Бъртрис Смол
Робиня за любов (18)

Глава 17

Али Хасан дойде сутринта на третия ден в шатрата на Зейнаб.

— Довечера — каза той и се ухили широко — ще си най-после моя!

— Съжалявам, но няма да стане — отвърна тя. — Връзката ми с луната се прекъсна снощи и съм нечиста.

Лицето му потъмня от ярост.

— Лъжеш!

— Инига, лъжа ли?

— Не, господарю, не лъже. — Инига трепереше. Въпреки всичко, което й казваше Зейнаб, тя продължаваше да се страхува от Али Хасан.

— И ти ли лъжеш? — Той приближи лицето си към нейното и Инига пребледня.

— Н-не, господарю! Н-не! — проплака тя. — Истина е.

— Инига, донеси ми нещо за ядене — каза й Зейнаб и момичето с облекчение избяга от шатрата. — Прекалено се страхува от теб, за да лъже, Али Хасан. Не виждаш ли? Всеки път, щом я погледнеш, тя за малко не припада, малката страхливка. — Зейнаб се изсмя. — Много съжалявам, че те разочаровам, но това е женската природа и нищо не може да се направи. — Тя застана пред него, плъзна ръцете си около врата му и леко гризна горната му устна. — Мислиш ли, че само мъжете обичат да правят любов, Али Хасан? Изгарям от желание да имам мъжествеността ти в тялото си. — Тя му се усмихна победоносно, а гърдите й се притиснаха в неговите. — Само още седем дни, не повече — обеща тя, свали ръцете си и се отдръпна.

Той изстена, сякаш от болка. И наистина го болеше. Хвана я и притисна гърба й към тялото си.

— Толкова те желая, Зейнаб. — Той сложи ръката й на члена си.

— О-о! — възкликна тя, защото добре знаеше как трябва да реагира. — Толкова е голям, Али Хасан! Кълна се, че е по-голям от първия път, когато го видях.

Зейнаб обви пръстите си около него и го погали.

— Седем дни? — Той почти стенеше. — Не може ли по-рано?

Не можеше да повярва какво правеше тази жена с него. Само мисълта за нея го правеше твърд като камък. Ръката й щеше да го накара всеки момент да се изпразни.

Тя въздъхна и в гласа й прозвуча съжаление, когато свали ръката си от него и каза:

— Страхувам се, че не може, Али Хасан. Много съжалявам, но какво бих могла да направя?

Той я пусна.

— Ще се махна оттук. Не искам да те виждам, докато не настъпи подходящото време. Ако остана, ще се побъркам от желание по теб, красива моя Зейнаб.

Той се обърна рязко и напусна шатрата. След няколко минути се чу тропот на копита и Али Хасан и хората му напуснаха лагера.

Зейнаб се усмихна, доволна от себе си. Женската й природа наистина й беше помогнала в случая. Със сигурност за една седмица Карим и Хаздай ще ги открият. Учудваше се, че още не са го направили. Каквото и да смяташе Инига, Зейнаб знаеше, че нито един от двамата не би изоставил робинята за любов.

Инига се върна с храната.

— Заминаха. Сега в лагера има само старци, жени и деца. — Тя подаде на Зейнаб една купа — Защо си тръгнаха?

— Али Хасан смята, че няма да може да се контролира през следващите седем дни, ако съм непрекъснато пред погледа му.

— Толкова си смела. Ще ми се да бях като теб, когато ме отвлякоха от Алказаба Малина, но бях толкова изплашена.

— Направила си всичко това само защото си смятала, че така ще защитиш сина си. Ти си била по-смела от мен, Инига. Ти си се пожертвала заради детето си, а аз просто играя игрички с Али Хасан, докато брат ти и Хаздай дойдат. Войниците на халифа са много добре обучени. Не мога да разбера защо още не са намерили лагера. Поне огньовете нощем трябва да привлекат вниманието им.

— Тук няма открити огньове — каза Инига, чудейки се как не го е забелязала по-рано.

— Какво?

Зейнаб беше изумена, но изведнъж осъзна, че всъщност бе прекарвала всичкото си време тук, в шатрата. Беше видяла лагера само за малко при пристигането си.

— Али Хасан знае, че огньовете ще привлекат вниманието на враговете му. Шатрите се отопляват с мангали. Готви се в отделна шатра за целия лагер и също се използват мангали. Има само едно огнище, което се използва нощем, за да не се вижда димът. Шатрите са черни, както и скалите в каньона. Трудно е да бъде намерен лагерът, Зейнаб.

