмент. Ще се занимаваш с поезия, ще опознаеш историята на моя народ и още много други неща. Трябва да научиш арабски и езика на народа ми. И когато най-накрая преценя, че можеш да отидеш в харема на халифа, ти няма да се срамуваш от себе си. Ще бъдеш над всички жени, които Абд ал-Рахман някога е виждал. Ще те науча и как да бъдеш дискретна, за да не обидиш Захра, майката на наследника на халифа. Добрите обноски са много важни за една робиня за любов. — Той взе другата кърпа от купата — А сега нека те измия, съкровище. Легни назад и се отвори за мен, Зейнаб.

Тя потрепери леко, когото той се зае за работа. Изкуството на любовта беше нещо много интимно. Бавно и внимателно той започна да я почиства, като в същото време отново я възбуждаше. Тя затвори очи. Защо не можеха и другите мъже да бъдат като Карим ал-Малина? Или пък всички мъже от ал-Андалус бяха като него? Може би само мъжете от Севера бяха толкова жестоки и брутални.

Когато приключи, Карим й каза:

— А сега, Зейнаб, докосни с един пръст това нежно мъничко бижу.

Тя се подчини, отначало срамежливо, но после, когато разбра какво може да направи сама със себе си, стана по-смела. Когато плътта й се навлажни, той хвана китката й. Придърпа ръката й към лицето си и засмука пръста й.

— Ти си като див мед. — Той се надигна нагоре и коленичи над гърдите й. — Сложи ръцете си зад главата.

— Защо? — Искаше й се да му се довери напълно, но невежеството й я караше да се страхува.

— Няма от какво да се страхуваш. — Той се наведе и подпъхна две възглавници под раменете й. После надигна члена си, който отново беше нараснал. — Отвори уста, Зейнаб, и го поеми. Ще използваш езика си, за да го дразниш, но зъбите ти никога не бива да нараняват господаря ти. Когато свикнеш с това, ще започнеш да ме смучеш. Аз ще ти кажа кога да спреш.

Зейнаб поклати глава.

— Не мога — прошепна тя, шокирана от искането му.

— Можеш — каза тихо той.

— Не. Не!

Той не си направи труда да спори, а просто стисна ноздрите й с пръсти. Зейнаб отвори уста, за да си поеме въздух, и Карим бързо пъхна члена си между устните й, като едновременно с това пусна носа й.

— А сега започни да ме ближеш, цвете. Не, не изваждай ръцете си изпод главата, или ще накарам Донал Рай да те набие. Не забравяй, винаги трябва да се подчиняваш на господаря си.

Мина доста време. Тя лежеше и не беше съвсем сигурна какво трябва да направи. После любопитството надделя и тя плъзна езика си напред. Той я наблюдаваше през полуспуснати клепачи. Това беше трудно изпитание. Тя продължаваше да го ближе. Очите й срещнаха неговите.

Карим кимна окуражително.

— Точно така, съкровище. Не се страхувай. Езикът ти няма да ме нарани. Сега го завърти около главичката.

Вкусът му не беше неприятен. Беше леко солен. Страхът й постепенно изчезваше.

— А сега го смучи — каза той глухо.

Тя се подчини и откри, че това й харесва. Той изстена и Зейнаб го погледна учудено. Очите му бяха затворени, лицето — изпънато. Откри с изненада, че тя владееше положението, не Карим. Тя продължи да го смуче, като собствената й възбуда нарастваше от тази нова власт, която разбра, че има над него.

— Спри! — Гласът му беше дрезгав.

Той стисна отново ноздрите й и извади уголемения си член от устата й.

Очите й се разшириха, когато го видя.

— Не се ли справих добре? — прошепна тя, отново изпитвайки страх.

— Напротив.

Той слезе от нея, наведе глава и започна отново да целува голото й тяло. Тя потрепери и изви тялото си, когато устните му се сключиха около едното зърно. Той го засмука, облиза го и накрая го целуна. Едната му ръка се плъзна надолу по тялото й, вмъкна се между краката й. Търсеше перлата на женствеността й. Намери я и започна да я гали.

— Желая те — каза й той. Пръстите му се вмъкнаха в нея. — Ти си млада и нямаш опит, цвете мое, но си родена да бъдеш робиня за любов.

Докосването му я възпламеняваше и тя отново пожела да я обладае. Устните му покриха нейните в изгаряща целувка, която сякаш нямаше край. Езиците им се сплетоха в чувствен танц. Ръката му я галеше и тя мислеше, че не може повече да издържа. Коремът и гърдите й бяха натежали, сякаш щяха да избухнат от толкова удоволствие.

— Моля те! — прошепна тя.

— Моля те какво?

— Моля те!

— Една робиня за любов никога не се моли, въпреки че господарят й се ласкае, когато знае, че тя го желае.

Тогава той влезе в нея.

Викът й на удоволствие го окуражи. Силните му, бързи движения й отнеха дъха.

— О, господарю, ще ме убиеш с това удоволствие! — почти проплака тя.

— Много добре, съкровище.

Тя обви здраво краката си около него, ръцете й прегърнаха врата му.

— Не спирай! — молеше тя. — Толкова е хубаво! Ааах, умирам! — Тя потрепери леко.

— Не още, Зейнаб. Много бързаш. Ще трябва да продължим, защото аз още не съм задоволен. Запомни, господарят ти трябва пръв да получи удоволствието си и чак тогава ти можеш да получиш своето.

— Не мисля, че мога. — Гласът й беше слаб.

— Да, можеш! — настоя той и започна да се движи още по-бързо.

— Не! Не! — Тялото й отново се изви. — Ааах! Ааах!

