Бъртрис Смол
Робиня за любов (11)

Глава 10

На вратата не се почука. Тя просто се отвори и халифът влезе в стаята. Ома и Наджа подскочиха и се поклониха ниско.

— Къде е лейди Зейнаб? — попита любезно халифът.

— Тя е в стаята си, господарю — отговори тихо Ома със сведен поглед.

Халифът кимна, отвори вратата на спалнята и влезе.

Тя го беше чула да влиза. Поклони се безмълвно, очаквайки заповедите му. Той затвори след себе си и я гледа известно време. Зейнаб не помръдваше. Едва дишаше, внезапно осъзнала, че е малко изплашена, въпреки че лицето й не издаваше нищо. Беше се вцепенила като статуя.

— Мислех, че само съм сънувал невероятната ти красота — обади се най-накрая той, — но ти наистина съществуваш, Зейнаб. А сега се съблечи. Тази сутрин не можах да те огледам добре през дрехите и съм нетърпелив да се насладя на тялото ти.

Лицето му беше сериозно. Той очевидно беше мъж, свикнал на незабавно подчинение. После, сякаш за да я поуспокои, се усмихна леко. Зъбите му бяха квадратни, равни и бели. Косата му, защото той сега не носеше чалма, наистина беше червеникаворуса.

Колко странно, помисли си тя. Преди да дойде тук, смяташе, че всички маври са с тъмни коси и очи, но се оказваше, че не е така.

Пръстите й започнаха да разкопчават мъничките копчета на кафтана едно по едно. Погледът й беше вперен в очите му. Дрехата се отвори до пъпа. Халифът гледаше като хипнотизиран, а тя все още не смееше да си поеме дъх.

Преди да е успяла да се съблече, той посегна и откри раменете й. Кафтанът се свлече на пода. Абд ал-Рахман отстъпи крачка назад, за да я разгледа по-добре.

— Къде, в името на седемте джина, Донал Рай е намерил такова прекрасно създание?

— Един датчанин ме заведе при него — отвърна Зейнаб, учудена, че въобще може да говори. — А той ме взе от манастира, в който се намирах.

— Била си християнска монахиня? — Очите му се спряха на гърдите й и той очевидно полагаше усилие да не зарови главата си между тях.

— Не, господарю. Трябваше да стана, но бях пристигнала на същия ден — обясни Зейнаб.

— Кой жесток, сляп, безчувствен мъж би могъл да остави толкова красива девойка зад стените на манастир? — В гласа на халифа прозвучаха гневни нотки. — Ти не си създадена да бъдеш затворничка, да останеш девица до края на дните си. Хвала на Аллах, че моят стар приятел, Донал Рай, те е намерил.

Зейнаб се засмя на разпалеността му. Той очевидно беше страстен мъж.

— Имам сестра близначка, господарю. Съвсем еднакви сме, но тя е по-голяма. Баща ни е умрял, преди да се родим. Ние двете бяхме единствените му законородени деца. При раждането ни е било решено Груоч да се омъжи за наследника на един съседен владетел, а аз да отида в манастир.

— Не можеше ли и за теб да се намери съпруг? — учуди се халифът. Аллах, косата й беше невероятна. Искаше да почувства мекотата й върху голото си тяло.

— Ако се омъжех, можеше да създам неприятности. Съпругът ми сигурно щеше да поиска половината от земята на баща ми. А съседният владетел искаше всичко за наследника си и децата му. Не мога да го обвинявам. Семействата ни са враждували в продължение на много години. Бракът на сестра ми сложи край на враждата, а за мен нямаше друго място, освен манастира.

— Мястото ти е тук, в ръцете ми — каза строго халифът. — Ти принадлежиш на мен и само на мен, красавице! — Той я придърпа към себе си. Целуна устните й, усети вкуса й. В очите му заблестя пламъкът на страстта, когато прекара езика си по устните й. — Ммм, много си сладка и си създадена само за удоволствия. За това Аллах те е изпратил на земята, Зейнаб. Съдбата ти е да ми даряваш удоволствие и да получаваш същото в замяна. Аз съм добър любовник, както сама ще разбереш след малко. — Той започна леко да мачка едната й гърда. — Вече съм наполовина влюбен в теб. Ти възбуждаш тялото ми така, както никой не го е възбуждал в продължение на години. Сърцето ми вика твоето, Зейнаб. — Ръката му сега погали лицето й. — Страхуваш ли се от мен, красавице? Не бива, защото сладкото ти отдаване ще ти осигури моето благоволение.