— Тогава трябва да запалим огън.

— Зейнаб, те ще те убият!

— Няма да разберат как е станал пожарът, ако сме умни. — Зейнаб вече обмисляше плана си. — Няма да има голяма полза, ако го направим, преди Али Хасан да се е върнал. Трябва да помогнем на Хаздай да намери този негодник, за да бъде наказан. Ще трябва да стане през нощта, когато притежава робинята за любов за първи път.

Докато го забавлявам, ти ще пропълзиш покрай няколко шатри, като носиш живи въглени, за да ги запалиш. Ще са необходими няколко минути, за да пламнат. Ще имаш достатъчно време, за да се върнеш тук. Кой би те заподозрял? Те мислят, че се страхуваш от тях до смърт. Ако внимаваш, никой няма да те види в тъмното.

Когато се вдигне тревога, Али Хасан ще изскочи навън, а аз ще запаля неговата шатра, като преобърна мангала. После ще изтичам след него, крещейки, че нашата шатра също гори. Той ще си помисли, че това е нападение. Пламъците ще привлекат вниманието на Хаздай и на хората му.

— Не знам дали мога да ти помогна, Зейнаб.

— Трябва да ми помогнеш. Нямам на кого друг да разчитам, Инига. Със залеза на слънцето всички се крият по шатрите си. Ще си в пълна безопасност.

— Толкова се страхувам — проплака Инига.

— Докато Али Хасан го няма, ще пълзим заедно нощно време из лагера — предложи Зейнаб, която не искаше да приеме страховете на приятелката си. — Така ще свикнеш и няма да се страхуваш. Ще видиш, че няма нищо страшно, Инига. Моята задача е много по-опасна от твоята. Аз ще трябва да забавлявам това прасе достатъчно дълго, за да ти осигуря време да свършиш твоята работа. Ще трябва да го убедя колко е привлекателен и че моето желание е толкова голямо, колкото и неговото. Ти със сигурност не би искала да направиш това.

— Не — призна Инига, — не бих искала. О, Зейнаб, толкова се страхувам за теб! Той е истинско чудовище, когато се съвкупява с жени! Огромен е! Много по-голям от Ахмед. Не спира, дори и когато започвам да крещя от болка. Не съм достатъчно смела, но бих искала да го убия. Толкова го мразя! — Красивото й лице се зачерви.

— Всичко е наред, Инига — успокои я Зейнаб, прегръщайки я. — Аз съм научена да правя любов. Али Хасан не може да ме нарани, защото знам какво точно да правя. А и е почти невероятно да стигнем до истинската част, ако ти свършиш добре своята работа.

— Ще се опитам. Искам брат ми да те намери. Искам Карим да убие Али Хасан!

— Ще успееш. Животът ни зависи от твоя успех, Инига.

Всяка нощ през следващите седем дни двете жени се измъкваха от шатрата и обикаляха из лагера, докато Инига започна да преодолява страха си.

— Защо просто не избягаме? — попита Инига една вечер, докато чакаха да стане време за нощната им обиколка.

— Ще можеш ли да намериш обратния път? Аз се опитах да запомня откъде минахме, когато ме водеха насам, но разбрах, че всичките хълмове ми се струват абсолютно еднакви. Няма нито път, нито пътека. Дори и да избягаме, можем да се натъкнем на Али Хасан, вместо на брат ти. А даже и да успеем и да покажем после пътя за насам на войниците, Али Хасан вече отдавна ще е избягал.

А аз искам той да бъде наказан за това, което направи със семейството ти. Много по-добре е да останем тук като стръв. Докато Али Хасан вярва, че може да има тялото ми, той ще се върне тук.

Седемте дни минаха много бързо за Инига Със спокойствие, което я впечатляваше, Зейнаб се приготвяше за завръщането на Али Хасан. Смело заповяда на жените от лагера да почистят шатрата на водача си, която приличаше на кочина. Дори ги накара да изперат всичките му дрехи в потока, както и да му направят нов сламеник с чисто сено.