За нейно голямо учудване, това се случваше още веднъж. Усещането беше още по-силно от това преди малко. Как е възможно да се задоволява толкова лесно?

— Малка кучка! — изръмжа той в ухото й.

Наведе се и целуна едната й гърда. Имаше чувството, че ще избухне. Движеше се все по-бързо и по-бързо, докато вече не можеше да проникне по-дълбоко, и желанието му към това момиче избухна диво.

В продължение на няколко дълги минути те лежаха притиснати един към друг. Когато постепенно се успокоиха, Карим каза.

— Извикай Ома. Кажи й да ни донесе чиста вода и вино. И двамата имаме нужда от подкрепяне на силите.

— Искаш прислужницата ми да ни види така? — Зейнаб беше изумена.

— Тя трябва да се научи да ти служи във всякакви ситуации — отвърна той. — Нали те е виждала гола в банята?

— Но ти също си гол!

— Да — отвърна спокойно той.

Момичето поклати учудено глава.

— Този свят, в който ме водиш, господарю, е толкова различен от този, в който съм родена — каза му тя.

После извика Ома и й предаде нарежданията му, докато почервенялото момиче слушаше, стараейки се да не гледа към привлекателното тяло на Карим ал-Малина.

— Чувала съм, че всички хора от вашите земи са с тъмни очи — обади се Зейнаб, докато чакаха завръщането на Ома. — Защо твоите са сини?

— Майка ми е норвежка. Била е пленена при един набег и подарена на баща ми. Той я направил своя втора съпруга. Двамата ми братя са с тъмни очи, както и сестра ми.

— Втора съпруга? Колко съпруги има баща ти?

Зейнаб отново беше изумена. Дали пък маврите не бяха като саксонците, които имаха по повече от една жена?

— Баща ми има само две съпруги. Той е голям романтик и би се оженил само по любов. Харемът му е пълен с държанки, разбира се, за да не се отегчава. Може би има около дванайсет. Това се смята за малък харем. Халифът например има повече от сто жени, които да му доставят удоволствия, а в харема му живеят повече от няколко хиляди жени.

— Няколко хиляди? И как мислиш, че ще привлека вниманието на този могъщ владетел сред толкова много други жени? Той няма да ме забележи. Ще си умра самотна и без приятели!

— Не всички жени в харема на Абд ал-Рахман са държанки. Повечето са прислужници, като твоята Ома. Някои са членове на семейството — лели, братовчедки, дъщери. Само около сто от всичките са за негово удоволствие. Освен това, ти си робиня за любов, а това не е нещо често срещано. Ще бъдеш представена по подходящ начин на новия си господар, заедно с другите момичета, които Донал Рай изпраща. Абд ал-Рахман ще те пожелае веднага щом те види, обещавам ти.

— Млад ли е халифът? — попита тя.

— Не, но не е и стар, Зейнаб. Той има голям опит в изкуството на любовта и продължава да е добър любовник — през последните две години му се родиха още три деца. Той е също мъдър и велик управник, обичан и уважаван от народа си. А, ето я и Ома. — Той се обърна към момичето. — Парфюмира ли водата както ти каза господарката ти?

— Да, господарю. — Тя остави водата до леглото и побърза да излезе от стаята.

Зейнаб нямаше нужда от подканяне. Взе една от любовните кърпи и започна да почиства члена му. После легна и се остави и той да направи същото за нея.

Когато приключи, той я попита:

— Гладна ли си, съкровище?

Тя кимна енергично.

— А ти?

— Да, разбира се! Не е лесна работа да те обучава човек!

— Да се учиш също е изморително. Ще извикам Ома и ще я накарам да ни донесе храна.

— Ако си изморена, може би първо трябва да си починеш — предложи той.

— О, не, господарю. Веднага щом силите ми се върнат, ще продължим с обучението ми.

Той се засмя.

— Кажи на Ома, че искам стриди. Много са хранителни.

— Тогава и аз искам стриди.

Карим се замисли. През предстоящите месеци нямаше да му бъде лесно. Чувствата, които това момиче предизвикваше в него, бяха много по-различни от чувствата, които бе изпитвал към която и да било жена. Нима се влюбваше в нея? Не биваше да е така. Тя никога не би могла да бъде негова. Напомни си, че притежава тялото й само за да я обучава. Да я обича, или да я окуражава тя до го обикне, не би било почтено. Подобно поведение би донесло срам и на двама им.

Училището за майстори в любовта в Самарканд вече не съществуваше. Той беше един от последните ученици, защото учителите тогава вече бяха стари, а сега вече бяха мъртви. Така и не се намериха хора да заемат местата им. Човечеството вече не се интересуваше от изкуството на любовта. Карим знаеше за съществуването на още около половин дузина майстори като него, но те всички бяха в Далечния Изток. Точно затова робините за любов бяха толкова ценени в ал-Андалус — нямаше кой да ги обучава и бяха истинска рядкост.

Провалът с онова момиче Лейла, чувствата му към Зейнаб — всичко това говореше, че той вече не може да упражнява това, за което беше учил. Ще продължи с търговската си дейност. Когато обучи Зейнаб и я представи на халифа, ще се ожени, както искаше семейството му. Булката естествено щеше да е девствена. Щеше да му е забавно да я обучава, както и останалите жени в бъдещия си харем, но никога повече нямаше да обучава робиня за любов.

Зейнаб беше умна, прекалено умна за жена и бързо възприемаше. Една година, не повече. За това време щеше да я научи на всичко, което трябва да знае, за да доставя удоволствие на халифа и как да оцелее в харема. Щеше да я представи на Абд ал-Рахман и това щеше да е краят. Повече нямаше да мисли за Зейнаб. Никога!