Бъртрис Смол
Робиня за любов (4)

Глава 3

— Що за място е това? — обърна се Реган към възрастната жена, която наричаха Ерда.

— Ами, дете, това е баня — отвърна тя. — Никога преди ли не си виждала баня? Това е моето царство. Аз съм господарката тук. Работата ми е да се грижа скъпите робини на Донал Рай да бъдат добре измити, така че да се представят в най-добрата си светлина пред купувачите.

— У дома се къпем в езерото — каза Реган.

— Това ще ти хареса — обеща й Ерда, после се обърна към Мораг. — Ти също ще се изкъпеш, момиче, но гледай хубаво какво правя, защото в бъдеще ти ще се грижиш за банята на господарката си. Робини като лейди Реган се продават в източните страни, а там къпането е изкуство.

Реган и Мораг свалиха дрехите си и малко се изненадаха, като видяха, че Ерда също сваля своите. Бяха много по-смаяни, когато видяха, че тя няма никакви косми по тялото си. Тя видя, че си разменят погледи, и се засмя.

— Маврите обичат жените им, независимо дали са стари или млади, да бъдат гладки като коприна. Майката на господаря беше мавританка. Прислужвах й, като бях момиче. Когато става въпрос за чистота, Донал Рай предпочита източните обичаи. Казва, че са по-здравословни.

Стаята беше изпълнена с пара. Беше много горещо. Реган не се беше чувствала така никога през живота си.

Ерда изля малко вода върху купчина нагорещени камъни и към тавана се издигна пара.

— Ще умра в тази жега — оплака се Мораг.

— Ще свикнеш, момиче — отвърна Ерда с усмивка.

— Защо правим всичко това? — попита я Реган.

— Парата кара тялото ти да се поти и помага на мръсотията и отровите да излязат от кожата ти, лейди — обясни Ерда. — А сега ме последвайте, ще отидем в самата баня.

В другата стая имаше квадратен басейн, пълен с ароматизирана вода. Ерда ги заведе в един ъгъл с малък фонтан. Там върху една полица имаше няколко буркана от алабастър. Старата жена извади шепа сапун от единия и бързо го разтри по тялото на Реган. Разнесе се аромат на лавандула. После Ерда изми косата на Реган, като каза на Мораг да направи същото и със своята. Когато и двете момичета бяха добре сапунисани, Ерда ги поля с вода.

— А сега — каза им тя — сте готови да махна всичките неприятни косми по красивите ви тела. — Тя взе друг буркан, извади от него някаква розова каша и я размаза по краката и срамните части на Реган. — Хайде, момиче — обърна се тя към Мораг, подавайки й буркана. — Въпреки че никога няма да си толкова красива, колкото е господарката ти, ти си хубаво момиче и ще хванеш окото на някой от охраната, сигурна съм в това.

Мораг се изкикоти и следвайки наставленията на старата жена, размаза част от розовата каша върху окосмените части на тялото си.

След няколко минути Ерда извади едно парче плат и започна да сваля кашата. Кожата на Реган се показа отдолу гладка и чиста. Ерда кимна, доволна. Отново насапуниса и изплакна момичето. Мораг следваше наставленията й. После всички отидоха до басейна и Ерда им каза да влязат вътре.

— Защо? — попита Реган и пристъпи в топлата, уханна вода.

— Защото, лейди, това е приятно и отпускащо — обясни Ерда и се отдалечи, за да се изкъпе и тя.

— Мога да свикна с това — каза Мораг, докато се движеха из басейна. — Не съм знаела, че съществуват такива прекрасни неща.

— Да — съгласи се Реган. — Това наистина е много приятно.

Ерда, която тъкмо влизаше в басейна, ги чу и се засмя.

— Това е само началото, момичета. Светът, в който ще се озовете, надхвърля и най-смелите ви фантазии.

— Откъде знаеш? — попита я Реган.

— Не ти ли казах, че бях прислужница на майката на господаря? Два пъти ходих с нея в родината й. Тя е от един град, наречен Кордоба, а областта маврите наричат ал-Андалус. Никога не бях виждала такъв великолепен град! Нито такова прекрасно място!

— Откъде знаеш, че ще ни заведат там? — продължи с въпросите Реган.

Ерда се ухили.

— Аз знам всичко, което става в тази къща, и всичко, което тепърва ще става. От почти една година господарят ми търси изключително красива робиня, която да изпрати на господаря на Кордоба. Разбирате ли, той е длъжник на халифа. — Тя излезе от басейна.

— Какво е това „халиф“ — попита Реган.

— Халиф е титлата на господаря на Кордоба — обясни им Ерда. — А ти, красавице моя, си точно такава, каквато търсеше Донал Рай. Ще видиш Кордоба, преди да е изтекла годината, помни ми думата. А сега ела, за да се погрижим за остатъка от тоалета ти.

Тя заведе двете млади жени в друго помещение, в което имаше мраморни пейки. Там започна да обучава Мораг в изкуството на масажа, показвайки й какви масла да използва. Научи я как да изрязва ноктите на Реган. Най-накрая подсушиха дългата й руса коса, като разресаха в нея съвсем малко ароматизирано масло. Ерда отиде до една ракла и извади чисти дрехи за двете момичета. За Мораг имаше мека памучна риза и червена ленена рокля. Долната риза на Реган беше от коприна, а роклята — от бледосин сатен с избродирани със златно ламе снежинки. Реган докосна бродерията.

— Никога преди не съм виждала нещо толкова нежно.

— Това е само началото, момиче. Ти си много красива. Ще бъдеш добре обучена и халифът ще е доволен от теб. Той сигурно ще се влюби в теб. А ако му родиш синове, щастието му ще е безгранично. Разбира се, ще трябва да внимаваш с другите му жени. Те много ще ти се ядосат и всяка от тях ще се опитва да си върне вниманието и благоволението на халифа. Харемът е жестоко място. Господарката ми го е казвала много пъти и беше доволна, че се е омъжила за господаря Фъргюс. Климатът тук не й харесваше, но казваше, че цената не е чак толкова висока, щом се е спасила от харема. Но все пак харемът е прекрасно място за една красива млада жена като теб.