— Не искам да ме нахапят въшките — каза тя на Инига Със сладки приказки и с един от пръстените си тя убеди един стар дърводелец да направи дървено корито, което сложиха в шатрата на Али Хасан. Обеща друг златен пръстен на жената, която й донесе подхождащи сапун и благовонно масло. За голяма изненада на Инига се оказа, че много от жените в лагера имат такива неща. Зейнаб си избра тежък аромат на рози, защото знаеше, че той ще се хареса на Али Хасан.

В лагера бяха останали няколко по-млади момчета.

— Искам един голям варел с гореща вода — каза им тя. — Когато господарят ви се върне, започнете да носите гореща вода, за да напълните коритото в шатрата му. Ще се погрижа да бъдете добре възнаградени.

— Али Хасан не е много щедър — осмели се да каже едно от момчетата.

— Ще стане, след като прекара една нощ с мен — каза тя наперено и момчетата се заляха от смях.

Зейнаб се върна в шатрата си, където я чакаше Инига.

— А сега запомни, че това ще е единствената ни възможност да помогнем на Хаздай да ни открие.

Инига й показа медния поднос, с който щеше да носи живите въглени. Бяха му изплели дръжка от трева. Предната нощ бяха оставили купчинки сено до задните отвори на шатрите, които смятаха да запалят.

— Не забравяй да започнеш от далечния край на лагера, за да си наблизо, когато първите шатри пламнат.

— Толкова се страхувам. Моля се да мога да свърша това заради теб, Зейнаб. Искам да съм смела като теб.

Зейнаб я сграбчи за раменете и се взря в лицето й.

— Ако не ми помогнеш, Инига, ще трябва да се пожертвам и да спя с Али Хасан. Не мога повече да го залъгвам. Аз не се страхувам от това чудовище, но бих предпочела да не се стига дотам. И освен това, ако не запалим лагера, как ще посочим пътя насам на брат ти и на Хаздай?

Защо още се страхуваш, Инига? Какво имаш да губиш? Али Хасан ти отне всичко най-скъпо. Семейството ти. Съпруга ти. Малкия ти син. Ти сама ми каза, че всичко, което искаш, е да умреш. Не те разбирам, но няма да споря с теб за това. Все пак мисля, че преди да напуснеш живота, ще искаш да си отмъстиш на този мъж, който те погуби. Ако бях на твое място, точно това щях да искам!

Сините очи на Инига се напълниха със сълзи.

— Ти си твърда — прошепна тя и тихо заплака.

Зейнаб поклати глава и пусна момичето.

— Не съм твърда — каза тихо тя, — но съм силна. Трябва да бъда. Майка ти също беше силна. Чуй ме, Инига, ти си също толкова смела, колкото беше и лейди Алима. Сигурна съм, че тези, които са отвлекли нея и сестрите й, са ги насилвали многократно, преди да ги продадат като робини. Майка ти е трябвало да бъде силна, за да го преживее. Ти също можеш да бъдеш, Инига. Трябва да бъдеш, иначе те всички са умрели напразно.

Инига потрепери. Тя беше по-скоро изнежена арабска принцеса, отколкото дъщеря на севернячка. Когато всичко това приключи, тя щеше да умре. Искаше да умре, защото вече не й беше останало нищо, за което да живее. Но Зейнаб беше права. Трябваше да бъде силна, ако искаше да помогне да заловят и накажат Али Хасан.

— Ще направя каквото трябва — каза тихо тя. — Кълна се!

В този миг чуха тропота на конски копита и виковете на Али Хасан и хората му.

— Слънцето скоро ще залезе — каза Зейнаб на Инига — Луната вече е в небето. Когато се скрие зад хълмовете, отиди да запалиш шатрите. После се върни тук и чакай. Аз ще се върна при теб и ще се скрием, докато дойде Хаздай.

— Ами Али Хасан?

— Страстта му ще се поохлади от пожара. Ще е твърде зает с потушаването на огъня, за да се занимава с нас.

Тя потупа момичето и отиде в голямата шатра до тяхната. Али Хасан още крещеше из лагера. Момчетата, с които бе говорила, тичаха с пълни кофи вода и пълнеха коритото.

— Достатъчно — каза им тя и ги отпрати.

Изля малко от благовонното масло във водата. Уханната пара изпълни шатрата с аромат на рози. Отвън се чу тропот на ботуши и тя се обърна, за да види Али Хасан, който влизаше в шатрата си.

— Добре дошъл, Али Хасан — каза му тя с усмивка. Взе дългата му наметка и я остави настрани.