— Страхувам се от властта ти, господарю — призна тя, — но не мисля, че се страхувам от теб.

— Мъдра си, щом разбираш разликата — отвърна той усмихнат. Хвана я през кръста и я вдигна на леглото. После отстъпи назад и отново я разгледа. — Обърни се, Зейнаб.

Тя се подчини, давайки му възможност да разгледа добре голото й тяло. Учудваше се на самообладанието му. Той прокара ръка по гърба й.

— Дупето ти е като праскова. Девствената ципа между половинките й още ли е там? — Ръката му се задържа там, галейки копринената плът.

— Майсторът в любовта прецени, че това е твоя привилегия, господарю, но съм подготвена да те приема.

Зейнаб положи цялото усилие на волята си, за да не се разтрепери.

— Добре! А сега се обърни отново, прекрасна моя. — Когато тя се подчини, той продължи: — Знам, че си обучена да ми даряваш удоволствие много по-голямо, отколкото обикновена държанка може да ми даде, но тази вечер ще искам да бъдеш просто една обикновена жена. Тази вечер аз ще правя любов с теб. Ще се подчиняваш на всяка моя заповед и заедно ще намерим удоволствието.

— Няма да намериш друга жена, толкова послушна и нетърпелива да ти достави удоволствие, господарю.

Зейнаб се чувстваше глупаво заради по-раншната си нервност. Халифът не беше чудовище. Всъщност беше доста мил и това, че й беше непознат, нямаше голямо значение. Тя не беше просто негово притежание. Тя беше робиня за любов и знаеше какви са задълженията й.

Той бързо се съблече и отстъпи назад.

— Можеш да ме огледаш. Една жена трябва да познава тялото на господаря си така, както той познава нейното.

Тя го разгледа със сериозно изражение. Първоначалното й впечатление се оказа правилно. Той не беше строен като Карим, а доста по-набит. Въпреки това съвсем не беше дебел. Знаеше, че е на повече от петдесет години. Но въпреки това тялото му съвсем не изглеждаше като това на възрастен мъж. Беше привлекателно и силно. Кожата му беше светла, космите бяха махнати. Мъжките му части изглеждаха добре оформени и достатъчно големи. Зейнаб отново вдигна поглед към очите му.

— Много добре изглеждаш, господарю.

— Телата на мъжете не могат да бъдат така красиви, като женските, прекрасна моя. Но въпреки това, едно до друго, обикновено си пасват.

Той отново я придърпа в прегръдките си с нетърпението на младеж, който за първи път среща жена.

Зейнаб затвори очи за момент. Докосването му беше съвсем различно от това на Карим, но тази мисъл, вместо да я разстрои, я отрезви. Това, че тя и учителят й се влюбиха един в друг, беше неприятно стечение на обстоятелствата, но те и двамата знаеха от самото начало, че една такава любов не може да има щастлив край. Тя нямаше да го опозори, като не се държи добре с халифа. Не беше някоя девица, мечтаеща глупаво за истинската любов.

Съсредоточи вниманието си върху ръцете, които галеха плътта й. Бяха силни, може би малко настойчиви, но нежни. Устните му се сляха с нейните, дълбоката му целувка беше топла и чувствена и предизвика тръпка у нея. Тя не можа да се сдържи да не отвърне. Той беше един непознат, но можеше да я възбуди, а преди не смяташе, че това е възможно. Очевидно имаше неща, на които Карим не я беше научил. Неща, които сама трябваше да открие.

Тя отметна глава назад и устните му проследиха грациозната извивка на шията й. Зейнаб почувства топлата влага на езика му и изстена леко, когато устните му намериха гърдите й. Той целуваше и ближеше кожата й, а ароматът й на гардении само усилваше желанието му. Устните му се сключиха около едното коралово зърно, засмукаха го силно и тялото й се надигна към него. Той го захапа леко. Зейнаб извика тихо.