След това слово Ерда заведе безмълвните момичета в стаята на Донал Рай.

Той вечеряше, но когато ги видя, се усмихна и им помаха да се приближат.

— А-а! — възкликна той. По лицето му беше изписано възхищение. — Ерда е свършила добра работа. Тя е истинско съкровище. Ако не беше, отдавна щях да съм й намерил съпруг. Някой похотлив млад моряк, който да те държи будна цяла нощ, а? — Той избухна в смях.

Ерда също се засмя.

— Никога няма да се отървеш от мен, господарю. Прекалено много те обичам.

Той се ухили, доволен. Тя беше останка от младостта му, но я бе задържал заради вече мъртвата си майка.

— Вземи прислужницата… Как се казваш, момиче? — Тя му каза, той кимна и продължи: — Заведи Мораг в кухнята и се погрижи да я нахранят, Ерда. Ще ви повикам пак, когато ми потрябвате. Седни, Реган и се присъедини към вечерята ми. Налей си малко вино, момиче! — Той й подаде един поднос с печен заек.

Реган си взе хляб, месо и една сребърна чаша с вино. Ядеше внимателно, отчаяно опитвайки се да си спомни малкото обноски, на които я бяха учили. Виното беше сладко и силно и сякаш вля нова кръв във вените й.

— Сирене? — Той й поднесе едно парченце с върха на ножа си.

— Благодаря, господарю — отвърна тя и го взе.

Когато го сдъвка, с изненада установи, че Абу е застанал до нея. Дори не беше забелязала, че е в стаята. Той й поднесе съд с топла, ароматизирана вода. Реган погледна към Донал Рай.

— Измий ръцете си — каза й той. — Не искаш да изцапаш тази прекрасна рокля, нали? Това е мавърски обичай.

— Този обичай ми харесва — отвърна тя, изплаквайки пръстите, си от мазнината.

— Предполагам, Ерда ти е казала, че възнамерявам да те изпратя на моя приятел — халифа на Кордоба. И недей да отричаш. Тази старица научава всичко в къщата дори преди мен и въобще не се притеснява да споделя информацията си с всеки, който би я изслушал.

Реган се засмя.

— На мен много ми хареса тази жена. Тя е мила, господарю, а в този свят такива хора са малко. Да, каза ми и после ми обясни какво е това халиф. Но аз не разбрах какво е това харем и защо трябва да бъда обучена. Какво не ми е наред?

— Харем е мястото, където един мавър държи всичките си жени — съпругите, дъщерите, роднините от женски пол, държанките си.

— Съпруги, дъщери, роднини от женски пол — това го разбирам, но никога преди не съм чувала думата държанка. Що за същество е това, господарю? — Тя наистина не разбираше.

— Държанката е жена, която задоволява господаря си физически и по разни други начини, Реган. Той може да се наслаждава на музиката, която тя свири, на танцуването й, дори може да обсъжда с нея въпроси, които го вълнуват. Тя може да стане негова приятелка и ако му роди деца, цената й в неговите очи се увеличава.

— Разбирам — промълви тихо Реган.

— Халифът на Кордоба е влиятелен мъж — продължи Донал Рай. — Домакинството му е голямо. За да привлечеш интереса му и да го задържиш, Реган, трябва да бъдеш обучена как да даваш и да получаваш удоволствие. Аз няма просто да изпратя на Абд ал-Рахман една красива жена за харема му, аз ще му изпратя робиня за любов. За да станеш робиня за любов, трябва да изучиш еротичните изкуства и умението да съблазняваш мъж, който е много добър в тази област.

Има само един такъв човек, на когото мога да те поверя. Той е по-малкият син на един мой приятел и е капитан на кораб, който пътува между Ирландия, ал-Андалус и родината си, град ал-Малина на брега на Северна Африка. Ще пристигне съвсем скоро в Дъблин, за да ме посети. Възнамерявам да те изпратя с него. Когато се убеди, че си овладяла изкуството на любовта, той ще те представи на халифа от мое име. Докато той пристигне, можеш да си почиваш. Не ти е било лесно, Реган Макдаф, но знай, че вече си оценена по достойнство и над всички жени. — Той й се усмихна топло.

— Не знам дали мога да стана това, което искаш от мен, господарю — каза тя бавно. — Не знам как да давам или дали въобще е възможно да получавам удоволствието, за което говориш с такава убеденост. Не изпитах никакво удоволствие в съвкуплението с мъж, а ти казваш, че е трябвало да изпитам и да накарам мъжа да изпита същото. Не разбирам как може да стане това, Донал Рай. Може би ще е по-добре за теб да ме продадеш за прислужница на някой келтски вожд. Аз мога да работя, а и моята Мораг също. Ако те злепоставя, това няма да се отрази добре на репутацията ти, а ти беше добър с мен.

Донал Рай нежно я потупа по ръката.

— Не искам да се тревожиш за това, Реган Макдаф. Опитът ти с физическата същност на страстта е много малък, а и явно съпругът на сестра ти не е знаел как да прави любов. Неговото удоволствие е било единствената му грижа. Един умен мъж знае, че колкото по-голямо удоволствие получава жената, толкова по-задоволен се чувства той. Що се отнася до Гунар Бладекс, той също само се е забавлявал, а и е искал да се увери, че не го лъжеш. Не го е било грижа как се чувстваш ти. Никой мъж до този момент не е докосвал сърцето и душата ти. Нямаш представа колко сладка е любовта, но довери ми се, красавице моя, скоро ще разбереш.