— Тук мирише на розова градина — каза той. Не беше сигурен, че му харесва.

— Искам да те изкъпя. Всеки мъж, който е бил цяла седмица на кон, мирише на пот и обор. Няма да правя любов с теб, докато не замиришеш като цвете.

Той се разсмя гръмогласно. Изведнъж настроението му се подобри. Цяла седмица беше докачлив и зъл. Не можеше да изкара Зейнаб от ума си, въпреки че изнасили три жени през това време. Но и това не помогна. Не ги искаше. Искаше своята робиня за любов. Затова се върна, решен да я има, щеше да я насили, ако се наложи, но нямаше повече да отлага. А ето че тя го чакаше.

— Значи трябва да се изкъпя, така ли? — Той се засмя. — Не мога да си спомня кога за последен път съм се къпал истински. Откъде намери това корито?

— Подкупих един от дърводелците. Подкупих също така и жените, за да ми донесат благовонни масла и сапун. — Зейнаб развърза ризата му и я съблече. — Оу! Как смърдиш!

— Ти си много съобразителна жена.

— Да — съгласи се тя, хвана го за ръката и го заведе до един стол. — Седни, Али Хасан. Трябва да ти събуя ботушите. — Тя го направи и продължи: — Стани, за да ти събуя панталоните. Аллах! Толкова са мръсни! Трябва да изгориш всичките си дрехи. — Тя развърза колана и бързо дръпна надолу панталоните. — А сега в коритото, Али Хасан!

— Целият съм на твое разположение. — Той седна в коритото и очите му се разшириха, когато тя съблече кафтана си. — Какво правиш?

— Не мислиш, че ще те къпя отвън, нали? Трябва да вляза вътре при теб. Освен това, нямам навик, както добре знаеш, да се къпя с дрехите. — Зейнаб влезе при него в коритото. — А сега запомни, Али Хасан, че тази вечер аз ще ръководя играта. По-късно, когато наистина разбереш какво означава да имаш робиня за любов, ти ще поемеш ролята на водач, но не и тази вечер. Ако се държиш като някой див звяр, няма да мога да ти дам удоволствията, които съм обучена да давам. Разбираш ли ме?

Очите му блестяха развълнувано. Мисълта за жена, която го ръководи, му беше непозната, но той кимна.

— Както искаш, Зейнаб. Аз съм като глина в опитните ти ръце. Прави каквото искаш, но ми дай това удоволствие, за което се носят легенди! Умирах от желание по теб през изминалите седем дни!

— Тази вечер — измърка тя — няма да е като никоя друга, която си преживявал, Али Хасан. А сега си отвори устата. — Когато той се подчини, тя изтърка зъбите му с един груб парцал, а после му подаде малка сребърна чаша — Изплакни си добре устата. Никой мъж не бива да се приближава до жена, когато има лош дъх.

Той направи каквото му беше казано и й върна чашата. Пулсът му се учести неимоверно, когато тя го целуна горещо по устата.

— Ето, така е по-добре — каза тя и изтри устните си. — А сега, Али Хасан, дай да измием косата ти.

Тя го направи, после изми и лицето му, смаяна от мръсотията по него.

— Сигурно не си се мил нито веднъж през тази седмица!

— Нямаш много време за това, когато си на коня. Винаги ли правиш това с мъжете, когато идват при теб, Зейнаб?

— Предишните ми мъже бяха възпитани и културни хора — отвърна му тя направо. — Те не идваха в леглото ми с лош дъх и мръсно тяло.

— Отсега нататък ще се къпем заедно всеки ден. А когато завладея Алказаба Малина, ти ще живееш в палат, както вече ти обещах.

Зейнаб не каза нищо, но му се усмихна леко. Съсредоточи се върху работата си. Опитваше се да се бави колкото е възможно повече. Луната сигурно скоро ще се скрие зад хълмовете. Тя бавно търкаше гърба му, ръцете му.

— Трябва да се изправиш, Али Хасан, за да мога да измия и това, което е скрито под водата.

Той се подчини и Зейнаб се изненада, като видя вече възбудения му член. Без да му обръща внимание, тя натри краката му, като натисна леко едно място зад коляното, наблюдавайки скришом как членът му спада. Това беше нещо, на което Карим отдавна я беше научил и което досега не бе и помисляла, че може да й послужи.