— Отвори очи — заповяда той и се надигна.

В погледа му се четеше страст. Прокара пръсти по полуотворените й устни и пъхна показалеца си дълбоко в устата й. Тя бавно го засмука. Гърдите й се притискаха в голата му кожа.

— Очите ти са като аквамарини — каза той тихо. — Един мъж би умрял за такива очи.

Той извади пръста си от устата й и го прокара надолу към вдлъбнатината между гърдите й. После натисна леко раменете й, докато тя коленичи пред него.

Зейнаб знаеше какво се очаква от нея. Пое го в топлата си уста и го засмука. Той рязко си пое въздух и това й подсказа, че му харесва. Пръстите му се вплетоха в косата й. Тя хвана торбичките му в ръка и леко ги стисна. Протегна единия си пръст към едно определено място, намери го и натисна. Той изстена и потрепери. Малкият й език описваше кръгови движения около главичката на члена му, увеличавайки неимоверно желанието му.

— Спри! — изстена той и я дръпна нагоре. — Ще ме убиеш с това удоволствие, Зейнаб. Каква палава малка вещица си ти, прекрасна моя!

Членът му беше нараснал от страстта, но той успяваше да овладее нуждата си да обладае новата си играчка. Нямаше да я вземе толкова бързо първия път. Искаше да провери темперамента й.

— Седни — каза той.

Когато тя седна на ръба на леглото, той коленичи. Взе едното й стъпало в ръка и го разгледа. Беше малко и тясно. Вдигна го към устните си и го целуна. Прокара езика си по високата извивка, после започна да смуче пръстите. Устните му бавно тръгнаха нагоре по глезена, по прасеца към вътрешната част на бедрото. После повтори същото и с другия й крак. Тя трепереше от удоволствие под опитната му уста.

— Имаш ли любовни топки? — попита я той и когато тя кимна, продължи: — Донеси ги, прекрасна моя.

Зейнаб протегна ръка към златната кошничка до леглото, извади кадифената кутийка и я подаде на халифа. Той извади малките сребърни топки и ги сложи на дланта си, усмихвайки се доволно.

— А сега се отвори за мен.

Тя разтвори крака пред очите му и той бавно пъхна топките в нея, една по една, натискайки ги дълбоко в любовния й канал с опитните си пръсти. Наведе се и разтвори долните й устни, доволен от гледката на кораловата й плът. Езикът му се плъзна по малкото й бижу.

— Ммм!

Зейнаб се заизвива. Сребърните топки в нея се удариха една в друга при движението. Зейнаб изстена. Усещането беше много силно, почти болезнено. Карим й беше показал за какво служат топките само веднъж и тя беше забравила какво приятно чувство предизвикваха.

Езикът на халифа ставаше все по-настойчив. Вмъкна се между меките й, гладки долни устни. Спря се на чувствителната малка пъпка, докато тя изпита чувството, че ще умре от удоволствие. Тя почти ридаеше, а сребърните топки се удряха една в друга.

Не можеше да издържа повече.

— Моля те!

Без да казва нищо, той извади малкия инструмент за удоволствие от тялото й. После отново се наведе и вмъкна езика си в прохода й, извади го, пак го пъхна, и отново, и отново. Тя започна да вика от удоволствие. Любовните й сокове се стичаха обилно, когато той се надигна и я целуна дълбоко. Езикът му донесе собствения й вкус в устата й. Устните му бяха навсякъде по тялото й, в трапчинката на шията й, върху корема й, отново върху устните й. Тя беше мокра от желанието, което той предизвикваше у нея.

Задушаваше се от желание. Притисна се към Абд ал-Рахман, усещайки твърдостта на мъжкото му тяло до мекотата на своето. Халифът се настани между бедрата на нетърпеливата си любовница. Усмихна се, когато момичето под него демонстрира желанието си, потривайки главичката на члена му в малкото си бижу.

— Погледни ме — каза тихо той. — Аз ще завладея душата ти, когато се съвкупя с теб. Погледни ме, Зейнаб!

Тя беше почти обезумяла от страст, но ако се оставеше сега да я покори, щеше да се провали. Щеше да се превърне в една обикновена държанка. Отвори очи и се взря в неговите.