Тя, разбира се, не му повярва. Знаеше, че той просто се опитва да намали страховете й. Никога никой не е бил толкова добър и търпелив с нея. Можеше единствено да се надява, че това ще продължи, поне докато той разбере, че тя не може да се научи да харесва правенето на любов. Въздъхна тъжно. За първи път в живота си се чувстваше така. Какво щеше да стане с нея? А с малката Мораг?

Но мрачните й мисли бързо я напуснаха. Реган беше изкъпана и нахранена така, както никога през живота си. Имаше истинска приятелка в лицето на Мораг, която щеше да й е благодарна цял живот, че Реган я спаси от робския пазар.

Донал Рай любезно им предостави известна свобода в къщата. Не ги заключи и те можеха да се качват на покрива и да гледат пристанището.

Всеки ден старата Ерда ги водеше в банята. Реган никога не бе знаела, че кожата й може да е толкова чиста и мека. Понякога си мислеше за Груоч и й се щеше сестра й да може да се наслаждава на такъв разкош. Но някак си знаеше, че Груоч не мисли за нея. Те бяха изгубени една за друга завинаги.

 

 

Един ден видяха голям, красив кораб да влиза в пристанището. Двете момичета ококориха очи.

— Никога преди не съм виждала нещо толкова красиво — каза Реган.

Мораг беше напълно съгласна с нея. Старата Ерда се присъедини към тях и проследи погледите им.

— Това е „Итимад“, корабът на Карим ал-Малина, приятеля на господаря. Казаха ни, че скоро ще пристигне.

— Какво означава „Итимад“? — попита Реган.

— Опора — каза тя, но изведнъж се забърза. — Най-добре е да проверя дали банята за господаря е готова. Той обича да се къпе, като истински мавър. Бил е много седмици в морето и сигурно очаква с нетърпение топлата вода и благовонните масла. Вие останете тук, пиленца. Ще видите Карим ал-Малина, когато тръгне по нашата улица. Най-вероятно ще го придружава най-добрият му приятел — Аладин. — Тя се засмя. — Този Аладин е един очарователен дявол! — После тя се втурна да изпълнява задълженията си, с които много се гордееше.

Момичетата останаха на покрива, като бъбреха безспир. Изведнъж откъм пристанището се зададоха двамата мъже, облечени в дълги бели роби. Когато наближиха къщата на Донал Рай, единият погледна нагоре и им се усмихна. Реган се извърна срамежливо, но Мораг се ухили на черния мъж с блестящи очи. Той й изпрати въздушна целувка и тя се изкикоти.

— О, много е смел — каза тя на Реган. — И се държи съвсем свободно с жените.

— Как разбра? Прекарала си целия си живот зад стените на манастира. Какво знаеш ти за мъжете?

— Майка Юна казваше, че съм по-подходяща за съпруга, отколкото за монахиня — отвърна откровено Мораг. — Тя щеше да ме омъжи за сина на един местен овчар. Щях да получа зестра от един сребърник за всеки три години, прекарани в манастира. Майка Юна казваше, че петнайсет години са добра възраст, за да се омъжа, но тогава се разболя, а Майка Юб не искаше и да чуе за това. Каза, че петте сребърника могат да бъдат похарчени по-добре! Старата кучка!

— Майка Юна говорила ли ти е за това, което става между мъжа и жената? — попита Реган.

— Да, каза ми, че това не е тайна. След като Бог го е направил така, явно в това няма нищо лошо. Позволяваше ми да се разхождам извън стените на манастира, когато времето е хубаво. Срещнах няколко млади мъже, които ми харесваха, но си останах девствена. Макар че трябва да призная, че са ме изкушавали неведнъж и дваж. — Мораг се усмихна.

Реган беше изненадана Мораг не беше на повече от тринайсет години, но въобще не се страхуваше от това да бъде с мъж. Разбира се, че беше още девствена. Не би могла да знае за болката и унижението, които изпитва жената, нито пък за чувството на пълна безпомощност. Реган се чудеше дали трябва да й каже. Не. Защо да я плаши? Не беше много вероятно някога да разбере какво означава да изпиташ извратените страсти на мъжете. Като прислужница на робиня от висок ранг, тя щеше да бъде предпазена от разврата и насилието. Не е нужно да й казва, реши Реган.

Следобеда ги извикаха в банята и на Реган й се стори, че Ерда се суети над нея повече от обикновено. Най-накрая тя огледа момичето внимателно от всички страни и й даде малка чинийка с листа от магданоз и мента.

— Сдъвчи ги бавно и внимателно. Това ще направи дъха ти по-сладък, пиленцето ми. Зъбите ти са хубави, а не виждам някой да е загнил. Ти си една щастливка. Много са тези с красиви лица, но с лоши зъби.

— За какво е всичко това? — попита я Реган.

— О, дете, след малко ще те представят на Карим ал-Малина. Така заповяда господарят. Избрал е Карим ал-Малина да те обучи в изкуството на любовта.

На Реган изведнъж й стана студено. Последните няколко дни се беше чувствала толкова добре, че почти бе забравила какво предстоеше да се случи.

— Хайде — каза Ерда и тръгна да излиза от банята. Момичетата я последваха. Заведе ги в една стая, в която имаше много ракли. — Господарят каза, че мога да ви облека, както намеря за добре, а аз знам какво ви е необходимо. Мораг, дете, отвори тази ракла там. — Тя я посочи.

Раклата беше пълна с дрехи, кои от кои по-хубави. Ерда извади една бяла копринена рокля и я подаде на Мораг.

— Съблечете дрехите си — и двете — а ти облечи това, Мораг.

После извади няколко фиби, прикрепи плитките на момичето към главата й, а на кръста й завърза тънка сребърна верижка.

— Ето! Така изглеждаш много добре, пиленцето ми.

Мораг сякаш се разтопи от щастие.

— О, лейди! — възкликна тя. — Не е ли прекрасно?