Тя продължи да го мие, върна се нагоре към корема му, после към слабините. Той отново започна да се възбужда. Тя бързо започна да го изплаква, като отново успя да натисне мястото, което влияеше на страстта му.

— Сега вече си чист и трябва да ме изкъпеш, Али Хасан, преди да излезем от коритото. Ето ти един чист парцал.

Той започна да я мие, следвайки нарежданията й. Не можеше да откъсне поглед от прекрасните й гърди. Не можа да се въздържи и я целуна по врата, захапа леко ухото й.

— Да не би да си малко момче, че не можеш да потърпиш малко, Али Хасан? — Тя го накара да излезе от коритото и му подаде една кърпа — Избърши ме бързо, за да не настина.

Къде, в името на Аллаха, беше Инига? Сякаш бяха минали векове, откакто влезе в шатрата на Али Хасан. Ако Инига не запалеше шатрите скоро, щеше да се наложи да спи с този мъж. Е, поне сега беше чист.

— Ела — каза тя, хвана го за ръката и го поведе към мястото му за спане. — Накарах жените да ти направят нов сламеник. Напълниха го с прясно сено и билки. Легни, а аз ще се погрижа за теб.

Той легна по гръб и за негова изненада тя се покачи върху него. Измъкна фибите от косата си и тя се разпиля като златен водопад. Зейнаб разтвори предизвикателно срамните си устни и каза:

— Виждаш ли малкото ми бижу, Али Хасан? — Той кимна с отворена уста и тя продължи: — Тази вечер ще те науча как да го накараш да заблести от щастие, а когато аз съм щастлива, ще направя и теб много щастлив.

Сърцето му заби бързо при гледката на влажната й коралова плът, при смелите й, предизвикателни думи.

Тя се наведе над него. Беше най-красивата жена на света и беше само негова. В гърлото му заседна един стон, когато тя близна плътта му. Той наблюдаваше като омагьосан как езикът й се движи от шията до краката му. Когато му заповяда да се обърне, той й се подчини незабавно. Влажният й език го възбуждаше неимоверно.

Не можа да се сдържи и изстена, когато тя захапа леко задната част на бедрото му. Хатиба никога не е била такава любовница. Разбира се, правеше всичко, което той искаше, но определено не беше такава. Вече дори не можеше да си спомни лицето й. Хатиба беше изпълнила задълженията си по-добре, отколкото е предполагала. Ако не беше убил тази невярна кучка и останалите, халифът нямаше да изпрати Хаздай ибн Шапрут и заедно с него Зейнаб.

Тя легна върху него. Усещаше върху гърба си корема и гърдите й. Тя разтвори краката му със своите.

— Знаеш ли какво правя в момента? — прошепна тя в ухото му и го близна — Дясната ми ръка разтваря срамните ми устни, Али Хасан. Ето, намери това, което търси. Ммм. Докато лежа върху теб, ще си доставям удоволствие. Ти не можеш да ме видиш. Само можеш да усещаш движенията и да си представяш какво става. О, да! О! — Движенията й ставаха все по-бързи. — О, да!

— Кучка! — изръмжа той. — Сега ще те чукам!

— Ако дори само се опиташ, няма да разбереш нищо от удоволствието, което мога да ти дам. Държиш се като малко дете, Али Хасан. Не можеш ли да потърпиш малко? Имах цели седем дни, за да измисля нещата, които ще правя с теб тази вечер. Това е само началото. — Тя стана от него. — А сега се обърни.

Зейнаб отново го яхна, но този път той виждаше лицето й и прекрасното й тяло. Навеждайки се напред така, че гърдите й да застанат пред лицето му, тя протегна ръка, за да вземе нещо. Езикът му се плъзна към зърната й и тя се изкикоти.

— Ти си много непослушно момче. Вдигни ръце над главата си, Али Хасан. Ще те завържа. Знам, че не се страхуваш от мен. — Завърза китките му една за друга, после се обърна с гръб към лицето му и завърза и глезените му. — Ако се почувстваш неудобно, само ми кажи и ще те развържа. — Тя отново се обърна.

Думите й засегнаха мъжкото му самочувствие. Определено не се чувстваше добре така безпомощен, но по-скоро би умрял, отколкото да го признае на когото и да било, особено пък на жена. Затова само й се ухили.

— С нетърпение очаквам това, което само ти можеш да ми дадеш, Зейнаб — каза той, но изведнъж се почувства странно нервен, не можеше да си поеме дъх.