— Колко добър любовник си, господарю! — промълви дрезгаво тя. — Не ме карай да чакам повече. Влез в мен! Накарай да ме заболи от удоволствието, което знам, че само ти можеш да ми дадеш.

Думите й го накараха да потрепери и той влезе дълбоко в нея. Беше гореща и тясна. Той изстена.

— О, Зейнаб, ще ме убиеш с това удоволствие!

Той започна да се движи. Зейнаб обви краката си около него, хвана лицето му в ръце, притискайки се отчаяно в него.

— Ти си истински жребец, господарю — тя почти ридаеше. — Вземи ме! Накажи ме с удоволствие! Аз съм твоя!

Страстта му беше неутолима. Това не му се беше случвало с години. Движеше се бързо в тялото й, но не можеше да намери освобождението, макар че тя със сигурност намери своето, и то два пъти. Най-накрая той извади члена си и каза:

— Обърни се и коленичи, прекрасна моя. Искам другата ти девствена ципа.

Тя се подчини незабавно. Той не забеляза никаква неохота, но тя наистина се ужасяваше от това, което предстоеше. Мразеше този начин на правене на любов. Мразеше, когато Карим бавно пъхаше дилдото в нея. Мразеше го и сега. Беше се надявала това никога да не се случи. За в бъдеще щеше да се опита да намери някакъв начин да го избягва, ако е възможно.

Той влезе в нея почти веднага, ръцете му дърпаха настрани заоблените полукълба, членът му натискаше малката розова пъпка. Натискаше. Натискаше. И изведнъж влезе. Ръцете му стиснаха силно хълбоците й, задържайки я, докато той започна да се движи бързо, без да обръща внимание на виковете й на болка. Халифът стенеше от собственото си удоволствие. Тя беше невероятно тясна. По-тясна от всяка друга жена, която бе имал. Тя го усещаше в себе си, усещаше пулса му и той изведнъж достигна върха.

Въпреки че семето му падаше в неплодородна нива, той въздъхна с облекчение.

— Ааа! — изстена той, когато излезе от нея.

След няколкоминутна почивка Зейнаб стана от леглото. Отиде до вратата и даде някакви нареждания на прислужниците си. След малко се върна при халифа със сребърна купа, пълна с ароматизирана вода и с няколко любовни кърпи. Той лежеше изтощен по гръб. Тя го изми внимателно, после направи същото и със себе си. Остави купата на масата и се вмъкна обратно в леглото.

Ръцете му я обгърнаха и той погали златните й коси.

— Ще се постарая никога повече да не те използвам по този начин. Усетих, че това не ти харесва, но тази вечер това беше единственият начин за мен, моя прекрасна Зейнаб. Не си спомням някога друга жена, да ме е възбуждала толкова много, както ме възбуди ти преди няколко минути. Ти си магьосница. Отново ми върна младостта.

— Аз съм твоя робиня, Абд ал-Рахман. Твоята робиня за любов. Никога няма да откажа страстта ти, независимо по какъв начин искаш да я покажеш — каза тя с гордост. — Аз не съм някоя страхлива малка държанка. Обучена съм да давам и да получавам удоволствие.

Никога не би му признала, че ненавижда този перверзен начин за правене на любов. Това само щеше да опозори Карим. Една робиня за любов не се страхува от никой начин на правене на любов.

— Донеси ми малко вино, прекрасна моя — заповяда й той.

Тя стана и отиде до малката масичка. Върху нея имаше три гарафи. Двете бяха пълни с вино, но в третата имаше от онази течност, която й беше дал Карим. Тя капна няколко капки от нея в една сребърна чаша и я допълни с червено вино.

— Ето, господарю, пий.

Той изпи чашата на един дъх и поклати глава, когато тя му предложи още.

— Знам, че трябва да ти се подчинявам във всичко, но имаш ли нещо против да те отпусна по моя специален начин? — попита тя с лека усмивка на устните.

Страстта беше отнела силите му, а виното го отпусна още повече. Той кимна в съгласие и легна назад между възглавниците.