— Да — отвърна Реган и също се усмихна. — Наистина е прекрасно. Много си красива, Мораг. Съжалявам, че не си могла да се омъжиш за твоя овчар.

— Овчар! — изсумтя Ерда. — Тя заслужава нещо по-добро, лейди. А сега да видим какво имаме за теб.

Тя извади една рокля, чийто цвят не беше нито сребърен, нито златен, а нещо средно между двете. Помогна й да се облече. Взе една златна игла и прикрепи дрехата на рамото й. Отстъпи назад и присви очи.

— Хммм. Хммм. Да! — Отиде зад Реган, хвана косата й и я привърза с малка копринена лента. — Когато господарят ти каже — обърна се тя към Мораг, — дръпни тук и косата й ще се разпилее. — После завърза друга копринена лента през челото на Реган.

— Но през този плат се вижда, че съм гола — каза Реган.

— Да — съгласи се Ерда, — но не съвсем. Предназначението на роклята е да изкушава. А точно това иска господарят. — Тя отново се обърна към Мораг. — Когато Донал Рай ти заповяда, махни иглата от рамото и помогни на господарката си да съблече роклята. Трябва да си внимателна. Ела, опитай. Ето, точно така! А сега иди зад нея и съблечи роклята й. Лейди, вдигни ръцете си, когато излязат от ръкавите, и ги сложи зад главата си. Така ще надигнеш гърдите си, за да се виждат по-добре.

Реган изскърца със зъби, но се подчини. Ерда не беше виновна. Тя просто правеше това, което й бяха казали да прави. Това беше работа на Донал Рай и той щеше да съжалява. Когато се опитат да я покажат като някое животно на панаир, тя щеше да се възпротиви. И тогава този Карим ал-Малина щеше да разбере, че тя въобще не става за робиня за любов. Донал Рай щеше да я продаде на някое семейство и тя щеше да живее с достойнство, макар и претрупана от работа.

— Чудесно, пиленцето ми — изрази одобрението си Ерда. — Имаш дарба за тези неща и ще стигнеш далеч, сигурна съм. Господарят ще е много доволен от теб довечера. А сега можете да си починете, докато стане време отново да се облечете, за да ви представят. Хайде, тръгвайте. Мораг, вземи роклята на господарката си.

 

 

От стаята за хранене на Донал Рай се чуваха гласове. Около масата бяха насядали трима мъже. В средата беше Донал Рай. От лявата му страна седеше Аладин бен Омар. Той беше огромен мъж с черна брада и също толкова черни очи. Тези, които смятаха, че добросърдечието му означава, че е глупак, обикновено се запознаваха с ятагана му. Той беше верен приятел и много добър боец. От дясната страна на Донал Рай седеше синът на неговия стар приятел Хабиб ибн Малик, на име Карим.

Тримата мъже вече се бяха нахранили. Щяха да обсъждат бизнеса някой друг път. „Итимад“ беше товарен кораб, който превозваше от ал-Андалус към Ирландия скъпи стоки, а се връщаше с необработена вълна, кожи, бижута и роби. Донал Рай вече беше предупредил сина на приятеля си, че има още една причина да го покани тази вечер. Сега възрастният мъж се облегна назад, протегна се и заговори:

— Знаеш, че имам един дълг към халифа на Кордоба, Карим. Ако той не ме покровителстваше, ти нямаше да ми доставяш стоките, които ме направиха богат. Никога няма да мога да се отплатя напълно на нашия велик господар, Абд ал-Рахман, но ще му изпратя нещо в израз на уважението и благодарността ми. От известно време търся подходящ подарък. Като знам слабостта на халифа към красивите жени, реших да се опитам да намеря жена, която да бъде обучена като робиня за любов. Една обикновена робиня не би била достатъчна, за да изразя благодарността си към нашия господар. Преди няколко дни съвсем случайно се сдобих с едно прекрасно същество. Млада е, шотландка и е дъщеря на благородник.

— Някоя девица, която ще се моли на Бога си да умре, преди да приеме в обятията си неверник — вметна сухо Карим ал-Малина.

— Не е девствена — отвърна Донал Рай, изненадвайки и двамата мъже. После им разказа историята й. Когато свърши, добави: — Искам да я оставя на твоите грижи, Карим. Ти си майстор в любовта. Знам, че си обучен в еротичното изкуство в онова тайно училище в Самарканд. Можеш да вземеш това момиче и да направиш от него робиня за любов за халифа. Благодарността ми ще е безгранична.

Карим ал-Малина помисли малко и каза:

— Не бих искал да ти отказвам, Донал Рай, но не мога да не си спомня за последното момиче, което обучавах. Това глупаво същество се влюби в мен и се самоуби, за да не отиде при истинския си господар. Изпаднах в много неловко положение и се наложи да възмездя човека двойно за загубата. Такива неща обикновено не се случват с майсторите в любовта. Аз очевидно не си изпълнявам задълженията както трябва. Не ми се иска да вземам друго момиче, за да го обучавам.

— От тази нещастна случка са минали пет години, мой млади приятелю. Момичето е било неуравновесено. А тази не е. Тя е горда. Ще се примири, но никога няма да я пречупиш. Реган е силно момиче, Карим. Тя има нужда от теб, за да успее да се хареса на Абд ал-Рахман. Дори няма да е достатъчно да му бъде само робиня за любов. Тя трябва да го очарова и да му роди деца.

Карим въздъхна.

— Не знам.

— Нека ти покажа момичето — предложи Донал Рай. — Не ми отказвай, преди да си я видял и да си изпитал нрава й. Абу! Доведи лейди Реган и прислужницата й. Бързо!

Двамата младежи се засмяха на припряността му.

— Сигурно наистина си убеден, че Карим ще приеме, Донал Рай — обади се Аладин бен Омар. — Толкова ли е красиво това момиче?