Размърда се леко и с облекчение установи, че не е завързан толкова здраво. Ако се опиташе, щеше да се освободи.

Къде, в името на Аллах, беше Инига, чудеше се Зейнаб, докато се навеждаше към него и бавно потърка гърдите си в лицето му.

— Вдишай моето женско ухание.

После се премести още малко по-нагоре и притисна хълма си към устата му, а ръката й сграбчи члена му.

Той се вцепени. Тя не правеше нищо повече от това просто да го държи, но и то беше достатъчно да накара кръвта му да закипи.

— Целувай ме — прошепна тя и той вече не можеше да се сдържа.

Устните му се притиснаха към влажната плът и тя изстена леко. Той беше сигурен, че това е от удоволствие. Тя се обърна обратно и започна да гали члена му.

Той никога преди не се беше чувствал така. Всеки път, когато си помислеше, че е готов да експлодира, тя забавяше движенията си. Езикът му работеше трескаво, но тя нито за миг не изгуби контрол над ситуацията. Той изстена, когато устните й се сключиха около мъжествеността му. Тя протегна ръка назад и я сложи върху устата му. Той започна да я ближе, за да усети вкуса й отново.

Зейнаб на няколко пъти го докарва почти до върха и после спираше. Знаеше, че това все пак трябва да спре, защото в противен случай той щеше да се умори и да загуби желание. А това само щеше да го разгневи. Тя отново се обърна. Мъжът под нея беше блед, по лицето му блестяха капки пот.

Тя му се усмихна и бавно се наниза на члена му. Беше по-голям от всичките, с които си бе имала работа досега. Изпълваше я цялата. Очите на Али Хасан буквално изхвръкнаха. Той отвори уста и завика от удоволствие. Със сигурност целият лагер го чуваше.

После изведнъж от гърлото му излязоха някакви бълбукащи звуци и той припадна под нея. Зейнаб беше учудена, но в същия момент чу викове „Пожар!“. Скочи бързо от жертвата си, развърза я и отново се качи върху нея.

Един от хората на Али Хасан се втурна в шатрата. Като видя господаря си в това положение, той се изчерви.

— Изчезвай! — викна му Зейнаб. — Господарят Али Хасан иска ти да се заемеш с пожара, защото той е ангажиран с друго.

Тя се наведе и заизвива тялото си, стенейки, чакайки мъжа да си тръгне. Когато чу, че той излезе, тя се надигна от Али Хасан. Той не дишаше. Зейнаб притисна ухо към гърдите му, но не чу нищо. Наистина беше мъртъв. Тя внимателно смъкна ръцете му, за да не изглежда толкова неестествено, и го зави. Надяваше се, че до сутринта няма да разберат, че е мъртъв, а дотогава Хаздай и Карим трябваше вече да са дошли. Не смееше да запали тази шатра, защото хората му щяха да дойдат да го спасяват. Само облече кафтана си, угаси лампите и излезе.

Огънят беше обхванал половината лагер. Хората на Али Хасан тичаха като обезумели към потока и обратно, отчаяно опитвайки се да потушат пламъците. Никой не й обърна внимание, когато тя се върна в своята шатра.

— Направих го! — Очите на Инига блестяха победоносно.

— И при това много добре — отвърна Зейнаб и я прегърна. — Али Хасан е мъртъв, Инига. Мисля, че ще е най-добре да се наметнем и да се измъкнем в тъмното, докато все още можем. Хората на халифа трябва скоро да дойдат, но ако се наложи да чакаме до утрото, най-добре е да се скрием някъде. — Хората на Али Хасан могат да открият, че е мъртъв, преди Хаздай да е дошъл и ще разберат, че аз нося вина за това.

— Ти си го убила? Как? — Очите на Инига се разшириха от изненада.

— Той сам се уби с прекаленото си желание да ме притежава. Аз играех невинна игричка с него, опитвайки се да му отвлека вниманието, докато ти изпълниш задачата си, но ти се забави много, Инига. Нямах друг избор, освен най-накрая да го приема в тялото си. Възбудата му беше толкова голяма, че сърцето му не издържа. Това беше твърде приятна смърт за такъв човек. — Тя взе наметалото си. — Хайде, Инига, трябва да тръгваме.

Инига взе наметалото си, но в същия момент отвън долетяха други звуци.