Зейнаб бръкна в златната кошничка и извади един алабастров буркан. После седна върху халифа, отвори буркана и извади малко от розовия крем вътре. Разтри го върху дланите си и после ги плъзна по тялото на халифа.

— Това има твоя аромат — отбеляза той.

— Имаш ли нещо против? Много добре се справи, господарю. Искам сега да те поуспокоя. — Пръстите й се движеха изкусително по кожата му.

— Мисля, че отново се опитваш да ме възбудиш. — Очите му заблестяха. Взе буркана, бръкна в него и започна да размазва от крема по гърдите й. — Имаш прекрасни гърди, Зейнаб. Невъзможно е човек да ги види и да не му се прииска да ги докосне. — Той подръпна зърната й.

— Защо нямаш брада? — попита невинно тя. — Много от маврите имат бради, а ти — не. Защо?

Тя усещаше как възбудата му нараства. Кремът явно наистина вършеше работа.

— Косата ми е светла — обясни той. — Предците ми, пристигнали в ал-Андалус преди две столетия, са били араби от Дамаск. Всички са били тъмнокоси и с тъмни очи, но пък предпочитали светлокоси жени. С времето кръвта ни се е смесила с кръвта на светлокоси и светлооки робини. Майка ми и баба ми също са били севернячки и аз съм наследил техните коси. Брадата ми е червеникаворуса и с нея изглеждам като чужденец. Затова е по-добре да се бръсна, защото иначе чертите ми са арабски.

Зейнаб погали лицето му.

— Харесва ми лицето ти, господарю — измърка тя.

— Ти си една малка вещица, Зейнаб — каза й той, докато си играеше със зърната на гърдите й. После с едно бързо движение той се метна върху нея. — А също така си и много непослушна, прекрасна моя. Трябва да се научиш кой е господарят тук. Страхувам се, че ще трябва да те накажа. — Целуна я бавно по устните и после продължи надолу по врата й. — Не мисля, че някога ще ми омръзнеш, Зейнаб. — После бавно влезе в нея. — Ти си създадена само за любов и аз смятам само да те любя. Ти ще ми доставяш такова удоволствие, което не ми е доставяла никоя друга жена, а аз ще ти доставя удоволствие, което по-млад мъж не е способен да ти достави.

Тя не беше предполагала, че той е такъв прекрасен любовник. В края на краищата, сигурно нямаше да е толкова ужасно да му принадлежи. Беше мил и й обеща да се постарае да не я използва пак по онзи начин.

Те продължиха да се любят, докато и двамата се изтощиха, задоволени за момента. Абд ал-Рахман прегърна Зейнаб и се усмихна. Тя беше прекрасна! Тази сутрин той беше копнял за нова авантюра, за нова любов. Ето, че я намери в лицето на Зейнаб.

— Защо се смееш, господарю? — попита го тя.

— Защото, прекрасна моя, съм щастлив. Щастлив за първи път от доста време насам. Още утре ще наредя да те преместят в по-голям апартамент, който да отговаря на положението ти.

— Не, господарю, нека остана тук. Тези стаи ми харесват. Само ще те помоля да ми осигуриш градинар, който да се заеме с градинката ми.

— Тези стаи ти харесват? — Той беше изненадан.

— Лейди Валада ми ги даде, защото поисках собствен апартамент, но пък избра място в най-отдалечения край на харема, за да ме накаже за нахалството ми. Но на мен тук ми харесва. Така много малко хора ще могат да ме шпионират. Ако ме преместиш в някой апартамент в средата на харема, никога няма да мога да се чувствам самостоятелна, нито пък ти. Всеки път, когато стенем от удоволствие, останалите ще ни чуват и само ще разнасят клюките. Ако някоя вечер стенеш по-малко, отколкото предишната, всички ще решат, че губя благоволението ти. Не, господарю, предпочитам тези стаи пред които и да било други.

Той беше удивен от здравия й разум. Беше в харема му едва от няколко часа, а вече бе преценила положението си.

— Ти си много умна. Добре тогава, задръж си този апартамент, а аз ще ти осигуря градинар, който ще е само на твоите услуги.

Тя се наведе и бавно и продължително го целуна по устата.