— Тя е като луната и слънцето едновременно — отвърна старият човек.

— Говориш като мавър — каза Карим, развеселен. — Не ти обещавам нищо, приятелю на баща ми.

— Почакай и ще видиш — отвърна Донал Рай. — Ако тя не те очарова, значи не си мъжът, за който съм те мислил.

Аладин бен Омар се изсмя гърлено. Старият дявол хвърли ръкавица, която Карим ал-Малина нямаше как да не вземе.

Вратата се отвори. Влезе Абу заедно с две жени. Очите на Аладин светнаха при вида на Мораг. Спомни си, че това беше момичето, което видя днес следобед. Другото момиче държеше лицето си в сянка, очевидно така беше инструктирана. Чертите й не се виждаха, но тя изведнъж вдигна глава и ги погледна. Аладин бен Омар подсвирна тихо от възхищение. Донал Рай не беше излъгал. Момичето може би беше най-красивата жена, която някога бе виждал. Погледна към Карим, но както обикновено, изражението на капитана беше неразгадаемо.

Въпреки, че Реган създаваше впечатлението, че гледа към двамата мъже, тя всъщност се беше втренчила в Карим ал-Малина. Никога не беше виждала толкова красив мъж. Лицето му беше овално, с високи скули и квадратна брадичка. Носът му беше дълъг и тесен, но ноздрите трептяха чувствено. Устните му бяха по-скоро тесни, отколкото пълни. За разлика от приятеля си, той беше гладко избръснат. Тъмните му вежди бяха извити, а очите под тях — сини като морето. Косата му беше тъмнокестенява, почти черна, и беше сресана назад. Реган не можеше да прецени колко е дълга.

— Свали роклята й, Мораг. — Гласът на Донал Рай я изтръгна от унеса й.

— Не — обади се Карим ал-Малина. — Нека аз да го направя.

Той се изправи пред Реган и разкопча иглата, която придържаше роклята й. Лицето му продължаваше да бъде безизразно. Кимна на Мораг, която бавно свали роклята от тялото на Реган. Устните на Карим се разтеглиха в прекрасна усмивка. Прислужницата се справяше добре. Карим се обърна към Донал Рай.

— Кое е това момиче?

— Мораг е прислужницата на лейди Реган.

— Опитна е — отбеляза капитанът и отново съсредоточи вниманието си върху Реган. — Виждам бунт в тези аквамаринени очи, Зейнаб — каза той тихо. — Но ти ще ми се подчиняваш, защото ако не го направиш, ще наскърбиш Донал Рай. А сега сложи ръце зад главата си. Искам да огледам гърдите ти.

— Не — отвърна тя също толкова тихо. — Ще принудя Донал Рай да ме продаде на семейството на някой келтски вожд.

— Ще те продаде в най-големия бардак в Дъблин. Там ще му платят много повече — каза й Карим. — Някой моряк ще се намърда между краката ти преди още Донал Рай да си е тръгнал, и ще умреш от преумора или от някоя болест, преди да е изтекла и година. Това ли е животът, който би си избрала?

Реган, както и Мораг, бяха шокирани от думите му.

— Донал Рай не би направил това с мен — нервно каза Реган. — Той е мил.

— Само защото си ценна за него, Зейнаб. А сега си вдигни ръцете зад главата.

Те дълго се гледаха, но най-накрая Реган се подчини, макар и с неохота. Мораг въздъхна с облекчение, а Карим се засмя. Отстъпи крачка назад и погледът му се плъзна по тялото на Реган. Протегна ръка и докосна гърдите й. Реган се изчерви и прехапа устни.

— Искаш ли да отворя уста, за да видиш зъбите ми? — промърмори тя.

— След малко — отвърна той, — сега искам само да се обърнеш. Можеш да свалиш ръцете си. Бавно, Зейнаб. Подчинението е изкуство, което трябва доста да поупражняваш.

Реган се обърна както й беше заповядано.

— Защо ме наричаш така? Зейнаб?

— На езика на маврите това означава „красива“ — отвърна той. — Трябва да имаш мавърско име, затова ще те наричам така.

Очите му се плъзнаха от прекрасните й рамене надолу към деликатната извивка на гръбнака й, към ханша й, който му заприлича на кайсия. Беше висока за жена, но не твърде висока. Той коленичи и взе стъпалото й в ръце. То беше тясно, с висока извивка. Костите й бяха дребни. Донал Рай не беше излъгал. Тя беше като слънцето и луната едновременно.

Карим се изправи и развърза лентата, която придържаше косата й. Прекрасните кичури се разпиляха по раменете и гърба й. Той вдигна един. Беше като най-прекрасната коприна.

— Сега можеш отново да се обърнеш.

Когато тя се подчини, той й заповяда да отвори уста.

Реган побесня. Беше си помислила, че той се пошегува с нея преди малко. Смяташе да му, откаже, но видя умолителното изражение в очите му и се подчини.

Той погледна зъбите й.

— Всичките й зъби са тук и нито един не е загнил. Дъхът й е сладък. Това е добър знак. — Той хвана брадичката й и завъртя главата й, този път оглеждайки кожата й. — Кожата е прозрачна и здрава. Носът е красив, устата изкусителна, а очите имат прекрасен цвят. — Той рязко я пусна и се върна при другите мъже. — Тя определено има възможности, Донал Рай, и както каза, е със силна воля.

— Значи ще се съгласиш да я обучаваш, Карим? Не бих я поверил на никой друг. Познавам двама господари в ал-Андалус, които имат робини за любов, обучени от теб. Тези момичета носят на господарите си такова щастие, че те ги ценят повече от всички останали жени. Казват се Айша и Суб. Обучавал си ги преди около седем години.