Чуха тропот на копита викове на мъже, женски писъци, дрънчене на оръжие. Двете жени се спогледаха и Инига се обади страхливо:

— А ако пожарът е привлякъл вниманието на други бандити?

За момент Зейнаб също се изплаши, но здравият разум надделя.

— Съмнявам се, че в тези хълмове има други бандити, Инига. Забрави ли, че хората на халифа ни търсят от почти две седмици. — Тя хвана ръката на приятелката си. — Хайде да излезем и да видим. Трябва да приветстваме спасителите си.

Карим я видя в момента, в който излизаше от малката шатра. Видя и сестра си до нея. Зейнаб беше жива! Извика на двама от хората си да отидат при жените, за да ги пазят.

За много кратко време войниците на халифа се справиха с бандитите. Събраха жените и децата на едно място. Щяха да ги отведат в Алказаба Малина и да ги продадат в робство. Останалите живи мъже щяха да бъдат измъчвани публично пред жителите на Малина и след това убити.

Принцът и Хаздай влязоха в шатрата на Али Хасан. Доведоха Зейнаб и Инига.

— Къде е Али Хасан? — попита ги Хаздай.

— Мъртъв е — отвърна Зейнаб.

— Как? И кога?

— Преди малко, господарю. Умря в пламъците на страстта, за което съжалявам. Похотта му го уби.

Карим отиде до леглото, дръпна завивките и се втренчи в човека, убил съпругата и семейството му. Това беше мъжът, който обичаше Хатиба. Видя коритото и копринените въжета, неестественият ъгъл, под който се беше свил единия крак, влагата по члена на Али Хасан. Знаеше как е умрял, но това беше твърде приятна смърт за човек като него.

— Нямах намерение да го убивам така — каза тихо Зейнаб, когато Карим се върна при останалите. — Просто исках да ангажирам вниманието му, докато Инига запали лагера. Когато разбрахме, че Али Хасан не позволява да се палят открити огньове, се досетихме, че точно затова не можете да ни откриете.

— Сестра ми е запалила лагера? — Карим я погледна изненадано.

— Тя стоеше безмълвна, скромно свела поглед.

— Инига беше много смела — обади се Зейнаб.

Хаздай ибн Шапрут не казваше нищо, но слушаше и наблюдаваше Зейнаб и Карим. Разговаряха като стари приятели и тя се държеше покровителствено със сестра му. Какво имаше между тях? Какво е имало между тях? Това беше единственото нещо, за което тя отказваше да говори с него.

— Не си се съмнявала, че ще те открия — каза й най-накрая той и тя му се усмихна.

— Аз съм робиня за любов, господарю. Знаех, че няма да ме оставиш на Али Хасан. Как би могъл да обясниш това на халифа, които ме подари на теб? — Тя се засмя, докосна ръката му и го погледна в очите. — Може ли да се върнем в града, господарю? Умирам за хубава храна и за чисти дрехи. Инига също.

Когато спомена името й, Инига най-после вдигна поглед. Очите й се спряха първо на Зейнаб и после, изпълнени с любов, върху брат й. Бързо извади една кама от дрехата си и я заби в тялото си. Останалите гледаха, смаяни, как краката й се подгънаха и тя се строполи на пода. Карим коленичи и я взе в прегръдките си. По лицето му се стичаха сълзи.

— Инига, не можеш да ме напуснеш! Ако си отидеш, сестричке, аз няма да си имам никого.

— Аз съм опозорена, Карим. Зейнаб ще ти разкаже. — Гласът й отслабваше.

Хаздай бързо коленичи и прегледа раната, молейки се да е повърхностна, но Инига си беше нанесла смъртоносен удар. Очите му съчувствено срещнаха тези на принца и той бавно поклати глава. После евреинът се изправи и прегърна Зейнаб. Тя трепереше и плачеше тихо.

— Н-не т-тъжете — обади се Инига, въздъхна и погледът й угасна.

— Мъртва е — каза глухо Карим. — Моята малка сестричка е мъртва — Той я взе на ръце и се изправи. — Ще я погребем при семейството й.

Намериха един бял чаршаф, в който увиха тялото на младата жена. Утрото вече настъпваше. Запалиха и останалите шатри, подкараха пленниците напред и се отправиха към града.

Денят вече преваляше, когато най-после стигнаха Алказаба Малина. Хората наизлязоха, за да видят доказателството за победата на своя принц над Али Хасан.