— Нямам никакво време за интригите в харема, господарю. Моето задължение е да ти доставям удоволствие. Ако искам да го правя, по-добре ще е, ако не си отвличам вниманието с ревниви, глупави жени.

Абд ал-Рахман се засмя гръмогласно и смехът му се чу далеч зад стените на апартамента. Жените, които все още не бяха заспали, се спогледаха многозначително. Само ако знаеха на какво се смее господарят им, щяха да бъдат смъртно обидени.

 

 

До сутринта вече целият харем знаеше, че халифът е останал с новата жена през цялата нощ. Тези, които ставаха по-рано, го видяха да излиза от апартамента й и го съобщиха на всички, които бяха готови да ги изслушат. Халифът изглеждаше така, както не бе изглеждал в продължение на много години. Изглеждаше щастлив. Походката му беше лека, по устните му играеше усмивка. Той си подсвиркваше!

Когато Зейнаб и Ома се появиха в банята късно сутринта, придружавани от Наджа, разговорите почти секнаха. Всички очи гледаха в нея. Тя вървеше гордо и се усмихна, когато Обана се втурна към нея, за да поздрави новата фаворитка. Всички вече бяха научили, че първите подаръци, които халифът е дал на новата си любима, са кожите и скъпоценностите, които бе получил от Донал Рай. А Абд ал-Рахман не правеше такива подаръци само за една нощ. Жените наистина бяха впечатлени.

— Добро утро, лейди Захра — смело поздрави Зейнаб по-възрастната жена.

— Добро утро и на теб, лейди Зейнаб. Разбирам, че си спечелила благоволението на халифа.

— Имах голям късмет — отвърна скромно Зейнаб. — Аллах ми се усмихна. Благодарна съм, лейди, но също така съм и алчна.

— Алчна? — Захра повдигна вежди. — Как така алчна?

— Няма да съм доволна, докато не спечеля и твоето благоволение. — Зейнаб гледаше право в очите на Захра.

— С времето и това може да стане — отвърна тя и се засмя.

Какъв малък дявол беше това момиче — достатъчно красива и изкусителна, за да спечели благоволението на Абд ал-Рахман и да го задържи за цяла нощ, а ето че сигурно щеше да се окаже и опасна. Захра все още не можеше да прецени, а докато го направи, Зейнаб нямаше да получи исканото благоволение.

— Ако продължаваш да доставяш удоволствие на нашия господар, ако не сееш семена на раздора в градината на халифа, тогава и само тогава, ще получиш и моето благоволение. Времето ще покаже, скъпа моя.

Захра внезапно осъзна, че това момиче можеше да й бъде дъщеря. Това не беше много приятна мисъл.

Само ако Абд ал-Рахман не беше толкова хлътнал по нея! Може би, би могла да го убеди да даде момичето на Хакам. Щеше да е подходяща партньорка за сина им. Имаше вид на жена, която ще роди здрави синове. Наистина беше време Хакам да започне да обръща повече внимание на жените. Но злото вече беше сторено. Абд ал-Рахман бе спал с тази робиня за любов и очевидно беше останал доволен. Не беше много вероятно да се раздели с нея.

— Тя ти каза, че още нямаш благоволението й — прошепна тихо Обана на Зейнаб, — но пък разговаря с теб пред всички останали. Мнозина биха сметнали, че вече имаш благоволението й. Ти си невероятно момиче, лейди Зейнаб. За един ден постигна това, за което обикновено са нужни години. Повечето от жените тук не са постигнали и частица от това, което ти вече направи. Страхувам се, че вече си създаде и много врагове.

Зейнаб се засмя.

— Не е нарочно, лейди Обана, уверявам те. Аз съм робинята за любов на халифа. Имам само една цел — неговото удоволствие. Нищо друго няма значение за мен. Нямам намерение да се замесвам в глупави женски разправии. Те само ще ми пречат да изпълнявам задълженията си.

— Права си, разбира се, но все пак трябва да внимаваш, дете мое. Тук има жени, които са се опитвали в продължение на години да привлекат вниманието на господаря и все още не са успели.

— И никога няма да успеят, дори и аз да си отида — отвърна Зейнаб.

— Така е — кимна Обана, — но все пак трябва да внимаваш.