— Спомням си — отвърна Карим. — Айша беше изпратена на един богат господар в Севиля, а Суб отиде при краля на Гранада. Получих много подаръци и от двамата, в знак на благодарността им. Но след това ми изпратиха онова бедно момиче, което после се самоуби. Оттогава не съм обучавал никоя, Донал Рай.

— Но ще обучиш тази, нали, Карим?

Младежът се засмя.

— Да, приятелю на баща ми, ще обучавам Зейнаб. Когато е готова, сам ще я заведа в двореца на халифа и ще я представя на Абд ал-Рахман. Но имай предвид, че няма да ми е много лесно. Тя има силно развито чувство за независимост.

— Ти й даде име! Зейнаб. Харесва ми! Подхожда ти, Реган Макдаф, и това е последният път, когато те наричам с името, дадено от майка ти. Мораг, облечи господарката си и я заведи в стаята, която е приготвена за нея. Ерда ще ти я покаже. — Той отново се обърна към Карим. — Това момиче сега е твое. А ти и Аладин ще останете при мен.

— Не и до утре сутринта, Донал Рай — отвърна капитанът. — Бях в морето няколко седмици и имам нужда от компанията на умела жена. Аладин и аз вече си запазихме по една за тази вечер, но от утре ще започна обучението на Зейнаб. Сделката е сключена.

— Сключена е, Карим ал-Малина. Абу, заведи момичетата при Ерда.

Когато Реган и Мораг излязоха, Аладин се обърна към Донал Рай:

— Имаш ли нещо против да поухажвам тази малката с плитките? Тя накара сърцето ми да затупти по-бързо. На колко години е?

— Достатъчно са — отвърна Донал Рай с усмивка. — Ерда казва, че вече е имала женското течение, но трябва да знаеш, че е девствена.

— Ще съм доволен да бъда първият й мъж — призна Аладин бен Омар.

— Ще я накараш да забрави за другите мъже. — Донал Рай отново се засмя и сътрапезниците му го последваха.

 

 

Реган и Мораг чуха смеха на мъжете от коридора. Когато Абу ги остави в женското отделение, Реган избухна гневно:

— Човек би си помислил, че съм някоя кобила за продан! Мразя този мъж! Ужасен е! Той дори се осмели да надникне в устата ми! Да подуши дъха ми!

— На мен ми се стори много внимателен — осмели се да каже Мораг.

— Внимателен? — изсъска Реган.

— Не беше никак груб, господарке — каза тихо момичето. — И нито веднъж не те погледна похотливо.

— И как разбра? Беше твърде заета да флиртуваш с приятеля му с брадата — сопна се Реган.

Мораг се изкикоти.

— Той е много красив, господарке, и също флиртуваше с мен.

— Сложи ли ръцете си между бедрата ти? — попита Ерда.

— Какво? — изпищя Реган, ужасена.

— Сложи ли ръцете си между бедрата ти? — повтори Ерда.

— Не! — отвърна тя, побесняла от самата мисъл за това.

— Тогава защо се разстройваш толкова, пиленце? Той просто те е огледал. Не е престъпление да се възхитиш на една красива жена.

— Той докосна гърдите ми!

— За да провери дали е мека плътта ти — отвърна спокойно Ерда.

— Аз не съм ничия собственост! — възкликна гневно Реган.

— Да, пиленце, ти си нечия собственост — каза тихо Ерда. — Когато Гунар Бладекс те продаде на Донал Рай, ти стана негова собственост.

— Но този проклетник няма право да ме продава на никого! Бях изпратена от семейството си в манастира!

— Което — изтъкна Ерда, — те е поставило под опеката на игуменката, Майка Юб, която те е продала на Гунар Бладекс, който те доведе при Донал Рай. Той ще те даде на Карим ал-Малина и когато той прецени, че си добре обучена, ще те представи на халифа на Кордоба от името на Донал Рай. Най-добре е да приемеш съдбата си. Така ще си по-щастлива. Това е добра съдба, Зейнаб. Ако бях толкова красива, когато бях на твоята възраст, щях да стана кралица!

— Казвам се Реган Макдаф.

— Вече имаш ново име, пиленце, и отсега нататък ще отговаряш на него.

— Никога!

Ако приемеше името, тя щеше да изгуби собствената си самоличност. Тя беше Реган Макдаф от Бен Макдюи и нищо не можеше да промени този факт. Нищо! Зейнаб! Това беше езическо име и тя никога нямаше да отговаря на него. Никога! Никога! Никога!

 

 

На следващия ден тя започна истинска битка с всички около себе си, като упорито отказваше да отговаря на новото си име.

— Какво ще правим с нея, господарю? — оплака се Ерда на Донал Рай. — Мораг прие новото си име Ома, но тази упорита Зейнаб няма да се обади на никакво друго обръщение, освен на рожденото си име. Дори Ома изгуби търпение, а тя обикновено се разбира с господарката си. Да я набия ли, господарю? Не знам какво друго мога да направя.

— Не я бий. Това само ще развали прекрасната й бяла кожа. Карим ще се заеме с нея, когато се върне довечера. Заведи Зейнаб в стаята, която й определих. Карим предложи да използваш благовонно масло от гардения, когато я къпеш днес. Смята, че този аромат ще й подхожда.

Търговецът на роби беше в прекрасно настроение. Всичко се развиваше така, както го беше предвидил.

Реган беше изкъпана съобразно нарежданията на Донал Рай. Подуши новия аромат.

— Какво е това? — попита тя. — Не е нито роза, нито лавандула. Не съм сигурна, че ми харесва.

— Това е гардения — каза й Ерда.

— Не познавам такова цвете — отвърна Реган.

— Разбира се, че не. Това е едно красиво цвете, което расте в градините на ал-Андалус.

Реган не каза нищо повече. Всъщност новият аромат й харесваше, но нямаше да им достави удоволствието да го разберат. Уханието беше екзотично и тежко и отговаряше на настроението й.

— Къде ме водиш? — попита тя Ерда, когато излязоха от банята. Не се насочваха в посока на женските помещения.

— Вече имаш нова стая, Зейнаб — каза старата жена. — Ома ще живее в една малка стая до твоята. Тя те очаква, пиленце. Хайде, ела и недей да се цупиш толкова.

Стаята не беше голяма, но беше светла и изглеждаше просторна. Намираше се на последния етаж на къщата и двата й прозореца гледаха към реката и към градината на Донал Рай. Реган никога не беше виждала толкова хубава стая и някак си настроението й започна да се повишава.

— Къде е Мораг? — попита тя.

— Стаята на Ома е до твоята. Между тях има врата, така че трябва само да я повикаш. А сега те оставям да си починеш. Карим ал-Малина ще се върне скоро, за да започне обучението ти.

Старата жена се оттегли бързо и заключи вратата след себе си.

Реган страшно се разгневи, но изведнъж се разсмя. Къде си мислеха, че може да избяга?

— Мораг! — извика тя.

Вратата между двете стаи се отвори и момичето се показа. Подуши въздуха.

— Какво е това чудесно ухание, господарке?

— Новият аромат, който са ми избрали. Нарича се гардения. Ерда каза, че това е някакво бяло цвете, което расте в ал-Андалус. Трябва да си призная, че ми харесва, но не им го казах.

— Тази стая е много хубава — каза Ома. — Ела да видиш моята.

Реган влезе в малката стаичка с един-единствен прозорец. В нея имаше само една ракла и легло.

— И твоята врата ли се заключва?

Ома кимна.

— Да. Май не трябва да ходим никъде, дори и в градината.

Не след дълго Ерда им донесе вечерята, която се състоеше от хляб, твърдо сварени яйца, сирене и два кръгли плода, каквито досега не бяха виждали.

— Наричат се портокали — каза им Ерда. — Обелете кората и изяжте вътрешността. Капитанът ги донесе за Донал Рай.

Старата жена остави една гарафа с разредено вино и излезе, като не забрави да заключи вратата.

Момичетата се нахраниха и измиха ръцете си. После прислужницата събра чиниите и чашите върху един поднос.

Слънцето вече беше залязло, но още не се беше стъмнило съвсем. Въздухът беше хладен, но приятен и Реган реши да остави прозорците отворени.

Изведнъж чуха, че вратата се отключва, и двете се обърнаха към нея. Влезе Карим ал-Малина. Затвори вратата след себе си и отново я заключи.

Погледна към Ома.

— Сега можеш да се прибереш в стаята си, Ома. Господарката ти няма да има нужда от теб до сутринта.

— Да, господарю — каза тихо Ома, поклони се и се оттегли.

— Как се осмеляваш да даваш заповеди на прислужницата ми!

— Ако съм те обидил по някакъв начин, Зейнаб, моля за извинението ти, но дойде времето за първия ти урок. Ако искаш Ома да гледа, ще я извикам — каза той тихо.

— Аз съм Реган Макдаф от Бен Макдюи — отвърна тя с леден глас. — Няма да отговарям на такова странно чуждестранно име като Зейнаб.

Тя кръстоса ръце на гърдите си и впери блестящия си предизвикателен поглед в него.

Прекрасна е, помисли си той. Какъв дух! Но спокойното му изражение дори и не загатваше за възхищението, което изпитваше.

— Реган Макдаф от Бен Макдюи звучи чуждестранно за моите уши — каза й Карим ал-Малина. — Какво означава Реган? Разбирам, че Макдаф е фамилното ти име.

— Означава крал — гордо отвърна момичето.

— Ти не си крал, красавице моя, а една прекрасна жена, която аз трябва да науча да бъде великолепна. Можеш да мислиш за себе си каквото си искаш, но ти вече не си в твоя свят, Зейнаб. Ти си в моя и съвсем скоро ще започнеш да отговаряш на новото си име. Ако не днес, то утре или вдругиден.

Той започна да съблича дрехите си — първо дългата си бяла роба, после широкия пояс около тънката си талия и най-накрая ризата си. Седна, събу ботушите си и после отново се изправи, за да събуе и белите си панталони.

Реган се задъха, шокирана.

— Какво правиш? — Гласът й бе станал писклив.

— Не е ли очевидно? — Очите му блестяха, макар че изражението му беше съвсем сериозно. — Никога ли не си виждала голо мъжко тяло, Зейнаб?

— Аз не съм девствена — промълви тя, отчаяно опитвайки се да не го гледа, но изкушението беше твърде голямо.

Гърдите му бяха широки и не много окосмени. Пътечката се спускаше към пъпа му и надолу към слабините му. Реган се втренчи в мъжествеността му. Не беше възбуден. Краката му бяха дълги и стройни.

— Съблечи ризата си, Зейнаб — каза й той.

— Не! — сопна се тя.

Той сграбчи деколтето й и разкъса ризата до долу.

— Когато ти казвам да направиш нещо, Зейнаб, трябва да ми се подчиняваш.

Хвана я за ръката, заведе я до леглото и я сложи да легне. Когато погледна в очите й, с изненада забеляза, че бяха съвсем празни. В тях нямаше никакъв живот, никакво изражение. Сякаш духът й бе напуснал тялото, оставяйки празна черупка.

— Защо се страхуваш толкова от мен? — попита я нежно той, като продължаваше да държи ръката й. — Няма от какво да се страхуваш, Зейнаб.

Тя дълго време се опитва да намери думи и най-накрая каза:

— Ти ще ме нараниш. Не искам да ме нараняваш! — Тя стана от леглото.

— Няма да ти причиня болка, Зейнаб. Разкажи ми за тези двамата, които са те наранили, красавице моя. Понякога болката намалява, когато я споделиш.