— Така и ще направя.

Зейнаб потупа ръката на Обана. Знаеше, че жената е мила, но също така знаеше, че това се дължи единствено на успеха й с халифа. „Вече не ми останаха никакви илюзии — помисли си тя и изведнъж се натъжи. — Такъв ли ще бъде целият ми живот? Винаги ли ще трябва да съм нащрек, да преценявам мотивите на тези около мен?“ Тя въздъхна. Искаше само едно нещо — да бъде обикновена жена с обикновен съпруг и да има пълна къща с деца. А това никога нямаше да стане.

— Дай сега да те изкъпем — наруши мълчанието Обана — Аз сама ще се погрижа за теб.

 

 

Когато си тръгна от Зейнаб, Абд ал-Рахман се отправи направо към банята си, за да възстанови силите си. Тази нощ не си бе починал достатъчно. Нищо подобно не му се беше случвало от двайсет години насам. Но пък се беше забавлявал чудесно. Зейнаб не беше само добре обучена любовница, тя беше интелигентна. Щеше да му е приятно да я опознае по-добре.

Когато излезе от банята, личният му телохранител, Али, му напомни:

— Господарю, нали не си забравил, че обеща тази сутрин да говориш с Карим ал-Малина.

— Изпрати някой да го доведе. Трябва да изпратя лично съобщение за Донал Рай.

— Лейди Зейнаб достави ли ти удоволствие? — осмели се да попита Али.

Абд ал-Рахман се засмя сърдечно.

— Никога, Али, не съм се наслаждавал така на жена, както се наслаждавах на моята робиня за любов. Ако Донал Рай е мислел, че ми е длъжник, вече ми се е издължил многократно.

Карим ал-Малина се появи след малко. Не беше спал добре. Дори прекрасното момиче, което му бяха дали да го забавлява, не можа да му отвлече вниманието, въпреки че когато си тръгна му призна, че никога не е имала по-добър любовник от него. Беше изгубил Зейнаб завинаги и всичко, което искаше, беше да напусне възможно най-бързо Мадинат ал-Захра.

Карим влезе при халифа, който закусваше, поклони се ниско и поздрави:

— Добро утро, господарю.

Абд ал-Рахман се усмихна приятелски на сериозния млад мъж.

— И утрото наистина е прекрасно, Карим ал-Малина. Прекарах нощ, каквато си мислех, че не е възможно да прекарам на моята възраст. Прекрасно си си свършил работата със Зейнаб. Тя е превъзходна! Можеш да кажеш на Донал Рай, че сега аз съм му задължен.

— Ще му кажа, господарю — отвърна Карим вяло, но халифът не забеляза.

— Като се изключи обучението й в любовните изкуства, учила ли е и нещо друго? Изглежда много интелигентна жена.

— Да, така е. Учителите й бяха много доволни от нея. Освен другите си дарби, тя притежава чудесен глас и пее като птичка. Освен това свири на три инструмента.

— Смяташ ли скоро да обучаваш друго момиче? — попита с любопитство халифът.

— Не, господарю. Никога повече не смятам да се занимавам с това. Сега ще отплавам за Ирландия, за да предам благодарностите ти на Донал Рай и после ще се върна в Алказаба Малина, за да се оженя.

— За един мъж е важно да се ожени и да създаде деца — съгласи се халифът. — Кажи ми, на колко години е Зейнаб.

— На петнайсет, господарю — отвърна Карим и се замисли. Твърде млада за мъж на твоите години. Преглътна. Не биваше да показва ревността си. Зейнаб не беше негова. И никога не е била. — Мисля, че е родена в началото на зимата.

— Ще се грижа добре за нея, Карим ал-Малина.

Халифът се изправи и подаде ръка на капитана. Карим я пое, коленичи и целуна големия диамантен пръстен.

— Нека Аллах да те пази и да те води, господарю.

Изправи се и си тръгна, опитвайки се да върви бавно, въпреки че му се искаше да избяга. На двора яхна коня си и препусна към Кордоба. Щяха да отплуват със следобедния отлив.

Сбогом, сърце мое. Сбогом, любов моя. Нека Аллах бди над теб.