— Ян Фергюсън ми причини болка — прошепна Реган толкова тихо, че той трябваше да наведе глава, за да я чуе. — Той вонеше на коне и се разхождаше пред мен, показвайки атрибутите си. Стискаше гърдите ми и напъха ръцете си между бедрата ми, като непрекъснато се извиваше и издаваше странни звуци. После ми заповядала се разкрача и се покачи върху мен. О, беше толкова голям и ми причини такава болка! Но не го беше грижа. Не го беше грижа! Не спираше да влиза и да излиза, като стенеше и се потеше. Никога не съм изпитвала толкова силна болка. След първия път той го направи още два пъти през същата нощ. Беше ужасно! Той беше ужасен! — Тя се разрида.

— А Гунар Бладекс? Той причини ли ти болка?

— Не ме заболя, когато влезе в мен — каза тя тихо, — но въпреки това беше ужасно. Принуди ме да се наведа над една маса и ме насили, грухтейки като прасе.

— Аз никога няма да те насиля — обеща Карим ал-Малина.

— В такъв случай никога няма да ме имаш, господарю, защото аз никога няма да се предам доброволно.

— На мен ще се предадеш, Зейнаб — каза й нежно той. — Не тази вечер, а може би не и още много вечери, но накрая ще ми се отдадеш с душата и с тялото си. Аз няма да те насилвам. — Той нежно изтри сълзите й с върховете на пръстите си. — Недей да плачеш. Миналото не може да се промени, но аз ще ти помогна да си изградиш добро бъдеще, обещавам ти. Трябва да ми вярваш.

— Не вярвам на никой мъж — отвърна тя и той я разбираше. После го погледна с очи, в които животът се беше върнал. — Какво трябва да направиш с мен, за да стана привлекателна за този халиф?

— Да те науча на еротичните изкуства — каза той и леко се усмихна, — но ти не знаеш какво означава това, нали?

Реган поклати глава.

— Да правиш любов, е изкуство, Зейнаб. Двамата мъже, които са те използвали толкова жестоко, не са знаели нищо за истинското удоволствие, което могат да си дарят мъжът и жената. Били са груби и егоистични. Те се съвкупяват с жените си като животните. А не бива да бъде така, красавице моя. — Той плъзна едната си ръка около тялото й и я целуна по челото. — След време ще те науча на всичко, което знам. Ти ще отидеш при новия си господар, халифа, и ще го плениш с красотата и уменията си.

Тя, изглежда, не му вярваше. Съвокупляването — удоволствие? Ако трябваше да бъде откровена, той бе възбудил любопитството й.

— И къде си научил тези изкуства, господарю?

— В един град, наречен Самарканд — отговори той.

— И защо си ги учил?

— Аз съм най-малкият син на баща ми. Като млад бях много буен. След като направих деца на три от робините на баща ми, той изгуби търпение. Брат ми Джафар се застъпи за мен пред баща ми. Каза му, че тъй като явно много се интересувам от тези неща, най-добре е да ме изпрати в училището за майстори в любовта в Самарканд. Така поне желанията ми щяха да свършат някаква работа. Приеха ме, след като поставиха на изпитание мъжествеността ми. Когато завърших обучението си, аз започнах да използвам наученото, за да изкарвам прехраната си. Така успях да купя „Итимад“, моя кораб. — Карим ал-Малина се усмихна на Реган. — Много съм добър в това, което правя — продължи той закачливо. — Заех се с теб, само за да направя услуга на Донал Рай, но когато свърша, Зейнаб, ти ще си най-съвършеното ми творение, обещавам ти.

— Защо трябва да бъда робиня за любов? Защо Донал Рай не иска да ме продаде като обикновена прислужница? Не искам да служа по този начин на някой мъж.

— Ти си твърде красива, за да бъдеш прислужница, и го знаеш, Зейнаб. Няма защо да се правиш на скромна, това не ти прилича. Винаги трябва да говориш честно. Вярно е, ще те науча как да се отдаваш на мъжа, но ще те науча и как да го накараш той да ти се отдаде.

— Това не е възможно! — заяви тя. — Никой мъж не може да се отдаде на жена. Въобще не ти вярвам, господарю.

Той се засмя.

— Вярно е, Зейнаб. Една красива жена може да властва и над най-силния мъж и може да го победи в битката на любовта.

— Студено ми е — каза тя и потрепери.

Той се изправи, отиде до прозорците и ги затвори. После извади от една ракла някаква тънка вълнена завивка и й я донесе.

— Когато се завием с нея, отново ще ти стане топло. Хайде, нека легнем един до друг. — Той легна на леглото, придърпа завивката върху себе си и протегна ръката си към Реган.

— Искаш да споделиш леглото ми? — Очите й отново се изпълниха с ужас, въпреки че гласът й звучеше спокойно.

— Това е нашата стая — каза той спокойно. — Ела под завивката, Зейнаб. Казах ти, че няма да те насиля. Аз никога не лъжа.

Тя си спомни за Ян Фергюсън и самохвалството му. Ян, който разкъса невинната й плът, доставяйки си удоволствие, като нарани душата й. Гунар Бладекс беше малко по-добър и поне не й се наложи да гледа лицето му, докато я насилваше. Обърна се към Карим ал-Малина. Той лежеше по гръб със затворени очи, но не беше заспал. Можеше ли да му вярва? С треперещи пръсти тя надигна завивката и се пъхна под нея.

Почти веднага той обви ръката си около нея и Реган подскочи.

— Какво правиш? — попита тя изплашено.

— Ще се стоплиш по-бързо — отвърна спокойно той, — ако се приближиш до мен, но ако не искаш, ще те разбера.

Тя усещаше ръката му около раменете си. Усещаше тялото му до своето. Присъствието му, за нейна изненада, беше успокояващо.

— Но не повече от това — предупреди го тя с твърд глас. Не видя усмивката му.

— Тази вечер не — отвърна той. — Лека нощ, моя сладка Зейнаб. Лека нощ.